№ 166
гр. Враца, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200470 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Л. Б. против НП № 21-0967-000573/
19.04.2021 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за
извършени три адинистративни нарушения са наложени съответно:
административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.183,
ал.5,т.2 ЗДвП за извършено нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП; глоба в размер
на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП за извършено нарушение по
чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на
50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на
основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП. В жалбата,
доуточнено и в с.з., се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното постановление само в частта за третото
нарушение, с искане за отмяната му само в тази част. В останалата му част
обжалваното НП не се оспорва, поради което и настоящият съдебен състав
приема, че в тази му част същото е влязло в законна сила като необжалвано,
съответно е и извън обхвата и предмета на съдебния контрол.
1
Ответната страна, редовно призована – не изпраща представител и не
ангажира конкретно становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - като подадена от активно
легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
На 12.04.21 г. полицейските служители на сектор „ПП“-Враца-св.Т.Т. и
св.Я.Д. осъществявали контрол по ЗДвП по предварително утвърден график и
на установъчен пункт н района на пл.Софроний Врачански“, гр.Враца със
служебен автомобил паркиран на ул.“Ст.Заимов“до №2, където има
пешеходна пътека-тип „зебра“, обозначена с пътен знак „Д-17“.Около 11.20 ч.
бидейки извън и пред полицейския служебен автомобил, двамата свидетели
възприели, че л.а.“Ауди А4“ с рег.№***** не пропуска и отнема
предимството на преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Поради
така извършеното нарушение, св.Т.Т. незабавно пристъпил напред на пътното
платно и подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец, на който
водачът не се подчинил. Същият продължил движението си напред, като при
преминаването му покрай полицейските служители и през отворените предни
прозорци на вратите на автомобила, двамата свидетели възприели, че водачът
е без поставен обезопасителен колан. Едновременно с това, св.Т. разпознал в
лицето на водача настоящият жалбоподател, когото познавал във връзка с
изпълнение на служебните си задължения и предходно съставяни му актове
по ЗДвП, поради което и му извикал поименно да спре. Водачът отново не
реагирал и продължил движението си с автомобила, поради което и двамата
полицейски служители го последвали със служебния си автомобил. Малко по-
късно, вече на ул.“Цв.Кръстенякова“ в близост до у-ще „Отец Паисий“ и след
подаден звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил, водачът спрял.
На място била извършена проверка и съставен АУАН №372408/12.04.21 г.
срещу жалбоподателя за извършени три нарушения-отнемане на предимство
на пешеходци по чл.119, ал.1 ЗДвП, неизползване на обезопасителен колан по
чл.137а, ал.1 ЗДвП и неспиране при подаден такъв сигнал за спиране от
органите за контрол по чл.103 ЗДвП.
2
АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения. Такива били
подадени писмено, последващо по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН, като в същите
първите две нарушения не са оспорени. Оспорено е само третото /неспиране
на полицейски сигнал/ с доводи, че жалбоподателят „се бил замислил и е
възможно да не е видял...“, че е „дочул, че някой го е извикал по име, но не е
забелязал полицейския автомобил“ и че „ако е бил възприел сигнала за
спиране незабавно щял да спре за проверка“.
По повод възраженията и в рамките на правомощията си по чл.52, ал.4
ЗАНН, АНО е провел допълнително разследване на спорните обстоятелства
чрез събиране на допълнителни писменни сведения от полицейските
служители-очевидци. Като краен резултат АНО е счел възраженията за
неоснотвателни и е издал обжалваното НП, с което при идентично спрямо
АУАН словесно и цифрово описание на нарушенията, същите са съответно
санкционирани, като специално в релевантната за настоящето
съд.производство част- за третото нарушение по чл.103 ЗДвП е наложена
глоба в минимален размер от 50.00 лв. и лишаване от правоуправление на
МПС в минимален срок от 1 месец, съгласно чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП.
Гореизложените фактически обстоятелства се установяват
последователно, логично и безпротиворечиво от всички налични по делото
доказателствени източници, а именно: свидетелските показания на
очевидците-полицейски служители- Т.Т.-актосътавител и Я.Д.-свидетел по
АУАН, подкрепени и с останалите писмени материали по преписката-
процесните АУАН и НП, възражение потив АУАН, допълнителни писмени
сведения от свидетелите по повод възраженията, становище на АНО, справка
за липса на запазени видеозаписи от полицейския автомобил по време на
проверката и др.Разгледани самостоятелно и съпоставено, показанията на
двамата полицейски служители са изключително подробни, детайлни,
логични и вътрешно-непротиворечиви, както по между им, така и със
съобщеното от тях в саморъчно дадените им писмени обяснения в хода на
административното производство пред АНО по повод възраженията на
жалбоподателя против АУАН.Отделно от това, показанията на двамата
свидетели пред съда са дадени и под страх от наказателна отговорност по
чл.290, ал.1 НК.Отделно от това и в противовес на тези показания, защитата
не ангажира никакви оборващи ги доказателства. При тези съображения,
3
съдът изцяло кредитира въпросните свидетелски показания, доказващи пряко
основните факти от предмета на доказване, т.е. фактите за налично
нарушение, като достоверни и добросъвестно изложени.Все в тази връзка
следва да се подчертае, че в случая избраната от жалбоподателя и
процесуалния му представител-адв.Д. защитна позиция не касае оспорване и
обжалване на процесното НП в частта за първите две нарушения, т.е не касае
оспорване на свидетелските показания на двамата полицейски служители
откъм достоверност, заложени като фактически констатации за първите две
нарушения в АУАН и НП. В този смисъл, възраженията за недостоверност и
предубеденост на въпросните свидетелски показания само и единствено в
частта им за оспорваното нарушение, за настоящият съдебен състав се явяват
твърде избирателни /вероятно поради вида и размера на наложените санкции/,
но най-вече житейски нелогични и доказателствено необорени по съответния
процесуален ред.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на
гореизложения доказателствен анализ, съдът намира от правна страна
следното:
В процесуален аспект съдът не констатира съществени нарушения на
процесуалните правила, представлавощи формално основание за отмяна на
НП: АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34
ЗАНН. Същите съдържат и всички задължителни реквизити по чл.42, и чл.57,
ал.1 ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението, начин на
извършване и обстоятелства, при които е констатирано. Налице е и
съответствие между цифровото и текстово описание на нарушението. Пороци
в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП в случая
не се сочат и от страна на жалбоподателя.
От материално-правна страна и предвид обсъденото по-горе състояние
на доказателствения материал, то и обжалванато НП се явява напълно
обосновано и съобразено с изискванията на материалния закон: по делото
безспорно се установи, че на инкриминираното време и място,
жалбоподателят в качеството си на водач на МПС, извършил две предходни
нарушения по ЗДВП и последващо не се е подчинил на надлежно подаден от
полицейските органи сигнал за спиране, съгласно чл.103 ЗДвП, за което
следва да понесе отговорност по чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП.
4
Нарушението е типично за вида си и не се отличава с по-ниска
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, поради което и не
са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.
При предвидени в чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП възможни размери на санкцията,
кумулативно от 50.00 до 200.00 лв. глоба и ЛПрМПС от един до 6 месеца,
АНО е наложил и двете санкции в предвидения от закона минимум, без
изложение на никакви мотиви в тази насока.Според настоящият съдебен
състав, изхождайки от правилата за индивидуализация на наказанията по
чл.27 ЗАНН, във връзка с конкретно установените по делото обстоятелства,
свързани с наличието на извършени в реална съвкупност на две други
предходни нарушения по същото време и място на ЗДвП и вероятно
представляващи причина за извършване на процесното нарушение, в
съчетание и с обемните данни от справката за „нарушител“/сочещи че
жалбоподателя е системен нарушител на ЗДвП/, то и наложените в случая от
АНО административни наказания в минимален размер се явявят занижени.
Затова и при липса на други процесуални опции, като краен резултат
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При горните съображения и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0967-000573/19.04.2021 г. на Началник група в
сектор „ПП”-Враца към ОДМВР-Враца, с което на Б. Л. Б., с ЕГН: **********
са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175,
ал.1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП.
В останалата му част, горепосоченото НП е влязло в законна сила като
необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
5
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6