Р Е Ш Е Н И Е
№ 226 01.03.2023 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава
Фотева
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1370 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на А.Й.Я., с адрес: ***, с искане да бъде обявено за нищожно разрешение за
строеж № 9/17.05.1993 г., издадено от началник на отдел при Управление
„Архитектура и благоустройство“ в Общинско кметство гр. Царево, поправено с акт
№ 36/19.12.2003 г. на главен архитект на община Царево, за строеж „магазин за
млеко“ в парцел № ХІІ, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол. Развити са доводи за
нищожност на оспореното разрешение за строеж, поради допуснати нарушения в
производството по издаването му. Оспорващият сочи, че не е дадено съгласие от всички
собственици на поземления имот за учредяване право на строеж за разрешения
обект, както и че жалбоподателят не е уведомен, в качеството си на собственик
на поземления имот, за процедурата по одобряване и съгласуване на
инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж. Иска се да бъде
обявена нищожност на разрешението и на акта за неговата поправка.
Делото е на
производство пред Административен съд – гр.Бургас за втори път, след като с
решение № 7566 от 02.08.2022 г. по адм.д. № 1189 от 2022 г. на ВАС на РБ е
отменено решение № 1442 от 11.10.2021г. по адм.дело № 2366 от 2019г. на
Административен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от съда.
Дадени са задължителни указания при новото разглеждане, а именно да се съберат
гласни доказателства посредством разпит на лицата Н/и З.Л. в качеството на
свидетели, както и да се обсъди с доказателствената съвкупност приетото по
делото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1 от 02.02.2004г. издадено
от гл. архитект на община Царево.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с пълномощник-
адвокат А. от БАК, с който поддържат жалбата и в хода на устните състезания и с
писмена защита пледират за нейното уважаване. Претендират се разноските пред
настоящата първа инстанция, както и за водене на делото във ВАС.
Ответникът по
жалбата – Главен архитект на община Царево, се представлява от адв.Н. от АК –
Бургас. Оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. В хода на устните състезания
и чрез писмена защита излага подробни съображения, че не са налице
предпоставките за обявяване на акта за нищожен. Позовава се на действалата в
минал период нормативна уредба /ЗТСУ и ППЗТСУ/. Сочи се, че с представеното и
прието като писмено доказателство удостоверение № 1 от 02.02.2004г., издадено
от ответника, обектът е въведен в експлоатация. Иска се присъждане на разноски.
Заинтересованите
страни Г.А.Ч., С.А.Я., Я.Й.Я., Р.К.Ч. и М.А.Ч. не се явяват и не изпращат процесуален
представител, редовно уведомени. Не изразяват становище по оспорването.
Административен съд – Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Налице са всички изискуеми
положителни предпоставки за процесуална ДОПУСТИМОСТ на оспорването, тъй като не
се иска отмяна, а прогласяване нищожност
на административния акт.
При тези констатации,
жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят
А.Й.Я. и заинтересованите страни Г.Ч., С.Я., Я.Я., Р.Ч. и М.Ч. са собственици
на поземлен имот с идентификатор № 00878.501.333 по кадастралната карта на
гр.Ахтопол, съставляващ УПИ ХІV-333 в кв. 25 по плана на града.
На
20.11.1992 г. е издадена на Г. Анестев Ч. виза № 785 за проектиране на
преустройство на едноетажна жилищна сграда в УПИ ХІV-333, в търговска сграда
(на л. 38 от първото дело). Като издател на същата е посочен гл. архитект на
Община Царево.
През
м.февруари 1993г. е изготвен проект за преустройство на съществуващата в имота
едноетажна жилищна сграда (на л.62–72 от първото дело). Видно от обяснителната
записка към проекта, преустройството се изразява в разширяване на приемното
помещение по посока на улицата, изравняване котите на търговската зала и склад
с котата на приемното помещение, избиване на витрина в стената на търговската
зала откъм улицата и зазиждане на прозореца на търговската зала откъм двора;
демонтиране на покрив и изпълнение на плосък покрив- монолитна стоманобетонова
плоча, на котата на съществуващата плоча над приемното; куфраж и армировка на
плочата. Върху отделните части на проекта са поставени щемпели „одобрявам“ с
подписи на „началник отдел“, гл. арх. Н.Б.. Въз основа на така одобрения проект
е издадено оспореното разрешение за строеж № 9/17.05.1993 г. В него е посочен
като издател началникът на отдел в Управление „Архитектура и благоустройство“
към Общинско кметство- Царево, а подписът на издателя е положен със запетая (на
л.21 от първото дело). Съгласие за така разрешеното преустройство е дадено от
собственика М. Желева с нотариално заверена декларация (на л.34 от първото дело).
На
27.03.1995г. е издаден протокол № 32 за определяне на строителна линия и ниво
за строеж на магазин за мляко съгласно одобрените планове и разрешение за строеж
№ 9/17.05.1993 г. (на л. 40). Съгласно екзекутивна проектна документация,
одобрена от гл.архитект Н.Б. на 28.05.2001 г., по време на строителството са
извършени промени, вкл. в наименованието на обекта от „магазин за млеко“ в
„магазин за промишлени стоки“. С акт № 36/19.12.2003 г. за поправка на
строителното разрешение (л.20), издаден от гл.архитект Д.Алексиев при община
Царево, е изменено вписаното в разрешение за строеж № 9/17.05.1993 г.
наименование на обекта в „магазин за промишлени стоки“. Строежът е извършен и
въведен в експлоатация с удостоверение № 1/02.02.2004 г., издадено от гл.
архитект на община Царево.
При
първото разглеждане на делото е представено писмо от кмета на Община Царево (на
л.257 от това дело), изготвено в изпълнение на решение от 21.02.2020 г. за
достъп до обществена информация, по повод заявление с вх. №
94-01-457/10.02.2020 г. от А.Я.. В него се съдържа информация за лицата,
заемали длъжността „главен архитект“ в общината от 11.10.1991 г. до 12.12.2005
г., като за периода м.ноември 1991 г. - м.юни 1994 г. и периода 24.11.1999 г. -
15.10.2001 г. е отбелязано, че длъжността „главен архитект“ е изпълнявана от
лицето Нели Б.. Представено е и второ писмо, изготвено в изпълнение на решение
от 24.02.2020 г. за достъп до обществена информация по повод същото заявление
на Я., в което се съдържа по същество идентична информация, но по отношение на
първия период е посочен само началният момент- „от ноември 1991 г.“(на л. 256 и
л. 257).
По делото
е извършена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че процесната
сграда с идентификатор 00878.501.333.4 по КК на гр.Ахтопол отговаря на
проектната документация, но в хода на строителството е извършено уширение с
5.15 кв.м., с което първоначалната чупка на сградата е изравнена с улицата. В
с.з. вещото лице уточнява, че именно в този вид сградата е въведена в
експлоатация. В заключението се сочи, че описаната в нот.акт № 160, том ІІІ, д.
1333/1970 г. сграда е отразена в кадастралния план от 1984 г. с площ от
приблизително 57 кв.м. Част от тази сграда (източната) е попаднала под
новопроектираната триетажна жилищна сграда и е била съборена, а западната част
е попаднала в границите на влязлата в сила улична регулация, като именно тази
част е предмет на преустройство с оспореното разрешение за строеж. В
заключението е отбелязано, че по отношение на имота са издадени две скици-визи
с идентични номера- № 785/13.ХІ.1992 г., като едната от тях е издадена на Г.Ч.
и е представена по делото с административната преписка, а втората е издадена на
Марулка Ч. и е приложена към заключението на експертизата. Между двете скици е
налице несъот-ветствие, като при сравнение с регулационния план точно негово
копие представлява тази, издадена на Марулка Ч., а скицата, издадена на Г.Ч., е
непълна- в нея е очертана само тази част от съществуващата сграда, попадаща в
уличната регулация, но не и частта, която е съборена за изграждане на новата
жилищна сграда (източната част). Вещото лице изтъква още, че в тази скица е
изтрита уличната регулационна линия, което създава впечатление, че несъборената
част от сградата, предмет на преустройството по оспореното разрешение за
строеж, попада в УПИ ХІV, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол. В съдебно заседание при
изслушването му вещото лице отбелязва, че уличната регулация не е приложена.
Разяснява, че съобразно положените подписи на чертежите проектът е одобрен от
арх. Н. Б., в качеството на главен архитект на общината, а относно отразения в
разрешението за строеж парцел ХІІ в кв. 25, счита, че е допусната техническа
грешка и се касае за УПИ ХІV, доколкото цялата документация и очертанията на
имота съответстват на УПИ ХІV на кв. 25 по плана на гр. Ахтопол.
В хода на
съдебното производство при първото разглеждане е извършена и съдебно-графическа
експертиза, която дава заключение, че подписът в процесното Разрешение за
строеж № 9/17.05.1993 г. срещу „Началник на отдел“ ТСУ в Община Царево е
положен от лицето З.И.Л. на длъжност „Главен специалист архитектура“ в
общината. В с.з. вещото лице допълва, че подписът не е положен от лицето Нели Б.,
заемала длъжността главен архитект на общината.
С
административната преписка са представени строителни книжа и документи,
изготвени след издаване на разрешението за строеж и касаещи неговото
реализиране (л.24, л.26-33, л.35, л.40-61), както и книжа (л.73-104), издадени
за проектиране на друг търговски обект. Тези документи са неотносими към
предмета на делото и са ирелевантни към формиране на изводите по съществото на оспорването.
С
Определение № 2819 от 06.12.2019г. /л.109
от адм. дело № 2366 от 2019г./ производството по оспорване на Удостоверение
№ 1 от 02.02.2004г., за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от
гл.архитект на община Царево е разделено и е предмет на друго дело. Относно това удостоверение, прието като
писмено доказателство по делото следва да се отбележи, че този последващ акт не
би могъл да санира издаденото по-рано разрешение за строеж.
При новото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд бяха изслушани в качеството на
свидетели Н/и З.Л.. Първият свидетел е изслушан в откритото заседание на
19.10.2022г. В показанията си бившият главен архитект на община Царево
категорично заяви, че подписът на процесното разрешение не е положен от нея.
Заявеното от свидетеля Н/е в унисон с приетата при първото разглеждане на
делото съдебно-графическа експертиза и констатациите на вещото лице. В
публичното заседание на 14.12.2022г. бе разпитана като свидетел и З.Л., която
заяви, че именно тя е положила подписа, със запетая, поради факта, че е
замествала посоченият като издател „началник на отдел“. Заяви, че не си спомня
дали е имало издадена заповед за заместване. При така установеният факт кой е
положил подписа за издател на процесният административен акт бяха изискани
нарочни доказателства относно оправомощаването на това лице, което към този момент
е заемало длъжност „главен специалист ТСУ“. От постъпилият отговор на
общинската администрация се установи, че такива не могат да бъдат представени
по делото, поради което и с във връзка с посоченото в писмото бяха изискани
евентуални налични доказателства /акт за оправомощаване на служителя З.Л. да
изпълнява функции на Началник отдел „Строителство и архитектура“ при Община
Царево/, но видно от писмото на Отдел „Държавен архив“-Бургас /л.49-50 от адм. дело № 1370 от 2022г. на
АС-Бургас/, където принципно се съхраняват изпратените от Община Царево
документи, такъв акт не е предаден от общинската администрация за съхранение в
отдел „ДА“-Бургас.
При така установените факти,
съдът обосновава следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Относно
компетентността на административния орган:
Процесното
Разрешение за строеж № 9 е издадено на 17.05.1993г., при действието на Закона
за териториално и селищно устройство- ЗТСУ (отм.) и правилника за прилагането
му /ППЗТСУ/, като е приложима редакцията от 1985г. Съгласно нормата на чл.227,
ал.1 от ППЗТСУ разрешенията за строеж се издават от началника на техническата
служба на общинския народен съвет. В случаят, като издател на разрешението за
строеж се сочи началникът на отдел в Управление „Архитектура и благоустройство“
при Общинско кметство-Царево, който принципно е компетентният орган, съгласно цитираната норма орган. От приетите
по делото писмени доказателства и по-конкретно приложеното още при първото
разглеждане на делото допълнително споразумение към трудов договор (на л.301 от
първото дело), считано от 07.01.1993 г. длъжността „Началник на отдел ТСУ“ е
заемана от лицето Мара Георгиева Атанасова до 31.01.2000 г., когато трудовото
правоотношение е прекратено, поради съкращаване на щата. Обаче, както несъмнено
се установи от еднопосочните доказателства събрани по делото /експертно
заключение по съдебно-графическа експертиза/ и изслушаните свидетелски
показания на З.Л., именно последната е подписала оспореното по делото
разрешение, със запетая, в качеството на „заместващ“. Действителният автор на
волеизявлението, т.е. свидетелят З.И.Л. не е заемала длъжността „Началник на
отдел ТСУ“, а длъжност „Главен специалист архитектура“ в общината, поради което
обективно няма правомощия да замества посоченият като издател на акта „началник
отдел“. По делото няма данни за надлежно овластяване
на същата да изпълнява функциите на началник на отдела към момента на издаване
на разрешението за строеж. Нещо повече, въпреки изричното указване на
общинската администрация при новото разглеждане на делото да представи такива
доказателства и с оглед отговорите по делото на Община Царево, както и на Отдел
„Държавен архив“-Бургас, обсъдени по-горе в решението, се обосновава
категоричния извод, че такова надлежно оправомощаване на свидетеля Л. да
изпълнява функциите на „началник отдел“ не е налице. Следователно, налице е най-тежкият порок
на административния акт, а именно изготвянето му от некомпетентно лице, макар и
да е била служител в администрацията. Това е така, защото от значение за
установяване на компетентността е фактът кой действително е подписал документа,
тъй като именно подписът материализира волеизявлението и макар, че формално е
посочено, че разрешението е издадено от заместващ на началник-отдела, при
положение, че лицето което го е подписало няма никакви правомощия удостоверени
по надлежния ред, тази констатация обуславя крайния извод за липса на компетентност, което обуславя
и нищожност на разрешението. Нищожността на същото може да се обяви без
ограничение във времето, а нормата на чл. 154а ал. 2 от ЗТСУ (отм.), с която е
установена забрана за отмяна на влезли в сила разрешения за строеж, е
неотносима в конкретния случай, доколкото предмет на съдебната проверка е
валидността на разрешението. Тази норма, както и чл.229, ал.2 от ППЗТСУ /отм./
се отнасят за случаите, в които се иска отмяна на адм. акт и в предмета на
производството е включена проверка на неговата процесуална и материална
законосъобразност, респективно тези действали към онзи момент разпоредби отразяват
стабилитета на един валиден административен акт, т.е. такъв издаден от
компетентен орган. При положение, че в случаят подобен акт въобще не е налице и
не е налице такова валидно волеизявление посочените разпоредби и
удостоверението за въвеждане в експлоатация № 1 от 02.02.2004г., на което
ответната страна се позовава не могат да послужат за заместване на невалидния
/нищожен/ административен акт. В настоящият случай, в предмета на делото въобще
не е включено искане за отмяна на адм. акт- разрешение за строеж № 9 от 17.05.1993г., поправено с акт №
36 от 19.12.2003г., поради което сочените от ответната страна разпоредби нямат
отношение и към пределите на търсената защита. В настоящият казус става въпрос
за един поначало негоден акт, издаден от лице без компетентност, поради което
същият не би могъл да влезе в сила, за да се позовава на разпоредбите на ЗТСУ и
ППЗТСУ относно неговия стабилитет. Както е известно, в правната теория и
съдебната практика нищожният административен акт се приравнява на „правно нищо“,
т.е. не би могъл да породи никакви правни последици. Ето защо, фактът, че в
последствие е било издадено цитираното Удостоверение № 1 от 02.02.2004г. за
въвеждане в експлоатация, издадено от страна на главния архитект, е ирелевантен
към изхода на този спор и не може да послужи като „саниране“ на така
постановеното „правно нищо“, защото нормативната уредба не предвижда подобна
възможност. Колкото до законосъобразността на този последващ акт за въвеждане
на строежа в експлоатация, същата е предмет на друго съдебно дело, поради което
е извън предмета на настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът намира оспорването
за ОСНОВАТЕЛНО и следва да го уважи, като се обяви нищожността на оспореният по
това дело административен акт.
При този изхода на спора и своевременното
искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК,
в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят всички направени разноски, вкл. тези
пред касационната инстанция, по реда на чл.226, ал.3 от АПК. В първото
разглеждане на делото пред настоящата инстанция са реализирани разноски в
размер на 502 лева. Искането на жалбоподателя за включване на допълнителни
разноски пред АС-Бургас е оставено без уважение, с влязло в сила определение №
2161 от 01.11.2021г. по адм. дело № 2366 от 2019г., за което липсват данни да е
било оспорено от страната, която има правен интерес от неговото обжалване,
поради което следва да се присъди отново посочената сума за първото разглеждане
на делото. За представителство пред ВАС на РБ по адм. дело № 1189 от 2022г. на ВАС
са
претендирани своевременно и доказани в производството пред втората инстанция
разноски в размер на 1000 лева, видно от приложените платежни нареждания, а при
новото разглеждане са извършени и също доказани разноски в размер на 900 лева-
платено възнаграждение на един адвокат. Обобщено, направените разноски от тази
страна възлизат на 2402 лева, респективно следва да бъдат възложени на Община Царево,
в чиято структура е ответният орган.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за НИЩОЖНО Разрешение
за строеж № 9 от 17.05.1993г. на Управление „Архитектура и благоустройство“ при
Общинско кметство гр.Царево, поправено с акт № 36/19.12.2003 г. на главен
архитект на Община Царево.
ОСЪЖДА
Община Царево да заплати на А.Й.Я. с ЕГН ********** сумата от 2402.00 (две хиляди четиристотин и два) лева, представляваща разноски по
делото при двукратното му разглеждане пред настоящата инстанция
/Административен съд-Бургас/ и производството по адм. дело №1189 от 2022г. на
ВАС на РБ.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: