РЕШЕНИЕ
№ 1133
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110203304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Навитас енд Ко“ ЕООД против Наказателно постановление №
03 -013465/04.03.2021 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Варна, с
което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, на търговеца е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателното постановление. Счита се, че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, като от текста на постановлението не ставало ясно защо е определено именно
дружеството като отговорно лице. Изразява се позиция за неправилно определен размер на
наказанието. Сочи се, че практическа разлика между установеното в Правилника работно
време и действителното такова не е налице, поради което и не става ясно въз основа на
какви доказателства е било прието противното от АНО. Наред с това излага доводи за
разлика в датите – като в АУАН е записана дата 18.01.2021г., а в НП е отразена като дата на
извършване на нарушението 08.01.2021г. Сочи се още, че в хода на проверката на
дружеството е била наложена една ПАМ за нарушаването на която са били издадени два
АУАН и НП, което било недопустимо. Формулира се искане за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила. При условията на евентуалност моли да бъде
отменено НП, тъй като е налице маловажен случай на административно нарушение или да
бъде изменено НП, като се намали наложеното наказание.
1
В с.з. жалбата се поддържа от процесуален представител на наказаното дружество,
който пледира за присъждане на сторените в производството разноски.
Представителят на въззиваемата страна на свой ред излага доводи за неоснователност
на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Пледира за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
През месец май 2020 год. служители на ДИТ - Варна, извършили проверка (на обект
магазин за ядки, находящ се на ул. „Пирин“) по спазване на трудовото законодателство от
страна на „Навитас енд Ко" ЕООД, за което дружество работели наети по трудов договор
лица.
Съставен бил протокол ПР2012444/29.05.2020г., с който на работодателя били дадени
предписания, като съобразно - т.3 от същите работодателят следвало да актуализира
правилника за вътрешния трудов ред, като в същия да определи начален и краен час на
работния ден/работната смяна, в които се явяват работниците и служителите в
предприятието /в т.ч. в обекта за контрол/ и да съответстват на действителната организация
на работата, съгласно релевантните разпоредби на КТ и на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Предоставеният срок за изпълнение на това предписание бил до
15.06.2020 г.
Впоследствие, при последваща проверка на 08 януари 2021 год., отново от служители
на ДИТ - Варна, сред които св. М.М., било установено, че това предписание не е изпълнено,
тъй като на място в проверявания обект установените работници попълнили декларации, в
които посочили работен ден/работни смени с начален и краен час съответно от 12.00 часа до
20.00 часа и от 09.00 часа до 17.00 часа, които смени не съответстват на определените такива
от работодателя в Правилника за вътрешния трудов ред, а именно – редовна смяна от 10.00
часа до 19.00 часа; първа смяна от 09.00 часа до 18.00 часа; втора смяна от 10.00 часа до
19.00 часа; трета смяна от 11.00 часа до 20.00 часа.
На 18.02.2021 год. бил съставен срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение. В съдържанието на акта били посочени даденото предписание
и неговото неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата на
последващата проверка - 08.01.2021 год. Акта бил връчен на дружеството / видно от
приложеното известие за доставяне с дата - 23.02.2021 г./.
В срока по чл.44 от ЗАНН възражения не били депозирани по административно
наказателната преписка.
На 04.03.2021 год. административно наказващия орган издал обжалваното НП № 03-
013465/04.03.2021 год., с което наложил административно наказание „имуществена
санкция" над минимално предвидения в закона размер от 2500 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърди от събраните по делото
2
доказателства -писмените такива, приобщени към доказателствения материал по делото в
хода на съдебното следствие: копие от протокол за извършена проверка
ПР2012444/29.05.2020 г.; протокол №ПР2100740/29.01.2021 г. ; идентификационна карта и
други, както и от показанията на разпитания свидетел М. - актосъставител.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери за установено от
правна страна следното:
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок
от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е
тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в
рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. Както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление
съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите лица обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като
са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки
неизпълнението на предписанието. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт
за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната
правна квалификация по КТ.
В жалбата се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не
става ясно защо е определено дружеството като отговорно лице.
Разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ ангажира отговорността на лице, което не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
т.е. административно наказателно отговорното лице е адресата на дадените задължителни
предписания.
В настоящия случай, видно от посоченото в протокол ПР2012444/29.05.2020 год.,
задължителни предписания са били дадени на дружеството - работодател и в този смисъл
правилно е било определено отговорното лице.
По същество се изразява позиция, че не е определена ясно и датата на извършване
нарушението, тъй като за такава е посочена датата на извършване на проверката. Съдът
намери, че правилно в обстоятелствената част на НП е визирана дата на нарушението , като
е конкретизирана последната възможна дата на законосъобразно поведение - 15.06.2020 год.,
след изтичането на която се осъществява състав на продължено нарушение. Нарушението е
прекъснато с установяването му на 08.01.2021 год. - датата на извършената проверка, която
именно следва да се определи като меродавна в настоящия случай.
Възражението въз основа на какви доказателства е прието, че има разлика в данните
3
отразени в Правилника и тези на реално случващото се работно време не следва да се
приеме от съда, доколкото актосъставителката в съдебно заседание посочи, че такава е
налице с оглед действителното работно време попълнено от установените в обекта
работнички, което се различава от посоченото в Правилника за вътрешния трудов ред.
Доводите, че едно и също предписание не би могло да се наруши два пъти на свой
ред не се споделят от съда, тъй като в случая се касае за различни точки на предписанието,
което обективира и обосновава повече от едно нарушение.
Що се отнася до размер на наложената санкция, съдът намира, че АНО е наложил
завишена „имуществена санкция" от 2 500.00 / две хиляди и петстотин/ лева, без да изтъкне
конкретни съображения за това.
Доколкото в НП изрично се сочи, че нарушението не се характеризира с по-висока
степен на обществена опасност. Не се установява и да са произтекли вреди от деянието. В
тази връзка, мълчанието на АНО по отношение мотивите му за завишения размер на
административното наказание не следва да бъде тълкувано във вреда на нарушителя и НП
следва да бъде изменено в тази част и размерът на имуществената санкция да бъде намален
от 2 500.00 лева на законоустановения минимум от 1 500.00 лева, като напълно съответен на
тежестта на нарушението.
Адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение се явява
наказанието в минималния размер, предвиден в чл.415 ал.1 от КТ и в този смисъл са налице
основания за изменяне на наказателното постановление.
Съдът не установи в случая да са налице и основания за приложение на разпоредбата
на чл.28 ЗАНН доколкото нарушението по нищо не се отличава от други подобни от
съответния вид и вероятно е било осъществявано в значителен период от време преди
осъществяването му.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че на страните се следват разноски
пропорционални на съответна изменена част от обжалваното НП, като за АНО при
принципно дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, с
оглед сложността на делото съответната пропорционална част се равнява на сумата от 48
лева. По отношение на дължимия размер на адвокатско възнаграждение, договорено в
минималните по Наредбата размери от 450 лева, съдът намира, че съответната
пропорционална част на измененото НП съответства на сумата от 180 лева, като съдът
прецени за неоснователни аргументите за прекомерност на възнаграждението, с оглед
обстоятелството, че същото е близко до минималния предвиден размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013465/04.03.2021 год., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Варна, на „Навитас енд Ко" ЕООД, с ЕИК
4
********* , в ЧАСТТА за размера на „имуществената санкция", като вместо „имуществена
санкция" от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, ОПРЕДЕЛЯ „имуществена санкция" в
размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Навитас енд Ко" ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда"- гр.Варна, сумата от 48.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Варна да заплати на „Навитас енд Ко"
ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 180 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5