Р Е Ш Е Н И Е
Номер 147 30.10.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На седемнадесети октомври
2023 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 180 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 4, ал. 6 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. вр. чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
Образувано е по жалба на Х.Д.Х. *** против
Заповед № ЗСП /Д-Т-О/1066 от
11.08.2023 г.на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Омуртаг, потвърдена със Решение № 25-РД06-0015 от 04.09.2023 на Директора
на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, с която е
отказана целева помощ за отопление за сезон
2023/2024 година. В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност
на акта. Моли се за отмяната му.
Ответникът по жалбата –
директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг изразява
подробно становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок, след задължителното му оспорване по
административен ред – чл. 13, ал. 5 от ЗСП вр. чл. 148 от АПК,
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта, с която на
жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ за отопление, е издадена
от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг, на чиято
територия се намира населеното място, в което същия, като заявител на помощта,
е регистриран по настоящ адрес. Поради
това следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗСП и чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Оспореният административен акт
е издаден в писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително правните и фактически основания за неговото издаване, поради което
следва да се приеме, че е спазено изискването на чл. 13, ал. 3 от ЗСП за
неговото мотивиране.
Като правно основание за
постановения отказ са посочени разпоредбите на основание чл. 10, ал.1, т.1 и
чл. 10, ал. 1,т.6 от ППЗСП и чл. 2, ал. 1 и чл.3,
ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
В хода на административното
производство е установено, че при
извършена проверка по документи е
констатирано, че в заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-Т-О/1066 от 25.07.23
год., жалбоподателят посочил за свой настоящ адрес ***. В раздел VII, че обитаваното жилище е собствено и е
единствено за семейството. В раздел IХ декларира продажба на имот в с. Станчов хан, общ.
Трявна, като сочи че същата е с цел смяна на жилище в гр. Антоново, кв. Еревиш.
При направена проверка в МДТ
община Антоново, както и в Агенция по вписвания е установено, че Х.Д. притежава
повече от едно жилище: две жилища, находящи се в гр.
Антоново, кв. Еревиш на ул. Г. Бенковски № 4, както и идеални части от имоти
също в гр. Антоново, кв. Еревиш, ул. Г.Бенковски като от МДТ не е конкретизиран номер.
Видно
от информация постъпила от Агенция по вписвания, жалбоподателят е извършил и следните сделки
през предходните две години:
На
30.03.2022 г.е продал: - сграда, пл.№ - 54, предназначение - селскостопанска
сграда, площ 30.000 кв.м. в с. Станчов хан; - поземлен имот, пл. №-54, площ -
110.000 кв.м., ПИ № 54
с площ 108 кв.м., заедно с ПИ № 53, 64 и 63 образуват УПИ III-54, 63, 64 с площ 324
кв.м. в с. Станчов хан, - сграда, пл.№ 54, предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна, площ - 28.000 кв.м в с. Станчов хан, като материалния интерес на
сделката е в размер на 5 000.00 лева;
На
27.04.2023 г. е продал: - поземлен имот,
пл.№ - 404023, площ - 9999.000 кв.м., местност - лозище гр. Антоново: -
поземлен имот, пл. № - 404024, площ - 3000.000, гр. Антоново, с материален
интерес 600.00 лева;
На
12.07.23 г. е закупил: - сграда, предназначение – жилищна сграда - еднофамилна,
площ - 24.000 кв.м. в гр. Антоново, № 4: - сграда, предназначение -
селскостопанска сграда, площ - 18.000 кв. м., Антоново, № 4; - сграда,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, площ - 35.000 кв.м., гр.
Антоново, № 4: - сграда, предназначение
- селскостопанска сграда, площ - 69.000 кв.м., гр. Антоново, № 4; - поземлен
имот, пл.№-УПИ III
-20,
площ - 1306.000 кв.м., гр.Антоново, №4: - сграда, предназначение -
селскостопанска сграда, площ - 33.000 кв.м., гр. Антоново, № 4.
Изложени
са мотиви, че през предходните две години жалбоподателят е извършил сделки -
продажби, чиято обща стойност е 5600.00 лева, с което не отговаря на условието
на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП - лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или
чрез даряване през последните 2 години, като в случая не може да се приложи
нормата на чл.10, ал.12, т. 2 от ППЗСП, т.к. общата стойност на продажбите от
двете сделки надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане, която към
настоящия момент е 3628.80 лева.
Отделно
притежава две жилища, с което не отговаря на изискването на чл.10, ал.1, т. 1
от ППЗСП - обитаваното жилище да е единствено.
Във връзка с гореизложеното и
на основание чл. 10, ал.1, т.1 и чл. 10, ал. 1,т.6 от ППЗСП директора на ДСП
Омуртаг е издал заповед № ЗСПИ/Д-Т-О/1066 от 11.08.2023 год., с която е постановил отказ за
получаване на целева помощ по реда на Наредба РД07-5 от 16.05.2008 г.
При задължителното оспорване
по административен ред на заповедта на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Омуртаг пред директора на Регионалната дирекция
"Социално подпомагане" – Търговище, по-горестоящият административен
орган също е изложил подробни мотиви в подкрепа на направения отказ за
отпускане на заявената целева помощ. Както се приема и в т. 3 от Тълкувателно
решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК, изложените от по-горния административен
орган мотиви допълват мотивите на органа, чийто акт се оспорва, като санират
евентуалната им непълнота като по този начин се изпълнява изискването за
мотивиране на административните актове и се обезпечава правилното упражняване
на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за
страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда.
При издаване на оспорения акт
са спазени административнопроизводствените правила, разписани в ЗСП, ППЗСП и
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
Съгласно чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. на Министъра на труда и социалната
политика за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, право
на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен
доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППСЗП.
Посочено е, че заповедта се издава въз основа на подадено заявление и изготвен
социален доклад.
В оспорената
заповед са посочени правни основания за отказа - съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1 т.1 и т. 6 ППЗСП, допълнително условие за отпускане на месечна
помощ е лицата и семействата да не са прехвърляли жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 2 години, а съгласно чл.
10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП,
Разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата
стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на гарантирания минимален
доход за съответния период.
За да възникне правото на
социално подпомагане, едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото
лице да не е извършило прехвърлителни сделки с
недвижими имоти през последните 2 години на стойност по-голяма от 24 кратния
размер на гарантирания минимален месечен доход. Това изискване е императивно и
представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на
абсолютните за предоставянето на исканата помощ, тоест препятства възникването
на субективното право на целева помощ за отопление.
В разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, т. 6 от ППЗСП е предвидена
нормативна пречка за възникване на право за получаване на целева помощ за
отопление, а именно: месечна помощ се отпуска, ако лицата или семействата
отговарят и на следните допълнителни условия - не са прехвърляли жилищен,
вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу
заплащане през последните 2 години. Следователно отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от
ППЗДП е да не е прехвърлян вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях, за който е
заплатено.
В случая, видно от информация от Агенция по вписванията, жалбоподателят е
извършил сделки през предходните две години, като първата сделка е
на 30.03.2022 г. - продажба на жилищна сграда в с.
Станчов хан, като материалният интерес на сделката е 5 000 лева, а на
27.04.2023 г. е извършена продажба на
поземлен имот (ПИ) с материален интерес - 600 лева. Т. е., през предходните две
години е извършил продажба на обща стойност 5600 лв., с което не
отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗСП,
лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот
срещу заплащане или чрез даряване през последните две години. Поради изложеното
следва да се приеме, че жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 10,
ал. 1, т. 6 от ППЗСП и правилно му е
отказано отпускане на целева помощ за отоплителния сезон. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че съгласно § 1, ал. 1, т. 9 б. "в" от ДР
ППЗСП, в дохода за отпускане на социални помощи се включват и приходите,
произхождащи от продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество, тоест
законодателят е презюмирал, че тези сделки са възмездни. Като изключения в чл. 10, ал. 12 от ППЗСП са включени случаите, когато: 1. в семейството има лице/лица с
трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед
осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания; 2. общата
стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на гарантирания минимален
доход за съответния период, за каквито обстоятелства не се излагат твърдения и
не се сочат доказателства.
При така
установеното се следва извод, че към датата на подаване на
заявлението-декларация, жалбоподателят не е отговарял на условията на чл. 10 от ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като се установи
по безспорен начин, че е прехвърлил имот през последните 2 години срещу
заплащане, чиято стойност на сделката надвишава размера на гарантирания минимален доход.
Изискванията на
посочените като правни основания на процесната заповед и обсъдени по-горе норми
са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице
отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗСП, социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в
пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности
на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях
имущество. В ал. 3 на чл. 2 от Закона
за социално подпомагане е уредено
правото на социални помощи за тези от българските граждани, семейства и
съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния
кодекс да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени
потребности. В случая, след като е налице отрицателната предпоставка по чл. 10,
ал. 1, т. 6 от ППЗСП, за лицето не е
възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Наличието на едно
от изброените в чл. 10 от ППЗСП правоизключващи основания е достатъчно за постановяване на отказ
за отпускане на претендираната социална помощ. Установяването на обстоятелства,
обосноваващи наличието на фактическия състав от хипотезата на чл. 10,
ал. 1, т. 6 от ППЗСП и реализирането
на предвидените правни последици чрез оспорения пред съда административен акт,
са дали основание на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Омуртаг
да постанови атакуваната пред настоящата инстанция заповед, с което е приложен
точно материалният закон при вярна преценка на фактите.
Изложеното
обуславя извода за законосъобразност на процесната заповед, с която
компетентният административен орган е отказал отпускане на търсената от жалбоподателя целева
помощ за отопление.
Отделно видно от извършената справка в МДТ
притежава две жилища,с което също не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи,
обитаваното жилище да е единствено. Същият притежава жилищна сграда еднофамилна
с площ 24 кв.м. и жилищна сграда с площ от 35 кв.м., намиращи се в кв. „Еревиш“.
В тази връзка е
изготвена заповедта за отказ със съответните мотиви, че лицето не отговаря на
условията чл.10, ал. 1, т. 1 и т.6 от ППЗСП - общата стойност надвишава
24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на
заявлението и правно подпомагане имат лицата при условие, че
обитаваното от тях жилище е единствено.
Обосновано въз
основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса
материален закон, административният орган е отказал търсената социална помощ, с
оглед констатираната пречка за това - неизпълнение на условието по чл. 10,
ал. 1, т.1 и т. 6 от ППЗСП.
Акта съответства
и на целта на ЗСП – за осигуряване на социално подпомагане само на тези
български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда
си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на
задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на
основните си жизнени потребности.
По изложените съображения
депозираната жалба се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Х. *** против Заповед № ЗСП /Д-Т-О/1066 от 11.08.2023 г.на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг, потвърдена със Решение
№ 25-РД06-0015 от 04.09.2023 на Директора на Регионална Дирекция
„Социално подпомагане“ – Търговище, с която е отказана целева помощ за
отопление с електроенергия , с която, на основание чл.10, ал.1 т.1 и т.6
от ППЗСП във и чл. 2, ал. 1 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., е отказано отпускането на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2023/2024 г.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: