№ 68
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело №
20203100900931 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на “Юробанк България“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Ш. и П. Д.а, действащи
чрез адв.С.З., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Неофит Рилски“ №57, против
Д. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Шумен, ул.“Симеон Велики“ №69,
вх.3 ет.1, ап.42, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
установяване на дължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№1605/2019г. по
описа на PC Шумен е издадена Заповед №805 от 31.05.2019г. за изпълнение
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно за
вземанията по Договор за потребителски кредит №FL815657 от 21.07.2016г. в
общ размер от 52546.17лв., от които 40687.56лв.-неиздължена главница,
9952.29лв.-възнаградителна лихва за периода от 21.10.2016г. до 17.04.2019г.,
вкл., 1811.82лв.-мораторна лихва за периода от 21.10.2016г. до 19.05.2019г.,
вкл. и 94.50лв.-такси дължими за периода от 21.10.2016г. до 19.05.2019г.,
вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-31.05.2019г. Претендира се осъждането на
ответника да заплати сторените в заповедното и настоящото производства
деловодни разноски.
1
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски
кредит №FL815657 от 21.07.2016г., банката е предоставила на ответника
потребителски кредит в размер на 41200лв., който е послужил за пълно
предсрочно погасяване на задълженията му по Договор за потребителски
кредит №FL730910 от 23.05.2014г. и Договор за кредитна карта VC189291 от
12.07.2013г. Сочи се, че към договора за кредит е подписан погасителен план,
представляващ неразделна част от него, с който план и в съответствие с
клаузите по договора, са установени параметрите за погасяване на кредита,
включително срока за издължаването му, размера на погасителните вноски,
техния брой и падежи. Поддържа се, че на 21.07.2016г. кредитополучателят
усвоил предоставения му кредит, като считано от 21.10.2016г. трайно
преустановил погасяването му. Поддържа се още, че съгласно чл.15 от
договора при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, банката има правото да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем. Сочи се, че на това основание и при спазване на
условията на чл.19 от договора, на 17.04.2019г. банката обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателя бил изрично
уведомен, чрез пощенска пратка. Твърди се, че дължимите суми по кредита
са, както следва: главница в размер на 40687.56лв.; възнаградителна лихва за
периода от 21.10.2016г. до 17.04.2019г. в размер на 9952.29лв.; мораторна
лихва за периода от 21.10.2016г. до 19.05.2019г. в размер на 1811.82лв. и
такси за периода от 21.10.2016г. до 19.05.2019г. в размер на 94.50лв.
Поддържа се, че предвид настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението, банката е депозирала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК за процесните суми, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№1605/2019г. по описа на PC Шумен. Сочи се, че така
подаденото заявление е уважено, съответно че съдът е издал в полза на
банката Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми. Сочи
се още, че ответникът е подал възражение срещу заповедта, поради което за
ищеца е налице интерес от предявяване на настоящият иск.
С отговора на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се поддържа, че в случая са налице
предпоставките на чл.306, ал.4 от ТЗ, доколкото воденото производство по
2
несъстоятелност по отношение на “Топлофикация Шумен“ ЕАД, е породило
непреодолима сила за ответника, имащ качеството на представляващ
дружеството, да погасява задълженията си по договора за кредит. Ето защо се
поддържа, че ответникът не дължи изпълнение на процесните задължения и
се моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа
исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни
разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи в подкрепа на
претенциите.
Ответникът не се явява, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова-
ч.гр.д.№1605/2019г. по описа на PC Шумен, където в полза на ищецът е
издадена Заповед №805 от 31.05.2019г. за изпълнение парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК за вземанията му от ответника по
Договор за потребителски кредит №FL815657 от 21.07.2016г., в общ размер
на 52546.17лв., от които 40687.56лв.-неиздължена главница, 9952.29лв.-
възнаградителна лихва за периода от 21.10.2016г. до 17.04.2019г., вкл.,
1811.82лв.-мораторна лихва за периода от 21.10.2016г. до 19.05.2019г., вкл. и
94.50лв.-такси дължими за периода от 21.10.2016г. до 19.05.2019г., вкл.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-31.05.2019г. до окончателното изплащане. След
постъпило по реда на чл.414 от ГПК възражение от длъжника, ищецът е
предявил настоящата претенция в срока по чл.422 от ГПК, по ради което
същата се явява допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит №FL815657 от 21.07.2016г., в размер на 41200лв., който е усвоен от
ответникът и е послужил за предсрочното погасяване на задълженията му по
Договор за потребителски кредит №FL730910 от 23.05.2014г. и Договор за
3
кредитна карта VC189291 от 12.07.2013г. От съдържанието на процесният
договор за кредит от 21.07.2016г., заверен препис, от който е приет по делото,
се установява, че срока за погасяване на задължението е 144 месеца, като това
следва да стане чрез равни месечни /анюитетни/ вноски, включващи главница
и лихва. Според чл.3, ал.1 от договора дължимата възнаградителна лихва се
формира от сбора на референтен лихвен процент и фиксирана договорна
надбавка, а съгласно чл.5 се дължат такса за преструктуриране на кредита и
месечна такава за обслужване на сметката. В чл.15 от договора е предвидено,
че при непогасяване, на която и да е вноска, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателя, на което и да е друго задължение, банката има
право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Установява се от представените по делото препис от Писмо-
уведомление и Известие за доставяне, че чрез пощенска пратка връчена на
ответника на 17.04.2019г., банката е уведомила длъжника, че поради забава в
плащанията, обявява вземането по процесния договор за кредит за изцяло и
предсрочно изискуемо.
От прието по делото заключение на ССч.Е, което се кредитира от съдът,
като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
отпуснатият на ответника кредит от 41200лв. е усвоен на 21.07.2016г.
Установява се, че дължимата главница по процесния договор за кредит е
размер 40687.56лв., а възнаградителната лихва за периода от 20.09.2016г. до
31.01.2019г. е 9952.29лв. Размерът на мораторната лихва начислена върху
просрочената главница през периода от 20.10.2016г. до 31.01.2019г. е
1811.82лв. и този на таксите акумулирани през периода от 20.11.2016г. до
20.01.2019г. е 94.50лв. Установява се още, че счетоводните записвания
относно процесния договор за кредит, са водени редовно, като към настоящия
момент всички вземания са прехвърлени по счетоводни сметки за отчитане на
съдебни вземания.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че
между страните е сключен договор за кредит, с твърдените права и
4
задължения /размер, срок, падеж, лихви и т.н./, в това число и реално
предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя. Следва да установи
още наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
/включително и обявяването на длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/
на задължението по договора за потребителски кредит. На последно място
ищецът следва да докаже размера на претенции за главница, лихви и такси.
Ответникът следва да установи, че е изправна страна по процесния договор,
т.е. че е налице погасяване на задължението, или правоизключващите си
възражения, в това число невиновната си невъзможност да погасява
задълженията по договора.
В разглеждания казус сключването на процесният договор за кредит и
усвояването му са приети за безспорни по делото. Не се оспорва и
осъществяването на фактическият състав по обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията, който наред с това се установява и от
представеното писмо-уведомление до ответника, с което той е уведомен за
волеизявлението на банката кредитор, преобразуващо срока за погасяване на
задължението, поради допусната забава в плащанията.
От горекоментираното заключение на ССч.Е и от приложеното по
делото извлечение от сметка на банката по партидата на длъжника, което
съдът приема за достоверно при условията на чл.182 от ГПК вр. с чл.55 от ТЗ,
се установява, че размера на претенциите съответства на действително
дължимите суми по договора за кредит. Ето защо и поради липса на насрещно
доказване от страна на ответникът за плащане на дългът, исковете се явяват
доказани по основание и размер.
Доводите на ответникът за недължимост на процесните суми, доколкото
несъстоятелността на “Топлофикация Шумен“ ЕАД, е породила
непреодолима сила за погасяване на задълженията по договора за кредит, са
несъстоятелни. В случая не се установява връзка между несъстоятелността на
търговското дружество и неизправността на ответника, още повече, че
първата не се явява непредвидено и непредотвратимо събитие, което да е
настъпило след сключване на договора. В тази връзка следва да се има
предвид, че неплатежоспособността на дружеството е обявена в края на
2013г. с начална дата началото на 2009г., като и двата момента предхождат
5
сключването на процесния договор.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените претенции се
явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид указанията дадени с т.12 на ТР
№4/2013г. ответника, следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски за
заповедното производство, чиито размер възлиза на 2632.75лв. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищецът,
следва да се присъдят деловодни разноски, съобразно с представените
доказателствата по делото за извършването им, а именно сумата от 4024.82лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че Д. С. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Шумен, ул.“Симеон Велики“ №69, вх.3 ет.1, ап.42, дължи на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Ш. и П. Д.а,
сумата от 52546.17лв., съставляваща общо задължение по Договор за
потребителски кредит №FL815657 от 21.07.2016г., от което 40687.56лв.-
неиздължена главница, 9952.29лв.-възнаградителна лихва за периода от
21.10.2016г. до 17.04.2019г., вкл., 1811.82лв.-мораторна лихва за периода от
21.10.2016г. до 19.05.2019г., вкл. и 94.50лв.-такси дължими за периода от
21.10.2016г. до 19.05.2019г., вкл., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 31.05.2019г.
до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед №805 от
31.05.2019г. за изпълнение парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1605/2019г. по описа на PC Шумен.
ОСЪЖДА Д. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Шумен, ул.“Симеон
Велики“ №69, вх.3 ет.1, ап.42, да заплати на “Юробанк България“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Ш. и П. Д.а, сумата от
2632.75лв., представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното
производство и сумата от 4024.82лв., представляваща съдебно деловодни
6
разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7