№ 16557
гр. С., 08.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110118049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. М. П. срещу Е. Д. П., с която
са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати следните суми:
20 090 лева – стойност на изтеглени по неформален договор за поръчка от
08.10.2018 г. суми от сметка на ищеца при ДРУЖЕСТВО в периода от
24.04.2019 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 29.03.2024 г., до окончателното плащане, и 4797 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена
сума за периода от 01.04.2021 г. до 28.03.2024 г., а при условия на
евентуалност тези претенции са предявени като иск, основан на
неоснователното им получаване от ответницата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е упълномощил ответницата с
пълномощно с рег. № 3953 от 08.10.2018 на нотариус Д. Т., по силата на което
има право да го представлява пред ДРУЖЕСТВО. Твърди се, че въз основа на
даденото пълномощно ответницата е изтеглила суми, равняващи се на общо
20 090 лева в периода от 24.04.2019 г. до 23.06.2022 г., които по силата на
договор за поръчка е трябвало да бъдат предадени на ищеца, но отчетна
сделка не е била извършена. Иска се осъждане на ответницата да върне
парите, както и лихва, защото била в забава. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Е. Д. П., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен, недопустим и
недоказан по основание и размер. Ответницата отрича наличието на
правоотношение, произтичащо от договор за поръчка между нея и ищеца.
Твърди, че изтеглените от нея суми не са били в изпълнение на задължение по
1
такъв договор и че не е трябвало да бъдат предавани на ищеца, а с тях да бъдат
покрити негови разходи (плащане на местни данъци и такси и на
застрахователни премии) на територията на България, като сумите са
предавани на брата на ищеца И. М. П. именно с тази цел. Твърди се също
нередовност на исковата молба поради липса на представителна власт на
адвоката на ищеца да предявява искове, непосочване на дата на съставяне на
пълномощното, както и липса на подпис от упълномощителя. Претендират се
разноските, направени по делото, включително и за адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска, ответницата го оспорва,
като поддържа, че е доказала заплащане на парични задължения на ищеца с
получените пари. Страните не са представили писмени бележки.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 7 от делото пълномощно с нотариална
заверка на подписите, направена от нотариус Д. Т. с рег. № 187 от
нотариалната камара, с рег. № 3953/08.10.2018 г. ищецът е упълномощил
ответницата да се разпорежда с банковите му сметки в ДРУЖЕСТВО без
ограничения. С определението за насрочване на делото (на лист 72) е обявено
за безспорно, че ответницата е изтеглила 20 090 лева.
Между страните не се спори, а се установява и от свидетелските
показания, че пълномощното е оттеглено на 29.09.2022 г. с получена от
ответницата писмена покана. Същата е получена на съгласно удостоверение
на лист 10 от делото, като според текста (на лист 8 – 9) е следвало да посочи
какво е направила с парите и имало ли е трети лица, на който ги е давала.
Ответницата по делото представя вносни бележки от ДРУЖЕСТВО от
14.03.2024 г. (на лист 50 от делото), 06.04.2022 г. (на лист 51), 24.02.2021 г. (на
лист 52), и 13.02.2020 г. (на лист 55), както и от Община П. от 08.04.2019 г. (на
лист 57), и 08.04.2019 г. (на лист 58 – 61), за платени данъци за имот на ищеца
в П. (на всички бележки е записан ЕГН на ищеца); вносни бележки от
ДРУЖЕСТВО от 26.03.2022 г. (на лист 51), 24.02.2021 г. (на лист 52), и
14.02.2020 г. (на лист 55), както и от Община Б. от 03.04.2018 г. (на лист 56), и
02.04.2019 г. (на лист 63), за платени данъци за имот на ищеца в Б., както и
вносни бележки от ДРУЖЕСТВО от 14.02.2020 г. (на лист 55); 18.02.2020 г.
(на лист 55); 04.04.2019 г. (на лист 62 и 63), и 08.04.2019 г. (на лист 62), както
и от Столичната община от 02.02.2020 г. (на лист 52 от делото); 17.03.2022 г.
(на лист 53); 02.02.2021 г. (на лист 54); 24.04.2018 г. (на лист 57) и 02.04.2019
г. (на лист 63), за платени данъци за имот на ищеца в С.. Представени са и
сметки за заплащане на имуществени застраховки към ДРУЖЕСТВО на
12.01.2017 г. (на лист 64); 12.01.2018 г. (на лист 65); 21.01.2019 г. (на лист 66);
14.01.2020 г. (на лист 67); 14.01.2021 г. (на лист 68) и 19.01.2022 г. (на лист 69).
Общо всички представени документи за заплатени разходи за имотите са на
стойност 5856,37 лева.
С протоколно определение от 11.12.2024 г. съдът е указал на ответницата
2
да представи оригиналите на тези документи поради оспорването им от
представител на ищеца. Това не е направено, като адвокатът на ответницата е
заявил изрично (на лист 90 от делото), че щял да предостави „една част“ от
документите, а другата част били взети от ищеца при предаването на
владението на къщата в Б.. Последното обаче не освобождава ответницата от
тежестта да представи оригиналите съгласно чл. 183 ГПК, освен ако не докаже
твърденията си за това, че са отнети документи, като в тази насока
доказателства по делото няма.
С молба от 06.12.2024 г. (на лист 80 – 89 от делото) ответницата е
представила описаните по-долу писмени документи, по които ищецът не е
заявил становище съобразно дадената му от съда в откритото заседание на
11.12.2024 г. възможност (вж. лист 91 от делото, в самия му край), поради
което съдът приема, че не са оспорени – разписка от непосочено лице, живущо
на адрес: АДРЕС че е получило от съпруга на ответницата 250 лева за преглед
на покрива (двуетажен), без да е посочено къде (на лист 81 от делото);
разписка от Д. С. за получени от съпруга на ответницата 80 лева за път до Б.,
когато намерили майстор да сменя керемиди по покрив (на лист 82 от делото),
а в останалата част на разписката (на лист 83 – 87) същият Д. С., който описва
себе си като „изпълнител“ в края на текста, на практика описва плащания,
които съпругът на ответницата бил направил за закупени от трети лица
материали и плащания на други хора, като в началото е описано, че
плащанията са от 2018 г. до 2022 г. В последната част разписката представлява
свидетелски показания в писмен вид, поради което съдът намира, че тя
удостоверява плащане от ответницата за наглеждане на имот на ищеца само за
80 лева.
В съдебно заседание в дома му на 18.02.2025 г. (на лист 103 – 105 от
делото) е разпитан свидетеля на ответницата и неин съпруг И. П. – брат на
ищеца, който дава показания, че ищецът от дълги години живее в ДЪРЖАВА
и е поверил на свидетеля като негов брат да управлява имотите му в България,
като за целта разноските се поемали от ищеца, който ги превеждал по своя
сметка в България, а получавал и още около 600 лева месечно доходи в
България. Свидетелят плащал сметките за имотите на ищеца, както и за пазач
на къщата му в Б. до 2022 г., когато му взели ключа и ищецът му казал да не се
занимава повече с имотите на последния, като също така обвинил свидетеля в
присвояване на пари. Възнаграждението на пазача било 300 лева месечно.
Свидетелят си записвал всички разходи на водени от него бележки и
протоколи. Разходите били за три имота – в П., къщата в Б. и в С., като
включвали данъци и застраховки, както и наетият от ищеца пазач – свидетелят
К.. Имало и имоти в Р.е, но там не се изяснили въпросите със собствеността.
Свидетелят подробно разяснява историята на къщата на ищеца в Б., построена
на собствен на ищеца поземлен имот, но и с труд на семейството на свидетеля,
като обаче свидетелят и ответницата периодично преспивали в тази къща през
летния сезон. Свидетелят дава показания, че ищецът е виждал къщата и я
посещавал със свои гости. Свидетелства, че бил убедил брат си, че трябва да
има както дистанционна охрана с аларма („СОТ“), така и човек на място,
който да има достъп в случай, че охранителите пристигнат на място и поискат
3
някой да установи, че са дошли и че не са отваряли охраняваната къща. Тъй
като свидетелят бил много трудноподвижен, казал, че е добре да намерят
човек на място, и ищецът бил се съгласил. Наетият да наглежда свидетел К.
освен това два пъти предупредил навременно за наводнения в къщата.
Свидетелят имал пълномощно да тегли пари от сметката на ищеца до 2022 г.,
но после не можел да ходи и затова било издадено друго пълномощно на
ответницата. Дава показания, че плащал и СОТ-а по договор на свое име, а
след това бил прехвърлен на свидетелката П.. Свидетелства, че е давал на брат
си пари, като последно му дал 2000 лева или 2500 лева през 2021 г. В
останалата част показанията на свидетеля са свързани с отношенията му с
ищеца – своя брат, и с обстоятелства около строежа на къщата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК,
макар и да са заинтересовани, относно това за кои отношения с брат си е
заплащал, но не ги кредитира в частта относно конкретните договори (тъй
като договорите за застраховка са задължително в писмена форма и в тази част
показанията са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК) и данъчните
задължения (чието плащане също се доказва само с писмени доказателства),
като показанията не си противоречат с други доказателства по делото. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля, че е дал 2000 лева на ищеца през 2021
г., тъй като противоречат на показанията на свидетелката П. за това кога
семейството е идвало в България, като няма други данни по делото за
пътувания на ищеца.
В съдебното заседание на 18.02.2025 г. е разпитана и свидетелката на
ищеца Н. П. (на лист 105 – 106 от делото), дъщеря на ищеца, която дава
показания, че от 2022 г. между ищеца и съпруга на ответницата има спор за
това, че ищецът превеждал по сметка, за която пълномощно имали
ответницата и семейството , парични суми, като установил, че са останали
само 483 лева. Сумата според ищеца трябвало да е по-голяма. Били в България
от 7 юли 2022 г. до 24 юли 2022 г., като на 7 юли съпругът на ответницата бил
казал, че ще върне парите, които били изтеглени 0 17 500 лева. На 8 юли 2022
г. ответницата предала пълномощното на ищеца чрез негов адвокат. В къщата
в Банко живеели ответницата и съпругът , като в долната част имал
работилница Д., който бил изработил мебелите за къщата, но ищецът се
страхувал, че същият много пие и можело да запали пожар. Свидетелката била
плащала данъци за имоти в Р.е, П. и С., както и за къщата в Б.. На 11 юли 2022
г. отишли в Б. да сменят партидите за къщата, като по съвет на съпруга на
ответницата се снабдили с документите за собственост от районния съд в Р..
Имало договор за СОТ на името на съпруга на ответницата. През 2018 г.
съпругът на ответницата дал на свидетелката 1000 или 1250 лева, като казал,
че били лихва – подарък. Била чувала от ищеца, че ответницата и съпругът
не са му давали пари. След това сменили ключовете от къщата в Банко, защото
съпругът на ответницата я ползвал като своя. През 2020 г. и 2021 г. не идвали в
България, тъй като съпругът на ответницата бил със слаб имунитет и се
страхувал да не го заразят с covid-19.
Съдът кредитира показанията на свидетелката освен тези за плащане на
данъци, тъй като това се доказва съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с
4
чл. 2 ЗМДТ само с писмени доказателства, както и за това, че съпругът на
ответницата бил казал, че ще върне парите, тъй като това не съответства
на позицията на ищеца и текста на поканата му до ответницата, в която и казва
да посочи за какво е използвала парите. Съдът не кредитира и показанията,
които препредават думи на ищеца, че не бил получил пари от брат си – в тази
част те са нелогични, тъй като свидетелката сама заявява, че е получила пари
и ги предала на ищеца. Съдът не кредитира показанията и относно името на
човека, ползвал мазето в Б., тъй като това е свидетелят К. К.. В останалата
част, макар и свидетелката да е заинтересована, показанията съвпадат с тези
на другите свидетели или са неизгодни за ищеца – неин родН., поради което
съдът няма основание да не ги кредитира.
В съдебното заседание на 24.02.2025 г. е разпитан свидетелят на
ответницата К. К. (на лист 121 – 122 от делото), който дава показания, че не
познава ищеца, но познава брат му – свидетеля И. П. – съпруга на
ответницата. От 2005 г. бил нает от последния да пази къща в Б. с адрес,
съответстващ на този от разписките от данъчната служба. Дава показания, че
му е плащал по 300 лева да пази къщата, в която ползвал и част от мазето за
работилница, като изработвал мебели за къщата. Имало две наводнения преди
2020 г., като едното било и в мазето, а другия път – само третия етаж. За
втория теч разбрал по шумове в тръбите, тъй като не влизал по етажите.
Ищецът и дъщеря му познава само по лице, не знае имената им. Дошли през
2022 г., разбрал, че са собственици, и се изнесъл, след като му поискали.
Сменили патроните на ключалките. Не знае нищо за СОТ в къщата. След 2019
г. съпругът на ответницата вече не можел да ходи и не е идвал до къщата от
2019 г. до пролетта на 2022 г., когато дошъл за много кратко.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като на едно място в
протокола съобщава имената на ищеца и дъщеря му, но това не е
противоречие с останалите показания, тъй като свидетелят обърква времето,
за което говори – знае, че има брат на ответника, който го е отстранил, и
възпроизвежда името от репликите на адвокатите. В останалата му част
показанията напълно съответстват на останалите показания и съдът ги
кредитира напълно. За процесния период от 45 месеца от октомври 2018 г. до
юни 2022 г. включително, платеното възнаграждение е 13 500 лева.
Показанията на свидетеля за договора за пазене на къщата и съобщаване
на щети не са недопустими, тъй като не е налице пречка по чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК, доколкото разпоредбата съответства на отменения текст на чл. 133 ГПК
(отм.), въвеждащ същото ограничение, като според съдебната практика на
бившия Върховен съд – Решение по гражданско дело № 66/1976 г., ОСГК, и
Решение по гр. дело № 1874/1968 г., Ι ГО, цитирана по Сталев. Ж. Българско
гражданскопроцесуално право. 10. издание. С., „Сиела Норма“, 2020, с. 278,
стойността на договори с продължително изпълнение се определя от
възнаграждението за периода на предизвестие, с което се прекратява договора,
което при неформален договор за възлагане на услуга е един месец, което
съответства както на обичайното предизвестие за прекратяване на трудов
договор по чл. 326, ал. 1 КТ, така и на това за безсрочен наем по чл. 238 ЗЗД и
тези правила следва да се приложат по аналогия на закона. В случая
5
месечното възнаграждение е 300 лева, което е стойността на договора.
Правилата за цена на иска по чл. 69 ГПК не се прилагат, тъй като имат
значение само за гражданския процес и ако е така би се стигнало да абсурдни
ситуации – напр. по предварителен договор за покупка на имот вместо
вписаната цена да се приема, че стойността на договора е данъчната оценка –
срв. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно представено по официален ред справка с рег. № 328200-
31064/18.12.2024 г. на ГД „Гранична полиция“ ищецът е идвал в България от
17.05.2019 г. до 05.07.2019 г. и от 30.08.2019 г. до 02.10.2019 г., като след това
последващи преминавания на границата може да не са регистрирани, тъй като
не е било задължително.
Представената на лист 40 – 47 кореспонденция не установява признание
на ищеца за получени суми и може да се ползва само за изясняване на
отношенията между страните, но не е спорно, че са в конфликт.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са при условията на евентуално обективно съединяване два
иска – главен за отчитане на усвоеното по договор за поръчка за разпореждане
със суми по банкова сметка на ищеца – с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 284, ал. 2 ЗЗД, и евентуален – за връщане на
изтегленото като сума, с която ответницата се е разпоредила не в полза на
ищеца – с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 217, ал. 1 НК.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между ищеца и
ответницата е бил сключен договор за поръчка, по силата на който
ответницата е имала задължение да предаде изтеглените от банковата сметка
на ищеца пари. Обратно, искът ще бъде отхвърлен, ако съдът установи, че
правоотношенията между страните не произтичат от сключен договор за
поръчка, или че е даден отчет по поръчката.
Евентуалният иск се уважава, ако се установи изтеглянето на парични
суми от ответницата от сметка на ищеца, освен ако ответницата не докаже, че
същите са използвани в полза на ищеца за поддръжка на негови имоти и
погасяване на негови задължения.
По делото се установи от свидетелските показания на свидетеля на
ищеца и на съпруга на ответницата, че е бил налице договор за поръчка, по
който парите, превеждани от ищеца да се ползват от ответницата за заплащане
на разходи за данъци, застраховки и поддръжка на имотите на ищеца в
България, който е бил прекратен през юли 2022 г.
Установява се, че ответницата е изтеглила 20 090 лева в изпълнение на
договора.
Установи се също от свидетелските показания и разписката, представена
от ответницата, че за опазване на имота на ищеца в Б. тя е заплатила чрез
съпруга си на свидетеля К. К. 13 500 лева в процесния период. Не може да се
приеме, че договорът не е бил изпълняван, доколкото е установено, че
свидетелят е подал по-рано информация за два теча в къщата. По делото не е
6
повдиган дали въпросът е сключен умишлено във вреда на представлявания
или не е положена грижа, поради което съдът приема, че договорът е изпълнен
и е постигнал поне част от целеното, като поради това следва да се приеме, че
тези пари са отишли в полза на ищеца и не се дължи връщането им.
Съдът не взема предвид платените суми за данъци и застраховки, за
които ответницата твърди, че са отнети документите. Въпреки дадената
от съда възможност, тя не е ангажирала доказателства за това отнемане, което
да позволи да се ползват свидетелски показания или да се изискат
документите от ищеца или друго лице, което ги държи – чл. 190 ГПК и чл. 165
ГПК, нито е направила искане за установяване на плащанията по друг начин
(напр. чрез изискване на документи от данъчните служби или
застрахователите), при положение, че е бил даден срок да представи
оригинали на документи. Поради това процесуалната тежест на изключване на
тези доказателства тежи върху нея.
Така се установява, че ответницата може да даде отчет за платени 13 580
лева от изтеглени 20 090 лева, поради което главният иск следва да се уважи за
разликата между тези две суми от 6510 лева, като искът се отхвърли за
разликата между последната сума и пълния размер на претенцията от 22 990
лева.
Искът не следва да се разглежда по евентуалното основание, тъй като
ищецът доказа, че между страните е имало договор, т.е. не се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на втория иск.
По съединения иск за лихва, доколкото не е имало срок за отчет, трябва
да се установи поставяне на ответницата в забава. Това е станало с връчването
на нотариална покана на 29.09.2022 г. Оттогава съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответницата е в забава. Твърдяната дата на забава – 01.04.2021 г., не
кореспондира с наличието на покана, тъй като не се установи да е имало срок
за отчитане по договора за поръчка между страните и определяне на забавата
от уговорен срок по чл. 84, ал. 1 ЗЗД не може да се установи.
Размерът на обезщетението е равен на законната сума върху уважената
главна претенция от 6510 лева за периода от 30.09.2022 г. до 28.03.2024 г.,
която съдът по чл. 162 ГПК определя с лихвения калкулатор на НАП –
единствен такъв на държавна институция, в размер на 1197,91 лева, като искът
следва да се уважи за последната сума и да се отхвърли за разликата между
нея и предявения размер от 4797 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (7707,91 лева от общо
предявен размер от 27 787 лева, или 27,74 %) и ответникът – пропорционално
на отхвърлената част (72,26 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 996 лева – държавна такса, и
1760,25 лева – адвокатски хонорар по платежно нареждане от 17.12.2024 г.,
удостоверяващо с пълномощното неформален договор (на лист 118 от делото),
поради което следва да му се присъдят от признатите общо 2756,25 лева
7
разноски пропорционално на уважената част от иска 764,58 лева.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно –
хонорарът на адвоката на ответницата е по-висок от този на ищеца, което е
признание, че делото е по-сложно.
Ответницата е доказала разноски в размер на 78 лева – възнаграждение
за превод по фактура от 15.10.2024 г. (на лист 119 от делото), и 2632 лева –
адвокатски хонорар по договор от 29.09.2024 г. (на лист 35 от делото), който
съдържа и разписка за плащане, поради което следва да се присъдят от
признатите общо 2710 лева разноски пропорционално на отхвърлената част от
иска 1958,25 лева. Платеният депозит за свидетел не е използван и не може да
се търси от ищеца.
По компенсация между присъдените насрещно разноски ищецът следва
да плати на ответницата 1193,67 лева.
По делото не е доплатена държавна такса в пълния размер от 1111,48
лева, като ищецът е платил само 996 лева, поради което на основание чл. 77
ГПК остатъкът от 115,48 лева следва да се разпредели между страните според
изхода на спора (пропорцията по-горе), като ищецът да плати още 83,45 лева,
а ответницата – 32,03 лева, които страните следва да бъдат осъдени да платят
по бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
294 ГПК Е. Д. П., с ЕГН: 7**********, и адрес: АДРЕС, да плати на А. М. П.,
с ЕГН: **********, и адрес: АДРЕС, ет. 4, ап. 13, сумата от 6510 лева (шест
хиляди петстотин и десет лева) – изтеглени въз основа на договор за поръчка и
пълномощно от 08.10.2018 г. от сметка на ищеца при ДРУЖЕСТВО в периода
от 24.04.2019 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва от 29.03.2024 г.
до окончателното плащане, и 1197,71 лева (хиляда сто деветдесет лева и 71
стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната посочена сума за периода от 01.04.2021 г. до 28.03.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за връщане на сума в размер на разликата
между присъдените 6510 лева и пълния предявен размер от 22 990 лева
(двадесет и две хиляди деветстотин и деветдесет лева), като и за лихва за
забава за разликата между присъдените 1197,71 лева и пълния предявен
размер от 4797 лева (четири хиляди седемстотин деветдесет и седем лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
294 ГПК А. М. П., с ЕГН: **********, и адрес: АДРЕС, ет. 4, ап. 13, да плати
на Е. Д. П., с ЕГН: 7**********, и адрес: АДРЕС, сумата от 1193,67 лева
(хиляда сто деветдесет и три лева и 67 стотинки) – разноски по делото по
компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК А. М. П., с ЕГН: **********, и
адрес: АДРЕС, ет. 4, ап. 13, да плати по бюджетна сметка на Софийския
8
районен съд сумата от 83,45 лева (осемдесет и три лева и 45 стотинки) –
неплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Е. Д. П., с ЕГН: 7**********, и
адрес: АДРЕС, да плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд
сумата от 32,03 лева (тридесет и два лева и 3 стотинки) – неплатена държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9