Р E Ш Е Н И Е
№ …………./22.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ
състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14913/2020 г.
Производството е образувано по предявен от „Т.М. К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „М.Ф.М.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във
връзка чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане за приема за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение от страна на П.Д.А.по изпълнителното дело №
20158080401477 по описа за 2015 г. на ЧСИ З.Д.с район на действие Окръжен съд –
град Варна, за процесуално представителство, защита и съдействие, като
вземането е прехвърлено от П.Д.А.на ищеца чрез договор за покупко и прехвърляне
на вземане /цесия/ от 08.11.2018 г. ведно със законната лихва от 21.10.2019 г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 60447/2019 г. по описа на Районен съд – град София.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения:
По заявление на „Б.П.Б.“ АД, по реда на чл. 417 ГПК, срещу П.Д.А.е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по
ч.гр.д. № 2051/2012 г. по описа на ВРС. На 20.04.2012 г. е образувано от
заявителя изпълнително дело срещу длъжника. На 25.03.2013 г. ответникът подава
молба с искане за конституирането му като взискател в качеството му на частен
правоприемник на „Б.П.Б.“ АД по силата на договор за цесия от 09.09.2013 г.
През 2015 г. изпълнителното производство е изпратено на ЧСИ З.Д.за продължаване
на изпълнителните действия. Изпратеното изпълнително дело е продължило под №
20158080401477. П.А.узнава за горепосоченото изпълнително дело и с оглед защита
на своите права ангажира услугите на адвокат, на когото заплаща възнаграждение
в размер на 300 лева. Процесуалният представител на длъжника, след запознаване
с делото, констатира, че повече от две години не са извършвани изпълнителни действия
от страна на взискателя, поради което на 16.08.2017 г. е депозирана молба за
прекратяване на образуваното изпълнително дело като същата е уважена. Твърди,
че разноските в размер на 300 лева, които длъжникът по изпълнителното дело е
сторил се явяват необходим разход във връзка с неговата защита по образуваното
изпълнително дело, поради това длъжникът П.А.има парично вземане срещу
ответника в размер на 300 лева, представляващи претърпени имуществени вреди. С
договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 08.11.2018 г. последната
прехвърля на ищеца своето парично вземане спрямо ответника. Твърди, че е
уведомил длъжника за извършената цесия. Отправил е покана
за доброволно изпълнение до ответника, което е получено на 10.12.2018 г., но в указания срок не е получил плащане. Подава
заявление по реда на чл. 410 ГПК, което е уважено, но в срок ответникът
депозира възражение, поради което за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящата искова претенция. Моли за нейното уважаване и присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника. Заявява, че претендираното вземане не може да бъде предмет на
договор за цесия. В случая предмет на договора за цесия е възнаграждение, чието
плащане не е доказано, не е представено, не е поискано и не е включено в
постановлението за разноски на съдебния изпълнител. Посочва, че договореното
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, което се претендира като
настъпила вреда, е прекомерно. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на
исковата претенция.
Настоящата искова претенция е предявена в
законоустановения едномесечен срок, съобразно нормата на чл. 415 ГПК. Правният
интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 60447/2019 г. по описа на СРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК и срещу която ответникът
надлежно е възразил в срока по чл. 414 ГПК, видно от датата на пощенското
клеймо. С оглед гореизложеното исковата претенция се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
С оглед събраните по делото
доказателства и при съобразяване на изложеното от страните и относимите правни норми, съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Безспорни между страните
са следните обстоятелства: че е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
образуваното ч.гр.д. № 2051/2012 г. по описа на Районен съд, град Варна в полза
на заявителя „Б.П.Б.“ АД срещу длъжника П.Д.А.; че вземанията по издадения
изпълнителен лист са прехвърлени от заявителя на ответника с договор за цесия
от 25.09.2013 г.; че от страна на ответника е образувано изпълнителното дело
през 2012 г. по описа на ЧСИ М.Б.с район на действие Софийски градски съд,
което в последствие е прехвърлено за продължаване на съдопроизводствените
действия пред ЧСИ З.З.Д., за което е образувано изпълнително дело под №
20158080401477 с взискател - ответникът „М.Ф.М.“ АД, а длъжник – П.Д.А.; че в
резултат на депозираната молба от 16.08.2017 г. изпълнителното производство
спрямо нея е прекратено от съдебния изпълнител.
Видно, от представеното по настоящото производство, изпълнително дело № 1477/2015
г. по описа на ЧСИ с рег. № 808 и район на действие Окръжен съд – град Варна е,
че същото е образувано първоначално при ЧСИ с рег. № 838 и с район на действие
СГС под № 3804/2012 г. от взискателя „Б.П.Б.“ АД и длъжник П.Д.А.. С оглед
депозирана молба от 25.09.2013 г. „М.Ф.М.“ АД е конституиран като взискател по изпълнителното
дело № 3804/2012 г. с оглед извършеното цедиране на вземането от страна на
взискателя „Б.П.Б.“ АД на „М.Ф.М.“ АД въз основа на сключения договор за прехвърляне на
вземания от 09.09.2013 г., който факт не е спорен между страните. На основание
чл. 18, ал.6 ЗЧСИ и чл. 427, ал.2 ГПК изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ с
рег. № 808 и район на действие Окръжен съд – град Варна за продължаване на
изпълнителното производство срещу П.Д.А.като същото е продължило под №
1477/2015 г. На 16.08.2017 г. е депозирана молба от страна на П.Д.А.чрез
надлежно упълномощения й процесуален представител адвокат Д., с която е
отправено искане за прекратяване на изпълнителното производство поради липсата
на предприети повече от две години изпълнителни действия от страна на
взискателя. Към молбата е депозиран договор за правна защита и съдействие,
сключен между П.Д.А.и Радослав Д., от който е видно, че първата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за оказване на защита и
съдействие по изпълнително дело № 1477/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 808 и
район на действие Окръжен съд – град Варна. С разпореждане от 22.08.2017 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
От договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/, сключен между П.Д.А.и
„Т.М. К.“ ЕООД на 08.11.2018 г., се установява, че П.Д.А.е прехвърлила
вземането си спрямо „М.Ф.М.“ АД в размер на 300 лева, представляващо претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и съдействие по изпълнително дело № 1477/2015 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 717 и район на действие Окръжен съд – град Варна за сумата от 50
лева, която е заплатена в момента на сключване на договора.
По делото е прието уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по
реда на чл. 99 ЗЗД и покана за доброволно плащане от 08.11.2018 г., изпратена
от процесуалния представител на П.Д.А.и „Т.М. К.“ ЕООД, с която се уведомява
настоящия ответника за извършеното прехвърляне на вземането и се отправя искане
за доброволно плащане на сумата. Видно, от приетото като писмено доказателство
по делото известие за доставяне, е че на 10.12.2018 г. „М.Ф.М.“ АД е получило
горепосоченото уведомление от страна на П.Д.А.и поканата за доброволно
изпълнение, изпратена от „Т. М. К.“ ЕООД.
Съгласно чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Цесията е била надлежно съобщена на длъжника, за което и не спорят в настоящото
производство. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, съобщаването следва да
бъде извършено от цедента /стария кредитор/. В случая съобщаването е извършено
от името на стария кредитор по силата на приетото по делото пълномощно от
цедента към адв. Д., за което няма законови пречки, тъй като не се касае за
лично и незаместимо действие. Освен това не е налице законова забрана
процесното вземане да бъде предмет на договор за цесия. Прехвърленото вземане е конкретно и подробно
индивидуализирано.
Отговорността на ответника по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради
виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е
възложил извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
противоправното деяние и вредата, и вина. Съгласно ал.2 от чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Всяко действие или
бездействие, с което се нарушава публичноправната забрана да не се вреди
другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават
настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само
при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди
другиму.
За да се уважи предявената искова претенция в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че взискателят е образувал изпълнително дело, по което е
бездействал повече от две години като не е предприемал изпълнителни действия и не е прекратил производството; че това негово поведение е неправомерно; че е претърпяна имуществена
вреда в претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното неправомерно поведение и вредоносния резултат; че вредите са
причинени в резултат от възлагането на работа от ответника при или по повод
изпълнението на която са настъпили вредите; валидно сключен договор за цесия, с
предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента
на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането
Спорен в настоящото производство е въпросът дали липсата на предприемане на
действия от страна на взискателя по образуваното изпълнително дело и липсата на
неговото прекратяване, представлява противоправно деяние. На първо
място следва да се посочи, че с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не отпадат
материалноправните предпоставки на изпълнението, тъй като перемцията не
погасява самото изпълняемо право. Последното
продължава да съществува, докато не се погаси по някой от предвидените в ЗЗД
способи. До този момент и съответно до изтичане на погасителната давност, за
взискателя съществува възможност да предприеме принудително изпълнение. На
следващо място, за взискателя не съществува задължение да поиска прекратяване
на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Преценката
за наличие на предпоставките за перемция се основава на данните по
изпълнителното дело във връзка с образуването му и за извършените от взискателя
или от съдебния изпълнител в случаите по чл. 18 ЗЧСИ действия,
а с такива данни разполага съдебният изпълнител, тъй като
изпълнително дело е образувано от него и той осъществява производството по
изпълнението, включително го прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при
непоискване от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. За наличието на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдебният
изпълнител следи служебно и за да постанови акт, констатиращ настъпилото по
силата на закона прекратяване, не е необходимо да е сезиран от взискателя или
от длъжника по делото. В този смисъл липсвата на предприети
изпълнителни действия от страна на взискателя не представлява виновно поведение
от него страна, още повече че последният винаги има интерес от
провеждането на принудително изпълнение, като дори и когато не е
предприемал действия в продължение на повече от две години не е
длъжен в противоречие на този си интерес именно той да иска
прекратяване на производството или да оттегля правата,
делегирани на ЧСИ и затова в случая не е налице доказано негово противоправно
поведение.
Наличието на бездействие
от страна на взискателя в образувано
изпълнително дело повече от две години каквото е налице в настоящия случай и
липсата на прекратяване на изпълнителното производство не противоречи на
правото, доколкото по своя характер е отказ от имуществени права, с които
взискателят може да се разпорежда както намери за добре, вкл. безвъзмездно,
чрез конклудентни действия или чрез бездействие.
В настоящия случай няма и
злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като
това бездействие на кредитора е правнорегулирано, то е предвидено като хипотеза
в чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК и съответно
санкционирано чрез прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона като актът на съдебния изпълнител само констатира това
настъпило по силата на закона обстоятелство. Няма как да се
приеме, че процесуалното бездействие на кредитора е недобросъвестно, например
за да бъдат увредени права и законни интереси на длъжника, точно обратното – от
това бездействие длъжникът има правен интерес. В случая чрез
бездействието от страна на взискателя не се уврежда правната сфера на длъжника,
напротив последният само черпи благоприятни за себе си правни последици, тъй
като ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия повече от
две години изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. В
този смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.10.
С оглед гореизложеното в
случая не е
налице доказване
още на първия елемент от фактическия състав на предявения иск, а именно наличие
на противоправно поведение от страна на ответника, поради което следва правния
извод, че предявеният иск подлежи на отхвърляне. В този смисъл е и влязлото в сила решение по в.гр.д. № 3717/2020 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна.
За яснота съдът следва да отбележи също така, че по делото отсъства
пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претърпените
от праводателя на ищеца имуществени вреди, доколкото поведението на
ответното дружество като взискател не е самодостатъчно, за
да се прояви вредата.
Предвид изложените
мотиви, предявената установителна искова претенция подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото в настоящото производство, право на разноски има
само ответника. Същият е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер
от
100 лева, съобразно постановките на чл. 78,
ал.8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото е налице депозиране на отговор от страна на ответника чрез
упълномощения юрисконсулт и депозирано становище по делото за откритото съдебно
заседание от 28.05.2021 г., което е изпратено
своевременно до съда. С оглед гореизложеното разноски в размер на 100 лева,
представляващо дължимо юрисконсултско възнаграждение следва да се възложат в
тежест на ищеца на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу „М.Ф.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск с
правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с
искане за приема за установено в отношенията между страните, че „М.Ф.М.“ АД,
ЕИК ********* дължи на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение от страна на П.Д.А.по изпълнителното дело №
20158080401477 по описа за 2015 г. на ЧСИ З.Д.с район на действие Окръжен съд –
град Варна, за процесуално представителство, защита и съдействие, като
вземането е прехвърлено от П.Д.А.на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ********* чрез договор за покупко и прехвърляне на
вземане /цесия/ от 08.11.2018 г. ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 60447/2019 г. по описа на Районен съд – град София
ОСЪЖДА „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу „М.Ф.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 100 лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: