№ 160
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря ИРИНА СТ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100506276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
С Решение № 20034494 от 05.02.2021г., постановено по гр. д. № 56089/2020г. по
описа на СРС, 91 състав, е осъдил на основание чл. 143, ал. 2 СК В. К.М.., ЕГН **********
да заплаща на В. В. МЛ., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.
ЦВ. Ц., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 12.11.2020г. до
настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване. С посоченото
решение е отхвърлен предявения от Т. ЦВ. Ц. в качеството й на майка и законен
представител на В. В. МЛ. иск на основание чл. 149 СК срещу В. К.М.. да й заплати
издръжка в размер на по 250 лв. месечно за времето от 12.11.2019г. до 12.11.2020г. На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му за присъдената издръжка. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 250 лв. сторени съдебни разноски , а ответникът В. К.М.. да
заплати на по сметка на СРС сумата от 360 лв. дължима държавна такса върху
постановената издръжка.
Ответникът в първоинстанционното производство - В.К. М., действащ чрез
процесуалния си представител адв. А.М. от САК е обжалвал посоченото решение в частта, в
която е осъден да заплаща издръжка над минималния размер съобразно правилата на 142, ал.
2 от СК, а именно в размер на 250 лв. месечно. Твърди, че с оглед пандемичната обстановка,
в която се налага да работи през последната година не може да обслужва ползваните от него
кредити и плащането на издръжка в присъдения размер ще го затрудни допълнително. По
изложените съображения моли за изменение на присъдената издръжка в минимален размер,
съобразно правилата на чл. 142, ал. 2 СК. Претендира сторените по водене на делото
1
разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв въззиваемата страна В. В.
МЛ., чрез законния си представител Т. ЦВ. Ц., представлявани от процесуалния им
представител адв. К.С. от САК. С него се оспорва въззивната жалба на ответника като
неоснователна, излагат се подробни съображения и се иска въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като въззивният съд потвърди решението в обжалваната от ответника
част. Въззиваемата счита, че ответникът в качеството си на родител е длъжен да издържа
своето ненавършило пълнолетие дете. Твърди, че съдът не е обвързан от определения от чл.
142, ал. 1 СК размер, като с оглед конкретните доказателства по делото може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителите. По делото
не са представени доказателства бащата да не може да реализира доход до размер на
средния за страната, нито че същият полага грижи или издържа други лица. Претендира
направените разноски пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
предствлява се от процесуалния си представител адв. М., който поддържа въззивната жалба
и иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната част.
Ищецът в първоинстанционното производство – В. В. МЛ., действащ чрез
законния си представител Т. ЦВ. Ц., представлявани от адв. К.С. от САК обжалвал
посоченото решение в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 149 СК за
заплащане на издръжка в размер на 250 лв. месечно за периода от 12.11.2019г. до
12.11.2020г. Твърди, че правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства. Сочи, че в отговорът на исковата молба ответникът признава, че
детето е живяло при него до декември 2019г. и след това живее с майка с, която сама полага
грижи за него. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение в
отхвърлителната част и постановяване на друго, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на малолетното ди дете издръжка в размер на 250 лв. месечно за периода от
12.11.2019гг. до 12.11.2020г. Претендира сторените по водене на делото разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от въззиваемата
страна В.К. М..
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
предствлява се от процесуалния си представител адв. С., който поддържа въззивната жалба и
иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната част.
Въззиваемата страна, също редовно призована, се представлява от упълномощия
адвокат М., която излага становище за неоснователност на въззивната жалба и иска
решението в обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено от въззивния съд като
правилно.
Въз основа на събраните по делото доказателства Софийски градски съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
обстоятелства след подаването на жалбата и отговора - за доходите на родителите на
малолетния ищец.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
2
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е
бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Предявен е иск с правно основание чл. 143 ал. 2 СК. Правото на детето да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като
индивид (във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект) законът
обвързва със задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява
необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и запазването на
личните му и имуществени интереси. За родителя тези задължения възникват с раждането
на детето, щом произходът е установен. Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. Задължението за
издръжка на ненавършилите пълнолетие лица по принцип има безусловен характер.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя да я
дава, при законоустановен минимален размер на издръжката. При разпределяне на пълния за
нуждите на детето размер на издръжката между двамата родители съобразно възможностите
им, се вземат предвид грижите и издръжката в натура, която се предоставя от родителя,
упражняващ родителските права. Задължението за издръжка е за периодично плащане, като
(при липса на споразумение между родителите) съдът определя издръжката в парична сума,
платима в брой или безкасово. Законът урежда, че издръжката се плаща ежемесечно –
срокът е установен в интерес и на двете страни, но най-вече с оглед интереса на детето да
получи необходимите средства за живота си своевременно. При забава се дължи законна
лихва.
Доводите в жалбата на ответника касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
По иск за намаляване на месечна издръжка ищецът трябва да докаже следните
обстоятелства: 1) че ответникът не е навършил пълнолетие, 2) че е родител (рожден или
осиновител) на ответника, 3) че с влязъл в сила съдебен акт в негова тежест е определена
месечна издръжка на ответника в съответния твърдян размер и 4) че трайно съществено са
намалели възможностите му да заплаща на ответника месечната издръжка, респ. че трайно
съществено са намалели нуждите на ответника от определената месечна издръжка. Тези
изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да се направи
обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и с възможностите на задължения родител. Това са двете кумулативни
3
изисквания от които съдът следва да формира изводите си по основателността на иска.
Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите
възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по смисъла на
т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973
г., ОСГК на ВС. Пред първата съдебна инстанция са приети писмени доказателства за
брутния доход на майката на ищцата, който е общ брутен размер 7744.32лв. за периода
01.10.2019г. до 30.09.2020г., а от събраните пред въззивната инстанция доказателства се
установява, че брутният доход на майката за периода от 01.06.2020г. до **.05.2021г. е в общ
размер от 7997.25 лв., а нетният доход за същия период е в общ размер от 6205.75 лв. В
представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние майката
е декларирала, че не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.
За доходите на ответника за времето след завеждане на исковата молба, се
установява, че В. К.М.. е регистриран като безработен. В представеното пред въззивната
инстанция удостоверение № **********-1/01.06.2021г. се установява, че през периода
декември 2020г. до май 2021г., че на същия не е изплащано парично обезщетение за
безработица.
Страните не спорят, че са родители на малолетния В. В. МЛ.. Същият е ученик в
редовна форма на обучение в ** ОУ „К.В.“. Детето посещава занимания във ФК „Левски“.
При представените във въззивното производство и неоспорени писмени
доказателства за доходите на родителите на ищеца, въззивният съд приема, че и двамата са
здрави и в трудоспособна възраст, както и не доказаха основателна причина за
невъзможност да реализират доходи в размер поне на средната работна заплата за гр.
София. Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението на бащата да заплаща издръжка
на малолетното си дете е безусловно, а майката на ищеца има и непосредствената грижа за
отглеждането и издръжката на още малолетното дете.
В настоящия случай спорни са въпросите налице ли е трайно съществена
невъзможност на въззивника-ответник да заплаща на мололетното си дете В. месечни
издръжки в размер над определения за страната минимален размер до присъдения с
обжалваното решение размер от 250 лв., поради трайно намаляване на неговите доходи и
наличие на финансови задължения в качеството му на кредитополучател по няколко
ползвани от собствените му търговски дружества кредити. Към момента на депозиране на
исковата молба, а и към момента на приключване на устните състезания пред въззивна
инстанция въззивникът-ответник е регистриран като безработен, но не получава
обезщетение за безработица. По аргумент обаче от т. 11 от ППВС № 5/1970 г. възможността
на бащата, който е трудоспособен, да дава присъдените издръжки следва да се определя от
неговата професионална квалификация. В представения по делото социален доклад на АСП
ДСП „Възраждане“, а и от твърденията в отговора на исковата молба и във възивната жалба
се установява,у че ответникът има собствен бизнес в сферата на ресторантьорството. Тази
квалификация на бащата му позволява да реализира доходи, необходими за задоволяване
както на собствените му екзистенциални нужди, така и на тези на неговото малолетно дете.
Пред настоящата инстанция майката на въззиваемия е декларирала, че получава заплата от
520 лева месечно, което обстоятелство кореспондира на събраните доказателства за нейните
доходи. Въпреки това, майката не следва да бъде обременявана допълнително с издръжкае
на детето В., извън присъдените в тежест на бащата издръжка, защото грижите за
непосредственото отглеждане и възпитание на детето са нейни, доходите й са ниски,, а с
израстването на въззиваемия (на 13) неминуемо се увеличават и потребностите му от
средства за съществуване и образование. При определяне на възможностите за заплащане
на издръжка не следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън
задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл.
4
140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК. В конкретния случая са правно ирелевантни твърденията на
двама родители, че имат задължения по ползвани банкови кредити, които ги затрудняват
при плащането на дължимата за детето издръжка.
С оглед на изложеното настоящият състав счита, че първоинстанционното
решение в частта за присъждане на месечна издръжка в размер на 250 лв. е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на въззивника – ответник оставена без
уважение като неоснователна. При постановяване на решението първоинстанционният съд е
съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във
въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в
правилността на атакуваното решение.
С въззивната жалба на ищецът се иска отмяна на първоинстанционното решение в
частта, в която е отхвърлил като неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на
издръжка за минал период. Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е
средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е
безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено
изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди завеждане на
иска - тук надделява съображението, че нуждата вероятно е била налице, нуждаещият се е
правил опити за доброволно получаване на издръжка, необходимо е било време да се
организира съдебната претенция, която хипотеза очевидно кореспондира и с настоящия
казус. Съдът намира, че в случая е налице приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно
разпоредбата на който, издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди завеждане на иска.
Наведените доводи за неправилност на решение в обжалваната отхвърлителна част са
основателни. Страните не спорят, че живеят отделно и грижи за детето в процесния период е
полагала предимно майката. Неоснователно е възражението на ответника, че в процесния
период бил полагал грижи за малолетното дете, поради което не следва да дължи издръжка.
При безспорно доказана фактическа раздяла между родителите в конкретния казус, от
страна на ответника не са ангажирани доказателства да е изплащал издръжка или да е
преодоставял средства за издръжка на детето в периода от една година преди депозиране на
исковата молба - преди 12.11.2020г. Предвид тези констатации, съдът счита че искът с
правно основание по чл.149 от СК, с който се иска издръжка за минало време, е основателен
и доказан за сумата от 250 лв. за периода от 12.11.2019г. до 12.11.2020г.
По изложените съображения поради несъвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението в обжалваната отхъвърлителна част следва да бъде отменено и да
бъде постановено друго. С него следва ответникът да бъде осъден да заплати издръжка в
размер на 250 лв.
По разноските:
Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка ответникът В. К.М.. дължи
държавна такса в размер на 60 лева по сметка на СГС, а на въззивника-ищец следва да се
присъдят и разноските във въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска.
От законната представителка и майка на въззивника - ищец са представени
доказателства за реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400
лева, съгласно доказателство за реалното им извършване - Договор за правна защита и
съдействие от 23.03.2021г. (лист 14 от делото), служещ като разписка. Представен е списък
по чл. 80 от ГПК.
5
Своевременно релевираното от въззивника-ответник възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК се явява основателно. С указанията в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК приема, че намаляването на адвокатското възнаграждение при
направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира в отношенията
между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по
него. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и
изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните
размери в Наредба № 1/2004 г. / в конкретния случай в размер на 300лв./, само по себе си, не
е основание да се приеме, че е прекомерно. В този смисъл, настоящият състав приема, че с
оглед на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивна инстанция е основателно. При изложените съображения,
настоящият състав приема, че въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на
ищеца платеното адвокатско възнаграждение в общ размер на размер на 300 лева за
осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция.
Въззивникът и въззиваема страна В. К.М.. не претендира разноски и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20034494 от 05.02.2021г., постановено по гр. д. №
56089/2020г. по описа на СРС, 91 състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 149 от СК,
предявен от Т. ЦВ. Ц., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
В. В. МЛ., ЕГН ********** срещу В. К.М.., ЕГН ********** за присъждане на месечна
издръжка в размер на 250 лв. за времето от 12.11.2019г. до 12.11.2020г. като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. К.М.., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ********, ап. ** да
заплаща на малолетното си дете В. В. МЛ., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т. ЦВ. Ц., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и
петдесет лева) за времето от 12.11.2019г. до 12.11.2020г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20034494 от 05.02.2021г., постановено по гр. д. №
56089/2020г. по описа на СРС, 91 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. К.М.., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ********, ап. ** да
заплаща на малолетното си дете В. В. МЛ., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т. ЦВ. Ц., ЕГН **********, сумата от 300 лв. (триста лева ) разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция.
ОСЪЖДА В. К.М.., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ********, ап. ** да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата
от 60 лв. (шестдесет лева) – държавна такса по въззивно гр. дело № 6276/2021 г. по описа на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7