Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1833
14.05.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14901 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Й.Щ.,
ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН **********, против П.Й.П., ЕГН **********, Д.Ж.П.,
ЕГН **********, Р.М.Б., ЕГН ********** и Е.А.Б., ЕГН **********, с която са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 135 ЗЗД, за прогласяване за относително недействително спрямо
ищците на извършената от първия ответник спрямо втората ответница,
разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *****при НК, както и за относително недействителна разпоредителна
сделка, извършена от втората ответница
спрямо третия ответник, който е в брак с четвъртата ответница, касаеща
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № ***** при
НК.
В исковата молба и уточнения към нея се твърди, че
ищците са законни наследници на Й. А. Щ., техен баща, починал на **** г.
Последният бил конституиран като граждански ищец по н.о.х.д. № 232/2015 г.,
което производство било образувано за това, че първият ответник на 07.04.2013
г. в съучастие с Й. П. П. като съизвършитЕ. са причинили смъртта на К. Й.Щ. –
престъпление по чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С присъда първият
ответник и Й. П. били осъдени солидарно да заплатят Й. Щ. сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва
от 07.04.2013 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението, причинило смъртта на с. му К. Щ.. Присъдата била потвърдена
с решение, постановено по н.о.х.д. № 49/2016 г. на ПАС. С решение № 73/12.06.2018 г. по н.о.х.д. №
1186/2017 г. на ВКС, присъдата била изменена в осъдителната ѝ част по
отношение на П.П., като по отношение на уважения граждански иск въззивният акт
бил потвърден. Решението на ВКС е влязло в законна сила на 12.06.2018 г.
Твърди се, че
в хода на досъдебното производство, на 23.04.2014 г. първият ответник П.П. с нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ **** при НК, дарил на с. си – втората ответница, следния недвижим имот:
Самостоятелен обект с идентификатор ****, представляващ: г. в сграда, находящ
се в гр. П. ***, с площ 23.42 кв.м. А на 23.07.2018 г. с нотариален акт за покупко-продажба № ***
при НК. На 23.07.2018 г. втората ответница Д.П. била продала на третият
ответник Р.Б. гореописания недвижим имот, който имот бил придобит в режим на
СИО с четвъртата ответница. Процесният имот бил продаден за сумата от 8500
лева, която била половината от цената му, опредЕ. по данъчна оценка. Сочи се,
че процесният имот и към настоящия момент бил обявен за продан от прехвърлитЕ.те
и то на реална цена.
Навеждат се
доводи, че с извършеното от първия ответник в полза на втората ответница
дарение, ищците са увредени, тъй като са кредитори и не могат да се
удовлетворят. Твърди се и, че първият ответник към момента на извършването на
продажбата е знаел за вземането си и съзнателно я е предприел разпоредителните
действия, като преобритател по сделката е с. на отчуждителя по увреждащата
сделка, която също е знаела и е целяла да увреди интереса на кредиторите. На следващо
място се твърди, че ответниците Б. са недобросъвестни, тъй като към момента на
сделката на 23.07.2018 г. също са знаЕ.,
че първият ответник е бил обвиняем и подсъдим
в продължение на пет години по дело за убийство, както и че е осъден с
влязла в сила присъда и пострадалите са имали присъдено и изискуемо вземане за
причинения дЕ.кт. Тези обстоятелства са им бил известни както от медиите, така
и от общото познанство на Б. с първите двама ответници. Въпреки това,
последните са се съгласили да закупят процесния имот и да придобият имущество,
което може да послужи за удовлетворяване на кредиторите на първия ответник,
като по този начин са увредили последните. Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум за постановяване на
съдебно решение, с което извършените горепосочните разпоредителни сделки между
ответниците, да бъдат обявени за относително недействителни спрямо ищците.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците П.Й.П. и Д.Ж.П.,
са депозирали писмен отговор на исковата молба. Не се оспорва обстоятелството,
че ищците са законни наследници на Й. Щ.. Не се спори и, че срещу ответника П.П.
било образувано н.о.х.д., както и постановените по него актове. Не се спори, че
самостоятелен обект **** бил дарен от П.П. на с. му – Д.П., която продала
процесния имот на Р. и Е.Б.. Оспорват се твърденията, че сключеният договор за
покупко-продажба между Д.П. и последните двама ответници, е с цел увреждане на
кредиторите на първия ответник. Сочи се, че Р. и Е.Б. не били „близки“ приятЕ.с
ответниците. Невярно било твърдението, че към настоящия момент се продавал
процесния имот. Оспорват твърденията относно продажната цена да представлява
индиция за знание за увреждане, както и медийното оповестяване на наказателно
дело. Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск, като
неоснователен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Р.М.Б. и Е.А.Б.
е постъпил писмен отговор, с който
излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Не се спори, че
ищците са наследници на Й. Щ., както и че е образувано н.о.х.д. № 232/2015 г.
Не се спори и, че Д.П. е била собственик на самостоятелен обект в сграда – г. ****,
както и че ответниците са закупили горепосочения имот от последната, чрез
договор за покупко-продажба от 28.07.2018 г. Оспорва се обстоятелственото, че
процесния договор за покупко-продажба бил сключен с цел увреждане на
кредиторите на П.П.. Невярно било твърдението и, че у ответниците е било
формирано знание за увреждане, което увреждане да е насочено срещу ищците.
Твърди се, че посочената в нотариалния акт цена е реално уговорената и платена
такава. Страните по прехвърляне на собствеността на имот сами определят
неговата цена, като не са обвързани от действителната данъчната стойност на
обекта. Уговорената цена и начина на плащане не са индиция за знание, както и
за увреждане, което да е формирало у ответниците. Към момента на сключване на
договора за покупко-продажба, последните не били запознати с образуваното
наказателно производство срещу П.П.. Р. и Е. Б. и първите двама ответници не
били роднини, попадащи сред тези посочени в чл. 135 ЗЗД. Не били приятЕ. или
свързани лица, от което да се изведе извод за знание за увреждането. Освен това
самостоятелния обект бил закупен от единствен собственик – Д.П., която нямала
качеството на длъжник и нямала и кредитори. От тук следва извода и, че липсва
намерение и знание за увреждане посредством разпоредителната сделка.
На следващо място се твърди, че ответниците били
придобили възмездно собствеността върху процесния имот, което придобиване било
осъществено преди вписване на исковата молба, което ги прави трети
добросъвестни лица, по смисъла на 135, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното, искането
е да се отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** при
НК, от който е видно, че на 23.04.2014г. ответникът П.Й.П. дарява на с. си Д.Ж.П.
свой собствен недвижим имот – г.. Предвид обвързващата формална и материална
доказателствена сила на официалните документи, съдът приема, че е налице
договор за дарение между посочените лица.
Представен е и нотариален акт № ***** при НК, от който се установява, че на
23.07.2018г. ответницата Д.Ж.П. продава на втория ответника Р.М.Б. същият
недвижим имот – г.. Изискано и приложено по делото е нотариално дело № ****. По
горепосочените аргументи съдът приема, че е налице валидно сключен договор за
покупко-продажба.
По делото са представени и писмени доказателства, а именно присъда на
Пловдивски окръжен съд, решение на ВКС, както и изпълнителен лист от
05.10.2018г., от които е видно, че ответникът П.П. е осъден солидарно с Й. П.
да заплати на наследодателя на ищците сумата от 40 000 лева,
представляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2ро, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Освен това, по делото са представени и извадки от статии, проследяващи
развитието на наказателното дело, както и разпечатки от интернет сайтове на
обяви за продажба на недвижим имот – г., предмет на увреждащите кредитора
сделки.
В открито съдебно заседание от 12.04.2019г. бяха събрани и гласни
доказателства, а именно беше проведен разпит на свидетЕ.те П. И. Х. и К. А. А.
Съдът кредитира показанията на свидетЕ.те като обективни и достоверни,
доколкото не се установиха противоречия с останалите събрани по делото
доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада
по делото са отделени следните факти, а именно че П. и Д. П. са съпрузи, както
и че Р. и Е. Б. са съпрузи.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД. Предпоставки за уважаване на иска е наличието на вземане на кредитора
спрямо длъжника, както и последващи действия на длъжника, които целят да
увредят кредитора. Доколкото са налице писмени доказателства, установяващи
наличието на вземане на ищците по отношение на кредитора, то първата
предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно лицето да има качеството
„кредитор“ следва да се счита изпълнена.
По отношение на втората предпоставка – да са налице
увреждащи действия, извършени от длъжника, то следва да се има предвид, че
увреждащо по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко действие, предприето от
длъжника, с което той намалява своето имущество, с което затруднява
възможността за удовлетворяване вземането на кредитора. Когато е налице
безвъзмездно разпореждане с дадено имущество, безспорно е налице основание да
се смята, че е има намерение за увреждане спрямо кредитора, имайки предвид, че
в замяна на своята престация, длъжника не получава насрещна. По отношение на
възмездните сделки, законът е предвидил изискване за лицето, с което длъжникът
е договарял, също да е знаело за увреждането.
В чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е предвидена оборима
презумпция за знание, когато е налице договаряне със съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Във връзка с всичко изложено, съдът намира, че първата
изповядана от длъжника сделка – дарение в полза на с. му, следва да се счита за
относително недействителна спрямо кредитора. Това е така поради следните
съображения, а именно: към момента на дарението, вече е било извършено
престъплението, което поражда възможност за предявяване на граждански иск за
неимуществени вреди. Такъв иск е бил предявен в рамките на наказателното
производство. Макар и към момента на извършване на дарението вземането на
наследодателя на ищците да не е било ликвидно, то това не води до извод, че
сделката е извършена без намерение за увреждане. Освен това, дарението е
безвъзмездна правна сделка, а още повече, същата е извършена в полза на с. на
ответника – ответницата Д.П.. Предвид гореизложеното, съдът намира, че дарение
на недвижим имот – г., извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
*****при НК, на самостоятелно основание следва да бъде обявено за
недействително по отношение на ищците – С.Й.Щ. и Р.Й.Щ..
По отношение на втората атакувана сделка следва да се
има предвид, че действително продавача – Д.П. не се явява длъжник спрямо
кредиторите – ищци по делото. Въпреки това обаче, предвид описаната фактическа
обстановка, би могло да се направи извод за поредица от увреждащи действия,
извършени по отношение на ищците, част от които се явява и извършената
покупко-продажба на недвижим имот между Д.П. и Р.Б.. От събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод относно знанието на
приобретателя на недвижимия имот, предмет на сделката за наличието на
задължения на длъжника спрямо кредитора, както и за увреждането на същия. От
свидетелските показания се установи, че действително процесният г. се използва
от длъжника П.П., независимо, че е собственост на ответника Р.Б.. Това
обстоятелство предпоставя, че извършената сделка на разпореждане не цЕ. да
породи правните последици, обективирани в нея, а именно собствеността да
премине у ответника Б..
По отношение на процесуалната легитимация на
четвъртата ответница, следва да се има предвид, че независимо, че в нотариалния
акт за покупко-продажба на процесния г., не фигурира изрично като купувач, то
по силата на разпоредбите на Семейния кодекс, недвижимият имот се явява
съпружеска имуществена общност, доколкото се установи, че Р.Б. и Е. Б. са
съпрузи и не бяха наведени възражения за друг режим на имуществени отношения
между тях.
С оглед изложеното, съдът намира, че покупко-продажба
на недвижим имот – г., обективирана в нотариален акт № ***** при НК, следва да
бъде обявена за недействителна по отношение на ищците С.Й.Щ. и Р.Й.Щ..
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да бъдат
поставени направените по делото от ищеца разноски. Ето защо, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 307,05 лева, представляваща
платена държавна такса, сумата от 10 лева, платена за издаване на 2 броя
съдебни удостоверение, сумата от 15,36 лева, представляваща държавна такса за
вписване на исковата молба и адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лева. Доколкото обаче в случая ответниците са
направили възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
то и същото следва да се разгледа. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава
възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от
Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
990,57 лв., с оглед цената на иска. Макар преценката за прекомерност винаги да
е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е
обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 3000
лева не е прекомерно. Делото е със средна
фактическа и правна сложност. Предявени са два кумулативно съединени
иска. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото
възнаграждение, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите
на ищците от процесуалния представител, изготвяне на искова молба, писмена
защита, явяването в две съдебни заседания, ангажирането на доказателства и др.,
които свидетелстват за проявена процесуална активност. С оглед обема на
осъществените действия, както и предвид конкретната фактическа и правна
сложност, съдът счита, че уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от
3000 лв. е справедливото и адекватно по
стойност.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за
относително недействителен спрямо С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН **********
сключеният между П.Й.П., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН ********** с нотариален
акт № *****при НК договор за дарение на недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***., находящ се в гр. П., община П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
и. д. на АГКК, ул. „*****“, с предназначение г.;
ОБЯВЯВА за
относително недействителен спрямо С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН **********
сключеният между Д.Ж.П., ЕГН **********, от една страна и Р.М.Б., ЕГН ********** и Е.А.Б., ЕГН **********
– от друга, с нотариален акт № ***** при НК договор за покупко-продажба на
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****., находящ се в
гр. П., община П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на и. д. на АГКК, ул. ****, с
предназначение г.;
ОСЪЖДА П.Й.П.,
ЕГН **********, Д.Ж.П., ЕГН **********, Р.М.Б., ЕГН ********** и Е. А.Б., ЕГН **********
да заплатят на С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН ********** сумата от
3332,41 лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ