РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _19.11._ 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски районен съд в публично съдебно
заседание на _двадесети октомври_ 2010
г. в състав:
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _20104410100564_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание по чл 225 ал.3 от КТ.
В исковата си молба ищцата твърди, че ответникът е регистриран
като земеделски производител, че ищцата
е работила при ответника по трудово правоотношение, което със заповед № 5 от
12.11.2009 г. е прекратено. Твърди се, че след оспорване на уволнението пред РС
Левски, същата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност, че се е явила при работодателя да започне
работа, но работодателят не я допуснал и
едностранно променил длъжността, като й
наредил занапред да изпълнява длъжността „пастир”. Твърди се, че отначало
ищцата се съгласила, но след като работила на тази длъжност в продължение на
три дни, поискала от работодателя си, да я върне на старата работа, защото не
била в състояние да издържа да стои на слънце по цял ден, а работодателя я
задължил да се снабди с медицинско удостоверение и й заявил, че работата не е
за нея, тъй като е мъжка работа.
Твърди се, че като едностранно и противоправно работодателят е
променил характера, мястото на работа и работното място на ищцата, на практика,
той не я е допуснал да осъществява трудовата си функция, за който й дължи
обезщетение на основание чл. 225 ал. 3 от КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата, сумата от 960 лв., която представлява обезщетение на
основание чл. 225 ал.3 от КТ за недопускането й на работа след възстановяването
й от съда по гр.д. 694/2009 г., за времето от 01.04.2010 г. до 01.08.2010 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът е представил отговор на исковата молба и изразява
становище, че предявеният иск е неоснователен.
Оспорва твърденията за фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че
ответницата не се е явила за заемане на длъжността по месторабота, а на
26.03.2010 г. се е явила в неговия дом, вечерта около 21 часа, т.е. след края
на работния ден, че на 27 и 28 март е била в оборите на фермата, без да желае да
работи, че на 30.03.2010 г. с мотива, че
ще си взема медицинско за работа и през следващите дни не се е явила на
работното си място във фермата на земеделския производител, че е отказала да
получи нов трудов договор, ведно с длъжностна характеристика, с мотива, че
следва да връща пари на трудовата борса, след което изчакала да мине достатъчно
дълго време, за да може да предяви иск в предявения размер. Твърди се, че за
времето от 01.04.2010 г. до 01.08.2010 г. ищцата не се е явила нито веднъж на
работа, за да се счита, че не е допусната до работа, както и на 29 и 30.03.2010
г. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна. Претендира и
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
За успешното провеждане на иска с
правно основание чл. 225 ал. 3 от КТ ищцата следва да установи наличието на три
кумулативни предпоставки: възстановяването й на длъжността с влязло в сила
решение; явяването си да заеме работата в срока по чл. 345 ал.1 от КТ;
противоправно недопускане от страна на работодателя или длъжностно лице в
предприятието на работника или служителя на работата, на която е възстановен.
Видно от приложеното към настоящото дело – гр.д. 694/2009 г.
по описа на РС Левски и от приложеното
на л. 5 от настоящото дело писмо до Е.П. /оригинала на което е приложено към
гр.д. 694/2009 – л. 23/ е, че Е.П. е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „работник-животновъд”, с място на работа Земеделски производител Г.Д. ***
и същата е уведомена, че в двуседмичен срок от получаване на уведомлението може
да се яви на работа. Писмото е получено лично от Е.П. на 22.03.2010 г.
В законовия двуседмичен срок ищцата се
е явила при ответника, за да започне работа. От показанията на разпитаните по
делото свидетели и от признанията на двете страни се установява, че на
26.03.2010 г. вечерта ищцата е посетила дома на ответника, като му е заявила,
че е възстановена на работа и той й отговорил на другия ден сутринта в 8 часа
да отиде в обора, „пък ще види какво ще прави”. Било й казано, че докато е работила, не е доила всички крави и
имало проблеми и няма да работи като доячка. Ищцата се явила в обора на
слеващия ден – т.е. на 27.03.2010 г. за започване на работата, на която е
възстановена, но на същата били възложени да изпълнява не функциите, които е
изпълнявала преди уволнението /да дои кравите/, а други - да
храни животните, да им почиства и й било предложено да ги извежда на паша. На
втория ден ищцата отново отишла на
работа и отново не била допусната да изпълнява работа като доячка. Било й
указано да си извади медицинско, за да бъде сключен нов трудов договор с нея,
но тя отказала /св. З.Д. – л. 30 от делото/ и повече не отишла на работа.
От показанията на всички разпитани по
делото свидетели се установява, че преди уволнението ищцата е работила само като
доячка на кравите, след издояването на които се е прибирала в къщи и се е
връщала на работа отново когато стане време за доене. Макар свидетелката З.Д.
/съпруга на ответника/ да заявява, че всички
работници са на длъжността работник-животновъд и да твърди, че няма разделение
на отделните функции, като в процеса на работа се уточнява кой ще почиства
фермата, кой ще извежда животните на паша, кой какво ще прави, същата признава,
че преди да уволнят Е. тя само е дояла кравите. Че е налице разделение на
функциите се установява и от показанията на свидетелите В.Н., Д.Т., Г.К. –
работници при ответника. Свидетелката З.Д. признава, че е видяла Е. след
възстановяването й на работа да почиства помещенията с животните /т.е. ищцата е
изпълнявала различна по вид работа, от тази преди уволнението й, когато само е
дояла/. Самата ищца е заявила, че
здравословно не би издържала да пасе животните и след като не е допусната да
изпълнява работата, която е изпълнявала преди уволнението и на която е
възстановена, след направените двукратни опити за това, същата е преустановила
явяването си при ответника.
Предвид представените и цитирани
по-горе доказателства съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен
начин е доказано, че ищцата е възстановена на работа с влязло в сила решение,
че същата преди уволнението е била на длъжността „работник – животновъд” и е
изпълнявала само трудови задължения за издояването на кравите на ответника, че
след съобщението в законовия срок се е явила при работодателя за започване
отново на работата, на която е била и е възстановена, но същата не е допусната
да изпълнява трудовата дейност, изпълнявана преди уволнението, а са й възложени
други дейности и изпълнението на които ищцата е отказала, според твърдението си
по здравословни причини, които тя е споделила с работодателя.
При това положение, съдът приема, че
следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за заплащане на
обезщетението по чл. 225 ал.3 от КТ, тъй като ищцата, поради недопускането й до
работата, на която е била възстановена и която се е явила да заеме е претърпяла
като пряка и непосредствена последица вреда, представляваща пропуснатото
трудово възнаграждение.
С исковата молба е претендирано
обезщетение за периода от 01.04.2010 г. до 01.08.2010 г. – т.е. за 4 месеца. По делото не се твърди и
няма доказателства ищцата да е започнала друга работа през този период. Видно от приложеното допълнително споразумение
по приложеното гр.д.694/2009 г. е, че ищцата е била с определено трудово
възнаграждение в размер на 240 лв. месечно. При това положение, предявеният
иск за сумата от 960 лв. /4 х 240 = 960/
се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски в
размер на 250 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат. Следва да
бъде осъден ответника да заплати д.т. в размер на 38,40 лв.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 225 ал.3 от КТ
Г.Д. ***, ЕГН **********, земеделски производител с БУЛСТАТ ********* да
заплати на Е.П. ***, ЕГН ********** сумата от 960 лв. – представляваща обезщетение
за недопускане на работата, на която е възстановена за времето от 01.04.2010 г.
до 01.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от
датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Д. със сочена по-горе
самоличност да заплати на Е.П. със сочена по-горе самоличност направените
деловодни разноски в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Г.Д. със сочена по-горе
самоличност да заплати д.т. в размер на 38,40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: