Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, ……..2020
година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като разгледа при
участието на секретаря Даниела Кирова докладваното от съдия ДАНКОВА гр.д.в.х № 412 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази :
Подадена е
въззивна жалба вх. №1584/27.03.2020 г. от М.М.И. против съдебно решение
от 25.02.2020 година по гр.д. 531/2018 г. на Тетевенски районен съд.
Въззивникът М.И. посочва, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил констатациите по
съдебно-техническата експертиза. Обсъжда
изводите на съдебно-техническата експертиза подробно и счита, че от тях
се установява основателност на предявения иск. Твърди, че районният съд е
направил неправилен извод, че не е доказано обстоятелството М.Д.Д. да е главен
редактор на електронната медия „Т.М.Г.” ЕООД и нейн собственик. Посочва, че в
приложените и приети по делото писмени доказателства, статии и публикации е
видно, че лицето М.Д.Д. сам е вписал, че е главен редактор на въпросните
публикации,а също така е установено че в „Т.М.Г.” няма назначени лица на трудов
договор. Въззивникът твърди, че тези обстоятелства сами по себе си са
доказателство, че ответника Д. е автор и издател на въпросните статии, които
отразяват неверни обстоятелства, уронващи неговото име достойнство и престиж в
обществото. За въззивника въпросът дали лицето М.Д. е главен редактор на въпросното
електронно издание или не, е несъществен, тъй като въззивникът се позовава на
това, което самият въззиваем изписва в своя сайт. Във въззивната жалба се
посочва, че доводите на Районния съд за неавтентичност на доказателствата
приложени към исковата молба са необосновани, тъй като не са оспорени от
процесуалния представител на въззиваемия. Въззивникът посочва, че няма
информация какъв е статута на М.Д.,но по делото било установено по безспорен и
категоричен начин, че той е издател на електронното издание, в което фигурират
въпросните статии. За въззивника това безспорно доказвало, че той е издател и
собственик на медията и оттам носи задължение за отговорност по закона относно
изнесената от него информация. Въззивникът посочва, че доставчикът на медийна
услуга следва да публикува актуална информация за действителния собственик на
интернет страницата си и това задължение на въззиваемия не е изпълнено. Обсъжда
процесуалното поведение на въззиваемия, който не получил книжата по делото,
криел се от закона, създавал пречки за нормално водене на делото, затруднявал
производството,но въпреки това съдът не е обсъдил тези данни. За въззивника
продължаващото публикуване на клеветнически статии по негов адрес, както и по
адрес на магистрати показва ясно противоправно поведение на въззиваемия. Счита,
че с произнасянето на първоинстанционния съд се стимулира използването на
анонимни материали с неверни, клеветнически, обидни и уронващи честта и
достойнството на всеки гражданин на обществото, твърдения. Заявява, че има
противоречие в мотивите на Районния съд. Твърди, че юридическото лице издател
няма как само да качи един материал на страниците на сайта и физически това е
извършено от М.Д.. Според в въззивника в конкретния случай се доказва, че главният
редактор е единственото работещо в изданието лице М.Д.. Изразява несъгласие със
заключението на съда, че не е доказал своята теза и е допуснал възможността
друго лице да не е написало статиите. Твърди ,че дори и да се допусне, че Д. не
е автор на материалите, той следва да носи отговорност като главен редактор и
собственик на сайта и се позовава на съдебна практика на Върховен касационен
съд. Въззивникът изтъква, че търси отговорност от въззиваемия във всичките му
качества като създател на интервюираните материали, като главен редактор и като
собственик на сайта . Твърди, че в цялата тази система от анонимност Диняшев е
виновното физическо лице.Моли атакуваното съдебно решение от 25 февруари 2020
година по гражданско дело №531/2018 година на Тетевенски Районен съд да бъде
отменено, а предявения иск да бъде уважен като основателен и доказан.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемия
№2708/06.07.2020 г. ,в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение.
Въззивникът в съдебно заседание, редовно
призован се явява лично. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде
уважена. Счита, че от представените доказателства безспорно се установява, че е
претърпял неимуществени вреди, че е установен ответника като автор на
публикациите и моли иска да бъде уважен изцяло.
Въззиваемият, редовно призован не се
явява .
От представените писмени
доказателства по гр.д. 531/2018 г. на ТРС, от вложените във въззивна инстанция
доказателства, от становището на въззивника, преценени поотделно и в тяхната
взаимна обусловеност, настоящата инстанция приема за установени следните обстоятелства:
Въззивната инстанция е сезирана за произнасяне относно съдебно решение от 25.02.2020 г. по
гр.д. №531/2018 г. на Тетевенски районен съд, което е атакувано изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно. С посоченият съдебен акт е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск
от ищеца М.М.И. ЕГН ********** *** ,с който се иска на
основание чл.45 от ЗЗД съдът да осъди ответника М.Д.Д. ЕГН ********** ***,офис 8 главен редактор
на сайта на „Troyanpress.
com” за сумата от 1/един/ лев
-неимуществени вреди,за обезщетение на ищеца М.М.И. от публикациите в периода от 23.02.2018г. до 06.03.2018г. в интернет мрежата ,чрез домейн с име Trowanpress.com
на който главен редактор бил М.Д. и са се публикувли статии относно
личността на ищеца, а именно «Скандално
! И. не бил издигнат в гр. София ,а изпратен като мл. разследващ полицай в гр.
Луковит » от 23.02.2018г ;”Скандалът се разраства ! И. бил Любимецът на
изхвърленият от МВР директор Г.И. и
ползва неговите схеми за болнични ” от
23.02.2018г ; „Пресата гърми бившият шеф на полицията в Троян М.И. с досъдебно производство ” от
24.02.2018г /;”Скандално ! Съдът в Ловеч разпоредил И. веднага да започне работа в Луковит , но
той боледува и се шляе по улиците ” от
25.02.2018г.;”Утре изтича болничния лист на „болния ”полицай М.И.” от „Паднаха
залозите ! Днес М.И. се появи на работа в РУП Луковит от 06.03.2018г. ».
Съдебното решение от 25.02.2020 г. е валидно
и допустимо, а след обсъждане на представените доказателства и доводите на
страните, настоящия състав приема, че е и правилно.
Съдът обсъди представените писмени
документи и счита за доказано,че М.М.И. е назначен на длъжност „началник“ на
Районно управление първа степен „Полиция“-Троян при ОДна МВР-Ловеч, при
конкретизирана заплата по силата на заповед №14 143 от 14 декември 2010 година
на Министъра на МВР. На 21 декември 2010 година въззивникът е встъпил в
длъжност по представения акт за встъпване в длъжност. Със заповед №81 21- 21 44
от 7 юни 2016 година на Министъра на МВР
е преназначен на ръководна длъжност „началник първа степен“ на РУ-Ловеч
при ОД на МВР и на 09.06. 2016 година и
встъпил в длъжност. С последваща заповед №81 2К- 28 69 от 27 юли 2016 година на
Министъра на МВР въззивникът е преназначен на длъжност „младши разследващ
полицай“ в Районно управление към отдел „Разследване“ при Областна дирекция на
МВР с конкретизирана заплата и на първи август 2016 година е встъпил в
длъжност. По силата на заповед 295 з- 158 от 25 януари 2018 година Министъра на
МВР М.И. е преназначен като „младши разследващ полицай“ в Районно управление
сектор "Разследване- РУ-Луковит" към отдел "Разследване"
при ОДМВР-Ловеч,а на 26 януари 2018 година е встъпил в длъжност.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза /която съборазява като
обоснована и професионално изготвена/ и представени доказателства съдът приема
за установено, че в процесното
електронно издание е публикувана статия с дата
23.02.2018 г. и
заглавие „Скандално“ В нея се посочва,че И. не бил издигнат в гр. София, а изпратен
като младши разследващ полицай в Луковит!. В текста дословно е вписано,че „От
читатели разбрахме, че И. е в болничен от
началото на месеца. Вместо да лекува болежките си, той обикалял кафенетата из
Троян н София, както и разни институции. Видно от снимката, той не изглежда
болнав, напротив. Явно, както читателите коментират отново е в болничен, за да
си върши лични работи. Опитваме се да
се свържем с работодателите му, за да изясним как така е в болничен и
едновременно с това е по улиците и по кафенетата”. На 24.02.2018 г. е
последвало публикуване на статия със заглавие „Пресата гърми! Бившия шеф на
полицията в Троян, М.И. с досъдебно производство ...”. В нея е вписано,че „Има образувано досъдебно производство срещу М.И. и за дейността му като
началник РПУ-Троян. В скандала са замесени лошите практики в троянската полиция
по неговото управление и сдружение
„Троян
Процесният период от
23.02.2018г. до 06.03.2018г. е свързан с
публикации в електронно издание - сайт „Тrowanpress.com“ . Сайтът е регистриран с дата на регистрация 27 май 2015 година,09:32:04 UTSq дистрибутор пререгистрация Plume Tex Ltdq, регистриран от област Ловеч държава - България. Изводът
на вещото лице обаче е , че посочената компания не означава, че е собственик на
домейна и сайта „Тrowanpress.com“. Необходимо е посочения регистратор да даде информация
кой е направил поръчката за създаване на сайта, каквато в делото липсва.
Експертът се позовава на обичайната
практика собственикът на сайта, който не е компютърен специалист, да си наеме
физическо или юридическо лице с нужната компетентност. Именно последното лице
насочва домейн името на сайта и качва на сървъра въпросния сайт, като бъдат
направени необходимите настройки за видимостта му в интернет пространството.
Констатира се, че за периода от първи февруари 2018 година до 31 март 2018
година на сайта са открити 11 статии свързани с лицето М.И., но в исковата молба
/лист 12 по гражданско дело №531/2018 година на ТРС/ съдът е сезиран за
произнасяне само относно периода 23-ти февруари
По исковата си молба М.И. е
посочил, че предявява исковата претенция спрямо М.Д., като твърди че той е
главен редактор на сайта „Тrowanpress.com“.В хода на производството не са
представени доказателства че М.Д. е главен редактор в електронното издание. В
представения отговор от Д. са направени възражени, че не са представени
доказателства за собствеността на сайта, участието и авторството му в
публикациите, които се цитират. С определение № 975 от 8 май 2019 година по
гражданско дело №531/ 2018 година на Тетевенски
Районен съд на основание чл. 146 от ГПК
е указано на въззивника, че не сочи доказателства относно твърдението си че въззиваемия
процесния период 23 февруари 2018 година до шести март 2018 година е бил главен
редактор на „Тrowanpress.com“и чий е домейна с име „Тrowanpress.com“,от който
твърди че са публикациите. В писмена молба №3018 от 7 юни 2019 година
въззивникът е посочил резултата от справки за актуална регистрация на
дружеството и отново е представил копие на статиите. В молбата е конкретизирал,че
на 15-ти юли 2016 година в електронното издание на вестник „Троян 21“ е
публикуван материал със заглавие „За вестника и суджука“,в който се посочва че главен редактор е М.Д., който се
занимава и със сайта „Тrowanpress.com“. В тази връзка се позовава и на
публикация от 12 юли 2016 година в сайта Троян Експрес и на 13 юли 2016 година
в първия брой на вестник „Троянът“ където е изписано, че въззиваемият е главен редактор
на информационния сайт „Тrowanpress.com“.
Правната квалификация на иска е по
чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в размер на сумата 1 лев спрямо М.Д. като гл.редактор на
сайта „Тrowanpress.com“. Непозволеното увреждане е свързано с четири
кумулативни предпоставки, които в настоящия случай не се установяват.
Противоправното деяние –клеветнически твърдения и отправяне на обиди чрез
публикации в електронното издание за периода от 24.02.2018 г. до 06.03.2018 г.
, които да са създадени от М.Д. не се установява по безспорен начин. Няма
вложени по делото каквито и да са преки доказателства относно назначаването на
М.Д. на длъжност „главен редактор“ в сайта
„Тrowanpress.com“ или наемането му по граждански договор. Безспорно горецитираните статии са публикувани на електрония сайт „Тrowanpress.com“
за времето от 24.02.2018 г. до 06.03.2018 г., но персоналната имуществена
отговорност предпоставя виновни действия именно от М.Д. като главен редактор.
Такова обстоятелство по делото не е установено. Въззивната инстанция счита, че
положително съдебно решение по иска по чл. 45 от ЗЗД не може да бъде изведено,
предвид липсата на една от предпоставките-виновно лично поведение при
публикуване на журналистическите материали от М.Д. като гл.редактор сайта „Тrowanpress.com“.
Обидата и клеветата са
криминализирани като състави на престъпление в разпоредбите на действащия
Наказателен кодекс -146,ал.1 от НК-„Който каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида
с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание“ и
Чл. 147 от НК-„Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди
до седем хиляди лева и с обществено порицание“. Ангажирането на наказателната
отговорност не изключва и имуществената такава по гражданскоправен ред за
автора на деянието. Настоящето исково производство по чл. 45 от ЗЗД е насочено
към въззиваемия М.Д., като гл.редактор на елекронен сайт-дигитално медийно издание чрез публикации, в който са наведени клеветнически и обидни твърдения
за М.И.. Спецификата за казуса произтича
от осъществяване на деянието чрез публикация в електронно издание. Правото на
свободно изразяване е едно от изконните и основополагащи права на човека и
основна гаранция за демократичните устои на обществото. То е покламирано в чл. 19 от Международната харта
за правата на човека, като право на свобода на убеждение и на изразяването му,
като това включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения,
да търси, получава и разпространява информация чрез всички средства и без оглед
на държавните граници и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи. Тази свобода на словото е
установена и в чл. 39,ал.1 от Конституцията на Република България, а в чл. 40
от Конституцията на Република България е свързана със свободата на пресата и в
чл. 41 от Конституцията със свободата на получаване и разпространяване на
информация. Същевременно следва да се държи сметка и за границите на
упражняваните права. Разпоредбите на чл. 10,ал.2 от ЕКЗПЧОС,чл. 39,ал.2 от КРБ
и чл. 41,ал.1,пр.второ от КНБ дават баланс при реализирането на тези права, а
именно да не бъдат накърнявани правата и доброто име на другиго или да бъде извършено престъпление. Чрез
средствата за масово осведомяване информацията се създава и разпространява от
различни лица и се възприема от широк кръг субекти. Именно
предвид спецификата на тази дейност при публикуване на статии в електронното
издание претенцията може да бъде насочена към издателя, електронния сайт,
автора или главния редактор, съобразно конкретиката на казусите при различни
правни квалификации на исковете-чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл.
45 от ЗЗД. М.И. е въвел, чрез
основанието на иска и конкретизиране на ответника, пасивната легитимация и в настоящето дело е преценил,
че желае да ангажира отговорността на М.Д. като гл.
редактор на процесния сайт.При журналистически материал, чийто автор е известен
пасивно легитимиран е автора на статията.Главният редактор отговаря в
хипотезата, когато публикацията се дължи на негови виновни действия-публикуване
въпреки оттегляне на материала от автора, корекции по авторовия текст и други
лични виновни негови действия. При публикации, които
нямат посочен автор, съдът намира, че също може да се приеме,
че може да отговаря главния редактор, доколкото той контролира процеса на публикуване на
ръкописите като статии и носи отговорност за медийните публикации. Обхвата на
неговите задължения се определя от
длъжностната му характеристика и е въпрос на фактическо доказване, както и
обстоятелството, че има такава длъжност по щатно разписание в електронната медия или чрез наемането му на
свободна практика. Редакторите
може да имат задължения да проверят
фактите, да приемат или да отхвърлят историята, да добавят
или да поправят контекста, като редактират или възлагат
събиране на допълнителна информация от репортерите.
Главният редактор може да задава темите,да участва в подбирането на рубрики,
редактирането на текстовете,планирането и изготвянето на редакционното
съдържание, публикационния график, развитието на сайта и участва в координиране
на екипа. Относно съществуването на длъжност гл. редактор, заемането и от М. Д.
и длъжностната характеристика, доказателства по делото не са представени и
съдът намира,че исковата претенция по чл. 45 от ЗЗД е неоснователна и
недоказана.
В този смисъл
настоящият състав счита, че е безпредметно да се анализират публикациите и да се даде разграничение кои от изразите
биха били клеветнически, обидни или даващи
оценка на дейността на М.И.. Този анализ не би повлиял крайния извод за
неоснователност на иска.
Ловешки окръжен
съд намира,че атакуваното съдебно решение от 25.02.2020 година по гр.д.
531/2018 г. на Тетевенски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход
от процеса разноски на въззиваемия не се дължат и не следва да бъдат
присъждани.
Водим от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, като
законосъобразно съдебно решение от 25.02.2020 година по гр.д. 531/2018 г. на
Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.