№ 159
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
при участието на секретаря Радостина И. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200258 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. О. Ф., чрез адв. Б.М., депозирана против
наказателно постановление № 20-1882-001209/15.01.2021г., издадено от
Началник Първо РУ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 250 лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
КЗ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при неспазване на установената форма, липса на
компетентност, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби, както и при несъответствие с целта на
закона, както и че наказателното постановление е необосновано. Във връзка с
тези твърдения се релевират доводи, че от описанието на нарушението не
става ясно, за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а именно за липса на сключен договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност или за това, че е управлявал МПС, без
1
сключен договор за застраховка гражданска отговорност и тази неяснота води
до невъзможност жалбоподателя да разбере вида и характера на нарушението
и да организира адекватно защитата си. На следващо място се излагат
съображения, че разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ предвижда за нарушения по
чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ да се съставят актове за установяване на
административно нарушение и наказателни постановления, докато за
нарушения по чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите се
издава електронен фиш, а в случая е издадено наказателно постановление, в
обстоятелствената част на което е описано, че нарушение е за управление на
МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Посочва се, че наказателното постановление е издадено
като собственик на МПС, но за двата различни състава на нарушението
веднъж е отговорен собственикът на МПС, който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а в другия случай
отговорността е за всеки, който управлява МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като не е посочено като установено,
дали жалбоподателят е управлявал по време на посочения ден и час и същият
не е в състояние да се брани срещу тези обстоятелства, поради неяснота на
нарушението, за което му е издаден електронен фиш. Релевират се доводи, че
налице несъответствие с действителната фактическа обстановка и пропуски в
цялата административнонаказателна преписка, и противоречие с материалния
закон, тъй като актосъставителят не е присъствал на проверката, а в
наказателното постановление е описан друг номер на АУАН, който не е бил
предявен за запознаване, не е съставен в присъствието на жалбоподателя и не
му е надлежно връчен, както и не му е дадена възможност да подаде
възражения в законния 3-дневен срок. На последно място се релевират
доводи, че се касае за маловажен случай, предвид тежестта и
продължителността на нарушението, предвид това, че времето за което не е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е било кратко и
същата е била сключена веднага в офис на застраховател, както и предвид
липсата на предходни нарушения. Моли се да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
2
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа подадената жалба, по изложените в същата
фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител е депозирал становище, в което излага подробни съображения,
във връзка с изложените в жалбата фактически и правни доводи, които
поддържа в съдебно заседание и моли жалбата да бъде оставена без уважение,
а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В подкрепа на това се инвокират доводи, че в НП е цитиран
правилно съставения АУАН, препис от който е бил връчен на жалбоподателя.
Излагат се съображения, касаещи липсата на неяснота за нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя, както и за липсата на предпоставките,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирана страна, адресат
на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок
за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни
доводи и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
3
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставянето на АУАН № 1209/18.12.2020г. (бл. № 546235 от
същата дата), за това, че на 18.12.2020г., около 20,30 часа, в град Русе, ул.
„Стрешер планина“ № 61, управлява лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № Р
89 41 КВ, негова собственост, като не е изпълнил задължението си да сключи
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
управляваното от него МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, което е субсумирано като
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В АУАН жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Такива не били
депозирани и в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалвано
наказателно постановление № 20-1882-001209 от 15.01.2021г., издадено от
Началник Първо РУ към ОДМВР - Русе, с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, за извършеното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени чрез
показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител Б. В. А., както и от писмените доказателства и писмените
доказателствени средства, събрани в хода на производството – АУАН
бланков № 546235 от 18.12.2020г., Заповед № 336з-1351/04.08.2017г., Заповед
№ 336з-572/20.03.2018г., Заповед № 336з-366/02.02.2021г., Заповед № 336з-
1219/25.07.2016г., и Заповед № 336з-1191/21.07.2016г.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в доказателствената съвкупност по делото и не е налице спор между
страните, досежно факта, че именно жалбоподателят е собственик на
4
посоченото моторно превозно средство, както и че за същото към момента на
извършената му проверка не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Тези факти, освен че не се оспорват от
жалбоподателя, еднозначно се установят от приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, а именно показанията на разпитания в процесуалното
качество на свидетел актосъставител и съставеният АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
извършването на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на нарушителя.
Напълно опровергани са от доказателствата по делото - Заповед № 336з-
1351/04.08.2017г., Заповед № 336з-572/20.03.2018г., Заповед № 336з-
366/02.02.2021г., Заповед № 336з-1219/25.07.2016г., и Заповед № 336з-
5
1191/21.07.2016г. твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че АУАН е съставен, а НП е издадено от лица, които нямат
материална компетентност във връзка със съставянето на АУАН и издаването
на НП, касаещи нарушения по КЗ, както и че същите не са съставени в
предписаните от закона ред и форма
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото – гласните,
приобщени посредством разпита на актосъставителя и писмените -
съставения АУАН са твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че АУАН въз основа на който е издадено НП не е бил
съставен в присъствието на жалбоподателя и не му е бил предявен за
запознаване. Видно от самия АУАН (лист 12 от делото), същият е бил
предявен и подписан от нарушителя, като последният изрично е отразил в
него, че няма възражения, които обстоятелства са удостоверени с подписа на
лицето.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърдения, че НП
е издадено въз основа на АУАН, който не е бил предявен на жалбоподателя.
Видно от самото наказателно постановление в него е посочен именно АУАН
бл. № 546235/18.12.2020г., съставен именно за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ.
Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че е нарушено
правото на защита на наказаното лица, да разбере, за какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Няма спор по делото, че именно жалбоподателят е собственик на
посоченото МПС, че същото е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, както и че за същото, към датата и часа
на нарушението, жалбоподателят, в качеството му на собственик, не е
изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Обстоятелството, че е посочено, че лицето в качеството си на
собственик, който не е изпълнил задължението, вменено му съгласно
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е управлявал същото, не променя вида
на нарушението и не сочи на състав на нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, което
6
предвижда именно наказание за лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежание и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за да бъде прието, че е налице смесване на
съставите на нарушенията от страна на административнонаказващия орган, по
начин, който да е лишил наказаното лице от възможността да разбере, за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да
организира защитата си. В конкретния случай факта, дали жалбоподателят е
управлявал или не моторното превозно средство е ирелевантен, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.
Конкретното нарушение се осъществява, чрез бездействие от страна на
собственика и именно за това негово бездействие, жалбоподателят е
санкциониран.
Отделно от това и двете нарушения, касаят един и същи
правнорелевантен факт, а именно липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като санкцията, която е предвидена за
собственика е в значително по нисък размер и
В същия смисъл е и Решение № 10 от 19.02.2021 г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № 426/2020 г.
В настоящия случай нарушението не е установено с автоматизирано
техническо средство, за да бъде издаден електронен фиш, както предвижда
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, а административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН от длъжностно лице по
чл. 647, ал. 1 КЗ, а НП е издадено от лице по чл. 647, ал. 2 КЗ и
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в
жалбата, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения, които да
имат за свое основание отмяна на издаденото наказателно постановление на
процесуално основание.
7
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение на чл. 483,
ал.1, т. 1 КЗ, както от обективна, така и от субективна страна, като на
18.12.2020г., около 20,30 часа, в град Русе, ул. „Стрешер планина“ № 61, в
качеството си на собственик на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № Р 89 41
КВ, не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за собственото му МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда именно
административно наказание глоба на физическо лице, който не изпълни
задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Съгласно разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: т. 1. притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение.
Именно за неизпълнението на това свое задължение, в качеството му на
собственик на моторно превозно средство, за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
санкциониран жалбоподателят.
За нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
ирелевантно, дали моторното превозно средство е управлявано или не и кое
лице е управлявало моторното превозно средство, тъй като санкцията се
налага на собственика на моторното превозно средство за неизпълнение на
негово задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, за
неизпълнението на което задължение разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ
8
предвижда именно административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева,
налагано на физическото лице собственик на моторното превозно средство.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
от жалбоподателя нарушение не разкрива белезите на маловажен случай,
съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на
основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от
този вид. Обстоятелството, че след установяване на нарушението
жалбоподателят е изпълнил вмененото му с КЗ задължение, не може да се
приеме за изключително смекчаващо отговорността на същия. Отделно от
това видно от представения с жалбата АУАН и показания на актосъставителя
в съдебно заседание се установява, че жалбоподателят е извършил и други
нарушения на правила за движението по пътищата, което също според
настоящия състав изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила
израз в Решение от 10.06.2016г., постановено по КНАХД № 160/2016г. и
Решение от 28.09.2015г., постановено по КАНД № 188 по описа на съда за
2015г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на Областна дирекция
на министерство на вътрешните работи - Русе следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 лева, което следва да бъде
заплатено от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1882-001209 от
15.01.2021г., издадено от Началник Първо РУ към ОДМВР - Русе, с което на
А. О. Ф., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.
9
чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА А. О. Ф., ЕГН: **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ СУМАТА в размер на 120 (сто и двадесет
лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10