Решение по дело №1649/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   636                                              22.05.2019 г.                                      Град Бургас

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                    XX - ти наказателен състав

На десети май                                                       две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Районен съдия: Станимира Иванова

 

 

Секретар: Д.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 1649 по описа на БРС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 374209-F309796/08.11.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП– Бургас, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения за допуснати процесуални нарушения.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на атакуваното НП.

Процесуалният представител на АНО - ТД на НАП – гр. Бургас оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката М.В.Г.- С. – „старши инспектор по приходите” в ТД на НАП - гр. Бургас, при извършена проверка констатирала, че дружеството-жалбоподател като задължено лице по ЗКПО не е подало в законоустановения срок – до 31.03.2017 г. годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишна облагаема печалба /загуба/ и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2016 г. Нарушението е констатирано в сградата на ТД на НАП Бургас, Дирекция „Обслужване“ при извършена съпоставка на регистрираните юридически лица  и подадените от тях годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО през 2017 г.

 

С оглед на това св.С. съставила на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН за посоченото нарушение АУАН №F 309796/27.06.2017 г. в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател, тъй като макар и след покана, такъв не се явил. На 11.09.2017 г. и на 20.09.2017 г. контролните органи извършили две посещения на адреса на жалбоподателя, за да му връчат АУАН, но видно от съответните протоколи ( л. 15-16) представител на лицето не било установено. При тези данни на 20.09.2017 г. актосъставителят С. извършила отбелязване за спиране на производството (л. 13) на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.

Впоследствие административнонаказателното производство отново било възобновено на 04.09.2018 г. и АУАН бил връчен на законния представител на „***” ЕООД, което било последвано и от издаване на атакуваното понастоящем наказателно постановление.

По делото е разпитана актосъставителката М.В.Г.- С., като показанията й кореспондират напълно с констатациите обективирани в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката С., както и от приложените по делото писмени доказателства.

  Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на НП и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

След задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен и връчен на жалбоподателя или на негов представител по предписания в чл. 43, ал. 4 ЗАНН ред - актът е следвало да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актосъстовителят е избрал лично да търси представител на жалбоподателя, за да му връчи акта, за която цел са били осъществени две споменатите по-горе посещения на адреса на дружеството на 11.09.2017 г. и 20.09.2017 г. Тези посещения очевидно не са довели до връчването на акта, а в протоколите за посещенията е посочено, че представляващ или упълномощено от него лице не са били открити. Още в деня на второто посещение – 20.09.2017 г. свид. С. е спряла производството на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН – тъй като нарушителят след щателно издирване не е бил открит. Спирането на производството при изложените по-горе фактически обстоятелства е необосновано и изцяло в разрез с разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. В посочената норма законодателят е допуснал възможност производството да бъде спряно с оглед гарантиране правото на защита на нарушителя, но само след проведено неуспешно щателно издирване на дееца.

Върховният съд последователно в своята практика е посочвал, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице /в случая неговия законен представител или упълномощен такъв/ по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 ЗАНН основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В конкретния случай такова издирване изобщо не е извършено, а споменатите две посещения на адреса на дружеството не са от естество да променят този извод на съда. Производството е било спряно без да са налице предпоставките за това, поради което е допуснато и нарушение на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, самият акт на спиране е незаконосъобразен, поради което е негоден да произведе целения с него резултат – да преустанови теченето на срока за издаване на обжалваното НП. По тази причина 6-месечния срок за издаване на НП, който според чл. 34, ал. 3 ЗАНН започва да тече от съставянето на акта, т.е. в случая от 27.06.2017 г., безпрепятствено е изтекъл на 27.09.2017 г., без въз основа на процесния АУАН да е било издадено НП. След тази дата, издаването на обжалваното НП е било недопустимо, и като е сторил обратното, АНО е постановил незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.

Регламентираното в ЗАНН производство по своята същност е санкционно (наказателно), и само редът за реализиране на тази отговорност е административен, което във всички случаи налага стриктно спазване на установените в закона гаранции за правата и интересите на привлеченото към отговорност лице (субект), в това число правото на лично участие в производството, правото да сочи и ангажира доказателства, да прави възражения. Стриктното спазването на тези правила гарантира законосъобразното провеждане на производството и в значителна степен го освобождава от недостатъци, които биха евентуално обосновали последваща отмяна от съда на издаденото НП.

В допълнение следва да се посочи, че съдът не споделя останалите възражения на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения. В АУАН са посочени както датата, така и мястото на нарушението. Тъй като в случая нарушението се осъществява посредством бездействие от субекта, то АНО правилно го е посочил, като е написал, че то се изразява в неподаване до крайна дата, в случая 31.03.2017 г., на годишна данъчна декларация. Посочено е и място на нарушението, като изрично е отразено, че нарушението е констатирано при извършване на проверка в сградата на ТД на НАП-Бургас, Дирекция „Обслужване“ .

С оглед на всичко гореизложено, атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд

   

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 374209-F309796/08.11.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП– Бургас, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на „***“ ЕООД, ЕООД:********* е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ст. Иванова

 

Вярно с оригинала: М.Р.