Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№_____________

гр. Брезник  14.12.2016 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Брезнишкият районен съд – наказателна колегия, в публичното заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при участието на секретаря Е.С. като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 174 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

По допустимостта на жалбата:

 Чл. 52, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН сочи, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в месечен срок от получаването й. В случая не са налице данни кога преписката по АУАН № 6 от 05.01.2016 г. е била изпратена на наказващия орган, което не позволява да се установи дали обжалваното НП е издадено в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Дори обаче срокът да не е бил спазен, това обстоятелство не опорочава издаденото НП, доколкото същият е инструктивен по характера си. НП би подлежало на отмяна при неспазване на преклузивния 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, но не и на този по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Изготвянето на НП едва на 17.06.2016 г. (макар и да не е оправдано с оглед липсата на данни за наличието на обективни причини за това) не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото същото не е ограничило процесуалните права на жалбоподателя, правото му на защита, включително правото да обжалва НП. Предвид липсата на съществени процесуални нарушения в тази насока, съдът намира, че НП следва да бъде разгледано по същество. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

С Наказателно постановление № 6 от 17.06.2016 г., издадено от З. П. Т. – Директор на РДГ Кюстендил, Д.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени следните административни наказания – Глоба по чл. 84, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, в размер на 100 (сто) лева, и по чл. 83 М, вр. чл. 65, ал. 1, т. 10 от ЗЛОД, Глоба в размер на 200 (двеста) лева, като е лишен от право на ловуване за срок от 3 (три) години на основание чл. 94, ал. 1, вр. чл. 84 ЗЛОД. Със същото Наказателно постановление са отнети в полза на държавата: Вещите, предмет на нарушението: ловно оръжие – карабина ZКМ 452, калибър 22, № 53259 снабдена с прикачена към нея оптика и пълнител, на основание чл. 95, ал. 1, вр. чл. 84 ЗЛОД и вещите, послужили за извършване на нарушението: МПС ЛАДА с ДК№ РК 5665 АН, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД. Постановлението е обжалвано в законоустановения срок от Д.Г.Д., като с жалбата се моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Вл. Б., който поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за отмяна на обжалваното наказателно постановление досежно наложеното административно наказание.

 

 

 

 

Въззивника по жалбата, Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, редовно призовани, представител не изпращат, не са взели становище по жалбата.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Ф.Ш., Р.Д.Д., Н.С.Б. и А. И. А. и от приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

 

 

 

На 05.01.2016 г. в 15,00 часа, след село Бегуновци на около 2 - 2.5 км. по посока с. Кошарево, А.Ш., Р.Д. и Н.Б. спрели за проверка  движещият се по пътя лек автомобил ДК№ РК 5665 АН. При проверка установили, че автомобила се управлява от жалбоподателят и в него (автомобила) има извадено от калъфа ловно оръжие, карабина 2КМ 452, калибър 22, № 532595, снабдена с прикачена към нея оптика и поставен пълнител. Д. не представил позволително за лов за 05.01.2016 г. Било установено, че оръжието е регистрирано в МВР София, което е удостоверено с Разрешително за носене на ловно оръжие № 307327 от собственика. Д.Г.Д.. След като се запознал с документите и с оглед констатираното при проверката свидетеля Ш. съставил АУАН № 6 за това, че жалбоподателят се движи с автомобил, в който има извадено от калъфа ловно оръжие, като не представя позволително за лов за 05.01.2016 г., като с това си деяние е нарушил чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя Д.Г.Д.. Жалбоподателя е подписал акта и е получил екземпляр от същия на датата, на която е съставен. В акта Г. е отразил, че не е ловувал, а само е превозвал оръжието. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения срещу АУАН.

 

 

 

 

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 6 от 17.06.2016 г., издадено от З. П. Т. – Директор на РДГ Кюстендил, с което на Д.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени следните административни наказания – Глоба по чл. 84, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, в размер на 100 (сто) лева, и по чл. 83 М, вр. чл. 65, ал. 1, т. 10 от ЗЛОД, Глоба в размер на 200 (двеста) лева, като е лишен от право на ловуване за срок от 3 (три) години на основание чл. 94, ал. 1, вр. чл. 84 ЗЛОД, както и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – ловно оръжие – карабина ZКМ 452, калибър 22, № 53259 снабдена с прикачена към нея оптика и пълнител, на основание чл. 95, ал. 1, вр. чл. 84 ЗЛОД и вещите, послужили за извършване на нарушението – МПС ЛАДА с ДК№ РК 5665 АН, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства счита, че жалбата се явява основателна. Съображенията на съда за това са следните: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е акта, въз основа на което е издадено НП, трите имена, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено лице – Здравчо Павлов Тодоров – Директор на РДГ Кюстендил, който е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗЛОД по силата на Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. Тази заповед е приложена като доказателство по делото.

 

 

 

 

Безспорно е, че административно наказателното производство започва с АУАН, в който е отразено нарушение, който следва да съдържа определени реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни лица за констатиране на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено лице. Едва след цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на акта и на възраженията против него и на основанията на прилагане на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН, ако намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият орган издава НП, с което налага съответното административно наказание. Логическото и систематичното тълкуване на нормите по раздел IV, уреждащи производство по налагане на административните наказания води до извода, че следва да има пълна идентичност както между отразеното в акта и в НП описание на нарушението, така и между дадената правна квалификация на нарушенията по АУАН и НП. Безспорно целта, е да се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита против НП издадено въз основа на акта.

 

 

 

 

В настоящия случай е налице разминаване между АУАН и НП по отношение на извършените нарушения и тяхната правна квалификация.

На първо място в АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, касаещи липсата на разрешително за лов.  

 

 

 

Докато в НП, като нарушени освен посочените разпоредби са  вменени и нарушения по чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и чл. 65, ал. 1, т. 10 от ЗЛОД, които се отнасят до забраната да се носи ловно оръжие, което е сглобено и се транспортира с МПС при липса на разрешително за лов.  

 

 

 

 

 

 

 

Недопустимо е в НП за първи път да се вменява едно нова нарушение, неотразено в АУАН.

 

 

 

 

 

 

 

 

В АУАН тези нарушенията по чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и чл. 65, ал. 1, т. 10 от ЗЛОД въобще липсват, поради това описанието на нарушението се явява толкова непълно, че може да се приравни на всякаква липса на такова. А както е известно АУАН дава началото на административно наказателното производство. Едва в НП, която е първа инстанция за контрол на и законосъобразност е описано в какво се състои нарушението.

 

 

 

 

Това разминаване в описанието на нарушението и посочените като нарушени правни норми между АУАН и НП представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП бе спора да се разглежда по същество.

На следващо място нарушена е и разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН. Факт са наведените в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения. По така изложените от жалбоподателя факти, които безспорно са от значение за определяне тежестта на извършеното деяние и евентуалната му ненаказуемост, за административно наказващият орган е възникнало задължение, в хипотезата на  чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, да проведе допълнително разследване. По АНП липсва каквото и да било обсъждане на наведените възражения, както и липсват доказателства да е правен опит да бъдат установени сочените от въззивника факти или съответно – да се съберат доказателства, оборващи неговите твърдения. Неизпълнението на това задължение е довело до издаване на порочно, необосновано наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

 

 

 

 

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление № 6 от 17.06.2016 г., издадено от Здравчо Павлов Тодоров – Директор на РДГ Кюстендил, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

 

 

 

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6 от 17.06.2016 г., издадено от З. П. Т. – Директор на РДГ Кюстендил, с което на Д.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени следните административни наказания – Глоба по чл. 84, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, в размер на 100 (сто) лева, и по чл. 83 М, вр. чл. 65, ал. 1, т. 10 от ЗЛОД, Глоба в размер на 200 (двеста) лева, като е лишен от право на ловуване за срок от 3 (три) години на основание чл. 94, ал. 1, вр. чл. 84 ЗЛОД и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – ловно оръжие – карабина ZКМ 452, калибър 22, № 53259 снабдена с прикачена към нея оптика и пълнител, на основание чл. 95, ал. 1, вр. чл. 84 ЗЛОД и вещите, послужили за извършване на нарушението – МПС ЛАДА с ДК№ РК 5665 АН, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Перник в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено, заедно с мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:_________________