№ 1359
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110211786 по описа за 2023 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-4332-028998 от
06.02.2023г. издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, с
което на Г. П. И., за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат възражения срещу НП, като се твърди, че то е
неправилно и незаконосъобразно, а освен това се поддържа, че същото
протИ.речи на материалния и процесуалния закон по подробно изложени
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Той не се представлява от процесуален представител. Не се излагат
допълнително доводи в писмен вид.
Административно-наказващия орган, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите, изложени
в жалбата, както и събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
На основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, жалбата е депозирана в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок. Страната е процесуално
1
легитимирана и е с обоснован правен интерес да подаде жалбата срещу НП,
поради което жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Установено е следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.10.2022г. около 14:38 часа в гр. София по бул.“Ломско шосе“, с
посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към с.Волуяк, служители при
ОПП – СДВР извършили проверка на водача-жалбоподател, който управлявал
моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил „О. с рег. № ..,
собственост на същия. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като
автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 25.10.2022 г.
Във връзка с горнтите констатации е съставен АУАН № 795903 от
26.10.2022 г. Преписката е изпратена на СРП, с оглед преценка за наличие на
данни за престъпление от общ характер. След като е преценил установените
от фактическа страна обстоятелства по преписката, наблюдаващият прокурор
е намерил, че не са налице процесуални предпоставки за образуване на
наказателно производство, и е направил отказ от образуване на досъдебно
производство.
На 06.02.2023 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 175, aл.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от приложените
по преписката писмени доказателства – АУАН, заповеди за компетентност,
постановление на СРП, както и от останалите материали по делото, и гласни
такива – показанията на св. И. Б.. Свидетелят потвърждава констатациите по
АУАН и съдът кредитира показанията му като логични и непротИ.речиви.
Съдът цени и писмените доказателства, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
административнонаказващият орган необосновано е приел, че от обективна
страна, с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
На първо място, необходимо е да се отбележи, че
административнонаказващият орган /АНО/ не е посочил ясно и
непротИ.речИ. същностни елементи от състава на твърдяното нарушение,
неотменен реквизит на НП. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места; по
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
2
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
ЗДвП. Съобразно заложеното от законодателя в нормата на чл.143, ал.15 от
ЗДвП, "Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.". По делото липсва
спор, че процесното МПС е служебно дерегистрирано на 25.10.2022 г.
Същевременно административнонаказващият орган не е посочил правното
основание за това - чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – и не е ангажирал доказателства
касателно субективната страна на нарушението, доколкото не са налице
доказателства, лицето да е било уведомено за прекратяването на
регистрацията; съобразно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т.1, 2, 3, 4 или 8, се
уведомява собственикът на превозното средство. Въпросът за субективната
страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС
от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което неспазването на
изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на
моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията
има правни последици, и ако собственикът не е бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко
лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Затова Съдът
намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна - липсват
доказателства за това, жалбоподателят да знаел или да е бил длъжен да знае,
че регистрацията на моторното превозно средство е прекратена. Така не
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел
или предполагал, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени. Липсват каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е
осъществил виновно (умишлено или по непредпазлИ.ст) нарушение, да е
знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация.
Настоящата инстанция приема наличието на съществени процесуални
нарушения, които в своята съвкупност са достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП. След като на лице – нарушител се вменява с наказателното
постановление извършването на определено административно нарушение, без
да са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото
нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява
ограничен в правото си на защита и е поставен в положение, да не е наясно с
пълния обем на повдигнатото му с наказателното постановление, обвинение
за административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да
бъде ограничено това право винаги съставлява съществено процесуално
нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната
му като незаконосъобразно, без да е необходимо привеждането на други
съображения по съществото на спора.
По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено изцяло
като необосновано и незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание на чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-028998 от
06.02.2023г. на началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4