ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1056
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез адв. Л.Р., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
6532/20.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
гр.д.№ 6268/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., с което е
отхвърлено заявление вх. № 18717 от 15.04.2021 г., уточнено с Молба от
12.07.20201г., против „Марков 91“ ЕООД, ЕИК *********, в частта за
сумите: от ******* лева - такса за събиране на дължими суми по фактура №
********* от 12.09.2019 г., сумите от ** лв. – обезщетение за обработка на
просрочени задължения и ***** лв. – неустойки. Моли да бъде отменено в
обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което съдът да се
произнесе по същество за издаването на заповед по чл.410 от ГПК и за тези
претендирани суми със заявлението.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
1
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната част
излага съображения, че приема, че въпросните суми произтичат от нищожни
клаузи. Заявителят посочил, че сумите за такса за събиране на дължими суми
от ******** лв. и сумата от ****** лв. за обезщетение за обработка на
просрочени задължения, произтича от т. 27.1. от Общите условия на „А1
България“ ЕАД, според която клауза в случай на частично или цялостно
неизплащане на указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът
дължи законовата лихва за забава за всеки ден закъснение, както и разходите,
свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите от него суми.
Районният съд аргументира, че самата клауза от Общите условия
на договора не би била нищожна, ако под израза: „разходите събиране на
дължимите суми“, се разбират съдебните разноски по събиране на вземането.
Последните са законна последица от възникнал между страните правен спор.
Ако обаче се касае до извънсъдебни такси, начислявани
едностранно от оператора за събиране на вземането, каквито очевидно се
претендират, клаузата от общите условия следва да се приеме за нищожна.
Мотивира, че правната уредба в действащото гражданско законодателство не
допуска едно спорно вземане да бъде „събирано“ по извънсъдебен ред, а от
друга страна всяко вземане, по отношение на което се твърди, че е налице
неизпълнение, е спорно между страните.
Ето защо и кредитора няма право на такси, разноски или други
подобни суми, свързани със събиране на вземанията, които сам претендира
спрямо конкретни длъжници. Подобна клауза противоречи на закона и е
нищожна. Претендираните вземания за неустойки също са посочени твърде
общо, без да се конкретизират отделните клаузи, въз основа на който се
претендират те. Цитирана е една клауза, предвиждаща неустойка за
прекратяване на договора, но не е упомената кога са прекратени отделните
договори. Районният съд налага извод, че това е самостоятелно основание за
отхвърляне на заявлението като нередовно.
2
Дори и да се приеме обаче, че са отстранени указанията по
индивидуализация на неустоечните вземания, то следва да се изтъкне, че
заповед не може да бъде издадена, тъй като е налице обосновано съмнение, че
неустоечните вземания произтичат от нищожна клауза, ако се вземе предвид
посочената в молбата-уточнение. Неустойка, в размер на сбора на всички
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното
му прекратяване, е нищожна клауза. С нея е установено, че потребителят
следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна
престация и да ползва предоставените от оператора услуги. Операторът
получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна
престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така
уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и
конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава
задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да
ползва установените в договора услуги. Така установени клаузите за
неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не
пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги.
Позовава се на съдебна практика –
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на
ВКС
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на
ВКС.
С частната жалба на „А1 България“ ЕАД се възразява срещу
направените правни изводи на Районния съд. Позовава се на Решение на Съда
на ЕС от 22.11.2018г. по дело С -295/2017г., образувано по преюдициално
запитване на МЕО /установено в Лисабон/Португалия/. В тази насока счита,
че претендираната неустойка е изцяло съобразена с актовете на ЕС и не
страда от нищожност. На следващо място, поддържа, че неустойката по
договора е компенсаторна по своя характер, поради което и на осн.чл.79 от
ЗЗД кредиторът може да иска или изпълнение заедно с обезщетение за забава
3
или да иска обезщетение за неизпълнение. По тази причина в процесния
случай ищецът е спрял да начислява месечни абонаментни такси до края на
срока на договора и е начислил договорената неустойка. В случай, че ищецът
вместо обезщетение за неизпълнение /договорената неустойка/ беше поискал
изпълнение съгласно чл.79 от ЗЗД, то претендираната сума е щяла да бъде
същата. Не на последно място по сключена спогодба между КЗП и мобилния
оператор обективирана в Протокол от 21.04.2016г. по гр.д.№ 12268/2014г. по
описа на СГС, I -18. Тази съдебна спогодба има характер на влязло в сила
съдебно решение на осн. чл.234 ал.3 от ГПК, поради което представлява
съдебна практика.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. По отношение на цитираното решение на
Съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г., образувано по
преюдициално запитване на МЕО, то с него действително е застъпено
становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на
услугите. Следва да се отбележи обаче, че произнасянето на Съда на ЕС
разглежда данъчни проблеми, а именно дали сумите за неустойки следва да се
облагат с ДДС. Не се изследват въпросите за действителността на
неустоечните клаузи, договаряни от МЕО, които следва да се изтъкне са
далеч по-благоприятни за потребителите.
Също така, не са спазени препоръчаните условия на КЗП за
изчисляване на неустойките, доколкото в Протокол от 21.04.2016г. по гр.д.№
12268/2014г. по описа на СГС, I -18, е записано, че когато абонатът е
физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка.
Както е видно от съдържанието на описаните условия на КЗП за
изчисляване на неустойките, фиксиран е максимален размер на неустойката. В
конкретния случай, тези препоръки не са били спазени, поради което и
неустоечната клауза противоречи на добрите нрави и води до неоснователно
обогатяване.
4
По отношение на таксите за извънсъдебно събиране клаузата за
заплащането на разходи и такси за извънсъдебно събиране е неравноправна,
на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Уговарянето на
бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор
и въвеждането на отделна такса за същата дейност предполага неоснователно
обогатяване на кредитора.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
6532/20.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
гр.д.№ 6268/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., с което е
отхвърлено заявление вх. № 18717 от 15.04.2021 г., уточнено с Молба от
12.07.20201г., против „Марков 91“ ЕООД, ЕИК *********, в частта за
сумите от ***** лв. - такса за събиране на дължими суми по фактура №
********* от 12.09.2019 г., сумите от** лв. – обезщетение за обработка на
просрочени задължения и ***** лв. – неустойки.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5