№ 1875
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20231100513531 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение от 05.08.2023 год., постановено по гр.дeло № 57614/2021 г. на СРС, І
Г.О., 31 състав, е отхвърлен иск по чл.59 ЗЗД от Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“, адрес: гр.София, бул.“Цар Освободител“ № 7, срещу
Е. Л. С., ЕГН: **********, адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.****, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 724,65 лв. за периода 01.01.2021 г. -
30.07.2021 г., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на следния
собствен на ищеца ап.139, находящ се в гр.София, ж.к.“****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
Срещу решението на СРС, Г.О., 31 с-в е постъпила въззивна жалба от
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, гр.София, подадена
чрез юрк.П.С., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД да бъде уважен, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
724,65 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим имот за
1
исковия период от време, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излагат
доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Е. Л. С., чрез назначения му по делото особен
представител адв.Е. Б. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
2
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника
осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 724,65
лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154
от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В процесния случай, с оглед на заявените в исковата молба обстоятелства,
определящи основанието на исковата претенция, а именно: ползването без основание
от страна на ответника на процесния недвижим имот, което препятства възможността
на собственика да ползва имота - лично или да получава имуществени облаги чрез
отдаването му по наемно правоотношение с трети лица, предявения от ищеца иск е с
правно основание по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД,
следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на
ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за
ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтичат от едни и същи факти.
В настоящия случай, първоинстанционния съд е прецизирал предпоставките,
при които би било налице неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на
чл.59, ал.1 от ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса
по така заявеното спорно право.
С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като
определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с
обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между
3
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или
обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице,
в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В
конкретния случай тези предпоставки не са налице.
Безспорно доказан по делото е факта, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот. Този факт не се оспорва от страна на ответника. Не може да се приеме
за доказано обаче фактическото ползване на процесния недвижим имот за
претендирания исков период - от 01.01.2021 г. до 30.07.2021 г., без правно основание за
това от страна на ответника по делото. За успешно провеждане на исковата защита по
чл.59, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно
доказване не само факта, че е собственик на процесния имот, но и, че ответника е
ползвал фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за
това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем. В
процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства не е доказано
неоснователното ползване на процесния имот за исковия период от време от страна на
ответника. Не се установява фактическо ползване на процесния недвижим имот за
исковия период от време от страна на ответника. След като не е доказано
неоснователното ползване на процесния имот за исковия период, то претенцията за
неоснователно обогатяване следва да се отхвърли като недоказана. В тази връзка
правилно е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от
ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за
настоящата инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски,
такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.08.2023 год., постановено по гр.дeло №
4
57614/2021 г. на СРС, І Г.О., 31 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5