№ 206
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110119298 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЕ от ищеца ФИРМА срещу
ответницата Е. В. Д. за заплащане на следните суми: 934,70 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 205,11 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.03.2023 г.; 31,77 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 7,84 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 16.05.2020 г. – 30.03.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с отвтеницата въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото
ответницата има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабден
имот, който е придобила по наследство от В. Д. М.. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
С молба от 15.08.2023 г. заявява, че всички дължими суми за процесния периода за имота, са
платени, но поддържа исковете, като претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
1
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответницата Е.
В. Д., в която е заявила, че всички дължими суми са заплатени. Представя доказателства. Не
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото,
намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия.
Доколкото ответницата не оспорва да е собственик на имота, за който ищецът твърди да е
начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена и на
основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ има качеството на потребители
на топлинна енергия, съответно наоснование чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово разпределение,
както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през
исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за установено по делото
възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и
доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 88, находящ се в ..., в
твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и изпадането в забава на длъжника.
Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.
Видно от приетия по делото касов бон от 01.08.2023 г., ответницата е превела на ищеца сума
в размер на 1268,76 лв., включваща дължимите главници, мораторни лихви, законната
лихва, както и заплатената от ищеца държавна такса.
Фактът на погасяване на тези суми чрез плащане в хода на делото се признава от ищеца.
Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на
процеса и е от значение за спорното право.
Поради правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се отхвърлят.
Доколкото обаче ответницата е дала повод за завеждането на исковете с извънпроцесуалното
си поведение, като не е платила на падежа предявените в настоящото производство суми, по
аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., срещу Е. В. Д.а - М.,
ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответницата на следните
суми: 934,70 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
2
топлоснабден имот – апартамент № 88, находящ се в ..., за периода м. 05.2019
г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба
/11.04.2023 г./ до окончателното изплащане; 205,11 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. – 30.03.2023 г.; 31,77 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба /11.04.2023 г./ до
окончателното изплащане; 7,84 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за главница за дялово разпределение за периода 16.05.2020 г. –
30.03.2023 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. В. Д.а - М., ЕГН **********, да заплати на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ФИРМА като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3