О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №1327
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На
десети юни през две хиляди и шестнадесета година,
в
закрито заседание, в следния състав:
Окръжен
съдия : Боряна Д.
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от Б.Д. гражданско
дело №1855 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковите претенции на М.Д.Ч., със съдебен адрес *** против
„Застрахователна компания Лев Инс”АД със седалище град София и адрес на
управление район „Лозенец”, бул. ”Черни връх”№51д, представлявано от Мария
Стоянова Масларова - Гъркова и Лазар Георгиев Георгиев заедно и Ениз Ч.,*** за
осъждане на ответниците, при условията на евентуалност, да й заплатят сумата от
по 88500 лева, представляваща разликата между претендираното обезщетение от
105 000 лева и заплатената от застрахователя сума от 16 500 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 15.06.2011г.- датата на увреждането до
окончателното изплащане, представляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от загубата на сина й, в резултат на настъпило на 15.06.2011
година пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на сина й Иван Тодоров
Чакъров. Твърди се, че поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози на пътници и товари, в
качеството му на собственик и управител на „Бургас Тур“ ЕООД, извършващ
обществен превоз на пътници, и нарушил редица разпоредби от посочения закон, е
причинил смъртта на сина й. Определила е , че неимуществените й вреди възлизат
на 105 000 лв., 15 000 лв. от които й е заплатил вторият ответник,
като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с което частично
репарирал претърпените от нея болки и страдания. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищцата в исковата молба, по
повод на която е образувано съдебното производство, че тя е наследник на Иван
Тодоров Чакъров, бивш жител ***, починал на 15.06.2011 година. Смъртта на същия
е настъпила на посочената по-горе дата на автомагистрала „Тракия“, вследствие
на катастрофа с автобус на „Ентуртранс“ООД. Починалият в резултат на
произшествието нейн син е бил в трудово
правоотношение с „Ентуртранс“ООД на длъжност „шофьор“, за което е представен
трудов договор №365/30.03.2011г. Към момента на същото обаче, той не е шофирал
автобуса и е нямал вина за ПТП-то.
Видно от застрахователна полица
№280183322231L 0374153/21.01.2011 година, собственик на автобуса, участник в пътно-транспортното
произшествие е „Бургас Тур 90“ЕООД.
Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ поема риска да застраховка гражданската отговорност на
застрахованото при него лице за вреди, които това лице е причинило на трети
лица във връзка с притежанието или ползването на моторно превозно средство. В
настоящия случай са налице вреди, причинени на трети лица, като „Бургас Тур 90“ЕООД
отговаря за причинените вреди на пътниците в автобуса.
Съобразно предоставената им от чл.226
ал.1 от КЗ възможност за това, ищцата е поискала от ответника изплащане на
застрахователно обезщетение. До настоящия момент й е била изплатена сума от
15000 лева. Това твърдение вероятно е така, но следва да се представят
доказателства.
С влязло в сила решение №1376 от 19.10.2012
година, постановено по гражданско дело №910/2012 година, заверено копие от
което е представено по делото, Бургаският районен съд е приел за доказани
всички факти и обстоятелства, описани по-горе, поради което и е уважил предявения
иск срещу ответника в настоящото производство в размер на 1500 лева, заявен
като частичен от такъв в общ размер на 250000 лева за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 15.06.2011
година, при което е била причинена смъртта на наследодателя на ищците Иван
Тодоров Чакъров, б.ж. на град Бургас. Със същото решение е бил уважен и предявения
частичен иск в размер на 1000 лева за репариране на имуществените вреди,
претърпени от друг наследник, целият иск в размер на 2000 лева.
По отношение на ответника по делото-
Ениз Ч., на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока по чл.131 от ГПК, е приложена процедурата по чл.47, ал.1-6 ГПК
и ищцата е оттеглила претенцията си спрямо Ениз Ч.. Производството по отношение
на него е прекратено. Ответник в производството е останал само застрахователят.
Последният е депозирал по делото писмен
отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови
претенции. Сочи се в него на първо място, че същите са допустими, но изцяло
неоснователни; същите са оспорени по основание и размер.
На първо място е оспорен механизма на
настъпилото пътно транспортно произшествие. Твърди се в тази връзка, че пътно-транспортното
произшествие не е настъпило с оглед виновно и противоправно поведение на водача
С.Д.. Произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия, който е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на правилата
на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, пътниците в моторните
превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото
на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 тона
/категория М2/ и в моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от
8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална
маса над 5 t в /категория МЗ/ са задължени да поставят обезопасителни колани. Като
не е изпълнил задължението, залегнало в посочената по-горе разпоредба,
пострадалият е допринесъл за настъпване на произшествието. Наличието на такова
съпричиняване е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на
обезщетението съгласно чл.51 предл.2-ро от ЗЗД, доколкото никой не може да черпи права от
своето неправомерно поведение.
Сочи се също, че размера на търсеното
обезщетение е прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори,
определящи понятието справедливост. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и
тълкуването на понятието „справедливост“, дадено от създадената съдебна
практика. Същото е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата
трябва да се определи към момента на настъпването и, когато претенцията е
станала изискуема. В случая се претендира от ищцата обезщетение в един висок
размер, който не кореспондира на трайно установената съдебна практика при
определяне на обезщетения за аналогични случаи. Критерият за справедливост,
чийто израз е нормата на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане
на справедливостта на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Създадената съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, относима и
към разглежданата хипотеза, поради обусловеността на отговорността на
застрахователя от деликтната отговорност на виновния причинител на щетата -
страна по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е трайна и
последователна. Съгласно същата, справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически
сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице.
С така депозирания отговор е оспорена
изцяло и претенцията за присъждане на лихва от деня на събитието до
предявяването на исковата молба. Изтъква се в тази насока, че нормативната
уредба предвижда като начален момент на изпадане в забава на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите момента на
настъпилия деликт. В конкретния случай, обаче във връзка с претърпените от ищците
неимуществени вреди е образувана преписка по щета при ответното дружество,
изплатена е парична сума, като правата на пострадалия са охранени в цялост.
Няма нито законова, нито процедурна пречка след снабдяване с документите
относно новонастъпилите обстоятелства ищцата да ги представи допълнително при
ответното дружество с оглед финализиране на преписката и изплащане на
окончателен размер на обезщетение. Идентично становище е застъпено и по
отношение на претенцията за присъждане на разноски за водене на настоящето
производство.
При съобразяване на изложеното, съдът
намира, че така предявените искови претенции са допустими и не съществува
пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е образувано
настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд. Правното
основание на предявените и поддържани искови претенции е чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира, че следва да приеме
представените с исковата молба от ищцовата страна писмени доказателства, които
са допустими и относими към правния спор. Съдът намира за основателни и
направените от ищцата с исковата молба искания за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване на посочените от нея
фактически обстоятелства. По искането да бъде изискано и приложено гражданско
дело №910/2012 година по описа на Бургаския районен съд, съдът ще се произнесе
в откритото съдебно заседание, след изслушване на страните относно
необходимостта от гражданското дело. Към отговора на исковата молба не са
представени от ответника писмени доказателства, а са отправени искания за
допускане на съдебна автотехническа експертиза, за изискване на НОХД №794/2012
година по описа на Бургаския окръжен съд, с оглед прилагането му като
доказателство по делото, както и за прилагане на преписката по щета
№0000-1000-01-11-7282, които следва да се допуснат като относими и необходими
за спора.
С отговора на исковата молба ответникът
по делото е направил искане като трети лица - помагачи на негова страна да бъдат
конституирани Ениз Ч., Н.К.Т. и С.Д.Д.. В тази връзка се твърди, че същите тези
лица са преките причинители на вредата, съгласно постановеното с влязлата в
сила осъдителна присъда на наказателния съд. Застрахователят има право да
предяви срещу тях евентуални искове по чл.227, респективно чл.274 от КЗ /отм./
в случай, че бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение на ищците,
което именно обуславя правния му интерес, съответно установява наличието на предпоставките
за привличането им като трети лица в процеса. Безспорно е, че решението по
предявения иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД
би могло да окаже влияние върху правната сфера на посочените от ответника
помагачи. Ответната страна при един неблагоприятен за нея изход от настоящото
дело би могла да постигне целта на привличането - да улесни защитата си и като
подчини привлеченото лице на силата на мотивите, да обезпечи своето правно
положение в един следващ процес, воден между нея и привлеченото лице. Това е
така, тъй като едно евентуално неблагоприятно решение по настоящото дело спрямо
нея като подпомагана страна би и послужило като повод тя да предяви иск срещу
третото лице - помагач.
С Определение от 07.03.2016г., съдът
е конституирал като трети лица помагачи
на страната на ответника Н.К.Т. и С.Д.Д., като не е допуснал привличането като
трето лице помагач на Ениз Ч., тъй като след необходимите справки е
констатирал, че лицето е напуснало пределите на РБългария, обявено е за
издирване, а по смисъла на чл.219, ал.2 ГПК установяването на необитаван от
третото лице постоянен и настоящ адрес, както и пребиваването му в чужбина, в
хипотезата на привличане на трето лице помагач, е обстоятелство, приравнимо на
липса на постоянен адрес, което обуславя недопустимост на конституирането.
Съдът е изпратил преписи от исковата
молба, отговора на ответника и определението за конституиране на третите лица,
които не са депозирали отговори по делото.
С настоящото си определение, съдът
следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При
така дадената от съда правна квалификация, ищцовата страна е длъжна да установи
наличието на извършено противоправно деяние от страна на водача на процесното
моторно-превозно средство, настъпилите от същото за нея вреди и причинна връзка
между деянието и вредата. Същата е длъжна да установи наличието на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
автобуса, с който е било предизвикано произшествието и ответното
застрахователно дружество. Ищците следва да установят настъпването на
неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, като всички изложени
по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени от
нея при условията на пълно и главно доказване от нейна страна.
Ответникът по делото следва да установи
своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, включително соченото
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на наследодателя на ищците,
както и всички останали възражения, свързани с оспорения размер на предявените
и поддържани против него претенции за заплащане на имуществени и неимуществени вреди.
По горните съображения и на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И
ПРИЕМА за разглеждане предявения от М.Д.Ч.,
със съдебен адрес *** против „Застрахователна компания лев инс”АД със седалище
град София и адрес на управление район „Лозенец”, бул. ”Черни връх”№51д,
представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Лазар Георгиев Георгиев
заедно искови претенции за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата
от 88 500 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, настъпили в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
автобус с рег.№ А8534 АН, собственост на „Бургас тур 30”ЕООД, причинил на
15.06.2011 година пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на техния
наследодател Иван Тодоров Чакъров, б.ж. на с.Веселие, община Приморско, ведно
със законната лихва върху претендираната главница от датата на увреждането -
15.06.2011 година до окончателно изплащане, както и направените
съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при довеждане двама свидетели
на ищцовата страна за установяване на изложените от нея в исковата молба
фактически обстоятелства.
ОБЯВЯВА, че по направените от ищцовата
страна с исковата молба искане да бъде да бъде изискано и приложено гражданско
дело №910/2012 година по описа на Бургаския районен съд, ще се произнесе в
насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно
автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените с
исковата молба въпроси. Определя предварителен депозит в размер на 300 лева,
платима от ищцата в едноседмичен срок от съобщаването, по сметка на БОС.
Назначава вещото лице Христо Костов Христов, от списъка на вещите лица към БОС
за 2015г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да приложи преписката по щета
№0000-1000-01-11-7282.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ НОХД №794/2012 година по
описа на Бургаския окръжен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 05.07.2016 година от 09.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото определение да се
връчи на страните по делото.
Настоящото определение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Окръжен съдия: