РЕШЕНИЕ
№ 219
27.05.2021., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ………………………………………………………. и в
присъствието на прокурор………………………………………………………като разгледа докладваното от
съдия Димитрова адм. дело № 724 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Валсиня“ЕООД, с. Б. п., общ. Тополовград срещу Ревизионен
акт № Р-16002619007643-091-001/21.05.2020г.
издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от – С. А. Г. - Началник на сектор – възложил
ревизията и П.З. К.- Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив и ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №356/123.07.2020г. на Директора на „ОДОП“,при ЦУ
на НАП, гр. Пловдив.
В жалбата се
развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността на административния
акт.
Твърди се, че с
подадената от „Валсиня”ЕООД за 2016г. ГДД по чл.92 от ЗКПО дружеството
извършило преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.166 от ЗКПО. С
издадения на дружеството РА, органите по
приходите коригирали сумата на
декларирания с ГДД корпоративен данък,
със сумата на преотстъпения данък в размер на 21 510.14 лева, тъй като
счели, че дружеството не е изпълнило
предвидените в чл. 167, ал.1, т.1 от ЗКПО задължителни условия, за да
има право да преотстъпи определения в ГДД корпоративен данък, а именно към 31.12.2016г. търговецът имал задължения за ДОД по декларация Обр.6 в
размер на 35.95 лева. Този извод според жалбоподателя бил неправилен и
незаконосъобразен, тъй като бил в противоречие с нормите на ЗКПО, ДОПК и представените в хода
на ревизията доказателства.
Сочи се, че съгласно
чл.167, ал.1 от ЗКПО корпоративен данък се преотстъпвал и съответно се намалявал счетоводния финансов
резултат при определяне на данъчният финансов резултат, при условие, че към 31 декември на
съответната година данъчно задълженото лице нямало подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения и задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с
нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и лихви свързани с невнасяне в срок на
задължения по т.1 и т.2. Видно от взетите счетоводни записи за данъчен период м. декември 2016г., както и отчетните
регистри по ЗДДС – дневници за покупки, дневници
за продажби и справка - декларация по ЗДДС, дружеството-жалбоподател било на
ДДС за възстановяване към 31.12.2016г. , като подлежащото на възстановяване ДДС
е било в размер на 641.61 лева, видно от кл.60 на СД. Сумата била много повече от дължимите за погасяване на определените по основание и
размер публични задължения на „Валсиня” ЕООД – 35.95 лева. При тази фактическа
обстановка, според жалбоподателя, органите по приходите следвало да извършат прихващане по реда на чл.
129 от ДОПК. В хода на ревизионното производство органът по приходите можел и бил длъжен да извърши проверка на задълженията и направените погасителни вноски и да установи действителните факти от
значение за случая. Като не изпълнил това свое задължение и не установил обективната истина за фактите по реда и със средствата предвидени в ДОПК органът достигнал до
неправилният извод, че към 31.12.2016г. дружеството жалбоподател имало непогасени задължения за ДОД в размер на 35.95 лева, което било пречка да
се преотстъпва корпоративен данък за 2016г. Отделно от това, според оспорващия, наличието на публично
задължение не обуславяло директно наличието на хипотеза та на чл.
167, ал.1, т.1 от ЗКПО тъй като
последната изисквала публичните
задължения да са подлежащи на публично
изпълнение. Според жалбоподателя „задължение подлежащо на публично
изпълнение” било само това по отношение на което органът бил упражнил
задължението си по чл.170, ал.1 от ДОПК и бил изтекъл срокът за доброволното му изпълнение по чл.182, ал.1
от ДОПК, съгласно който ако задължението не бъдело изпълнено в
законоустановения срок преди да бъдат предприети действия за принудителното му
изпълнение органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП
изпращал покана до длъжника да плати задължението си в седмодневен срок, като в
този срок вземането все още не било подлежащо на принудително
изпълнение.
В жалбата се
излагат доводи и че РА бил в
противоречие с Регламент /ЕС/ 1857/2006 от 15.12.2006г. и решения на
Европейската комисия С/2011 563 от 11.02.2011г. и С/2013/3186 от 05.06.2013г.
Сочи се също, че съгласно разпоредбата на чл.
189б от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпвал в размер до 60 на сто на данъчно задължени
лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност
от непреработена растителна и животинска продукция при условията предвидени в ал.2 на чл.189б от ЗКПО. Така
предвиденото данъчно облекчение
представлявало държавна помощ под
формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху
изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското
стопанство за периода 2007-2013г., които
препращали към Регламент /ЕС/ 1857 /2006г. от 15.12.2006г. за прилагането на
чл. 87 и 88 от Договора за Европейска общност/чл.107 и чл.108 от Договора за
функциониране на европейската общност/ към държавната помощ за малки и средни
предприятия, които осъществявали дейност
по производството на селскостопански продукти. С Решение на ЕК
С/2011/863 от 11.02.2011г. държавната помощ по чл. 189б, ал.1-4 от ЗКПО била
призната за съвместима с чл. 107, пар.3,
б.”в” от ДФЕС. Помощта се предоставяла автоматично без да е необходимо лицата
да кандидатстват за нея пред приходната администрация, като земеделските
производители сами избирали дали да се възползват от предвиденото данъчно
облекчени е, а правото на избор се упражнявало посредством ГДД. С Решение на ЕК
С – 2003/ 3186 от 05.06.2013г. комисията решила да счете помощта
за съвместима с вътрешния пазар за срок до 31.12.2014г. и в размер
увеличен с 89% спрямо този одобрен с
предходното й решение. Съгласно пар.14 от ПЗР на ЗКПО след 31.12.2013г.
данъчните облекчения по реда на глава 22
раздел 4 можели да се ползват до 31.12.2020г.
Цитират се и нормите на пар.17 от
ПЗР на ЗКПО , ал.1 чл.189б от ЗКПО и
пар.14 от ПЗР на ЗКПО, като се твърди, че от анализа на цитираните разпоредби
следвало, че наличието на подлежащи на принудително събиране публични
задължения, в контекста на помощта разрешена
с Решение на ЕК С /2011/863/11.02.2011г. можело да бъде основание за
отказ на правото на данъчно облекчение, само ако тези задължения идентифицирали земеделския производител , като предприятие в
затруднение по смисъла на чл.2, пар.16 от Регламент № 1857 от 2006г. вр. с чл.
10, и чл.11 от Насоките на
Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. В тази връзка и
доколкото липсвали каквито и да е
доказателства, че жалбоподателят е предприятие в затруднение, изводите в РА се
оказвали неправилни .
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваният ревизионен акт, ведно с
потвърждаващото го решение. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски в
производството, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който в съдебно заседание и
писмена защита подробно аргументира тезата си за незаконосъобразност на обжалваният
акт.
Ответникът в
производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита,
ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от жалбоподателя.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С резолюция за
извършване на проверка № П-16002619124315-0РП-001/16.07.2019г. на Началник сектор при ТД на НАП- Пловдив бил
разпоредено извършване на проверка по
отношение на „Валсиня”ЕООД, за установяване фактите и обстоятелствата по
спазване на всички условия за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б от ЗКПО за периода на 2016г. (л. 371 по преписката).
С искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения № П -16002619124315-040-001 от
22.07.2019г. (л. 370 по преписката) изготвено във връзка с извършвана по
отношение „Валсиня”ЕООД проверка, от проверяваното лице са били изискани
документи, които били представени с писмо вх. №ВХР-3282 от 06.08.2019г. (л. 368 по преписката).
За установените
факти и обстоятелства бил съставен Протокол с № П-16002619124315-073-001 от
29.10.2019г. (л. 375 по
преписката). В протокола бил обективирано, че към
31.12.2016г.”Валсиня”ЕООД има подлежащи
на принудително изпълнение задължения в размер на 35.95 лева представляващи данък върху доходите на физическите лица по декларация образец 6, с вх. № 260021610726931 от
17.12.2016г., срокът за плащане по които бил изтекъл на 27.12.2016г., поради
което била направена констатация , че „Валсиня”ЕООД не е спазило изискванията
на чл. 167, ал.1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2016г. Посочено било също, че към датата
на приключване на ПУФО-29.10.2019г.”Валсиня”ЕООД има текущи публични
задължения.
С оглед така
установеното при проверката, по
отношение на жалбоподателя „Валсиня”ЕООД
с. Б. п., обл. Хасково е била извършена
ревизия за установяване на задължения за
корпоративен данък попадащи във времевия обхват от
01.01.2016г. до 31.12.2016г.
Процесната ревизия е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002619007643-020-001/28.11.2019г. издадена
от С. А. Г.-Н-к сектор (л. 9 от
преписката), връчена по
електронен път на ревизираното лице на
09.12.2019г. ЗВР е изменяна досежно
срока на приключване на производството със ЗИЗВР № Р-16002619007643-020-002/09.3.2020г.издадена
от органа по приходите, възложил ревизията и надлежно връчена на ревизираното
лице по електронен път на 09.03.2019г.
В хода на
ревизионното производство е извършено следното:
С искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
Р-16002619007643-040-001 от 04.12.2019., връчено по електронен път на 09.12.2019г.(л.175 по преписката) от ”Валсиня”ЕООД било изискано представяне на
документи свързани със статута му като регистриран земеделски производител,
документи и други доказателства отнасящи се до вида на извършените дейности,
вида и числеността на наетия персонал
необходим за осъществяване на дейността, източниците за финансиране и извършваната дейност, относими към
проверявания период, вкл. и за преотстъпения корпоративен данък за 2016г.
Изисканите
документи били представени от дружеството с писмо вх. № 26224 от 27.12.2019г. (л.169 по преписката).
С искане за
извършване на действия № Р-16002619007643-032-001 от 08.01.2020г. (л.399 по преписката)
отправено
до МЗГХ Областна дирекция”Земеделие”,
гр. Хасково било изискано представяне на документи и сведения за вписване в
Регистъра на земеделските производители за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.
съгласно Наредба № 3/29.01.1999г. на МЗХ на „Валсиня”ЕООД. Такива били представени с
писмо изх. № РД-12-02-18 -1 от 14.01.2020г. на Директора на ОДЗ-Хасково (л.395 по преписката).
С искане за
извършване на действия № Р-16002619007643-032-002 от 08.01.2020г. (л.499 по преписката)от
ОД на ДФ”Земеделие”- Хасково било изискано предоставяне на документи относими
за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. и
свързани с получено финансиране от „Валсиня”ЕООД по схеми и мерки администрирани от ДФ”З”. С писмо
изх. № 02-260-1200/20 от 28.01.2020г. на
главният секретар на Д”ФЗ”, на органите по приходите били предоставени справка от СЕБРА и уведомителни писма за
извършена оторизация (л. 447 и сл. по
преписката)
С протокол №
1460395 от 14.01.2020г. (л.381 по
преписката) било извършено присъединяване на Протокол
№ П-16002619124315-073-001 от
29.10.2019г. .
С ИПДПОЗЛ №
Р-16002619007643-040-020 от 05.03.2020г. (л.194
по преписката) от
ревизираното лице било изискано
представяне на допълнителни документи - анекси към сключени договори и фактура от 16.12.2010г., издадена
от”Проектконсулт” ООД, по която според
извлечението, ревизираното лице имало задължение, както и доказателства за
плащания по същата, ако били налице такива.
Изисканите
документи били представени с писмо вх. № 6364 от 24.03.2020г. при ТД на НАП-Пазарджик.(л.190 по преписката).
Във връзка с
извършваната ревизия в периода 25.02.2020г. – 27.02.2020г. органи по приходите посетили офиса на счетоводната къща обслужваща
ревизираното лице, при което бил направен преглед на оригинали на първични
счетоводни документи, търговски
документи, банкови и касови документи, счетоводни регистри, отчети и справки за
ревизираното лице. На органите по
приходите били предадени документи,
подробно описани опис приложен към съставения и обективиращ действията на
органите по приходите Протокол № 1555471 от 27.02.2020г. (л. 334 по преписката)
За резултатите
от ревизията е съставен Ревизионен доклад №
Р-16002619007643-092-001/23.04.2020г. (л.474
от преписката) изготвен от екипа ревизори, на който е
възложено извършване на ревизия, съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР.
Събраните при проверката доказателства са приобщени като доказателствени
средства в хода на ревизионното производство.Установените обстоятелства на база
на събраната информация са подробно описани в констативната част на ревизионния
доклад.
Ревизионният
доклад е връчен на дружеството по електронен път на 29.04.2020г. (л.456
по преписката).Срещу доклада не е подадено възражение .
Производството е
приключило с издаването на процесния РА№ Р-16002619007643-091-001 от 21.05.2020г. (л.483 от
преписката) от органа, възложил ревизията и от главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на същата.
РА е връчен на
дружеството по електронен път на 27.05.2020г. и същият е оспорен с жалба с № 70-00-5402 ат 10.06.2020г.
при ТД на НАП-Пловдив(л.501).
С Решение
№356/23.07.2020г. на Директор на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, жалбата
е преценена за неоснователна и оспореният ревизионният акт е
потвърден.
Решението е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 27.07.2020г., видно от приложеното по
преписката удостоверение (л.508).
Жалбата срещу същото
е подадена чрез Дирекция”ОДОП” гр.Пловдив и заведена с вх. № 96-00-210 от
06.08.2020г.Горната фактическа обстановка се установява от документите
приложени към административната препика. В хода на съдебното производство от
страна на жалбоподателя и ответника са представени допълнителни писмени
доказателства относими към извършената ревизия. Допуснати и изготвени по делото
са първоначална и допълнителна съдебно–счетоводна експертиза. Заключенията са приети
без оспорване от страните, изготвени са от вещо лице разполагащо с необходимата
компетентност и което подробно, пълно и обосновано е отговорило на поставените му задачи, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира, че
жалбата за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на
Дирекция ОДОП-Пловдив и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съдът установява,
че оспореният РА е издаден от компетентен орган.
Предмет на
настоящото производство е Ревизионен акт
№ Р-16002619007643-091-001/21.05.2020г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от – С. А. Г. - Началник на сектор – възложил
ревизията и П.З. К.- Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив и ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №356/123.07.2020г. на Директора на „ОДОП“,при ЦУ
на НАП, гр. Пловдив.
С ревизионният акт, в оспорената му част, допълнително е
установен корпоративен данък за 2016г. в размер на 381.60 лева и не е признат
деклариран преотстъпен корпоративен данък
за 2016г. в размер 21 510.14 лева, по реда на 189б от ЗКПО, поради неизпълнение на общите
изисквания за преотстъпване или намаляване на същия, а именно чл. 167, ал.1,т.1
от ЗКПО, като в резултат на това е определена дължима сума от 21 891.74
лева и прилежащи лихви 6 975.51 лева.
С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, по отношение на което е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила
в срока установен от чл. 114 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен
доклад № Р-16002619007643-092-001/23.04.2020г. е съставен в
срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал.
2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал.
2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи
изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е
било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за
всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от
тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните
за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения.
Според настоящият съдебен състав, ревизионният
акт е издаден при правилно приложение на
материалния закон.
Жалбоподателя не оспорва факта, че към
31.12.2016г. е имал задължения към трети лица, представляващи неплатен
остатък в размер на 3816.00 лева, по
фактура № **********/16.12.2010г.
издадена от „Проектконсулт“ ООД(л.183 от
преписката), с данъчна
основа в размер на 3861.00 лева и ДДС 763.33 лева. Това обстоятелство се установява и от представеното от
жалбоподателя извлечение от сметка 401
за месец декември 2016г. (л.183 от
преписката). Съответно и на основание чл. 46,ал.1, т.1 от ЗКПО
тази сума, която не представлява переодично плащане е следвало да бъде посочена
в счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016г. Това не е сторено от „Валсиния“ ЕООД, което е видно от представената от дружеството
в хода на ревизионното производство счетоводна справка за финансов резултат по
дейности(л.356 от преписката) Eто
защо правилно тази сума е прибавена
към счетоводния от приходните
органи и е взета предвид при определяне
на данъчният финансов резултат на
дружеството, а полагащия се корпоративен
данък за същата година е увеличен със сумата от 381.60 лева. Съответно в тази
част Ревизионният акт е изцяло законосъобразен.
По отношение
приспаданото на корпоративен данък през 2016г. :
Не е спорно по делото, че „Валсиня“ЕООД е
регистриран земеделски стопанин по
Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Видно е от писмо изх. № РД-12-02-18 от 14.01.2020г. на Директора на Областна
дирекция“Земеделие“ гр. Хасково, че
дружеството е било регистрирано
за първи път на 24.02.2015г. и към 31.12.2016г. същото е имало валидна
регистрация. Не е спорно и че основният
предмет на дейност на дружеството е комбинирано растениевъдно – животновъдно
стопанство. Не се спори между страните и относно обстоятелството, че
дружеството-жалбоподател е преотстъпило корпоративен данък за данъчната си
печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция в размер на
21 510.14 лева(60% от дължимия корпоративен данък за годината в размер на 35 850.24 лева).
Преотстъпване на корпоративен данък е вид данъчно
облекчение и съгласно чл. 166 от ДОПК се определя като правото на данъчно
задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на ЗКПО суми
за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице
и се разходват за цели, определени със закон. Съгласно чл. 189б, ал.1 от ЗКПО
корпоративният данък се преотстъпва в
размер до 60% на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани,
за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена
растителна и животинска продукция, като
в ал.2 в т.1-т.9 на същата норма са
посочени и специфичните условия, коrто
следва да са изпълнени едновременноq за да се преотстъпи данъка. Към датата на издаване на ревизионният
акт данъчното облекчение по чл. 189б, от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете помощи по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014г. на
Комисията от 25.06.2014г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство
и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение
на чл.107 и чл.108 от Договора за функционирането на ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС) №
1857/2006г. на Комисията. Съгласно чл.
52 от регламента същия се прилага до 31 декември
2020г., в който срок попада и действието на чл.189б от ЗКПО. Дефиницията за „Земеделски стопанин“ е дадена
с пар.23 от ДР на ЗПЗП с препратка към
чл.4, пар.1, б.“а“ от Регламент(ЕС)№637/2008г. на съвета и Регламент(ЕС)№73/2009г. на
съвета, и това по смисъла на посочените
разпоредби е физическо или юридическо лице, или група от физически или
юридически лица, независимо какъв е
правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното
право, чието стопанство се намира в
териториалният обхват на договорите, определен в чл. 52 от ДЕС вр. с чл. 349 и
355 от ДФЕС и което осъществява селскостопанска дейност. Дефиниция на
понятието „непреработена растителна и
животинска продукция“ е дадено в пар. 1
, т.27 от ДР на ЗКПО.
Освен условията
посочени в чл. 189б, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, за да е налице законосъобразно преотстъпване
на данъка, следва от страна на съответното лице да са изпълнени и изискванията въведени в чл. 167, ал.1, т.1-3
от ЗКПО, едно от които е към 31.12. на съответната година данъчно задълженото
лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения – чл.
167, ал.1, т.1 от ЗКПО. Изпълнението на тези изисквания следва да бъде
удостоверено от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.
Съгласно чл.
162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК вземанията за данъци и лихви по тях са публични вземания.
Публичните
задължения подлежат на доброволно и принудително изпълнение . Доброволно е
изпълнението, което следва да се предприеме от съответното задължено лице в
законоустановения срок за изпълнение, преди да бъдат предприети действия за
принудителното му събиране. Съответно – на принудително изпълнение подлежи
вземането по годно изпълнително основание, което не е изпълнено доброволно
в установения от закона срок. Изискуемостта
на вземането настъпва в момента, в
който срока
за внасяне на задължението е изтекъл. Според
т.2 на чл. 209, ал.2 от ДОПК сред изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на
публично вземане са и декларациите подадена от задълженото лице, с изчислени от
него задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски.
При тази
нормативна уредба, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че подлежащо
на принудително изпълнение задължение е
оноваь по което органът по приходите е упражнил задължението си по чл.170, ал.1 от ДОПК, изтекъл е срокът по
чл. 182, ал.1 от ДОПК, изпратена е
покана за доброволно изпълнение на
задължението и в 7 дневен срок от
получаването й лицето не е изпълнило
последното.
На първо място
нормата на чл. 170, ал.1 от ДОПК не въвежда задължения към органите по
приходите да извършват прихващане. Същата регламентира прихващането до образуването на
производството за принудително изпълнение на публичното вземане, в случаите,
при които прихващането се извършва от орган, компетентен за установяването на
публични вземания, различен от органите по приходите. В този смисъл и
практиката на касационната инстанция изразена в Решение № 6754 от 8.05.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 962/2018 г., VII о. Съответно, тази разпоредба е неприложима в случая. В
действителност процедурата по извършване на прихващане от орган по приходите е
уредена в чл.128-чл.132 от ДОПК. В
чл.129, ал.1 от ДОПК изрично е предвидено, че прихващането може да се извършва по инициатива на
органа по приходите или по писмено искане на лицето. Т.е. касае се за
предвидена от закона правна възможност, а не за вменено от законодателя
задължение на органите по приходите да осъществят същото при наличие на
предпоставките за това.
Обратно на
изложеното в жалбата, съдът намира, че не е необходимо изпращане на покана за
доброволно изпълнение, срокът по която да е изтекъл. Разпоредбата на чл.167,
ал.1,т.1 от ЗКПО изисква принципна липса
на задължение подлежащо на принудително
изпълнение, а не наличие на образувано
производство по принудително изпълнение, в хода на което да е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Не е спорно също
така между страните, че на 17.12.2016г. „Валсиня“ЕООД е подало декларация обр.
6 с вх. № 260021610726931 от 17.12.2016г., за м. ноември 2016г., в която е
декларирало дължим данък в размер на
36.89 лева представляващ авансово удържан данък по чл.42 от ЗДДФЛ, това е видно от приетите по делото
заключения по първоначалната и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Следователно налице е годно изпълнително
основание.
Съгласно чл. 65, ал.11 от ЗДДФЛ
данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42 от с.з., се внася до 25-о число на
месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са
направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6
от ЗДДФЛ.
Съответно и с оглед спецификата на конкретния
случай, доколкото 25-26.12 2016г. са били неработни дни, така декларирания от“Валсиня“ ЕООД данък общ доход по чл.42 от ЗДДФЛ в декларация обр.6 за м.
ноември 2016г. подадена на 17.12.2016г. е следвало
да бъде заплатен доброволно до 27.12.2016г. вкл.
Същият не е бил
заплатен изцяло в този срок, като видно от писмо изх. № 96-00-210#6 от 04.03.2021г. на Началник отдел ОПЗ при ТД на
НАП-Пловдив, офис Хасково и изготвените заключения по съдебно-счетоводните
експертизи по делото, този дължим данък
е погасен на части. Съответно на 12.12.2016г. – е погасена само сума в
размер на 0.94 лев, а остатъкът от дължимата сума е просрочен, като главницата
и лихвата за просрочие към нея в размер на 0.59 лева, видно от същите доказателства, са
платени на 24.02.2017г.
Следователно към
31.12.2016 г. „Валсиня“ЕООД в качеството на данъчно задължено лице е имало
подлежащи на принудително изпълнение задължения
в размер на главница от 35.95 лева. Съответно дружеството, като не отговарящо
на изискванията на чл. 167, ал.1,т.1 от ЗКПО не е имало право на преотстъпване
на корпоративен данък за 2016г. по чл.189б от ЗКПО и извода на ревизиращите
органи за непризнаване на това преотстъпване са правилни. Съответно,
законосъобразно тази сумата
представляваща преотстъпен корпоративен
данък за 2016г. в размер на
21 510.14 лева, е била включена органите по приходите в сумата за дължим годишен корпорпоративен данък на дружеството
.
Действително, от
приетия без оспорване от страните по делото Протокол №ПО-16002620083888-073-001
от 15.12.2020г. на ТД на НАП-Пловдив (л.118-123) се установява,
че след издаване на обжалвания ревизионен акт и на потвърждаващото го решение,
в хода на съдебното производство, „Валсиня“ЕООД е подало уведомление с вх. № 01-996/09.12.2020г. за коригиране на
подадена информация с декларация обр. 1
„Данни за осигуреното лице“ с вид осигурен 01 за м. 01 и 02.2016г. и коригиране на декларации
обр. 6 „Данни за дължими вноски и данъци по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за м. 01,02 и 03.
2016г., като видно от протокола, в
обработените коригиращи декларации
обр. 6 е посочено, че удържаният данък за посочените три месеца на
2016г. по чл. 42 от ЗДДФЛ е в размер на 0.00 лева. Съгласно приетото по делото заключение на
вещото лице по изготвената допълнителна експертиза, към 31.12.2016г. „Валсиня“
е имала задължения ДОД по чл.42 от ЗДДФЛ
в размер на 35.95 лева. Същевременно
вещото лице е посочило, че в резултат в
резултат на осъщественото през 2020г. коригиране на декларации обр. 6 за „Валсиня“ЕООД са
възникнали отрицателни разлики за ДОД по чл. 42 от ЗДДФЛ, както следва : за м.02.2016г. – 36.67 лева а за м. март 2016г. 36.67 лева.
Съответно вещото лице е приело, че тези суми представляват надплатени суми за
посочения период – м.02 и м.03.2016г. и е възприел, че при аритметическо пресмятане/ приспадане на възникналите отрицателни разлики за ДОД за
м. 02.
и
03. 2016г. от задълженията
на дружеството към 31.12.2016г., се установява надплащане за годината в размер на 37.39 лева. В допълнителното заключение е посочено, че
установените отрицателни разлики са осчетоводени през м. декември 2020г. и
включени в оборотната ведомост за същия период. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че откритите счетоводни
грешки се отразяват в годината в която са открити, не
могат да се отразят в предишна година и нямат обратно действие.
Безспорно, по
мнение на настоящия съдия – докладчик,посочените коригиращи декларации обр. 6 касаещи м. 02 и
03.2016г. са нов факт, който не е съществувал към датата на издаване на РА и на
потвърждаващото го решение. Съответно органите по приходите е нямало как да
формират изводите си на база на същите. Съгласно
чл. 142, ал.1 от АПК вр. с пар.2 от ДОПК
съответствието на административният акт с материалният закон се преценява към
момента на издаването му, а съгласно ал.2 на чл. 142 от АПК, вр. с пар.2 от ДР
на ДОПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на
акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Съгласно установената трайна практика на касационната инстанция, тези нови факти, че са от значение за делото
само ако променят с обратна сила
съществуващото към този момент правно положение. В случая,
според съда, този нов факт не оказва значение при определяне дължимостта на
задължението за ДОД по чл.42 от ЗДДФЛ на дружеството – жалбоподател за м.
ноември 2016г., респ. към 31.12.2016г. Съобразно
чл. 75 от ЗКПО, при коригиране на една счетоводна грешка следва да се приеме,
че тя не е съществувала. Съобразно конкретиката на случая, това означава че
с коригирането на процесните декларации обр. 6 дружеството не е имало задължения за ДОД по
чл.42 от ЗДДФЛ към м. 02 и 03.2016. Съответно сумите по първоначално подадените
от дружеството декларации са били недължимо платени. Доколкото откритите
счетоводни грешки са нямали отношение към
данните за задълженията за ДОД по чл. 42 от ЗДДФЛ за този период, установени
с подадената от дружеството
декларация обр. 6 с вх. № вх. № 260021610726931 от 17.12.2016г., то процесната
корекция през 2020г. не се е отразила по никакъв начин на съществуването и дължимостта на същото
задължение за данък. Освен това, изискуемите
публични задължения на едно данъчно задължено
лице, не подлежат на автоматично прихващане с недължимо платени от същото лице
публични задължения. Установяването през 2020г. на недължимо платени суми от
ревизираното лице през 2016г., води до възможност същото да поиска прихващане на
същите от други негови изискуеми задължения, респ. да поиска
възстановяването им. За целта в чл. 128
и сл. от ДОПК е предвидено специално уредено производство, което
приключва с издаване на съответен акт за прихващане или възстановяване. С
последния се констатира наличието на
недължимо платени или събрани публични вземания, респ. на изискуеми
публични задължения и се извършва
прихващане, а евентуалната разлика в
полза на данъчно задълженото лице се възстановява. Жалбоподателят нито твърди,
нито представя доказателства, вкл. до приключване на устните състезания по
делото, че такава процедура е проведена надлежно, като са
прихванати надплатените суми за м. февруари и март 2016г.за ДОД по чл.42 от ЗДДФЛ с процесните изискуемите
задължения към 31.12.2016г.- ДОД предмет на ревизионният акт. Следва да
се има предвид и че процесната счетоводна грешка по отношение отразяване
дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в декларациите обр. 6 за м. 02 и 03 2016г.е
коригирана едва през 2020г., когато изискуемото вземане по декларация обр. 6
подадена на 17.12.2016г. и касаеща м. 11.2016г. е вече изплатено, т.е. към
момента на коригиране на грешката това задължение вече не е изискуемо.
Не се споделят и
съображения изложени в жалбата, че отказ от правото на данъчно облекчение, каквото представлява
преотстъпването на корпоративен данък може да бъде осъществено само ако
задълженията идентифицират земеделския стопанин като „предприятие в
затруднение“, каквото „Валсиня“ЕООД не било. В тази връзка съда споделя
доводите на ответника изложени в потвърждаващото ревизионнният акт решение, че в случая следва да се има предвид Определение на СЕС от 30.05.2018г. по дело
С-481/17г., в което изрично е прието, че държава членка може да откаже
предоставяне на помощ в рамките на
посочена схема, поради това че заявителят не отговаря на предвиденото в националното право условие данъчно задълженото лице да
няма публични задължения.
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав намира, че с РА законосъобразно е установен допълнителен корпоративен данък за
2016г. в размер на 381.60 лева и не е признат деклариран преотстъпен
корпоративен данък за 2016г. в размер на 21 510.14 лева, като в резултат
на това е определена дължима сума от
21 891.74 лева и прилежащи лихви в
размер на 6975.51 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна
и като такава ще следва да бъде отхвърлена,
а обжалваният ревизионният акт ще
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Такива
следва да му бъдат присъдени в размер на 1396.02
лева представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
161, ал.1, изр. последно от ДОПК, вр. с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд -
Хасково
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на „Валсиня“ЕООД,
с. Б. п., обл.Хасково срещу Ревизионен
акт №Р-16002619007643-091-001/21.05.2020г.
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от – С. А.
Г. - Началник на сектор – възложил ревизията и
П.З. К.- Главен инспектор по
приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив и
ръководител на ревизията, потвърден с Решение №356/123.07.2020г. на Директора
на „ОДОП“,при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Валсиня“ЕООД, с ЕИК 20*******с. Б. п.,
обл. Хасково, да заплати на ЦУ на НАП сума
в размер на 1396.02(хиляда триста деветдесет и шест лева и две стотинки) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за осъществено представителство пред първа инстанция .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: