Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260738/ 31,05,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети март 2021 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 235/2021 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, ЕИК *********; против
решение № 261182/06,11,2020 г., постановено по гр. д. № 3324/2020 г. на РС
Пловдив, 18 гр. състав, В ЧАСТТА, с
която СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя против М.И.Т. с ЕГН **********;
искове за заплащане на главница, дължима по договор предоставяне на кредит от
разстояние № **********/13,12,2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от 23,11,2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 26,02,2020 г., ЗА РАЗЛИКАТА над присъдения от РС размер – 40
лв., до пълния претендиран от 400 лв.; както и за заплащане на дължима по същия
договор наказателна лихва за периода от 01,03,2017 г. до 14,02,2020 г. в размер
на 120,12 лв.
Решението се обжалва
с оплакване за незаконосъобразност поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на съдопроизводствените плавила, тъй като съдът е основал
извода за недължимост на спорната част от главницата на доказателства за
плащане, представени от ответника не с писмения отговор, а в първото съдебно
заседание, което според жалбоподателя е след изтичане на срока за това. Поради
това от въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и вместо това на присъди на жалбоподателя претендираните суми
изцяло.
Ответникът М.И.Т. с
ЕГН **********; не заявява становище.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно
е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК, следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Производството
е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. 240 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, ЕИК *********; против М.И.Т. с ЕГН **********. От
съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца суми, дължими по договор
предоставяне на кредит от разстояние № **********/13,12,2015 г., сключен с
„4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
23,11,2018 г., както следва: главница в размер на 400 лв., ведно със законната
лихва, считано от 26,02,2020 г., и наказателна лихва за периода от 01,03,2017
г. до 14,02,2020 г., в размер на 120,12 лв.
Ответникът не е предявил писмен отговор в срок.
В първото съдебно заседание е оспорил исковете, като е представил доказателства
за плащане на част от дължимите по договора суми.
С обжалваното решение РС е присъдил на ищеца
претендираната главница частично – в размер на 40 лв., като за разликата до
пълния претендиран размер е приел сумата за недължима поради плащания,
установени с представените от ответника документи. Недължима е приел и
претендираната наказателна лихва поради недоказаност на твърдяното неизпълнение
на договорни задължения, въз основа на което същата се претендира.
Пред настоящата инстанция не се оспорват
обосновано формираните от РС изводи за това, че по валидно сключен договор за предоставяне
на кредит от разстояние № **********/13,12,2015 г., ответникът се е задължил да
върне получения от „4финанс“ ЕООД кредит в размер на 400 лв.; както и че
вземанията по посочения договор за кредит са валидно прехвърлени на ищцовото
дружество с договор за цесия от 23,11,2018 г.
Спорен пред настоящата инстанция е извода за
плащане на част от дължимите по договора суми – до размер от общо 360 лв.,
установени пред РС с платежни документи, представени от ответника в първото съдебно
заседание. Неоснователно е предявеното от жалбоподателя възражение за това, че
изводът за допустимост на тези доказателства е в нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като същите били представени не в срока по
чл. 131 от ГПК, е едва в първото по делото заседание. В това заседание съдът е
извършил доклад на делото в изпълнение разпоредбата на чл. 146 от ГПК и е дал
указания на страните относно нуждаещите се от доказване обстоятелства и
разпределението на доказателствената тежест. Съгласно ал. 3 на чл. 146 от ГПК, след
доклада на съда страните имат възможност да заявят становище и да предприемат
съответните процесуални действия, в противен случай губят възможността да го
сторят по-късно. В изпълнение на това доказателствените искания на ответника
правилно са приети за допустими от РС и представените платежни документи са
приети по делото.
Следователно липсва твърдяното от жалбоподателя
нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на облжалваното
решение. С представените от ответника доказателства се установяват извършени от
последния плащания по процесния договор в общ размер 360 лв. и правилно тази
част от главницата е приета за недължима и искът за заплащането й е отхвърлен,
като е присъден само остатъкът от 40 лв.
Правилен се приема да е и изводът за недължимост
на претендираната наказателна лихва, доколкото при тежест върху ищеца, същият
не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, на които основава искането си.
При това положение първоинстанционното решение
следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди в обжалваната част.
Затова съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261182/06,11,2020 г., постановено по гр.
д. № 3324/2020 г. на РС Пловдив, 18 гр. състав, В ЧАСТТА, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, ЕИК *********; против М.И.Т.
с ЕГН **********; искове за заплащане на главница, дължима по договор
предоставяне на кредит от разстояние № **********/13,12,2015 г., сключен с
„4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
23,11,2018 г., ведно със законната лихва, считано от 26,02,2020 г., ЗА
РАЗЛИКАТА над присъдения от РС размер – 40 лв., до пълния претендиран от 400
лв.; както и за заплащане на дължима по същия договор наказателна лихва за
периода от 01,03,2017 г. до 14,02,2020 г. в размер на 120,12 лв..
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: