№ 60
гр. Берковица, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200057 по описа за 2024
година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12 -2300210/ 09.01.2024 г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на П. К. К., с ЕГН ********** от
град Берковица, ул. Николаевска № 92А в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
административно нарушение по смисъла на чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление П. К. К. с
депозираната жалба моли съда същото да бъде отменено. И в жалбата и в
съдебно заседание чрез ангажираният процесуален представител адв. М. К.
навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и иска отмяната
му.
Въззиваемата страна- Директор Дирекция ”Инспекция по труда” -
Монтана чрез процесуален представител старши юрисконсулт Кръстева
ангажира становище, като излага съображения за неоснователност и
необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а
атакуваното НП да бъде потвърдено. В писмена защита развива съображения
за наличието на компетентност на административния орган издал
наказателното постановление, спазване на законната форма и
административнопроизводствените правила, като излага и съображения по
законосъобразността на същото, както и доводи, че П. К. К. е осъществил от
обективна и субективна страна административно нарушение на чл. 62, ал. 1
1
от КТ. Моли присъждане на разноските по делото в минимален размер.
Производството по делото е по реда на чл. 59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районен съд- Берковица, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото
доказателства прие следното от фактическа страна:
При извършена проверка на място на 02.11.2023 г. в по спазване на
трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана в обект „надстройка
и ремонт на бунгало", находящо се в гр. Берковица, района на хижа „Ком",
съгласно дадено писмено сведение, строително-монтажните работи се
изпълняват от П. К. К., който ги извършва със собствени сили и средства. При
проверката на място се установили да работят три лица под прякото му
ръководство. На място работещият в обекта С М Г, собственоръчно попълнил
декларация, но под диктовката на П. К., в която посочил, че работи на
граждански договор, но такъв не бил представен. В точка 2 от декларацията „с
работно време от....." работещият първо попълнил начален час, а после под
диктовката на П. К. задраскал попълненото. В попълнената декларация
същият декларирал, че работи там от 22.08.2023 г., което не представлява
еднокатна услуга, а продължаваща във времето, повтаряща се работа.
В хода на извършената проверка безспорно е установено, че на
02.11.2023 г. лицето С М Г полага труд на работната площадка, осигурена от
П. К., която има характера на работно място по смисъла на §1, т.4 от
Допълнителните разпоредби на КТ, съгласно създадената от него организация
на работа със средства и материали на възложителя, и под прякото му
ръководство. Поради това са налице условия за съществуването на трудово
правоотношение и е следвало за предоставяната от С М Г работна сила с него
да бъде сключен трудов договор. При справка в регистъра на НАП за
„уведомления по чл.62 от КТ" лицето няма действащ трудов договор.
С оглед на гореизложеното е установено, че П. К. К. в качеството си на
работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е
сключил писмен трудов договор със С М Г, ЕГН **********, за представяната
от него работна сила в полза на работодателя, в обект изпълняван от същия и е
в йерархическа подчиненост на П. К..
Във връзка с фактическите констатации при проверката, на 27.11.2023
год. в присъствието на П. К. К. бил съставен АУАН № 12-2300210 за
допуснато нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено и
обжалваното в настоящото производство НП № 12-2300210/ 09.01.2024 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
2
следната фактическа обстановка:
Съгласно Декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско
правоотношение, лицето С М Г от гр. Берковица декларира, че работи от
22.08.2023 г. като общ работник на обект бунгало, за което няма сключен
трудов договор, но има сключен граждански такъв. Не получава трудово
възнаграждение и не е получавал такова. Декларира, че е поел ангажимент
към П. К. и помага към строежа. В декларацията са видни поправки, а именно:
задраскано е работното време (8:30), както отбелязаното, че няма сключен
граждански договор.
Съгласно Сведение от П. К. К., дадено на датата на проверката, същият е
ползвател на бунгало в района на хижа Ком, същото собственост на ТД
„Берковски Балкан“. Поради лошото му състояние от 22.08.2023 г. е започнал
ремонт, който извършва със собствени средства и сили, а при необходимост
му помагат и приятели на доброволни начала, поради което не им е оформял
никакви документи за инструктиране, но ги е предупредил да внимават.
Осигурявал им е предпазни ръкавици и облекло при студено време. На обекта
подсигурява ток от друго бунгало, само в негово присъствие.
В законоустановения срок по така издадения АУАН постъпва възражение
от административно наказания. С Възражението оспорва категорично
констатациите по проверката. Навежда злоупотреба с правомощия от страна
на проверяващите, които задавали подвеждащи въпроси на лицето Георгиев
при попълване на декларацията. Сочи, че не е собственик на процесното
бунгало, а че единствено извършва неотложен ремонт, защото покривът бил
компроментиран и през зимата можело да падне цялото бунгало. Уточнява, че
ремонтът извършва със собствени сили и лични средства, използвайки
помощта на близки и приятели, вкл. и на Стефан Георгиев.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че производството по съставяне на АУАН
и издаването на НП е протекло при напълно неизяснена фактическа
обстановка.
Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП не е уточнено и
не е посочено, качеството на нарушителя П. К. К., а именно „строител“,
съгласно § 1, т. 2 и т. 10 от Наредба N: 2/ 2004 г. По смисъла на тази наредба:
"Строител" е лицето, определено в ЗУТ което самостоятелно наема работещи
по трудово правоотношение; „Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи
по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи
цялата отговорност за организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и др.). По този начин К. като строител, би
имал и качеството работодател, предвид легалната дефиниция за работодател
и обстоятелството, че строителят е лице, което самостоятелно наема работещи
по трудово правоотношение.
На следващо място, безспорно по делото се установява, че на посочената
3
“
в оспорения акт дата – 02.11.2023 г. на обект „надстройка и ремонт на бунгало
лицето С М Г е полагал труд. Така описаният обект, обаче не може да бъде
индивидуализиран. Не е ясно, това бунгало, предвид дадената от законодателя
легална дефиниция за този строеж (§ 1, т. 30 от ДР на ЗТ - "Бунгало" е място за
настаняване, изградено от строителни конструкции за сезонна или
целогодишна експлоатация, със санитарен възел, без задължително изискване
за кухненски бокс) как е отграничен като индивидуален и отделен строеж, т.е.
като самостоятелна сграда. Същевременно, по време на проверката,
жалбоподателят е дал изрично сведение /л. 14/, че бунгалото е собственост на
ТД „Берковски Балкан", но административно наказващият орган не е
извършил проверка, за да установи това обстоятелство, а от там да има
възможността да индивидуализира обекта като самостоятелен и отделен
строеж.
На следващо място, в конкретния случай изложените фактически
констатации, видно от обстоятелствената част на наказателно постановление,
са направени въз основа на резултат от проверка, извършена на 02.11.2023 г.
Проверяващите инспекторите на Д ИТ Монтана са приели, че лицето
Стефан Георгиев е полагал труд в условията на трудово правоотношение, но
този извод не се подкрепя по безспорен начин от попълнената декларация oт
Стефан Георгиев. Фактът, че Георгиев е изпълнявал някаква конкретна
дейност не е достатъчен да обоснове извода, че същият се явява работник на
П. К. и е извършвал фактически трудова дейност, характеризираща се с
определени работно място, работно време, получавано трудово
възнаграждение, спазване на определена трудова дисциплина и йерархическа
зависимост.
Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" или какъвто и да
е договор, се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от
действителната воля на страните.
Трудовият договор е регламентиран в КТ с неговите отличителни белези
със създадената, ал. 2 на чл. 1 от КТ, в която разпоредба се посочва, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и
единствено като трудови правоотношения.
Съгласно легалното определение трудовият договор е определен като
двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна
предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените й трудови функции, а другата страна се задължава да
заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни
условия на труд. По силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а
предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат също
свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването
на крайния продукт, предмет на тази облигационна уговорка.
От значение в конкретния случай е какъв е видът на извършваната от
Георгиев работа, като при извършването й създадени ли са трудови
4
правоотношения по смисъла на Кодекса на труда между изпълнителя Георгиев
и възложителя П. К. К.. Георгиев е осъществявал дейност без да е имал
конкретно работно време, работно място и задължение за спазване на
определена трудова дисциплина, както е нямало и йерархична зависимост
работодател - работник. Той не е дори и в хипотезата на чл. 58 от ЗЗД, защото
е помагал да се изпълнява дейността, която е елемент от извършвания ремонт,
зависещ от момента на предоставянето на помощта му. Това от своя страна е
пречка да бъде предварително договарян конкретен резултат и
възнаграждение.
На следващо място, налице е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Подаденото в законоустановения съгласно ЗАНН срок
възражение срещу АУАН не е взето под внимание. Въз основа на направеното
възражение АНО е следвало да обсъди спорните обстоятелства и
представените доказателства преди да издаде НП. В този смисъл като не е
сторил това, АНО е издал НП в нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН, тъй като е издадено при наличието на неизяснени обстоятелства, без
да е извършено допълнително разследване по тях. При издаването на
обжалваното НП, наказващия орган не е изпълнил в пълна степен
изискванията по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, а именно - "Преди да се произнесе по
преписката, наказващия орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Тежестта на доказване в административно-наказателния
процес е за АНО и същият е длъжен, както да изясни всички обстоятелства,
касаещи констатираното нарушение, така и да представи доказателства за тях.
Следователно може да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил
състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ. Въпросната разпоредба предвижда,
че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или
3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв....“. Жалбоподателят не е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като
не е имал задължение да сключва трудов договор със С М Г, а е уредил
отношенията си с него на доброволни начала, както самият Георгиев посочва в
собственоръчно попълнената от него декларация „помагам“.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба ЗАНН съдът
намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, в съответната форма, но в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Поради това и предвид допуснатите процесуални нарушения, съдът
намира, че издаденото НП следва да бъде отменено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд-Берковица
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-2300210/ 09.01.2024 г.
на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана, с което на П. К. К., с
ЕГН ********** от град Берковица, ул. Николаевска № 92А, в качеството му
на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 62, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от
КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от уведомяването пред Административен съд – гр.Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6