Решение по дело №113/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 44
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Георги Гочев Георгиев
Дело: 20215600900113
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. ХАСКОВО, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. М. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело №
20215600900113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

Обстоятелства по исковата молба

Делото е образувано по искова молба предявена от М. Г.
М.,ЕГН:********** от **** против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
ЕАД,ЕИК***,**** за изплащане на 50 000 лева обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 03.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя- 22.01 .2021 г. до датата на
окончателното изплащане и 120,29 лева обезщетение за претърпените
имуществени вреди причинени в резултат на ПТП от 03.12.2020 г. -
представляващи разходи за закупуване на медикаменти и ортеза за китката и
предм.екстра дясна, ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя- 22.01.2021г. до датата на окончателното
изплащане.
Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени
искове с правно основание-432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да обоснове предявените искове щецът твърди,че на 03.12.2020 г., в гр.
Хасково, на кръстовището, образувано от бул. „Васил Левски и бул.
„Съединение", водачът на лек автомобил марка и модел ;,***", с рег. № *** -
И. А. К., движейки се по бул. ,3асил Левски" нарушава правилата за
движение, като извършва маневра завой на ляво по бул. „Съединение" в
посока ЖП-гарата, без да пропусне насрещно движещия се по бул. ,3асил
1
Левски" лек автомобил марка и модел „***", с рег. № ***, управляван от М.
Г. М., в резултат на което го удря и осъществява ПТП. При злополуката е
пострадал водачът на лек автомобил марка и модел „***", с рег. № ***- М.
М..За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 107/2020 г. и било образувано досъдебно производство прокурорска
преписка № 632/2021г. на РП-Хасково.
Ищецът твърди,че след след инцидента, на 07.12.2020 г., е консултиран
от лекар специалист - ортопед-травматолог поради оплаквания за силни
болки в дясната гривнена става, шията, главата и цялото тяло. В резултат от
прегледа и вследствие на назначените му и извършени изследвания били
установени: оток; болезнени и ограничени движения в дясна гривнена става;
болка; ограничени и болезнени движения в гръбначния стълб - шиен отдел;
уплътнени дискални повърхности; стеснени интервертебрални пространства
по задните ръбове на телата; данни за спондилозис деформанс; ивица на
разреждане на радиуса суспектна за фисура при извършената рентгенография
на дясна гривнена става и други.Била поставена диагноза: Счупване на
долния край на лъчевата кост; Контузия на шията и Неинсулинозависим
захарен диабет. ПредписА. му била медикаментозна терапия и му била
поставена имобилизация на счупването /шина/,като бил насочен към
ендокринолог за консултация поради захарния диабет.
На 07.12.2020 г. ищецът е прегледан от лекар специалист –
ендокринолог поради оплаквания за световъртеж, гадене, нарушен сън и
повишена тревожност. След преживяното ПТП от 03.12.2020 г. бил с
декомпенсация на диабета до 15 ммол/л.Поставена му била диагноза:
Неинсулинозависим захарен диабет и му били изписани медикаменти за
провеждане на терапия в домашни условия.
На 15.12.2020 г. М. М. бил консултиран от неврохирург, защото
оплакванията му за главоболие, световъртеж, болки във врата и изтръпване на
лявата ръка все още не са отминали. Станал неспокоен и трудно заспивал.
При прегледа са установени: хипестезия по външната част на лява ръка и
хиперестезия по вътрешна част на лява ръка; напрегната паравертебрална
цервикална мускулатура с палпаторна болка; охлузване в ляво челно и по лява
ушна мида и др. Поставена му е диагноза: Мозъчно сътресение и Диабет с
неврологични усложнения. На ищеца била назначена лекарствена терапия.
Поради получените телесни увреждания ищецът не може да изпълнява
трудовите си задължения и е използвал и отпуск за временна
неработоспособност.
Във връзка с провежданото лечение по повод нараняванията от ПТП, М.
М. заплатил сума в размер на 120,29 за медикаменти, съгласно Фактура №
**********/07.12.2020 г. и за ортеза китка и предм.екстра дясна, съгласно
Фактура № **********/07.12.2020 г.
Описания пътен инцидент причинил на М. М. внезапно
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Силно е
ограничил социалните си контакти, поради болките и страданията, които
изпитва от постоянното главоболие, световъртежа, гаденето и повишената
тревожност. Страдал от общо неразположение, внезапно прилошаване и
отпадналост поради усложненията, свързани с диабета, настъпили поради
силния изживян стрес. Изпитвал напрежение, болки и повишена
чувствителност в ръцете. Оплаквал се от липса на сила в ръцете. Дясната му
ръка била обездвижена от поставената имобилизация. Не можел да извършва
2
движения с нея. Не можел да се храни и да се облича сам, като се нуждаел от
помощта на своите близки. Засегната била по-активната му и силна дясна
ръка. Оплаквал се от болезненост в областта на гърба. Изпитвал трудности
при навеждане. Имал силни болки в шията и са затруднени и ограничени
движенията на главата му. Страдал от болки при заемането на определено
положение на тялото и не можел да спи спокойно. При натоварване и
физическа активност болките се усилвали, като това напрягало ищецът и
възпрепятствал осъществяването на обичайните му дейности, включително е
направило невъзможно и изпълнението на трудовите му задължения.
Срамувал се от охлузванията, белезите и синините по тялото, получени в
резултат от удара, тъй като загрозяват външния му вид. Все още изпитвал
болки в областите на травмите.
Изживеният стрес от произшествието, рефлектирал върху общото
емоционално и психическо състояние на ищеца. Поради злополуката, М. бил
изключително изплашен. Станал раздразнителен, с честа смяна на
настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато остава сам. Изпитвал неувереност и страх от
МПС, като усещанията му се засилват всеки път, когато се качва в автомобил.
По-рядко шофирал, тъй като се страхувал да не претърпи отново пътен
инцидент. Станал е неспокоен, плах и напрегнат. Избухвал без причинина
често и след това страдал от чувство на съжаление. Не можел да се
концентрира и се чувства непълноценен. Притеснявал се от това, че при
натоварване все още изпитва дискомфорт и болки. Не можел да спи спокойно
и сънувал кошмари.
Към настоящия момент страданията продължавали, като
възстановяването му не е приключило.
Ищецът сочи,че видно от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от справката, извършена на страницата на Информационен
център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач,
който е управлявал лек автомобил марка и модел „***", с рег. № ***, е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" ЕАД - -
полица № ВС/30/120002723964, валидна от 26/09/2020 г. до 25/09/2021 г.
Съгласно чл. 380 от новия Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016 г.),ищецът сочи,че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в
резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно
произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите справедливо обезщетение,
което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.
На основание чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона,
пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква
обезщетенето да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените вреди.
3
Във връзка с това била отправена претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" ЕАД,
с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение - видно от Молба с вх.№301 от 22.01.2021г.Към настоящия
момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на основание чл.
432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
М. сочи и че с оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че уведомил
застрахователя на 22.01.2021 г., за настъпилото произшествие, то от тази дата
върху претендирА.та сума следвало да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,че с влязло в сила решение № 319 от 08.11.2022г.
Районен съд- Хасково признал подсъдимата И. А. К. за виновна в това, че на
03.12.2020г. в град Хасково, при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил марка „***", модел „***", с рег. № ***, нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 37, ал. 1 от ЗДвП- при завиване наляво
за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на М. Г. М.
от ***, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на дясната ръка,
дължаща се на счупване на лъчевата кост на типично място- престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2, вр. чл. 342, ал, 1 от Наказателния кодекс, като
на основание чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 78а от
НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание „Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Предвид изложеното, М. иска на основание чл. 300 ГПК да се приемат от
съда за безспорни обстоятелства по делото: извършеното деяние от
застрахования в ответното дружество водач Нвелина А. К., вината на дееца,
вредоносния резултат - причинените телесни увреждания на М. Г. М., както и
наличието на причинна връзка между вредата и деянието.

Обстоятелства по представения отговор на искова молба.

Ответното застрахователно дружество представя отговор на исковата
молба като посочва че оспорва е така предявения иск с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ (нов) като неоснователен и недоказан и иска да съдебно
решение, с което да отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 ГПК молида се
присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за
юрисконсултско възнаграждение. Прави се евентуално искане ако се приеме
иска за основателен, то да се намали размера на обезщетението, тъй като
претендираното с исковата молба било прекомерно завишено и не
съответствало, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание
понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищеца и от трета страна, с оглед приноса на ищцата за
настъпване на вредоносния резултат от , изразяващ се в нарушаването на
императивните правила заложени в ЗДвП. Ищецът грубо неглижирал
4
здравословното си състояние, допринасяйки съществено за тежестта на
вредоносните последици от пътния инцидент.
Ответникът признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на лек автомобил (л.а.) марка „***", с рег. №***.
Застрахователното дружество оспорва вината на водача на л.а. марка
„***", с рег. № *** - И. А. К., която не е нарушила императивните разпоредби
на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинила процесното ПТП, така както е описано в подадена
искова молба. Въз основа на това липсвал основният елемент от фактическия
състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Според
Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на
ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ има вторичен,
акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл.
45 от ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към застрахователя не
може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за
деликт от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи
повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а
погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до
погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ответникът извежда,че ищецът чрез своите действия е станал причина
за настъпване на процесното ПТП. В тази насока, оспорва и съставения
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица от 03.12.2020 г. Протоколът
бил официален удостоверителен документ, но не се ползва с материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го
орган не е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола
изявлението на страната.
Съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, посоченият протокол, имащ характер на
официален документ, имал удостоверителна доказателствена сила само по
отношение на фактите и обстоятелствата които са се осъществили от или
пред длъжностното лице, което е изготвило този документ.
Ответикът намира претендираният от ищецът размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за необосновано
прекомерно завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума
на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало само
и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди".
На следващо място дружеството твърди и че исковете се явяват
неоснователни и в пълния предявен размер. Същите не са съобразени с
реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените
телесни увреждания от процесното ПТП и надвишават значително
справедливото и достатъчно да компенсира вредите и обезщетение.
Претендираните размери не са съобразени и с приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Застрахователят оспорва и медикобиологичния характер на всички
описани като настъпили увреждания при ищеца, във връзка с които се твърди,
че същият търпи неимуществени вреди, както и оспорва тяхната
продължителност.
За сформиране на дефинитивно заключение досежно
5
съразмерно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди били
необходими доказателства за твърдените от ищеца травми - такива
медицински документи, които отразяват именно твърдяната тежест на
уврежданията и твърдяното продължително посттравматично възстановяване
на същата. В тази връзка липсвали рентгенови снимки, представяне на
образни изследвания и медицински документи, от които да е виден
характерът на увреждания и тяхното последващо лечение; медицински
документи относно възстановителните процеси, контролни прегледи при
съответните специалисти, които са необходими при твърдените увреждания
от М. М..;актуална консултация със специалист, от която да е видно как е
протекъл оздравителния процес, има ли усложнения и невъзстановени
травми, както и необратими
последици за здравословното състояние на ищеца.
Ответникът извежда и , че ищецът със своето поведение е удължил
възстановителния си период и е утежнил последиците от получените травми.
Видно от представения КП, ищецът, въпреки твърдените множество
наранявания не е бил хоспитализиран и е провел домашно лечение през
първите четири дни, което безсъмнено е допринесло за тежестта на
последиците от инцидента. Ищецът не е провел необходимите контролни
прегледи, като липсвали каквито и да е доказателства същата да е повеждал
каквито и да е рехабилитационно или физиотерапевтично лечение, каквото
безсъмнено е било необходимо с оглед получените увреждания.
Дружеството също така твърди и че удължения оздравителния период на
ищецът, както и тежестта на уврежданията, са били причинени от предишни
заболявания на ищеца,като същите са дали отражение върху възстановяването
му.При липса на предходни заболявания, ищецът е щял да се възстанови за
още по-кратко време.
Твърдяното задълбочаване на болестното състояние на ищеца не е
причинено от процесния инцидент, а е от неправилно проведено лечение от
страна на М. на захарния си диабет.Оспорва се твърдението, че процесното
ПТП се е отразило върху емоционално състояние на ищеца. Всички емоции,
които същият изпитвал остават неподкрепени от доказателства доказващи, че
М. е посещавал специалисти за своите психологични травми, или е приемала
медикаменти свързани с твърдяното му депресивно състояние.
Ответникът сочи и че М. М. не е провел адекватно лечение на
претърпените травми вследствие на ПТП-то, като не е спазвал предписанията
на лекарите и не е провел необходимата при такива травми контролни
прегледи при специалисти.
Дружеството оспорва причинно-следствената връзка между процесното
ПТП и настъпилите телесни увреждания на ищеца. Той е потърсил
медицинска помощ четири дни след инцидента, в който промеждутък е
напълно възможно същия да е получил твърдените увреждания от друго
събитие.
Казаното се потвърждава и от КП с пострадали лица, където
единственото описано увреждане, причинено на ищеца е контузия на главата.
Застрахователят оспорва претенцията по акцесорния иск за
лихва по аргументи за неоснователност на главния иск, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират.
Ищецът, в процеса на извънсъдебно уреждане на спора не е представил
6
удостоверение за банкова сметка, с което е поставил ответникът в
невъзможност да изплати обезщетение, като не е спазил разпоредбата на чл.
380, ал. З КЗ. Иска се присъждане на лихва лихва от датата на представяне на
банкова сметка от същия, а именно от представянето на исковата молба.
Застрахователят твърди и съпричиняване от страна на ищеца
относно настъпването на процесното ПТП. Същият, карайки с превишена за
пътния участък скорост, която не е била съобразена с пътните условия, е
допринесъл за настъпването на ПТП. Водачът на застрахованото при
ответното дружество МПС е бил с пуснат пътепоказател и безсъмнено е
обективирал намерението си да предприеме маневра завой, като причина за
настъпване на процесното ПТП е високата скорост на автомобила,
притежаван от ищеца.
Дружеството твърди и съпричиняване от стрА. на ищеца за тежестта на
настъпилите вредоносни последици от процесния инцидент, като същият не е
използвал обезопасителен колан, нарушавайки разпоредбите на чл. 137а,
ЗДвП. С оглед уврежданията на ищецът, а именно увреждания по главата,
врата и гърдите, ако същият е бил с обезопасителен колан, е щял да получи
само повърхностни наранявания.
2.Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени
искове с правно основание-432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават-Не се оспорва наличието
на валидна застраховка за лек автомобил марка „***", модел „***", с рег. №
***,както и влязлата в сила решение № 319 от 08.11.2022г. Районен съд-
Хасково по АНД №616/2022 г.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване-по делото няма
обстоятелства,които не се нуждаят от доказване,както не са налице законови
предположения по чл.154 ал.II от ГПК или неподлежащи на доказване факти
като общо известни и служебно известни на съда факти.
5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти съобразно чл.154 ал.I от ГПК:
- Ищецът следва да установи всички факти от обстоятелствената част на
исковата молба ,обосновали предявените искове-настъпването на
ПТП,получените увреди от същото,техния характер и
интензитет,продължителността им,проведените лечения,степента на
излекуване,липсата на заплащане на поисканото обезщетение от
застрахователя,направените разходи от имуществен характер и тяхната
стойност..
-Ответникът следва да установи тезата си за неоснователност на
претенцията,респ. за основателността й в по-нисък размер, възражението за
съпричиняване,така и всички изложени от него обстоятелства в отговора на
претенцията..
6.Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства-Страните сочат доказателства за тезите си.

Факти по делото

С влязло в сила решение № 319/08.ХI.2022г. Районен съд- Хасково признава
7
подсъдимата И. А. К. за виновна в това, че на 03.ХII.2020г. в град Хасково,
при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „***",
модел „***", с рег. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 37, ал. I от ЗДвП- при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на М. Г. М. от град ***,
изразяваща се в трайно затрудняване на движението на дясната ръка,
дължаща се на счупване на лъчевата кост на типично място- престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2, вр. чл. 342, ал, 1 от Наказателния кодекс, като
на основание чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 78а от
НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание „Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На 07.ХII.2020 е извършено образно изследване №2546 на ищеца в ДКЦ
„Св.Георги“ ЕООД,издаден е и амбулаторен лист от същата дата относно
декомпенсация на диабет до 15ммол/л, световъртеж, гадене, нарушен
сън,повишена тревожност.На 16.ХII.2020 г. за ищеца е издаден още един
амбулаторен лист относно оплаквания от главоболие, световъргеж,болки във
врата,изтръпване на лявата ръка,трудно заспиване. На М. е издаден болничен
лист за периода 07.ХII.2020 г. до 26.ХII.2020 г. с домашно-амбулаторен
режим на лечение.
Съобразно представена фактури М. е закупил лекарства на обща стойност
от 50.29 лева на 07.ХII.2020 г. и ортеза за китка и предмишница дясна на
стойност от 70 лева.
Лек автомобил марка „***", модел „***", с рег. № *** е застрахован към
датата на пътния инцидент за рисковете поемани от застраховката
„Гражданска отговорност“ при ответното ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“
ЕАД
На 22.I.2021 г. М. М. е предявил претенция пред застрахователя ЗАД
„ДаллБогг:Живот и здраве“ ЕАД по застраховка гражданска отговорност на
лек автомобил марка „***", модел „***", с рег. № *** относно причинените
му вреди-50 000 лева неимуществени и 120.29 лева имуществени
обезщетения от процесния инцидент.
Свидетелката А. И. М. установи пред съда,че участвала като пътник в
процесния инцидент на 03.ХII.2020 г.Съпругът й М. М. управлявал
автомобила им „***“ с поставен обезопасителен колан,а тя стояла на предната
седалка до водача.Пътували по бул.“Васил Левски“ в гр.Хасково около 17.30
часа,като вече бил сумрак.При светнал червен светофар те спрели,като били
първи на линията и пред тях нямало други ППС.На срещу положната страна
имало спрял камион.При зелен сигнал този камион тръгнал и те тръгнали,като
М. му светнал с фаровете,но камионът не спрял.Съпругът й извикал да се
държи здраво,след което се отворили еърбеците на автомобила,като ударът
дошъл от лека кола от ляво.Камионът се движел срещу тях,като завил на
ляво.Ударилият го автомобил се движел след камиона,като правел ляв завой
по посока на движението си.И двете МПС им пресичали пътя,по който те
били с предимство.След удара М. извадил свидетелката през порозореца на
врата,къйто не можела да се отвори от удара.М. казал,че му е лошо,било му
зле.На место дошла линейка,прегледали го,не установили нищо и го
пуснали,въпреки че ищецът се оплаквал от главозамайване,болки във
врата,главоболие..След около час на М. продължавало да му е зле,поради
8
което отишли до спешна помощ,където отново го прегледали и казали,че
няма нищо обезпокоително,като го изпратили да направи снимка на врата.М.
обаче не бил адекватен,не бил в кондиция.Поради това и се наложило брат му
да прибере автомобила им.След като се прибрали М. се оплакал и от болки в
дясната си ръка,която имала лек оток.На следващия ден обаче същата вече се
била подула значително,поради което отишли на ортопед.При извършената
снимка се установило,че ръката е спукана в областта на китката.,поради което
се наложило да сложат шина,която закупили.След това М. имал оплаквания
около месец и половина от болки в ръката,а от болки във врата се оплаквал
около месец и малко след инцидента.Имал също така и гадене и
главозамайване.Направили и изследване на установения му преди захаране
диабет тип 2,като се установили завишени стойности,поради което имал
често главозамайване и сухота в устата.Около три месеца М. имал дефицит в
движенията на ръката и нейната функционалност.И досега го боляла
ръката,особено при физическо натоварване.Ищецът работел в автосервиз и
ползвал и двете си ръце в работата си.Свидетелката помагала на съпруга си за
около трпи месеца в обличането,храненето,ходенето до тоалетна.М. чувствал
неудобство от това,че е в тежест на съпругата си.След инцидента ищецът
стА.л по затворен,свит,не бил така общителен,избягвал контакти с
хората,изгубил веселия си характер,не искал много да шофира,страхувал се.
Свидетелката Д. Л. установи,че били в близки отношения с ищеца и
съпругата му.Вечерта след инцидента същата отишла да ги види,като М. имал
болки в главата,врата,в гърдите,в гърба,но най-зле била дясната му ръка,която
се подувала.След имобивизацията на дясната ръка,която била водещата на
ищеца,същият имал нужда от помощ при обличане,миене и др. битови
нужди,която се оказвала от съпругата му.М. не се чувствал добре,че е в
тежест,чувствал се неудобно.Повече от месец не можел да се обслужва
сам.Около месец и половина след свалянето на шината изпитвал болки.След
удара се влошили и показателите на М. на наличния му диабет,което
предпоставяло пиене на допълнителни лекарства.След катастрофата ищецът
стА.л по затворен,избягвал да шофира.Проблемите с ръката му пречели да
работи пълноценно,тъй-като слагал газови уредби.
Свидетелката И. К. посочи,че поради несъобразителност се блъснала във
водения от М. автомобил,като го ударила в лявата му предна врата на
кръстовището на бул.“Съединение“ и бул.“Васил Левски“.К. се движела след
товарен автомобил с ремарке и тя завила след него наляво и в този момент
настъпил удара.
Съобразно приетата съдебно-медицинска експретиза при процесното
ПТП М. е получил като увреди контузия на главата-охлузвания в челната
област и лявата ушна мида,контузия на шията,протичаща с чувство за
болка,счупване на лъчевата кост на дясната ръка на типично място.В резултат
на стресовата ситуация М.,който преди това е страдал от захарен диабет тип 2
е повишил еднократно стойностите на кръвната захар до 11.89
ммол/л.Ищезът е ударил главата си в предната колона на купето на
автомобила,довел до болката в шията,дясната ръка – лъчевата кост е счупена
на локо типико поради опората с нея на волА..В случая колА. не е
предотвратил настъпването на описаните увреди.
Вещото лице извежда ниска и умерена интензивност и тежест на
получените увреди.Счупената лъчева кост е била обездвижена за 30 дни,а
повишението на стойностите на кръвната захар било компенсирано чрез
9
медикаменти за период от 30 дни.Болките във врата също отминали за 30
дни.М. страдал и от деформираща спондилоза на шийните прешлени отпреди
катасрофата,поради което травмата е обострила оплакванията на това
заболяване.
В момента посочва вещото лице М. бил напълно възстановени движения
на лявата ръка,но изпитвал болка при натоварване и продължавал
поддържащото лечение за диабета.След инцидента се е нуждаел от чужда
помощ.
Вещото лице извежда и че направените разходи от 120.29 лева са
съобразени със състоянието на ищеца.Налице била пряка и непосредствена
връзка между инцидента и настъпилите увреди у М..
Експертизата извежда,че било налице съответствие между описаните от
ищеца травми и тези изведени от медицинската документация.
М. осъществил достатъчно контролни прегледи при съответните
специалисти,нямало данни да е провеждал възстановителни и
рехабилитационни процедури.При всички случаи обаче провеждането на
такива е щяло до доведе до облекчение и ускоряване процеса на
възстановяване.
Съдебно автотехническата експертиза извежда,че участъкът на ПТП в
зоната на кръстовището между булевардите „Васил Левски“, и „Съединение“
е хоризонтален,с асфалтова настилка,без хоризонтална маркировка,към
момента на удара е бил с мокра настилка и осветен от улично
осветление.Преди ПТП лек автомобил „*** ***“ се вижи по бул.“Васил
Левски“ в посока юг към кръстовището с бул.“Съединение“,като при
навлизане в същото предприема маневра преминаване през кръстовището със
завой наляво,посока изток по бул. “Съединение“.Същевременно лекия
автомобил „***“,воден от ищеца се движи по бул.“Васил Левски“ в посока
север към кръстовището с маневра преминаване през него със запазване
посоката на движение.
Вещото лице извежда скоростите на движение на двата автомобила-на
„****“ непосредствено преди удара около 20.3 км/час и в момента на удара-5
км/час и на „***“ непосредствено преди произшествието около 49.8 км/час и
в момента на удара-49.8 км/час. Ударът между двете МПС е настъпил на
около 19.80 метра северно от ориентира и 8.20 западно от ориентира,като е
бил челен кос удар с контакт на преден ляв ъгъл на „***“ с предна челна част
на „*** “.По време на ПТП нямало екстремни метеоролигични условия,които
да влияят на видимостта.Водачът на „***“ е имал възможността преди
преминаването през кръстовището да възприеме самото кръстовище,пътната
обстановка по него,за съобрази поведението си с това на другите участници в
движението и да предотврати настъпването на ПТП.Вещото лице извежда,че
от техническа гледна точка в конкретния случай причината за настъпването
на ПТП е предприемането и изпълнението на маневра преминаване през
кръстовище завой на ляво по бул.“Съединение“ от водача на „***“ движил се
по булевард „В.Левски“ в посока юг,по начин несъобразен с движението-при
зелен светофар не осигурил предимство на движещия се по бул.“В.Левски“ в
посока север и навлизащ в кръстовището лек автомобил „***“,така и
засънялата реакция на водача на последното МПС в момента на навлизане на
другия автомобил в източното платно за движение по бул.“В.Левски“,като е
могъл да предотврати удара чрез екстремно спиране..
10
Вещото лице установява,че „***“ е бил оборудван с пет броя предпазни
колани и въздушни възглавници за предните две места. При удара върху
тялото на М. са действали ударни инерционни сили в посока напред и косо
наляво под малък ъгъл.При подобен удар тялото се задържа от колан,но
главата и крайниците под въздействието на ударните сили могат да установят
контакт с части от купето.

Правни съображения

Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД са
допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни.
Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това
правооношение ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ е пасивно легитимирА.
стрА. по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни
пряк иск за понесените вреди.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от
ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал
защита на накърнените права чрез прекия иск против застрахователя
.Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
11
доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил,
причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В
тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи и
правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.
В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства -
настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно
съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване
на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на
автомобила,причинил ПТП, ,наличието на влязло в сила решение на
наказатален съд спрямо извършителя И. А. К. относно соченото ПТП.
Обсъденото по-горе решение е от кръга на съдебните актове от
наказателното правораздаване по чл.300 от ГПК.Следователно настоящия съд
е обвързан от разпоредените последици и установени с него обстятелства
относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца И. К..Ето защо няма съмнение относно извършването на деянието,
което в наказателен аспект съставлява описаното престъпление,а в
гражданско правен смисъл-деликт и застрахователно събитие,предвид на
активната застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС
„***“ модел „***“ с ДК№ ***.Това деяние е извършено противоправно от
К.,която е изцяло призната за виновна за настъпването му.
Същата при управлението на този автомобил нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 37, ал. I от ЗДвП - при завиване наляво
за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на
релсовите пътни превозни средства и по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на М. Г. М. от град ***, изразяваща се в трайно затрудняване
на движението на дясната ръка, дължаща се на счупване на лъчевата кост на
типично място -престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" предл. 2, вр. чл. 342, ал.
1 от Наказателния кодекс, като на основание чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2 -
ро, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 78а от НК e освободeна от наказателна
отговорност и й e наложено административно наказание „Глоба" в размер на
1000 лева.
Несъмнено се установи по делото от събраните доказателства и от
приетите експертизи,че настъпилите телесни увреди от ищеца/контузия на
главата-охлузвания в челната област и лявата ушна мида,контузия на
шията,протичаща с чувство за болка,счупване на лъчевата кост на дясната
ръка на типично място,повишаване еднократно стойностите на кръвната захар
до 11.89 ммол/л/ са функция и следствие от поведението на К..Същата не е
съобразила поведението си с предписанията на чл.37 от ЗДвП,отнела е
предимството на движещия се направо ищец при извършваната от нея
маневра преминаване през кръстовище със завой наляво..Както съдебно-
техническата експертиза,така и съдебно медицинската извеждат пряката
връзка между настъпилите телесни увреди у ищеца и настъпилото ПТП.В
тази насока са и събраните други доказателства по делото.Основната причина
за настъпилите увреди на М. следователно е поведението на К. при
управлението на водения от нея автомобил..
12
Налице е обаче и друг фактор,който е допринесъл за настъпването на
телесните увреди при ищеца и това е неговото поведение.При навлизане в
кръстовището същият е възприел завиващия наляво товарен камион с
ремарке,който също е следвало да го пропусне в режима на чл.37 от
ЗДвП.Това обстоятелство е трябвало да бъде съобразено от М.,за да може да
отчете и възможността след него да има и други МПС,които поради размера
на същия остават извън зоната на видимост от негова страна ,и които както
камиона е възможно да му отнемат предимството.Още повече,че ищецът
съвсем ясно го е забелязъл,като дори му е сигнализирал,че отнема
предимството му.В тази насока свид.М. посочи,че те били вече на зелен
светофар,когато този камион отнел предимството им като завил пред тях
наляво,при което М. му светнал с фаровете и отправил звуков сигнал,но
въпреки това товарното МПС не спряло..В същия момент ищецът и й извикал
да се държи здраво.По същото време очевидно И. К.,която се движела след
камиона вече е навлязла в кръстовището Ясно се извежда,че въпросният
камион е осъзнат като опасност от М. при воденето на автомобила си,което е
следвало да обостри вниманието му и да го насочи още в този момент,преди
прякото възприемане на ***,водена от К. към намаляване на скоростта на
движение..В тази ситуация ищецът е могъл да съобрази и да забележи,че след
товарното МПС може да има и други автомобили,които е възможно да му
отнемат предимството.Още повече и че кръстовището е голямо и натоварено
като трафик. От друга страна и съобразно изведеното от вещото лице,М. е
водел автомобила си със скорост от 49.8 км/час преди произшествието и в
момента на удара ,а К.,водеща „*** ***“ непосредствено преди удара се е
движела със скорост от около 20.3 км/час и в момента на удара-5 км/час.При
тази ситуация М. е бил в техническата възможност да установи чрез спиране
воденият от него автомобил или да съобрази скоростта с конкретно
възникналата и възприета от него ситуация и да предотврати удара.При
воденето на автомомобила си обаче М. няма дори намаляване на скоростта-тя
е еднаква преди и по време на удара.При навлизане на автомобила „*** ***“ в
самото кръстовище,М. е бил на 54.98 метра от мястото на удара,като е могъл
да възприеме и че ***та навлиза в кръстовището,при негова опасна зона
спиране от 35.50 метра,която очевидно е по-малка от предната
величина.Следователно същият при предприемане на навременни действия
по спиране е могъл да избегне удара,въпреки отнетото му предимство от
К.,предвид извършеното от нея нарушение на чл.37 от ЗДвП.Следва да се
посочи,че дори и да се движи по път с предимство,водачът на МПС е длъжен
да съобрази всички обстоятелства по чл.20 ал.I и ал.II от ЗДвП,тъй-като тези
норми са общи и важат за всички хипотези при управление на
МПС,независимо от налични предимства и др. под. именно с оглед за да се
избегнат инциденти.Чл.20 постановява върховен императив за всеки водач на
МПС,който действа неотменимо във всяка една ситуация по движение по
пътищата,независимо дали е регулирА. с други особени норми.
Следва да се съобрази и че по време на оздравителния процес на
установените увреди,а и по-късно,М. няма данни да е провеждал
възстановителни и рехабилитационни процедури.Същите обаче предвид
посоченото при разпита на вещото лице по съдебно медицинската експертиза
Х. Е.,при всички случаи са щели да облекчат болките в ръката на ищеца да
ускорят срока за възстановяване и да подобрят мускулната дейност и
движенията в ставата.
При тези обстоятелства според съда се извежда съвместен принос на
13
настъпилите увреждания по ищеца от поведението на водача на процесното
МПС и от поведението на самия М..Безспорно следва да се отчете,че този
съвместен принос за постигане на вредоносния резултат в по-голямата си
степен е функция на поведението на И. К.,и в по-малка степен на поведението
на М. М..Съотношението което следва да се отчете в тази насока е седемдесет
и пет процента на двадесет и пет процента.В тази насока действията на К.
стоят изначално в генезиса на цялата каузална поредица от събития довели да
безспорно установените вреди на ищеца,към които действия се наслагват
второстепенно и тези на самия ищец.К. нарушава виновно конкретно свое
задължения по чл.37 от ЗДвП,което дава ход на настъпилите в последствие
събития.При изпълнение на законовите й задължения в конкретния случай,не
би се стигнало до стартиране на веригата от събития,релевантни по делото.От
друга страна към действията на К. неизменно следва да се кумулира и
поведението на М. в конкретната ситуация,който при осъществяване на
задълженията си по чл.20 от ЗДвП е могъл да предотврати настъпването на
вредоносния резултат.Последният е последица от съчетаното поведение и на
двамата водачи в посоченото съотношение.
Отправените други възражения за съпричиняване от ответника по делото
са неоснователни.Установи се,че М. по време на инцидента е бил с поставен
предпазен колан,който обаче при спецификата на удара не е могъл да
предпази от засягане на главата,врата и ръката на водача.Следва да се посочи
и че функцията на предпазния колан е да задържи при удар тялото на водата
или пътника към седалката,но не може да ограничи движението на свързаните
с торса крайници и глава от стълктновение с части от купето на
автомобила.Съдебно медицинската експертиза в тази насока изрично сочи
,че получените вреди от М. са типични за подобен удар и биха са получили и
поставен предпазен колан.Вещото лице по същата изрично сочи и че с
изключение на неизвършените рехабилитации , на М. е проведено адекватно
лечение съобразно получените увреди и завишените стойности на наличния
му диабет.
Поради това и в случая обезщетението следва да се определи изцяло в
хипотезата на чл.52 вр. с чл.51 ал.I ал.II от ЗЗД.
В следствие на така настъпилото ПТП ищецът е претърпял твърдените в
исковата молба неимуществени вреди,породени от получените контузия на
главата-охлузвания в челната област и лявата ушна мида,контузия на
шията,протичаща с чувство за болка,счупване на лъчевата кост на дясната
ръка на типично място.Същите съставляват осезаема,но не особено тежка по
степен и интензитет интервенция в живота му,която го модулира в негативен
план.Същият е претърпял в момента на ПТП и след това болки в ръката и
врата,главозамайвания,ръката е била обездвижена за около месец но с
поставяне на шина,което е наложило съпругата му да го обслужва.През това
време М. е чувствал неудобство от това,че е обект на подобни грижи,Бил
доста изплашен непосредствено след ПТП,като и досега го било страх да
управлява автомобил.Целия стрес довел и до завишени стойности на
наличния му захарен диабет.Въпросните болки са били най-интензивни във
времето след инцидента,след което са отшумявали.Съобразно приетата
медицинска експертиза и другите доказателства по делото,болките и
затруднението на движението в ръката са отминали за три месеца,като и
досега изпитва болки при натоварване,но движението е изцяло
възстановено;повишението на наличния диабет е овладяно в рамките на 30
дни чрез медикаменти;болките във врата са отшумели също за около
14
месец,като същите са причинени от обостряне на налично дегенеративно
заболяване отпреди ПТП в следствие на същото.Безспорно трябва да се вземе
предвид и че М. работи в автосервиз,където ползва физическа
сила,увредената ръка му е водеща.Самото вещо лице по съдебно
медицинската експертиза,а и показанията на свидетелите,сочат на ниска и
умерена интензивност и тежест на получените увреди,със сравнително бързо
възстановяване.В тази насока следва да се съобрази и че съобразно болничен
лист М. е бил на домашно-амбулаторен режим на лечение само за периода
07.ХII.2020 г. до 26.ХII.2020 г.
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и
придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от
живота на пострадалия ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД
адекватното и пълно обезщетение възлиза на 16 000 лв. Този размер на
обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в
конкретния случай ,явява се съразмерен относимо действително установените
вреди, претърпени от пострадалото лице и съставлява точно мерило за
оценка на действителната загуба,формирана от степента на получените
телесни увреди ,продължителността на оздравяване и почти пълното
възстановяване на здравето на М.. Този размер следва да се редуцира в
режима на чл.51 ал.II от ЗЗД,съобразно установеното съпричиняване на
вредоносния резултат,поради което ответникът следва да заплати на М.
сумата от 12 000 лева.Разликата до пълния предявен размер на иска до 50 000
леваследва да се отхвърли,тъй-като същият в тази насока е неоснователен,не
отговаря на действително претърпените вреди и на правилата на
справедливостта.
Основателна е и претенцията за изплащане на имуществените
вреди,тъй-като пред съда се установи,че за извършване на лечението са
направени разходи от 120.29 лева-които са за медикаменти и ортеза за китка
и предмишница дясна е в пряка връзка с процеса по оздравяването му.Тази
сума също следва да се съобрази със степента на съпричиняване приета по
горе,поради което следва ответникът да се осъди да заплати 90.22 лв.
Върху така определението обезщетения за неимуществени вреди,ще
следва на основание чл.86 вр. с чл.497 ал.I т.1 от КЗ да се изплати и законната
лихва считано от 22. IV.2021 г.,предвид постъпване заявлението по чл.380 от
КЗ при застрахователя на 22.I.2021 г. и липсата на поискани други
доказателства..В случая застрахователя отговаря чрез законната лихва върху
обезщетението за вреди за собствената си забава.
Ищецът не претендира разноски.
Ответната страна е направила разноски от 605 лева-по 300 лв. за
назначените две експертизи и 5 лв. държавна такса за удостоверение..Ще
следва съобразно изхода от делото ищецът да заплати разноски на ответното
дружество в размер на 459.80 лева,както и съразмерно на основание чл.78
ал.VIII от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ разноски за юрисконсулт от 100 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на съда и държавна такса върху
уважения размер на исковете от 450 лева,съобразно чл.1 от Тарифа
ДТКССГПК
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК***, **** на
основание чл.432 ал.I от КЗ да заплати на М. Г. М.,ЕГН:********** от
***, ****** сумата от 12 000-дванадесет хиляди лева обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и сумата от 90.22-деветдесет лева
двадесет и две стотинки обезщетение за претърпените имуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие настъпило на 03.ХII.2020 г., в
гр. Хасково, на кръстовището, образувано от бул. „Васил Левски и бул.
„Съединение",възникнало при удар на лек автомобил марка и модел
„***", с рег. № ***,застрахован при ответника, воден от И. А. К. и
водения от ищеца лек автомобил марка и модел „***", с рег. № ***, за
което има влязло в сила решение № 319/08.ХI.2022 г. по АНД №616/2022
г. на Районен съд- Хасково,ведно със законната лихва върху присъдените
суми по двата иска от 22.IV.2021 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432
ал.I от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от М. Г.
М.,ЕГН:********** от ***, ***** против ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ ЕАД, ЕИК***, **** за горницата над присъдените 12 000 лева до
пълния предявен размер от 50 000 лева,като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432
ал.I от КЗ за изплащане на обезщетение за имуществени вреди от М. Г.
М.,ЕГН:********** от гр.***, ***** против ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ ЕАД, ЕИК***, **** за горницата над присъдените 90.22 лева до
пълния предявен размер от 120.29 лева,като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за изплащане на лихва върху
присъдените по-горе суми като обезщетения за неимуществените и
имуществени вреди за времето от 22.I.2021 г. до 22.IV.2021 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Г. М.,ЕГН:********** от ***, ***** да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК***, ****** сумата 459.80 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК***, ***** да
заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд-Хасково 450 лева
16
държавна такса върху уважения размер на предявените претенции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по въззивен ред пред Апелативен
съд-Пловдив в двумесечен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
17