№ 829
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501349 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова в.гр.д.№1349 по описа на ВОС за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, вх.№
05246/12.04.2022г., подадена от ВЛ. Ж. Ж., чрез адв .К.Т., длъжник в изпълнителния процес,
срещу действие на ЧСИ Станимира Данова, рег.№718 с район на действие района на ВОС по изп.д.
№20207180401057: отказ, постановен на 05.04.2022г. за намаляване на разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и
незаконосъобразен поради неправилно приложение на закона и Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде отменен, като се редуцира адвокатското
възнаграждение до минимума, предвиден в наредбата. Излага се, че извършените от адвоката
процесуални действия по делото се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на
дело, поради което и адвокатското възнаграждение е прекомерно.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
ЧСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява
становище за неоснователност на жалбата и излага доводи, че не е налице основание за намаляване
на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Изп. д. №20207180401057 е образувано на 30.09.2020г. по молба на ХР. Н. М. А.В.В. подадена
чрез адв. Георги Киров, въз основа на: изпълнителен лист издаден от 05.11.2019г. по в.гр.д. №
278/2019г. по описа на Апелативен съд Варна за сумата от 100 000лв., претендирана като част от
общо задължение на ВЛ. Ж. Ж. в размер на 251 448,81лв., представляваща размер на погасените
задължения на ответника към „Банка ДСК“АД, обезпечен със законна ипотека, при разпределяне
на получени суми по публична продан по изп.д. № 202280840003880 по описа на Захари
Димитров, на основание чл.155, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.04.2018г. до окончателното й изплащане; изпълнителен лист от 14.09.2018г., издаден по гр. д. №
8075/2016г. на ВРС, за заплащане на сума в размер на 297,78лв. разноски пред ВРС и 456,50лв.
разноски пред въззивната инстанция, както и 342,50лв. разноски пред ВКС; изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 13641/2018г. по описа на ВРС за сумата от 20,9лв., лихва върху главница от
1
1096,78лв. и законна лихва върху главницата, считано от 10.09.2018г. и 325лв.-разноски.
В молбата за образуване на изпълнителното производство пълномощникът на взискателя е
поискал присъждане на направените по делото разноски. За осъществяваните в изпълнителното
производство представителство и защита взискателя е представил пълномощно за адвокат Георги
Киров и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатения на последния
хонорар е в размер на 1965 лв. С молбата за образуване на изпълнителното производство,
взискателят е поискал да бъде извършено пълно проучване на имуществото на длъжника,
възложил е пълномощия па реда на чл.18 ЗЧСИ по определяне на способа на изпълнение. Изрично
е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено към недвижим имот, собственост на
длъжника, находящ се в гр.Аксаково, ул.“Боряна“ №23А.
Видно от преписката по изпълнителното дело до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, съгласно която дължимите в изпълнителното производство суми са: 100 000лв.
главница със законна лихва в размер на 25 333,25лв. за периода 24.04.2018г. – 22.10.2020г.;
главница 20,09бв., със законна лихва – 4,31лв.;1096,78лв.- неолихвяеми вземания, ,325лв.
разноски; 1965лв.-разноски по изпълнителното дело – адвокатско възнаграждение, 7 332,61лв.-
такси по Тарифата към ЗЧСИ, 129,13лв. – публични вземания в полза на НАП.
По изрична молба, подадена от взискателя е насрочен опис на недвижим имот на длъжника,
който е извършен на 23.11.2020г. Изготвено е заключение от вещо лице за определяне на цена на
имота, същото е предявено на страните и оспорено от длъжника. Възложено е извършване на нова
експертна оценка на пазарната стойност на имота. С протокол от 16.02.2020г. е насрочена
публична продан на имота за периода 22.02.2021г. – 22.03.2021г., която е обявена за нестанала с
протокол от 23.03.2021г.
Взискателят е депозирал молба за насрочване на втора публична продан. Такава е насрочена с
протокол на ЧСИ от 10.05.2021г., като с протокол от 18.06.2021г. за купувач на имота е обявен
взискателя за предложената от него цена.
На 22.03.2022г. ЧСИ е изготвил разпределение на основание чл.495 и чл.460 ГПК, което е
предявено на страните на 01.04.2022г.
Длъжникът е депозирал възражение с което е заявил, че приетото като разноски по делото
адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което е отправил искане, същото да бъде
намалено.
С постановление от 05.04.2022г. ЧСИ е отказал редуциране на размера на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение.
При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима: Подадена е в срок, от лице легитимирано да обжалва изпълнителните
действия, с качеството на длъжник в производство, срещу акт на ЧСИ, с който той се е произнесъл
по направено искане за намаляване на разноски и претендиран адвокатски хонорар в
изпълнителното производство, като е отказал да го намали.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 ГПК в изрично посочените
хипотези. Разноските в изпълнителното производство не са материализирани в изпълнителния
лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство, с
оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за такси и
други разходи. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, насрещната страна може да иска от съда да присъди по-
нисък размер на претендираното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото. Преценката за правната и фактическата сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства определящи правната и фактическата сложност на делото. В случая от
данните по делото се установява, че в рамките на образуваното изпълнително производство
взискателят освен молба за образуване на делото е подавал изрични молби за прилагане на
определени изпълнителни способи, молба за извършване на повторна публична продан, получавал
е съобщения за извършени от ЧСИ изпълнителни действия е за предявяване на протоколи от
публична продан и разпределение на постъпила по делото сума. Ето защо се налага извод, че
2
извършените до момента действия от страна на процесуалния представител на взискателя не се
изчерпват само с подаване на молба за образуване на делото. Следва де се има предвид, че,
изпълнителното производство е на такъв етап, че не може да се прецени какви действия ще бъде
необходимо да се предприемат за удовлетворяване на взискателя и с каква фактическа и правна
сложност окончателно ще се характеризира делото, за да се направи извод за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар по него. Независимо от интереса по делото, в случая, предвид
поведението на длъжника делото е висящо и е налице възможност да се предприемат последващи
действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел събиране на вземането,
поради което и не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за прилагане на разпоредбите на
чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разпоредбата на чл.10 от НМРАВ предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, възнаграждението е в размер на
200лв. за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство и защита и
съдействие на страните на страните и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния казус
адвокатското възнаграждение, платено от взискателя обхваща хипотезите на чл.10, т.1 е т.2, вр.
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г., тъй като изпълнителното дело има за предмет събиране на
парично вземане в размер на 126779лв. Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. по дела с
материален интерес от 100 000лв. до 1 000 000лв., минималният размер на възнаграждението е
3 530лв. плюс 1% за горницата над 100 000лв. е 1899лв., т.е. заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно, доколкото за да е налице прекомерност следва да е
налице явно несъответствие между минималния размер и реално заплатеното възнаграждение,
съпоставено с действителната и правна сложност на делото. Ето защо направеното от длъжника
възражение за прекомерност се явява неоснователно. От представените доказателства по
изпълнителното дело е видно, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение, с която е
определен и размера на разноските за адвокатско възнаграждение, в срока за доброволно
изпълнение и към момента на извършване на разпределението на постъпили по делото суми и
постановяване на отказа от СИ за намаляване на адвокатското възнаграждение, длъжникът не е
предприел никакви действия с цел удовлетворяване паричните вземания, поради това не може да
се направи извод за ниска степен на фактическа и правна сложност на делото, обосноваващ
редуциране на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата вх.№ 05246/12.04.2022г., подадена
от ВЛ. Ж. Ж., чрез адв.К.Т., срещу отказ на ЧСИ Станимира Данова, рег.№718 с район на
действие района на ВОС по изп.д. №20207180401057, постановен на 05.04.2022г. за намаляване на
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4