ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1224
гр. Благоевград, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500840 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане №459 от 10.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№656/2021 г. по описа на РС-Гоце Делчев, производството по делото е
изпратено на ОС-Благоевград за произнасяне по реда на чл.413, ал. ГПК. В
разпореждането е посочено, че от допълнителните становища между страните
по постъпило възражение от двлъжника ставало ясно, че спорът между
страните е за дължимостта на разноските по заповедното производство.
Поради което съдът е приел, че се касае за жалба на ответника срещу
дължимите разноски, която следва да се изпрати за произнасяне на ОС-
Благоевград.
Съдебният състав след като извърши проверка за допустимост
констатира, че подаденото възражение по чл. 114а не ангажира
функционалната компетентност на настоящия съд поради непровеждане в
пълнота на процедурата по разглеждане на възражението по чл. 414а от ГПК
от заповедния съд, а също и поради непостъпване на нарочна частна жалба по
реда на чл. 413 ГПК, която да бъде и администрирана надлежно от
първоинстанционния съд.
От приложеното за послужване ч. гр. д. № 656/2021 г. по описа на
Районен съд Гоце Делчев се установява, че е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 78 от 14.06.2021 г., по реда на чл. 410 ГПК, срещу
длъжника Б. К. ЦВ. полза Ч. Е. Б.**. Присъдени са и сторените разноски.
В законоустановения едномесечен преклузивен срок длъжникът е
подал възражение по чл. 414 а с вх. № 585/15.06.2021 г., с което е възразил
срещу заповедта за изпълнение, излагайки твърдение, че е заплатил
дължиматасума, като моли съда да не му се присъждат разноските. Към
1
възражението са представени писмени доказателства за извършено плащане.
С разпореждане от същата дата – 15.06.2021 г., първоинстанционният
съд е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си.
Същевременно с разпореждане от 10.09.2021 г. и като съобразил
становища на страните, заповедният съд е приел, че предмет на оспорване в
подаденото възражение е дължимостта на присъдените разноски в издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вследствие на което е достигнал до
извода, че по своята правна характеристика подаденото възражение
представлява частна жалба по смисъла на чл. 413, ал. 1 ГПК и изпратил
книжата за образуване и разглеждане на частното въззивно производство
пред настоящия съд.
Въззивният съд като съобрази актуалната редакция на чл. 414а ГПК
намира, че заповедният съд неправилно е приел подаденото възражение като
частна жалба с предмет оспорване на издадената заповед за изпълнение в
частта на разноските по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК. Посредством
възражението за изпълнение в срока за доброволно изпълнение за длъжника е
въведена процесуална възможност да възрази срещу дължимостта на
присъдените разноски в заповедното производство, при условие, че изпълни
задължението в предоставения със заповедта срок за доброволно изпълнение.
В съдебната практика е направено разграничение между възражението по чл.
414а, ал. 2 от ГПК и възражението по чл. 413, ал. 1 ГПК. Дължимостта на
присъдените със заповедта разноски са обусловени от съществуването на
вземането и по смисъла на чл. 78, ал. 2 и чл. 414а, ал. 2 от ГПК от това дали
длъжникът е станал причина за предявяване на заявлението. По отношение на
разноските е въведено изрично правило, указващо възможността на длъжника
именно в това производство да се защити от неоснователно възлагане в
негова тежест на разноските на заявителя. Правата си в тази част длъжникът
следва да упражни в рамките на производството по чл. 414а от ГПК, а не по
реда на чл. 413 от ГПК, която е обща и приложима в останалите случаи. При
несъгласие с постановеното от съда, за страните е налице възможност да се
защитят чрез обжалване по реда на чл. 274 от ГПК на постановения от
заповедния съд акт по чл. 414а, ал. 4 от ГПК.
В процесния случай длъжникът е подал възражение, в което е
обективирал твърдения, че е изпълнил паричното задължение и че възразява
срещу дължимостта на присъдените разноски в полза на заявителя.
Възражението е депозирано в предоставения срок за доброволно изпълнение
и способства за упражняване на предоставените в разпоредбата на чл. 414а
ГПК процесуални възможности за оспорване на заповедта след изпълнение на
задължението.
Така изложените съображения обосновават извода, че предприетите
процесуални действия от страна на заповедния съд по администриране на
възражението като частна жалба и изпращането му за разглеждане пред
настоящия съд са неправилни. При осъществяване на правомощията си за
разглеждане на подаденото възражение по чл. 414а ГПК заповедният съд
следва да се произнесе по направеното от длъжника възражение за
2
недължимост на присъдените в полза на заявитителя разноски за заплатени
държавна такса и адвокатско възнаграждение в хода на заповедното
производство, което произнасяне подлежи на самостоятелно обжалване.
Гореизложеното мотивира въззивния съд за прекратяване на
настоящото производство, като делото бъде върнато за произнасяне от същия
заповеден съд с нарочен акт по възражението по чл. 414а ГПК за
недължимост на присъдените със заповедта разноски.
Воден от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 840/2021 г. по описа
на ОС - Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Гоце Делчев за произнасяне по
направеното от длъжника Б. К. ЦВ. възражение по чл. 414а ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3