№ 260092 / 01.04.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на
пети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 53 по описа на Районен съд -
Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от П. ***, чрез адв.К.
Г. от адв.дружество „Генев и Марков“, срещу
Наказателно постановление
№43-0000627/24.11.2020 година на директор на РД“АА“ - гр.Стара Загора. Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят,
който го обжалва в законоустановения срок, с
оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се че
жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз на пътници момента в който е би спрян. В тази връзка се
иска да се отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, явява се адв. М.. Последният доразвива доводите срещу НП. Претендират се и разноски.
Ответникът – РД "АА"
гр.Стара Загора, редовно призовани, не
изпращат представител.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: На 29.07.2020
г. свидетелите св. М.П.М. и св.М.К.И. и
двамата служители в РД“АА“ - гр.Стара Загора извършили проверка на лек
таксиметров автомобил Дачия Сандеро"
с ДК № ***** /собственост на „ФАММА“ ЕООД, Булстат *********/. Проверката била
извършена в гр. Хасково, бул.“Васил Левски“ до №30. Там двамата свидетели
спрели за проверка горният автомобил, който бил управляван от жалбоподателя. При
проверката се установило, че таксиметровият автомобил, собственост на
превозвача, бил приведен в работно състояние и използвал Разрешение за
таксиметров превоз на пътници № 78 от община Хасково. При тази проверка водачът
нямал Пътна книжка издадена от превозвача. На место на водача бил съставен
АУАНН, който му бил предявен и последният след като се запознал с акта, го
подписал и приел екземпляр от същия срещу подпис. При предявяването на АУАН
жалбоподателят не направил възражения по него. В акта описаното нарушение било
квалифицирано като такова по Чл. 31,ал. 1,т.5 от Наредба №34
от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
На основани
горният АУАН било издадено и атакуваното НП. Така след като приел, че не са на
лице основанията на чл.28 от ЗАНН наказвващият орган
наложил на жалбоподателя описаните в НП наказания. Наказателното постановление
е връчено на 06.01.2021г. видно от отбелязването в него.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
св.
М.П.М. и св.М.К.И., чиито показания съдът
кредитира относно обстоятелствата,
изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, безпротиворечиви и
последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените
факти, констатирани в хода на извършената проверка, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът не кредитира показанията на св.И. П.И., в
частта им относно факта на извършване на таксиметров превоз с горният автомобил
от страна на жалбоподателя. Това е така тъй като същите остават изолирани от
останалият доказателствен материал и са в противоречие с показанията на другите
двама свидетели по делото. Нещо повече самият св.И. П.И. твърди, че автомобилът е бил обозначен
като таксиметров и се ползва като такъв и същият ден когато е бил спрян е мил с
открита табела такси на покрива. Неговите показания, че е имало табела не
работи същи не се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства.
Нещо повече и св.И. П.И. потвърждава, че жалбоподателят в случая не е носел Пътна книжка,
тъй като документите били в офиса на фирмата при св.И. П.И.. това на
практика се потвърждава и от липсата на възражения по акта от страна на
жалбоподателя. Според съда показанията на св. св.И. П.И., са дадени „про кауза“ с оглед изградената защитна теза на
жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1,т. 5 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ към
датата на нарушението гласи - Чл. 31. (1) Чл. 31. (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила
от 12.12.2012 г.)
(1) При управление на таксиметров
автомобил водачът е длъжен да носи: т.5. пътна книжка, издадена от превозвача
(приложение № 12);
Санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАв.П. регламентира, че – Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г.) (1) За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАв.П. регламентира, че – Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 4000 лв. - при повторно нарушение;
3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г.) глоба 6000 лв. - при системни нарушения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.
Следователно
деянието, за които е
наложена глоба на жалбоподзателя е
обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на
АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и връчването му на
жалбоподателя, на който е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него. Според съда описанието на нарушенията е достатъчно пълно и
ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено. Посочени са ясно
дата и място на извършване на нарушенията в акта, който не страда от пороци по
чл.42 т.3 от ЗАНН. Посочено е и в какво точно състояние е бил заварен процесният автомобил, а именно приведен в режим на работа,
използващ Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 78 от община Хасково,
което има отношение към твърденията в АУАН, за извършване на таксиметрова
дейност в момента на проверката. В
случая следва да се отбележи, че в НП съвсем ясно е посочено времето и мястото
на извършване на нарушението. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, видно от представените
доказателства в тази насока, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата
и редът за издаването му и по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити, като в случая не са налице пороци в описание на нарушенията и дадената им правна
квалификация. Тоест липсват каквито и
да са съществени процесуални нарушения които да водят да отмяната на НП на това
основание.
От материално-правна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление,
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват
по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е както вече бе отбелязано
по-горе, че на посочената дата и място в НП, св. М.П.М. и св.М.К.И. при спиране
и проверка на лек таксиметров автомобил Дачия Сандеро" с ДК № ***** /собственост на „ФАММА“ ЕООД,
Булстат *********/, която е извършена в
гр. Хасково, бул.“Васил Левски“ до №30, са установили, че същият е приведен в режим на
работа не е бил закрит надписа такси на покрива и не е имал табела неработи.
При проверката се установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателя П. ***,
като при поискване от проверяващите, той е нямал, не е носел Пътна книжка
издадена от превозвача. Тук безспорно се установява, че автомобилът е бил
таксиметров, жълт на цвят стикиран като такси, с
открита табела Такси, приведен в работен режим и според свидетелите св. М.П.М.
и св.М.К.И. без табела „не работи“. В случая е необходимо да се отбележи, че
легалното определение за таксиметров превоз е дадено в § 1. Т.26 от
Допълнителни Разпоредби на ЗАвт.П. - § 1. По смисъла на този
закон: т. 26. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002
г., бр. 99 от 2003 г., бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.04.2016 г.) "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат
в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Почти същото
определение е дадено и в чл.2 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ - Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 29 от
2004 г., изм., бр. 73 от 2011 г.) Таксиметров превоз на пътници е обществен
превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително
мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Тоест като се има предвид, че процесният автомобил отговаря на изискванията за
таксиметров такъв, и към момента на проверката е бил приведен в движение, с
открита табела такси, без табела „не работи“, безспорно се доказва, че на процесната
дата и място жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз. Това е така защото
видно от горните текстове - § 1. Т.26 от Допълнителни Разпоредби на ЗАвт.Пр. - наред със превоза по маршрут срещу
заплащане, таксиметров превоз има и когато водача на автомобила го поддържа в
готовност за извършване на самия превоз. Тоест не е необходимо задължително
автомобилът да е в движение и с клиент в него. Или с други думи според съда по безспорен начин по делото се доказва от
вече обсъдените доказателства, че на процесната дата и място жалбоподателят е
извършвал таксиметров превоз с процесният автомобил. преки
доказателствени източници в тази насока са свидетелските показания на св. М.П.М. и св.М.К.И.
извършили проверката, които показания се подкрепят отчасти и от тези на св.И. И.
в частта в която съдът ги кредитира така както е посочено по-горе. Тоест от
обективна страна безспорно се установи, че към датата на нарушението
жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници, което обстоятелство макар и да се
отрича от жалбоподателя, на практика се потвърждава от обстоятелството, че
автомобилът е с не
закрита табела
такси, от която да е видно, че същият не работи, нямало е и табела „не работи“ и
автомобилът е бил приведен работен режим. Именно при тези обстоятелства и при
извършената му проверка безспорно е установено, че жалбоподателят е извършвал
таксиметров превоз, като не е представил на проверяващите, тъй като не е носел Пътна книжка издадена от превозвача.
Последното както вече има възможност да отбележи съда се потвърждава и от
показанията на свидетеля И. П.И., според който Пътната книжка и други документи
свързани с дейността на този автомобил и водача са били при него в офиса на
фирмата. Тоест жалб0подателят не е носел
посочената в АУАН и НП пътна книжка. Тук според съда правилно нарушението е
квалифицирано по чл.31,ал.1,т.5 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
Следва да се отбележи, че с оглед правилната правна квалификация на
нарушението посочена по-горе, съдът намира, че неправилно същото е санкционирано по чл. 105, ал.1 ЗАВтП. В
случая до колкото жалбоподателят не е носел и поради това не е представил
разрешението за извършване на таксиметров превоз, съдът намира, че това
нарушение следва да се санкционира на осн. чл.93, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/. Последният текст към датата на
нарушението гласи – чл.93, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020
г., в сила от 7.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.
Именно това е санкционната разпоредба
която е следвало да приложи наказващият орган, защото жалбоподателят не е носел
и съответно не е представил на контролните органи разрешението за извършване на
таксиметров превоз. В подкрепа на приложението на чл.93, ал.(2) ЗАвтП при
извършено нарушение по чл. 31,ал. 1,т. 5 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ е и цялата практика на Адм.С-Хасково - / Решение № 13 от 23.01.2012 г., по КАН дело № 530 по описа на Адм.С-гр.Хасково
за 2011 година, Решение № 164/04.05.2012 г., по КАНД № 87 по описа за 2012 година на Адм.С-гр.Хасково и
най-вече Решение № 136 07.04.2014 г. по КАН дело № 64 по описа за 2014
година на
Адм.С-гр.Хасково и
др./. От всичко дотук се установи, че неправилно е санкционирано нарушението по
чл. 31,ал. 1,т. 5 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ за
което има специална разпоредба в ЗАвтП -
чл.93, ал.(2) ЗАвтП. Това прави НП незаконосъобразно поради което следва
да се отмени.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №43-0000627/24.11.2020 година на директор на РД“АА“ - гр.Стара Загора.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /.П.Н./