Р E Ш Е Н И Е
№ 18
гр.Плевен, 08.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 939
описа на Административен съд – Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 876
от 19.12.2019 г.,
постановено по анд № 2362/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 8 от 30.05.2016 г. на Директора на Регионална дирекция „ПБЗН“ –
Плевен, с което на „Беркут системс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, бул. ***, представлявано от Р.Г.Х.от гр.Плевен, бул. ***,
с ЕГН **********, на основание чл.262, ал.1, т.2 от ЗМВР е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.15, приложение № 4 от
Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за това, че на 3.11.2017 г. в гр.Плевен,
като търговец, получил разрешение за извършване на дейност по смисъла на чл.129,
ал.2, т.5 от ЗМВР, не представя на комисията, извършваща контролна проверка
след издаване на разрешение за осъществяване на дейност по поддържане и
обслужване на противопожарни системи и съоръжения, всички технически средства и
оборудване, с които трябва да разполага.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, представлявана от директора
С.М.А., който счита същото за постановено при неправилно тълкуване и прилагане
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
С Решение № 219
от 13 март 2020 г., постановено по канд № 145/2020 г., Административен съд –
Плевен е обезсилил решението на Районен съд – Плевен и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
С Решение №
260044 от 04.09.2020 г., постановено по анд № 925/2020 г., Районен съд – Плевен
е потвърдил Наказателно постановление №1/11.01.2018 год. на Директора на
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Беркут системс“ ЕООД,
чрез адвокат С.М., която счита, че съдът неправилно е кред итирал с доверие непълните и неточни показания на призованите
свидетели от ответната страна, в резултат на което е постановил един
незаконосъобразен съдебен акт. Твърди, че от разпита на свидетелите както в
първото, така и във второто производство пред Плевенски районен съд става ясно,
че при извършената проверка управителят на наказаното търговско дружество е
представил техническо средство, което проверяващите са приели, че не отговаря
на изискванията, но нито в АУАН, нито в НП се описва какво е това техническо
средство, а единствено е посочено, че не се представят всички технически
средства. Сочи, че въпреки предоставянето на тези свидетели на материалите по
делото, за да си припомнят конкретния случай, същите не могат да обяснят и
единствено преповтарят описаното в обжалваното НП, като не изясняват напълно
фактическата обстановка, а именно какви технически средства са представени. Навежда
доводи, че след извършена на основание чл.133 ал.1 от ЗМВР контролна проверка
на дружеството на 21.03.2016 г., на същата дата и на 03.05.2016 г. дружеството
закупува необходимите технически средства, за което са представени и
доказателства по делото и от тогава при всички проверки и издавани разрешения
за осъществяване на дейността, се представят тези средства. Твърди, че същите
тези технически средства са представени на 23.02.2018 г. пред комисия,
назначена от директора на ГДПБЗН – МВР – гр.София, при която е констатирано, че
жалбоподателят разполага със съответните накрайници /съединители/ с работно
налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни
кранове. В заключение моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява
от адв.М. с пълномощно на л.10 от делото, която поддържа жалбата на заявените в
нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното НП.
Ответникът Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Плевен, представлявана от директора С.М.А., е
депозирал по делото възражение против касационната жалба, като счита същата за
неоснователна. Навежда доводи, че в хода на съдебното производство по безспорен
и категоричен начин е установено извършеното административно нарушение от
санкционираното дружество, а именно, че при проверката в сервиза на търговеца,
същият не е показал на комисията, извършваща проверката, всички технически
средства и оборудване, с които трябва да разполага. Твърди, че въпросното
нарушение е установено от комисията, извършваща проверката. Твърди също, че
посочените в касационната жалба фактури са за уред с неясни характеристики.
Счита, че въззивният съд е разгледал подробно всички факти, проверил е
компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган и цялата
преписка по делото и въз основа на това е взел законосъобразно и обективно решение,
което следва да остане в сила. В заключение моли съда да отхвърли касационната
жалба и да им присъди направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не
взема становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН № 10/11.12.2017г. от Началник на
РСПБЗН – Никопол при РДПБЗН – Плевен, в присъствието на свидетелите Я.И. Г.и М.А.
В., както и Управителя на „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД – Р.Г.Х.. Съставен е за това,
че на 3.11.2017 г., в гр. Плевен,
„БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД, като търговец, получил разрешение, рег. №
724/07.07.2017 г. от ГДПБЗН – МВР за извършване на дейност по смисъла на чл.
129, ал. 2, т. 5 ЗМВР, не представя на комисия, извършваща контролна проверка
след издаване на разрешение за осъществяване на дейност по поддържане и
обслужване на противопожарни системи и съоръжения, всички технически средства и
оборудване, с които трябва да разполага, а именно: уред със съответните
накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на
шланговете на вътрешните пожарни кранове. При проверката, от страна на
управителя на „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД, е представен договор с фирма „Ди-М“ за
предоставяне на съоръжения, включващи водна помпа, но след извършена
допълнителна проверка и изискана информация от цитираната фирма се установява,
че тя не е предоставяла на „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД уред със съответните
накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на
шланговете на вътрешните пожарни кранове. Описаното е квалифицирано като
нарушение по чл.15 във връзка с Приложение №4 от Наредба № 8121з-531 от
9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на
пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и
съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях.
Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; по реда и в срока
по чл.44 ал.1 ЗАНН е представил възражения, в които е оспорил компетентността и
правилността на извършената проверка, като е изложил и съмнения за проявена
тенденциозност от страна на служителите на РДПБЗН – Плевен. Административнонаказващият
орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа
обстановка, респ. – не е възприел направените от страна на нарушителя
възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с
което на „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД – Плевен е наложена имуществена санкция в размер
на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.262 ал.1 т.2 от Закона за министерството
на вътрешните работи, за извършено нарушение по чл.15 във връзка с Приложение
№4 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване
на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и
обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от
търговци и контрола върху тях.
Съдът изложил съображения, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица ,
не са допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на
процесуалните правила. Евентуалното непредставяне на Заповед за извършване на
процесната проверка, на проверяваното лице според въззивния съд, не съставлява
такова нарушение, освен това констатирал, че такава Заповед
№947-649/02.11.2017г. е представена по делото /л.30/ и съобразно същата,
на служителите Р.С., Н.Н.и Я.Г.е било
възложено извършването на проверка на „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД, включително –
евентуално съставяне на АУАН, в случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели Р.М.С., Я.И.
Г.и М.А. В. и приложените писмени доказателства /л.121 – 122 от делото/. Показанията
на свидетелите Р.С. и Я.Г.като подробни и взаимно потвърждаващи се, убедителни
и последователни, и кореспондетнти с изложената в АУАН/НП фактическа обстановка
и Протокол за резултати от контролна проверка, извършена на основание чл.133
ал.1 ЗМВР от 09.11.2017г. кредитирал.
Съдът изложил съображения, че съобразно чл.15 от Наредба № 8121з-531 от
9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на
пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и
съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях,
„Търговци, извършващи поддържане и обслужване на противопожарни системи и
съоръжения, разполагат с технически средства и оборудване съгласно стандартите
по чл. 31, ал. 2,
но не по-малко от определените в приложение № 4.“; на свой ред, т.8 от
Приложение №4 поставя като изискване за
наличието на минималните технически средства и оборудване – „Уред със
съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за
изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове.“ Съдът приел, че при извършената на 3.11.2017г. проверка,
„БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД – Плевен не е разполагало с уред с посочените минимални
изисквания за работно налягане от минимум 12 бара. Направил извод, че нарушението
по чл.15 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. се явява доказано по несъмнен
начин. Относно извършената проверка на
основание чл.133 ал.1 ЗМВР от 23.02.2018г. на ГДПБЗН , при която не е установена липсата на уред с посочените
минимални изисквания съдът изложил аргументи , че както Протокол за резултати
от контролна проверка, извършена на основание чл.133 ал.1 ЗМВР от 09.11.2017г.,
така и Протокол за извършена проверка на основание чл.133 ал.1 ЗМВР от
23.02.2018г. на ГДПБЗН отразяват различни моменти състояния, установени при
различни проверки спрямо „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД – ПЛЕВЕН. Дали при втората от
тези проверки, извършена от ГДПБЗН, проверяваното лице е представило същият
уред, както при първоначалната проверка на РДПБЗН – ПЛЕВЕН – и дали спрямо този
уред са правени междувременно някакви допълнителни модификации, в т.ч. –
насочени към привеждането му в съотвествие с Приложение №4 към от Наредба № 8121з-531
от 9.09.2014 г. според съда може само да се предполага. Това, което приел за установено
с положителност в случая е, че към 03.11.2017г., „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД – ПЛЕВЕН
не е разполагало с уред със съответните накрайници (съединители) с работно
налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни
кранове. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната
инстанция намира постановеното решение за правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на дружеството факти са установени
в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правилния извод за съставомерност и доказаност на извършеното деяние и за липса на допуснати
процесуални нарушения при съставяне на акта и НП. Ето защо фактическите
констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от
настоящата инстанция, като не е необходимо да се преповтарят, по аргумент от
чл.221, ал.2 от АПК.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд
неправилно е кредитирал показанията на контролните органи с доверие. Същите
отразяват техните непосредствени
възприятия при проверката на съоръжението и техническата документация, като
актосъставителят например изрично посочва, че са разгледали представения уред,
който са счели, че не отговаря на изискванията и са установили, че параметрите
му не са изискуемите по Наредбата. Като следва да се има предвид, че в момента
на проверката управителят на дружеството няма данни да е възразил, че
намереният уред-техническо средство, не
е бил с по-малко налягане от 12
бара, а е бил с параметри, които
съответстват на изискванията на Приложение №4 от Наредбата. Напротив, дори по данните от показанията на
актосъставителя в съдебно заседание, на контролните органи е бил представен
договор с фирма „Д-им“ за ползване на такова съоръжение, но тъй като такъв уред
не се е намирал на място в обекта, затова е бил съставен акта. Следва да се има
предвид, че писмените доказателства, неоспорени и необорени от касатора, също
установяват по безспорен начин извършеното нарушение. В тази връзка представените
с касационната жалба на л.7-9 фактури, експедиционна бележка и фискални бонове
не удостоверяват категорично и еднозначно закупуването и на това
основание-притежаването на уред със
съответните накрайници /съединители/ с работно налягане минимум 12 бара за
изпитване на шланговете на вътрешните
пожарни кранове. Описаните в представените документи машинни части и елементи не налагат
еднозначен и категоричен извод, че това е процесният уред, респективно, че това
са неговите съставни части, от една страна. От друга страна, касаторът е
представил и Протокол с рег.№947000-367/4.04.2016 год. за резултатите от
извършена на 21.03.2016 год. проверка при дружеството, в който също е посочено, че при проверката на дата
21.03.2016 год., когато според счетоводните документи са закупени горните
части, елементи, дружеството не е разполагало с уред със съответните накрайници
/съединители/ с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на
вътрешните пожарни кранове. Протоколът е
съставен на 4.04.2016 год.-след проверката на 21.03.2016 год. и е подписан и от
представляващия дружеството Румен Христов, който не е възразил при подписването
на протокола на 4.04.2016 год, не е посочил и няма данни да е представил на
тази последваща проверката дата доказателства за закупените от него части и елементи,
за да опровергае вписаните в протокола обстоятелства. Правилен и обоснован на
събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че Протокол за извършена
проверка на основание чл.133 ал.1 ЗМВР от 23.02.2018г. на ГДПБЗН отразява
установеното при тази по-късна проверка, при която действително е възможно
дружеството да е привело в съответствие с Наредбата цялостно дейността си, в
т.ч. по отношение на притежавания технически уред със съответните
характеристики. Но не опровергава установеното при предходна проверка, че касаторът
не притежава такъв уред със съответните хараткеристики. Касационната инстанция
счита още, че проверката за наличие на такъв уред изисква физическа, фактическа
проверка на самия уред и неговите технически характеристики, за да се установи
дали съответства на изискванията на Наредбата, поради което независимо от това
дали са били представени тези фактури и счетоводни документи от 2016 год. при
проверката през 2018 год., когато е установено наличие на такъв уред,
констатацията, отразена в протокола 1983р-2957 е направена именно поради
физическо наличие в обекта на този уред. В този смисъл е и обективираната в
протокола констатация: „търговецът разполага с технически средства….“ , а не е
посочено например, че представя документи, че притежава такива. Ето защо
съвкупният анализ на писмените и гласни доказателства налагат извода, че към
3.11.2017 год. дружеството не е разполагало с уред със съответните накрайници
/съединители/ с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на
вътрешните пожарни кранове.
Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да
се остави в сила.
Ответникът –РДПБЗН в депозирано по делото писмено възражение е поискал
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такова не следва да се
присъжда на ответника обаче, защото писменото възражение е изготвено и
подписано от Директора на РДПБЗН, а не
от юрисконсулт, и защото ответникът в съдебно заседание не е бил представляван
от юрисконсулт.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260044 от 4.09.2020 г., постановено по анд № 925/2020 г. на Районен съд –
Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
РДПБЗН-Плевен за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение касационното производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.