№ 110
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503940 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 4459/23.07.2020г, постановено по гр.д.№ 825/2019г по описа на СГС, е
осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на С. И. С. с ЕГН **********,
сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
които са в причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено на 23.04.2018 г. в гр.София на
пешеходна пътека, виновно причинено от водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ********,
чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02117001346898, валидна от 16.05.2017 г.
до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2018 г. до
окончателното издължаване, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., поради
приет принос в размер на 50%. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. С. с ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 865 лв. Осъден е С. И. С. да заплати на основание чл.78, ал.3 от
ГПК на ЗД „Бул Инс” АД сумата от 1300 лв. разноски направени от ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 800 лв., съобразно уважената
част от иска и сума в размер на 200 лв.-възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета
на съда.
Решението е обжалвано от ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв.Ал.И. от САК, в
частта му, с която исковата претенция е уважена за разликата от 1 000лв. до 20 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава, съответна част от разноските, с
1
доводи, че е неправилно. Сочи, че в представената медицинска документация е описана
травма при ПТП на 23.04.2018г, в коeто ищецът е бил участник като пешеходец. Бил е
диагностициран със счупване на външния малеол на лявата малкопищялна кост /фибула/,
като първоначално е било отказано болнично лечение, но на 4.05.2018г е постъпил в
болница и е било извършено оперативно стабилизиране на счупването с плака и винтове.
Няма данни за настъпили усложнения. Излага доводи, че поддържа възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не е направил необходимото да избегне
удара, не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото го МПС, не е изпълнил
задължението си по чл.113 ЗДвП. Предприетото от него връщане е направило удара
неизбежен, тъй като водачът на лекия автомобил не е могъл да предвиди, че пострадалият
ще се върне обратно. Поради това счита, че размерът на съпричиняване следва да бъде по-
висок от 50 %. По отношение на претенцията за лихва за периода 18.08.2018г до 7.02.2019г.
сочи, че е неоснователна, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка, поради което е
налице забава на кредитора. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да
се отхвърли исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за разликата от 1 000лв. до 20 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата за периода 18.08.2018г до 7.02.2019г. и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответните страни по жалбата- наследниците на С. И. С., починал на 14.12.2020г и на
негово място конституираните И. С. И.-Б. и В. С. И., представлявани от адв.А. С. от САК, са
оспорили въззивната жалба като неоснователна. Депозирана е насрещна въззивна жалба в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над 20 000лв. до 40 000лв.
Считат, че правилно е определено по размер обезщетението за неимуществени вреди.
Възразяват срещу приетия размер на съпричиняване от 50%, тъй като ПТП е станало на
пешеходна пътека.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са депозирани в законоустановения
срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Ищецът по делото-С. И. С., починал на 14.12.2020г и на негово място са
конституирани И. С. И.-Б. и В. С. И./, е посочил, че на 23.04.2018г, около 10.15часа, в
гр.София, ул.”Река Велека” е настъпило ПТП, като при управление на л.а. „Опел Астра”, с
рег. № ******** с водач В. Г. В., го е блъснал докато е пресичал пешеходна пътека.
Получил е счупване на долен ляв крайник-фрактура на латерален малеол. Изживял е силен
емоционален шок от удара и не се е възстановил. Към датата на настъпване на ПТП лекият
автомобил е била застрахован при ответното дружество. Предявил е заявление с вх. № ОИ-
311867/17.05.2018г за изплащане на обезщетението, но не е определено и изплатено
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Претендирал е да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 18.08.2018г до окончателното изплащане.
Ответникът по делото- ЗД „Бул Инс” АД, чрез процесуалния си представител, е
оспорил исковата претенция по основание и размер. Възразил е, че е извършен деликт от В.
В. като водач на л.а.м. „Опел Астра“ с доводи, че е налице случайно деяние. Направил е
евентуално възражение за съпричиняване на вредата с твърдението, че ищецът не е направил
необходимото да избегне удара, а е имал възможност за това, въпреки че е пресичал на
пешеходна пътека. Не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото го МПС,
като не е изпълнил задължението си по чл.113 ЗДвП, с което се е поставил в превишен
спрямо нормалния риск.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл.432,
2
ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД за сумата от 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата от 18.08.2018г до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата до 40 00лв. Приел е, че е доказано възражението за
съпричиняване и е определил същото в размер на 50%.
Не се спори между страните, че увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при
ответника, покриваща датата на ПТП.
Безспорно е, че със споразумение от 13.05.2019 г. по н.о.х.д. № 20987/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 121 състав, В. Г. В. е признат за
виновен в това, че на 23.04.2018 г., около 10,15 часа в гр.София, при управление на л.а.
„Опел Астра“ с рег.№ ********, по ул. „Тодорини кукли“, с посока на движение от ул.
„Витиня“ към ул. „Неофит Бозвели“, в района на кръстовището с ул. „Река Велека“,
приближавайки към пешеходна пътека с пътна маркировка М.8.2. от ППЗДвП, нарушил
правилата за движение по пътищата, като не пропуснал преминаващия по пешеходната
пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и намиращ се на
пътното платно пешеходец С. И. С., не осигурил преминаването му, като не се убедил, че
около габаритите на автомобила (пред и отстрани от него) няма преминаващи хора и едва
тогава да потегли и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на глезена на малкопищялната кост на левия крак, довело до трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и
деянието е извършено на пешеходна пътека.
От заключението на САТЕ се установява, че ищецът в качеството си на пешеходец,
от техническа гледна точка е имал непрекъсната пряка зона на видимост към лекия
автомобил, още от момента, в който е навлязъл върху пешеходната пътека от разстояние
около 4,20 м, след като е започнал да се движи от дясно на ляво с цел пресичане на ул. „Река
Велека“ до момента, в който е предприел движение на заден ход с гръб към траекторията на
движение на автомобила, тъй като водачът преди това е бил спрял и е изчаквал
преминаването на предходните пешеходци. Движейки се сам и след групата от пешеходци
от дясно на ляво, при условие, че автомобилът е бил в покой, пешеходецът е имал
възможност да предотврати ПТП, ако непосредствено преди да предприеме движение назад
е упражнил визуален контрол при условие, че светофарната уредба вече е преминала в
забранителен режим на работа. Установява се, че водачът е възприел своевременно
пешеходеца, но е реагирал обективно значителни късно, тъй като до момента на поява на
опасността /движение назад/, пешеходецът не е давал видими признаци, че ще промени
рязко посоката си на движение. В момента, в който пешеходецът е навлязъл за пръв път
върху пешеходната пътека от дясно на ляво, лекият автомобил „Опел Астра” е бил в покой,
насочен с предната си част към средна пътна лента на дясното пътно платно на ул. „Река
Велека“ под ъгъл около 45 градуса, а в момента, в който пешеходецът се е спрял, отклонил
се е странично на свое ляво, чрез крачка в страни, излязъл е от зоната на пешеходната
пътека, придвижил се е извън нея по посока на огледа, предприел внезапно движение назад,
извън пешеходната пътека. Движейки се сам и след групата от пешеходци от дясно на ляво,
при условие, че автомобилът е бил в покой, пешеходецът е имал възможност да предотврати
ПТП, ако непосредствено преди да предприеме движение назад е упражнил визуален
контрол при условие, че светофарната уредба е преминала в забранителен режим на работа.
Водачът е възприел своевременно пешеходеца, но е реагирал значително късно, тъй като до
момента на поява на опасността /движение назад/, пешеходецът не е давал видими
признаци, че ще промени рязко посоката си на движение. От техническа гледна точка, ако
водачът е управлявал автомобила си с оптимално безопасната скорост, не по-висока от
3.90км/ч , реагирайки с време за реакция не по-голямо от 0.6сек е могъл да предотврати ПТП
чрез аварийно спиране. В момента, в който пешеходецът е навлязъл за пръв път върху
3
пешеходната пътека от дясно на ляво, лекият автомобил е бил в покой, насочен с предната
си част към средна пътна лента на дясното пътно платно на ул.”Река Велека” под ъгъл
45гладуса, а в момента, в който пешеходецът е спрял и е започнал да се движи назад,
водачът е бил предприел задвижване на автомобила с цел продължаване по ул.”Река
Велека” Спрямо момента на пресичане /стъпване/ на пешеходната пътека, пешеходецът е
действал пръв, а спрямо момента, в който пешеходецът е спрял и е започнал да се движи
назад, водачът е действал пръв.
При липса на спор пред въззивната инстанция, че следва да се ангажира
отговорността на ответното дружество, следва да се разгледа спорния въпрос за
възражението за съпричиняване. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът
е нарушил задължението си да не спира без необходимост на платното за движение, а и
внезапно е предприел движение назад с гръб към траекторията на движение на автомобила,
в момент, в който светофарната уредба е преминала в забранителен режим на работа, с което
е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат, като е нарушил чл.113,
ал.1, т.2 ЗДвП, удължил ненужно пътя и времето за пресичане, както и задължението си да
не спира без необходимост на платното за движение”. Внезапно и рязко е тръгнал назад, без
да се обърне и то с гръб към траекторията на движение на автомобила, за което и самият той
е дал показания в досъдебното производство, че е достигнал до средата на улицата, спрял се
е на място и се е поколебал дали да продължи да пресича, но като е преценил, че няма да
успее е решил да се върне обратно и е направил крачка назад.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, в сила към датата
на ПТП, според която пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие, но когато то е настъпило на пешеходна пътека, а водачът е
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
ЗДвП, имащо отношение към произшествието. В случая автомобилът не се е движил с
превишена скорост, спазил е разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП при приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Потеглил е след преминаване на пешеходците
и след като светофарната уредба е преминала в забранителен режим на работа. Въпреки
нарушението на чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП, че водачът на лекия автомобил след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се
намират на пешеходната пътека, то следва да се отчете и поведението на пешеходеца, който
е сменил рязко посоката си на движение, спрял е не платното, удължил е времето за
пресичане. Поради това следва да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, независимо, че ПТП е настъпило непосредствено до пешеходна пътека. При
отчитане на изложеното приносът му следва да се определи в размер на 30%.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл. 432, ал.1 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на
ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ
Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
4
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От представената по делото медицинска документация и заключението на СМЕ се
установява, че С. С. е получил в резултат от процесното ПТП счупване на долен край на
лявата малкопишялна кост. Била му е поставена гипсова шина за 45дни, поради отказ на
ищеца от оперативно лечение. След 10 дни е бил приет в болница, където е бил опериран-
открито наместване и фиксация с метална пластина и винтове на малкопищялната кост.
Изписан е бил с предписания за ограничен двигателен режим за 45 дни, обезболяващо и
противосъсирващо лечение. След сваляне на шината е провеждал раздвижване на крайника
в домашна обстановка. Налице са остатъчни последици-белег от операция от външната
страна на левия глезен-8 см. Глезенната става извършвала движение в обем по-малък от
нормата с 10%.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. С.
И., дъщеря на ищеца, се установява, че тя е посетила баща си в ИСУЛ, където го били
приели, непосредствено след инцидента. Ищецът бил на инвалидна количка. В тази болница
било предложено оперативно лечение на ищеца, но на много висока цена, поради което
ищецът отказал операцията с цел да потърси друга болница. Впоследствие ищецът бил
опериран. След проведеното болнично лечение, ищецът продължил лечение в домашни
условия, като за него се грижела свидетелката, но той не можел да се справя сам с най-
елементарните неща - не можел да ходи до тоалетна сам, не можел да се къпе, не можел да
яде, поради което и по общо решение на дъщерите му, ищецът бил настанен в старчески
дом, в който да се грижат за него. Преди произшествието ищецът бил като всеки нормален
човек на неговата възраст -излизал преди обяд с приятели, събирали се, ходел до парка,
излизал с внучката си навън, разхождал се, пазарувал, без никакви затруднения и проблеми.
След катастрофата той изпаднал в депресия, защото не можел да се справя сам и му било
много тежко, че дъщеря му трябва да го къпе, да го води до тоалетна. Паднал духом, не
можел да става. Ставал с помощ, с проходилка. Бил настанен в старчески дом, в който да се
грижат за него, тъй като в дома има медицински персонал. Имал нужда от помощ за
придвижване, тъй като не можел да ходи без чужда помощ.
Следва да се отчете, че пострадалият е бил на 67 години към момента на ПТП,
причинените му увреждания са-счупване на долен край на лявата малкопишялна кост.
Претърпял е оперативна интервенция, като е останал белег от операцията от външната
страна на левия глезен-8 см, глезенната става извършвала движения в обем по-малък от
нормата с 10%. Не е имало пълно възстановяване на самостоятелното си движение на
пострадалия. Изпитвал е болки и страдания, имал е нужда от чужда помощ, изпаднал е в
депресия. Въз основа на това следва да се определи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 40 000лв.
При отчитане на определеното съпричиняване от 30%, следва да се приеме, че
исковата претенция за обезщетението за неимуществени вреди се явява основателна до
сумата до 28 000лв., ведно със законната лихва върху нея.
Възражението за периода на дължимата лихва от 18.08.2018г до 7.02.2019г е
неоснователно, тъй като непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на
чл.380, ал.3 КЗ, не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за
отказ за образуване на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице
като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и
то в хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила
съдебно решение. Когато произнасянето по застрахователната претенция по чл.498, ал.1 КЗ
е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или
5
недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на изисканите от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от
застрахователя доказателства по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ, неизпълнението на
длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от увреденото лице. В този случай не
е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за посочването й и
неизплащането на застрахователното обезщетение. Според решение № 194 от 03.02.2016г.
по т.д. № 1890/2014г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, забавата на
кредитора по чл.95, ал.1 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна
връзка с неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице само,
ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от
увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл.380, ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от
страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на
обезщетението. Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо,
не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие,
като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на
собствената му забава. Застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, когато не е определил
дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на
увреденото лице, включително в съдебното производство по чл.432, ал.1 КЗ, в хода на което
е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение, не
е налице забава на кредитора по см. на чл.380, ал.3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в
забава по чл.497, ал.1 КЗ до посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за
банковата сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението. /Така решение
№167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о./
Поради това следва да се приеме, че дължимата лихва за забава се дължи от
18.08.2018г до окончателното изплащане на сумата.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция
по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за разликата от 20 000лв. до 28 000лв. и да се осъди ЗД
„Бул Инс“ АД да заплати на наследниците на С. И. С. с ЕГН ********** сумата за
обезщетение за разликата от 20 000лв. до 28 000лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата. Следва да се потвърди решението в частта му, с която
исковата претенция е уважена за разликата от 1 000лв. до 20 000лв. и е отхвърлена за
разликата от 28 000лв. до 40 000лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено
застрахователното дружество да заплати на адвокат А. С. С. с ЕГН ********** сумата от
452лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Не следва да се разглежда
възражението за прекомерност, тъй като адвокатското възнаграждение се присъжда по
минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва допълнително за пред първата инстанция да се присъди разликата
от 865лв. до 1370лв. за адвокатско възнаграждение.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъден С. И. С. да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД сумата за разликата от 780лв. до 1300лв. за разноски пред първата
инстанция.
Следва да бъде осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* на чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд
държавна такса върху уважения размер на иска 160лв.
Мотивиран от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4459/23.07.2020г, постановено по гр.д.№ 825/2019г по описа на
СГС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция на С. И. С. с ЕГН
**********, починал и на негово място конституирани наследниците му И. С. И.-Б. и В. С.
И., срещу ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 20 000лв. до 28 000лв. за застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
които са в причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено на 23.04.2018 г. в гр.София на
пешеходна пътека, в частта му, с която е осъден С. И. С. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД
сумата за разликата от 780лв. до 1300лв. за разноски пред първата инстанция, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на наследниците С. И.
С. с ЕГН ********** - И. С. И.-Б. и В. С. И., за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 20 000лв. до 28 000лв. за застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
които са в причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено на 23.04.2018 г. в гр.София на
пешеходна пътека, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018 г. до окончателното
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4459/23.07.2020г, постановено по гр.д.№ 825/2019г по
описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, да
заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД на С. И. С. с ЕГН **********, сумата за разликата от 1 000лв. до 20 000лв., за
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания от причинените му телесни увреждания, които са в причинно-следствена връзка с
ПТП, осъществено на 23.04.2018 г. в гр.София на пешеходна пътека, виновно причинено от
водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
02117001346898, валидна от 16.05.2017г. до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2018 г. до окончателното издължаване, И В ЧАСТТА му, с
която е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди за разликата над сумата от
28 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., поради приет принос в размер на
30%.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. С. С. с ЕГН ********** сумата от 452лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, както и сумата за разликата от 865лв. до
1370лв. за допълнително адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* на чл.78, ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд държавна
такса върху уважения размер на иска 160лв.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8