Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………...2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и втори май
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 57 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на С.Й.Д. срещу мълчалив отказ на началника на СГКК –
Варна по нейно заявление вх. № 01-475355/21.10.2019г. за изменение на
кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор 10135.5505.405.1.2
от кадастралната карта на район „Аспарухово“ гр.Варна и издаване на схема на
същия.
Жалбоподателят твърди
в жалбата си, че оспореният акт е неправилен
и незаконосъобразен. Твърди, че със Заявление вх. № 01- 475355 – 21.10.2019 г. е
заявила вписване в КР за имот с идентификатор № 10135.5505.405.1.2, находящ се
в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Ропотамо“ № 16, представляващ приземен етаж
от съществуваща жилищна сграда, като е поискала и издаване на скица на имота, за
което е заплатила дължимата такса, като към заявлението е приложила описаните
документи, но в седемдневния срок /30.10.2019 г/ заявените действия не били изпълнени
от СГКК- Варна и скица не била издадена. По нейна инициатива бил проведен
телефонен разговор с агенцията, при който служител дал устни указания за
представяне на документ за собственост, удостоверяващ придобиването върху
процесния обект. С уточняваща молба от 01.11.19г. били внесени пояснения и
документи, но след изтичане на седемдневен срок заявените услуги не били
извършени. Издаването на скица по своята същност е извършване на административна
услуга по смисъла на пар.1, т.2, б.„а“ от ДР на Закона за администрацията вр.
чл.21, ал.3 от АПК, като редът за извършването на административни услуги и
обжалването на отказите за извършването им е по АПК, доколкото в специален
закон не е предвидено друго. Твърди, че в случая е налице мълчалив отказ по
смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Относно собствеността счита, че са налице
доказателства за това. Наследник е по заместване на М. Х. А./***/ - бивш жител ***, починала на ***, оставила единствен
наследник - син Д. Й. З. /***/, б.ж. на ***, починал на ***, чийто единствен
наследник е баща й Й. Д. ***,
починал на ***. С Удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и
право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата, издадено
от Градски народен съвет - Варна, наследодателката им М.Й.А. е призната за собственик на ½ идеална част от постройките и подобренията,
направени в държавно дворно място, представляващо парцел XVI - 827 от квартал 85, кв. „Аспарухово“ по плана на град Варна, дворното
място цялото с площ 465 кв.м., идентификацията по КК към 1960г. За отстъпеното
право на строеж М. А. е заплатила
сумата от 156.24 лв., видно от цитираното удостоверение, като това
удостоверение /както е отразено в него/ заменя нотариален акт и установява
всички права на носителя му, съгласно чл.18 от Закона за собствеността.
Съгласно чл.19 от ЗС, в редакцията към годината на учредяването на правото на
строеж на М. А., правото на собственост върху държавни недвижими имоти може да се
установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези
имоти. Обстоятелството на признатото в полза на М. А. ½ идеална част от правото на строеж върху държавно дворно място от
465 кв.м в кв. 95, е отразено в Акт № 4635 за държавна собственост на недвижим
имот от 27 август 1964 г. Цитираното удостоверение, ведно с отразяването в акта
в книгата, която се води за имота, е достатъчно годно писмено доказателство за
собственост върху % идеална част от построената сграда, като и към момента
отсъства договор за доброволна делба или влязло в законна сила съдебно решение
за водено дело за съдебна делба със съсобствениците на имота. Делото, водено
през 1993г. от съсобствениците Ж. И. и З. И., е с правно основание чл.108 от ЗС, като искът срещу наследодателите Д.Й. и Й.Д. е отхвърлен от ВРС като първа инстанция, а решението е потвърдено от ВОС
и от ВС на РБ. Надлежното вписване на съдебните решения в Агенция по
вписванията - Варна потвърждава твърдяно по отношение на собствеността. Моли оспореният акт да бъде отменен, а
преписката върната с указания за административния орган - СГКК - Варна да
извърши административната услуга. Моли да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответната
страна-Началник на СГКК Варна, редовно призована, представител не се явява. Изразено
е писмено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена. Счита, че подаденото заявление с вх.№
01-475355/21.10.2019г. е за извършване на изменение в КРНИ и издаване на схема
за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5505.405.1.2, а в подадената
жалба с вх.№ 06-4601/15.11.2019г. неправилно се твърди, че подаденото заявление
е за сграда с идентификатор 10135.5505.405.2. Счита, че с издадената и влязла в
сила Заповед № 18-5484/28.07.2017г. административният орган се е произнесъл по
отношение вписването в КРНИ относно изброените в заповедта обекти и към
заявление с вх.№ 01-475355/21.10.2019г. не са представени нови факти и
обстоятелства, които подлежат на вписване и налагат издаване на нов
административен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираният размер
на адвокатски хонорар от процесуалния представител на жалбоподателя в случай,
че надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004г. за определяне на минималния
размер на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованите
страни С.Й.Д., Д.Й.Г., Х.Й.Д., М.Й.Д. и А.Й.Д., редовно
призовани, не се явяват, не се
представляват и не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата
страна С.Ж.М., чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че жалбоподателят не
прилага нови факти и обстоятелства, които да подлежат на вписване в КР и да
задължават административният орган да се произнесе с нов административен акт, и
като е отказал ответника е спазил закона и се е позовал на съдебно решение по
дело № 3544/2017г. на Адм.съд-Варна, чиито мотиви е длъжен да изпълни. Моли да
й бъдат присъдени разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Заявление
вх. № 01- 475355 – 21.10. 2019 г. се установява, че Й. е подала същото за извършване
на следните услуги- нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на
недвиимите имоти /КРНИ/, вид-обикновена, за обект: СОС 10135.5505.405.1.2,
находящ се в град Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Ропотамо“ № 16, ет.1 и издаване
на схема на СОС 10135.5505.405.1.2, вид- обикновена- 7 дни, като към
заявлението са приложени описаните в него документи. Приложени са доказателства
за платена държавна
такса за извършване на услуга по подаденото до СГКК-Варна заявление. С уточняваща молба вх. № 05-16477/01.11. 2019 г. са представени пояснения и
документи.
От
представените удостоверения за наследници се установява, че жалбоподателката е
наследник по заместване на М. Х. А. /***/ - бивш жител ***, починала на ***, оставила единствен
наследник - син Д. Й. З. /***/, б.ж. на Варна, починал на ***, чийто единствен наследник е баща й Й. Д. ***, починал на ***. С Удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и
право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата, издадено
от ГНС - Варна, наследодателката М. Й. А. е призната за собственик на ½ идеална част от постройките и
подобренията, направени в държавно дворно място, представляващо парцел XVI - 827 от квартал 85, кв. „Аспарухово“ по плана на град Варна, дворното
място цялото с площ 465 кв.м, идентификацията по КК към 1960 г. За отстъпеното
право на строеж М. А. е
заплатила сумата от 156.24 лв., видно от цитираното удостоверение, като това
удостоверение /както е отразено в него/ заменя нотариален акт и установява
всички права на носителя му, съгласно чл.18 от Закона за собствеността.
Обстоятелството на признатото в полза на М.А. ½ идеална част от правото на строеж върху държавно дворно място от 465
кв.м в кв. 95, е отразено в Акт № 4635 за държавна собственост на недвижим имот
от 27 август 1964г. От представеното съдебно решение по гр.д.№3971/93г. на ВРС,
оставено в сила с решиение от 28.12.1994г. по гр.д.№ 2672/1994г. на ВОС, се
установява, че през 1993 г. съсобствениците Ж. И. и З. И. са водили дело с правно основание чл.108
от ЗС, като искът срещу Д.Й. и Й. Д./наследодатели на жалбоподателката/ е отхвърлен, като съдебните решения
са надлежното вписани в Агенция по вписванията – Варна. Съгласно представените
доказателства заявителката /жалбоподателката/ и останалите наследници на Й.Д.Й. и по заместване като наследници на М.А. са собственици на ½ идеална част от построените в имот с
идентификатор 10135. 5505.405 сгради. Представени са и виза за строеж, молба до
сектор „Архитектура, градоустройство и конструкции“, както и архитектурни
планове; издадени и на името на М. Й..
С
писмо изх.№20-78782/14.11.19г. жалбоподателката е уведомена, че във връзка със
заявлението й е извършена проверка, при която е установено, че с влязло в сила
съдебно решение по адм.д. №3544/17г. по описа на Административен съд-Варна е
отменена заповед № 18-6507/04.09.2017г. на началника на СГКК-Варна, с която е
поправена явна фактическа грешка в заповед № 18-5484/28.07.17г., като с
отменената заповед е било одобрено вписването на М.А. въз основа на документ- други от 20.05.1963г. в КРНИ за самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 10135.5505.405.1.1 и 10135.5505.405.1.2 и
сграда с идентификатор 10135.5505.405.3, поради което в КККР е актуализирана
заповедта от 28.07.17г. Посочено е, че по заявлението и уточняващата молба не
са приложени нови факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в КРНИ и
задължават административният орган да се произнесе с нов административен акт.
От заповед №
18-5484/28.07.2017г. на началника на СГКК-Варна се установява, че на основание
чл.54 ал.1 ЗКИР и заповед № РД-13-252/30.09.2013г. на ИД на АГКК във връзка със
заявление № 01-48054/21.02.17г. на С.Ж.М. и приложените към него материали и
документи е одобрено изменение в КККР на гр.Варна, представляващо се в
обединяване на сгради с идентификатори 10135.5505.405.1.
и 10135.5505.405.2 и нанасяне на самостоятелни обекти в съответствие с
представената разработка. Исканото изменение е съобщено по реда на чл.26 ал.1 АПК
и от заинтересованите лица има подадени възражения. Съгласно приложените
документи и съдебни решения съсобствениците са с отстъпено право на строеж да
изградят жилищна сграда. Предвид становището на съда същата е съсобствена, тъй
като не е правена делба, а строителните разрешения за отстъпено право на строеж
са по ½ ид.ч. за М. Й. А. и ½ ид.ч. за Ж. П. И., предвид на което и в съответствие с констатациите постановени от съда в
КРНИ за самостоятелните обекти собствениците се вписват с противопоставими
права. Със заповедта са нанесени нови обекти- обект в сграда с идентификатор
10135.5505.405.1.1 с площ 83.9- собственост на С.Ж.М. въз основа на нот.акт №16
от 1997г. и обект в сграда с идентификатор 10135.5505.405.1.2 - собственост на С.Ж.М.
въз основа на нот.акт №16 от 1997г.; промяна в границите на поземлен имот с
идентификатор 10135.5505.405 с данни след промяната - площ 491 кв.м.,
собственост на С.Ж.М. въз основа на нот.акт №16 от 1997г., както и относно
сгради с идентификатор 10135.5505.405.1 и 10135.5505.405.3 с данни след
промяната- собственост на Д.Й.Г. и С.Ж.М.
въз основа на посочените в заповедта актове. Заличени обекти в КККР- сграда с
идентификатор 10135.5505.405.2; промени в данните за собственост и собственици
за поземлен имот с идентификатор 10135.5505.405, както и схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатори 10135.5505.405.1.1 и 10135.5505.405.1.2-
собственост С.Ж.М. с нот.акт №16/1997г. на РС Варна.
От заповед №
18-6507/04.09.2017г. на началника на СГКК-Варна се установява, че на основание
чл.54 ал.1 ЗКИР и във връзка със заявление № 01-48054/21.02.17г. на С.Ж.М. и
приложените към него материали и документи е констатирана допусната явна
фактическа грешка при издаването на заповед № 18-5484/28.07.2017г., поради което
е извършено поправяне на същата, както следва: на стр.2 след „Промяна в данните
за собственост“ да се чете: за схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатори 10135.5505.405.1.1 и 10135.5505.405.1.2, както
и за сграда с идентификатор 10135.5505.405.3 - собственост С.Ж.М. с нот.акт
№16/1997г. на РС Варна и М. Й. А. въз основа на документ- други от 20.05.1963г.
С
решение № 2433/13.12.18г. по адм.д.№ 3544/2017г. по описа на Адм.съд-Варна,
съдът е отменил заповед № 18-6507/04.09.2017г. на началника на
СГКК-Варна, тъй като е приел, че не е била налице нито една от предвидените
хипотези за поправка на явна фактическа грешка, а са поправени/допълнени
данните за собствеността и собствениците на конкретно посочените кадастрални
обекти.
От заповед
№РД-18-73/23.06.08г. на изпълнителния директор на АГКК се установява, че са
одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на
административен район „Аспарухово“-Варна. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.64/2008г.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество
е основателна, по следните съображения:
При извършване на
задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът
констатира следното:
Обжалва се мълчалив
отказ на началник СГКК-Варна да измени кадастралния
регистър по отношение на имот с идентификатор 10135.5505.405.1.2 от
кадастралната карта на район „Аспарухово“ гр.Варна и издаване на схема на
същия.
Жалбоподателката е подала заявление вх.№
01-475355/21.10.2019 г. до началника на СГКК,
с което е направила искане за изменение на кадастралния регистър за имот с идентификатор 10135.5505.405.1.2 от кадастралната карта на район
„Аспарухово“ гр.Варна и издаване на схема на същия. Заявени са обикновени
услуги- 7 дни.
Съгласно §8 от ПЗР на
АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни
актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
Съгласно §1 т.2 б.”а”
от ДР на Закона за администрацията вр. чл.21 ал.3 АПК административна услуга е
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения, респективно, с които се удостоверяват
факти с правно значение. Отказът на административния орган да удостовери
претендираните в случая правнорелевантни факти, т.е. да извърши изсканото
изменение в КР и да издаде схема по искането на жалбоподателката съставлява
индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно
обжалване.
С исканата
административна услуга се цели вписването й като собственик в КР на посочения в
заявлението обект и издаването на документ – схема на същия, с посочени данни
за имота- граници, размери, площ, вписани собственици и т.н.
Съгласно чл.25 ал.1 АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в
компетентния административен орган, в който то е подадено. Срокът за
произнасяне по искането е съгласно чл.57 АПК, а непроизнасянето в срок,
съгласно чл.58 ал.1 АПК се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Съгласно чл.149
ал.2 АПК мълчаливият отказ може да бъде оспорен пред съда в едномесечен срок от
изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. Заявлението е подадано на 21.10.2019г., заявените услуги са заявени
като обикновени със срок на произнасяне 7 дни. Предвид липсата на произнасяне
по искането на жалбоподателя в срока по чл.57 АПК е налице мълчалив отказ по
смисъла на чл.58 ал.1 АПК, което обстоятелство не се оспорва от ответната
страна.
Съгласно чл.58 ал.3 АПК когато по
административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за
отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
Жалбата против мълчаливия отказ на
ответната страна да извърши исканите услуги е подадена чрез административния
орган на 15.11.19г., т.е. в законовия месечен срок.
Неоснователни са
твърденията в писменото становище на ответната страна, че в подадената чрез него
жалба до съда неправилно се твърди, че заявлението е подадено за изменение на КР
относно сграда с идентификатор 10135.5505.405.2. С подаденото
до СГКК-Варна заявление е поискано извършване на услуги- изменение в
кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор 10135.5505.405.1.2
от кадастралната карта на район „Аспарухово“ гр.Варна и издаване на схема на
същия. В подадената жалба до съда чрез административния орган изрично е
посочено заявлението, по което е формиран мълчалив отказ и което е предмет на
оспорване пред съда.
От събраните по делото
доказателства се установи, че с оглед задълженията си по чл.26 ал.1 АПК
административният орган не е уведомил заинтересованите лица за започналата
процедура за изменение на КР във връзка с подаденото заявление, нито им е дал
възможност да направят възражение и да представят доказателства.
В
случая жалбоподателката е поискала да бъдат нанесени промени в КР, като е
представила писмени доказателства относно собствеността върху имота с идентификатор 10135.5505.405.1.2. От представените от нея
доказателства се установи, че е наследник
на М. Х. А. /***/ - бивш жител ***, починала на ***, оставила единствен
наследник - син Д. Й. З. /***/, б.ж. на Варна, починал на ***, чийто единствен наследник е баща й Й.Д. ***, починал на ***. С Удостоверение за признато право на
строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените
сгради и подобрения в местата, издадено от ГНС - Варна, наследодателката й М. Й. А. е
призната за собственик на ½ идеална част от постройките и подобренията,
направени в държавно дворно място, представляващо парцел XVI - 827 от квартал 85, кв. „Аспарухово“ по плана на град Варна, дворното
място цялото с площ 465 кв.м, идентификацията по КК към 1960 г. За отстъпеното
право на строеж М. А. е
заплатила сумата от 156.24 лв., видно от цитираното удостоверение, като това
удостоверение /както е отразено в него/ заменя нотариален акт и установява
всички права на носителя му, съгласно чл. 18 от Закона за собствеността.
Обстоятелството на признатото в полза на М. А. ½ идеална част от правото на строеж върху държавно дворно място от
465 кв.м в кв. 95, е отразено в Акт № 4635 за държавна собственост на недвижим
имот от 27 август 1964 г. Обстоятелството, че наследодателката на
жалбоподателката М. А. е
собственик на ½ от имота изрично е констатирано и в мотивите на
административния орган в заповед № 18-5484/28.07.2017г. на
началника на СГКК-Варна. Именно и поради горното е направено искането за изменение на КР и
вписването на жалбоподателката относно имота, предмет на заявлението. По това
искане административният орган не се е произнесъл в срок, като е налице
мълчалив отказ по заявлението. Мълчаливият отказ е незаконосъобразен именно
предвид факта, че пред административният орган са представени доказателства, които
установяват правата на жалбоподателя за имота, предмет на заявлението му и за
административният орган възниква задължение да съобрази същите като извърши
изменения в КР с оглед представените пред него доказателства. Обстоятелството,
че с цитираното от ответника съдебно решение е
отменена заповед № 18-6507/04.09.2017г. на началника на
СГКК-Варна, с която е поправена явна фактическа грешка в заповед №
18-5484/28.07.2017г., като е вписана като собственик и М. Й. А. не
променя горните изводи. Съдът е приел, че не е била налице нито
една от предвидените от законодателя хипотези за поправка на явна фактическа
грешка, а са поправени/допълнени данните за собствеността и собствениците на
конкретно посочените кадастрални обекти, но не и че не са били налице изобщо
основания за изменение на КР. Видно от разпоредбите на ЗКИР са налице и други
основания за изменения на КР освен поправка на явна фактическа грешка, които
административния орган е следвало да изследва дали са били налице. Видно и от
заповедта му от 2017г., която е в сила, същият е констатирал правата на М. А. и изрично е приел, че
следва в КРНИ за самостоятелните обекти собствениците
да се вписват с противопоставими права. Съгласно и чл.53 ал.2 ЗКИР при наличие
на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър се
записват данните за всички лица и документи. В случая е налице съсобственост
въз основа на признато право на строеж върху държавно дворно място и право на
собственост върху построените сгради и подобрения в местата при ½ ид.ч.
за наследниците на М. А..
Съгласно чл.59 ал.1 АПК административният орган издава или отказва издаване
на акта с мотивирано решение, което следва да отговаря на изискванията на ал.2
на чл.59 АПК. Административният
орган не е изпълнил и задължението си по чл.35 АПК, а именно да издаде
административния акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако са дадени такива и
то следва да постанови акта си в предвидените от законодателя срокове.
Съгласно чл.59 ал.1 АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано
решение, а съгласно ЗКИР измененията в КК и КР се извършват с или без издаване
на заповед. Издаването на акт или извършването на изменението следва да са
осъществени в предвидените в закона срокове. От събраните по делото
доказателства се установи, че по подаденото от жалбоподателя заявление административният
орган, до когото е адресирано не е постановил акт в съответствие с изискванията
на закона. Разпоредбата на чл.59 АПК регламентира съдържанието на акта, когато
се издава в писмена форма, както и че административни актове, изразени чрез
действие или бездействие, се издават само когато това е предвидено в закона. В
случая ЗКИР изрично предвижда, че изменения в КК и КР се извършват с или без
издаване на заповед. И в двата случая законосъобразното постановяване на
индивидуален административен акт изисква изрично произнасяне - или със
задължителното по чл. 59 от АПК съдържание, или чрез извършване на исканото
изменение. В настоящия случай, като не се е произнесъл в законния срок по
предвидения в закона начин, административният орган е нарушил административнопроизводствените
правила и мълчаливият отказ по заявлението на Д. е незаконосъобразен.
С писмо изх.№20-78782/14.11.19г. жалбоподателката е уведомена, че във
връзка със заявлението й е извършена проверка, при която е установено, че с
влязло в сила съдебно решение по адм.д. №3544/17г. по описа на Административен
съд-Варна е отменена заповед № 18-6507/04.09.2017г. на началника на СГКК-Варна,
с която е поправена явна фактическа грешка в заповед № 18-5484/28.07.17г., като
с отменената заповед е било одобрено вписването на М. А. въз основа на документ- други от 20.05.1963г. в КРНИ за самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 10135.5505.405.1.1 и 10135.5505.405.1.2 и
сграда с идентификатор 10135.5505.405.3, поради което в КККР е актуализирана
заповедта от 28.07.17г. Посочено е, че по заявлението и уточняващата молба не
са приложени нови факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в КРНИ и
задължават административният орган да се произнесе с нов административен акт. С
цитираното писмо административният орган изрично е отказал да извърши исканите
услуги. Последвалият изричен отказ е след изтичане на законоустановените
срокове за произнасяне по подаденото заявление, т.е. след като е формиран
мълчалив отказ.
Съгласно чл.172 ал.3 АПК когато бъде отменен мълчалив отказ, смята се за
отменен и последвалият изричен такъв преди решението за отмяна.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да
се отмени, а преписката следва да се върне на административният орган да се
произнесе по направеното искане при съобразяване на указанията, дадени в
решението.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 610 лв., от които
10лв.- за държавна такса и 600лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 и ал.3, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на началника на Службата по геодезия,
картография и кадастър –гр.Варна по заявление вх. №
01-475355/21.10.2019г. на С.Й.Д. за изменение на кадастралния регистър по
отношение на имот с идентификатор 10135.5505.405.1.2 от кадастралната карта на
район „Аспарухово“ гр.Варна и издаване на схема на същия и
ВРЪЩА преписката на Началника на СГКК-Варна за произнасяне по заявление вх. № 01-475355/21.10.2019г. на С.Й.Д., съобразно дадените указания в решението,
в 14-дневен срок от съобщението.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на С.Й.Д., ЕГН **********
с адрес-*** сумата
от 610лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: