№ 209
гр. Габрово, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500247 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Г. Б., подадена чрез пълномощника адв.Н.
срещу постановеното решение по гр.д.№219/2023г. на РС-Трявна.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се ,че в противоречие на събраните по делото доказателства
са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху
имота като наемател и че промяната в намерението му да владее вещта като своя не е била
демонстрирана пред бившия собственик. Излагат се доводи ,че нито се е твърдяло от
ответника, нито са събрани доказателства ищецът да е бил наемател на имота. Установено е
единствено ,че неговата майка някога е плащала наем на търговското дружество , в чието
оперативно управление е бил имотът и го е обитавала като наемател. На това основание е
ползвала имота до около 2000г., след което го освободила , като заедно с нея се изнесло и
семейството. Едва по-късно ищецът се нанесъл да живее в същия апартамент без да
съществува наемно или друго правоотношение с трето лице. Не може да се приеме ,че
владението е осъществявано от ищеца като правоприемник на майка му ,тъй като той не е
такъв ,докато тя е жива. Към момента на завладяване на имота той е бил пълнолетен и е
установил фактическа власт върху апартамента на собствено основание. Жалбоподателят се
позовава на презумпцията на чл.69 от ЗС. Твърди се, че от завладяване на имота от ищеца до
предявяване на иска са изминали повече от 20 години, през който го е владял явно, открито ,
1
необезпокоявано. Сочи се ,че в тази хипотеза не се изисква уведомяване на собственика за
намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно
,непрекъснато ,явно и да е спокойно. Твърди се, че извършването на ремонти и заплащането
на данъци , наред с упражняваната фактическа власт ,категорично представлява
демонстриране на владение. Излагат се доводи ,че е осъществен фактическият състав на
придобивната давност , което обосновава и основателността на предявения установителен
иск.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение ,ведно със законните
последици.
В депозирания писмен отговор ответникът излага доводи за неоснователност на
въззивната жалба и за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното :
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Трявна решение по гр.д.
№219/2023г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И. Г. Б. срещу
ДЪРЖАВАТА установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** по
КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед №РД-18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК –
Габрово, последно изменение със заповед КД-14-07-60/02.02.2011 г. на Началника на СГКК –
Габрово, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор **, с предназначение – ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива – 1, с площ
41,33 кв., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, при граници:
на същия етаж - **.1.5, **.1.3, под обекта – няма, над обекта - **.1.10, като неоснователен и
недоказан. Първоинстанционният съд е приел ,че фактическата власт върху процесния
имот е установена въз основа на наемно правоотношение между майката на ищеца и
дружеството „Ланатекс“, в което тя е работила тогава, както и че от събраните по делото
доказателства не установяват нещо повече от упражнявана от ищеца фактическа власт със
знание и намерение, че се държи за другиго, а не за себе си. Установеното, че ищецът не е
заплащал наем, а е заплащал данъци на имота и извършвал ремонтни дейности в него, не
съставляват демонстрация на намерение за своене. Няма доказателства извършваните
действия да са доведени до знанието на собственика, а именно търговското дружество
„Ланатекс“, което като „Ланатекс“АД е било собственик до 31.01.2017 г., когато по силата на
закона е заличено като правен субект. Осъществената до тази дата фактическа власт от
ищеца не може да се приеме, че е с намерение за своене, което да е демонстрирано пред
собственика, а след тази дата и до датата на завеждане на исковата молба /10.11.2023 г./ не е
изтекъл 10-годишния давностен срок, поради което не са налице основанията на чл.79 ал.1
ЗС за придобиване по давност. Инициираните действия по деактуване на сградата, в която се
намира процесния апартамент, са извършени пред Областен управител на Област Габрово
след 2017 г., поради което също не са правно релевантни за придобиване на имота по
давност .
2
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С предявения иск по гр.д.№219/2023г. по описа на РС-Трявна ищецът И. Г. Б. е
претендирал да бъде признато за установено по отношение на Държавата ,че е собственик на
недвижим имот в **. Като придобивно основание ищецът се позовава на изтекла в негова
полза давност за период повече от 20 години, считано от края на 2001г. Правният интерес от
предявяване на установителния иск срещу ответника извежда от невъзможността да се
снабди с документ за собственост поради наличието на АДС от от 08.08.1994г. и отказа на
Областния управител на Област Габрово да отпише имота от актовите книги за държавна
собственост.
Ответникът е оспорил исковата претенция като е навел доводи както за
недопустимост ,така и за неоснователност. Надопустимостта обосновава с твърденията на
ищеца ,че на основание чл.17а ЗППДОП /отм./ държавата е престанала да бъде собственик
на процесния имот , който е станал собственост на търговско дружество „Ланатекс“.
Неоснователността обосновава с твърдения ,че наемното правоотношение с майката на
ищеца не е било прекратено към твърдяната от ищеца дата и е пречка за придобиване на
имота по давност от членовете на семейството на наемателя, които на същото основание са
обитавали имота. Позовава се и на издадена заповед от 25.09.2023г. за отказ за деактуване
на имота по повод подадено заявление от ищеца ,като твърди че по този начин държавата
отново е заявила правото си на собственост върху имота. Също така се прави позоваване на
чл.7 от ЗДС относно началния момент , от който могат да се придобиват по давност имоти ,
които са частна държавна собственост и установения мораториум през периода 31.05.2006 г.
– 08.03.2022г., през който не е текла давност.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за недопустимост на иска като
предявен срещу ненадлежна страна, което се поддържа и в отговора на въззивната жалба и
писмените бележки в настоящото производство, предвид следното :
Недопустимостта на иска се извежда от процесуалната легитимация на страните.
Последната се очертава от наведените в исковата молба твърдения , които в случая са за
наличието на правен интерес от търсената с предявения установителен иск защита срещу
ответника поради невъзможността ищецът да се снабди с документ за собственост за
процесния имот, за който твърди че е придобил по давност , поради наличето на АДС от от
08.08.1994г. и отказа на Областния управител на Област Габрово да отпише имота от
актовите книги за държавна собственост.
От събраните по делото доказателства се установява, че с АДС №779/08.08.1994г. , на
основание чл.81, ал.3 НДИ и писмо от 05.08.1994г. на ЕТД“ЛАНАТЕКС“ – Трявна , е
актувана като държавна Сграда общежитие , на два етажа, / 12 апартамента/, построена през
1970г., с местонахождение :**, който имот е предоставен за оперативно управление на
държавната организация ЕТД“ЛАНАТЕКС“-Трявна.
Съгласно удостовереното в писмо №11-00-22/22.02.2024 г. на Министерството на
икономиката: със заповед №РД-17-159/05.08.1991 г. на министъра на индустрията,
3
търговията и услугите фирма „Ланатекс“ – Трявна е преобразувана в еднолично дружество с
ограничена отговорност и наименование „Ланатекс“ООД. Същото е вписано в регистъра на
търговските дружества с решение от 03.10.1991 г. по ф.д. №2532/1991 г. на Габровски
окръжен съд с предмет на дейност: производство и търговия в страната и чужбина с
вълнени и вълнен тип тъкани и изделия от тях, в основната сфера на дейност – текстилна и
трикотажна промишленост с капитал 8 484 000 неденоминирани лева, разпределен в 8 484
дяла по 1000 неденоминирани лева. Едноличното дружество поема правата и задълженията
на държавна фирма „Ланатекс“АД гр. Трявна /обн. ДВ бр.97 от 26.11.1991 г./. С решение от
18.01.1995 г. по ф.д. №2532/1991 г. на ГОС е увеличен капитала на „Ланатекс“ЕООД гр.
Трявна от 8 484 000 неденоминирани лева на 89 012 000 неденоминирани лева, разпределен
в 89 012 дяла по 1000 неденоминирани лева всеки /обн. ДВ бр.107/17.12.1996 г./. Със
заповед РД-17-239/23.10.1995 г. на министъра на промишлеността „Ланатекс“ЕООД гр.
Трявна е преобразувано в „Ланатекс“ЕАД гр. Трявна с капитал 89 012 000 неденоминирани
лева, разпределен в 89 012 поименни акции с номинал 1000 неденоминирани лева всяка.
Преобразуването е регистрирано по ф. дело №2532/1991 на ГОС /обн. ДВ бр.80/16.09.1997
г./. През 2000 г. капиталът на „Ланатекс“ЕАД гр. Трявна е деноминиран на 89 012 лв.,
разпределен в 89 012 поименни акции с номинал 1 лев всяка една. С решение от 01.11.2001
г. по ф.д. №2532/1991 г. на ГОС е променена фирмата на дружеството от „Ланатекс“ЕАД гр.
Трявна в „Ланатекс“АД гр. Трявна /обн. ДВ бр.41/23.04.2002 г./. С решение от 14.08.2002 г.
по ф.д. №5658/2002 г. на Софийски градски съд е преместено седалището и адреса на
управление от гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №148 в гр. София, район Средец, ул. „Мизия“
№1 ет.2 /обн. ДВ бр.106/12.11.2002 г./. С решение от 24.06.2004 г. по ф.д. №5658/2002 г. на
СГС е преместено седалището и адреса на управление в гр. София, район Овча купел, бл.
„Рачка“ №34 ет.6 ап.17 /обн. ДВ бр.55/05.07.2005 г./. С решение от 03.02.2005 г. по ф.д.
№5658/2002 г. на СГС е преместено седалището и адреса на управление от гр. София, район
Овча купел, бл. „Рачка“ №34 ет.6 ап.17 в гр. Варна, ул. „Подвис“ №29 стая 210 /обн. ДВ
бр.93/22.11.2005 г./. Дружеството „Ланатекс“АД гр. Варна не е пререгистрирано по Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
По отношение на актувания имот с АДС №779/08.08.1994г., от доказателствата по
делото се установява осъществяването на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП (отм.) и
че ЕТД „“ЛАНАТЕКС“ – Трявна е станало собственик на актувана като държавна - Сграда
общежитие , на два етажа, / 12 апартамента/, построена през 1970г., с местонахождение :**,
включваща и процесния апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) при преобразуваните държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото,
предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта на преобразуването,
се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. В т.
2г на ТР №4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е разгледан въпросът
относно фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл.17а ЗППДОбП (отм.), респ.
в чл.1 от ПМС №201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти
4
при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, като е
прието, че той включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие
и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в
капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки
вещнотранслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това
търговско дружество. Съгласно тълкувателното решение предоставянето на държавното
имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с
административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно
имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на
дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното
предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за
дейността. В рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото
за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано
както чрез преки доказателства (самият административен акт за предоставяне на това
право), така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е
записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено
държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в
инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Осчетоводяването или
отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното
предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното
имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а ЗППДОбП (отм.)
придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Заприходяването на
имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице не може да породи право на
собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз
основа на осъществен придобивен способ (сделка, придобивна давност или др.). То може да
има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота
за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие.
В случая фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а
ЗППДОбП (отм.) е осъществен, като в АДС №779/08.08.1994г. е отразено, че имотът е
предоставен за оперативно управление на държавната организация ЕТД“ЛАНАТЕКС“-
Трявна, като последното е било преобразувано в търговско дружество / неколкократно
променяна правноорганизационна форма , последно като „Ланатекс“АД гр. Трявна/, като
процесният имот не е изрично изключен от неговото имущество.
Поради непререгистрирането си в срока по §5г ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, считано
от 01.02.2017 г. „Ланатекс“АД се счита за заличен търговец. Последиците от заличаването са
,че юридическото лице загубва своята правосубектност. След заличаването, считано от
01.02.2017г., имуществото на дружеството е преминало в собственост на държавата, предвид
5
дадените разяснения в т.10 от ТР1/2017г. по т.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС, че при такава
хипотеза ,която в най-голяма степен се доближават до последиците от смъртта на
физическото лице, следва да бъдат приложени по аналогия разпоредбите на Закона за
наследството – чл.11 ЗН, като по делото не се твърди и няма данни да има актувани имоти
на „Ланатекс „АД като общински .
За периода от края на 2001г. до заличаване на ЮЛ „Ланатекс“АД на 01.02.2017г. са
изминали повече от 10 години, през който период по отношение на процесния апартамент не
са приложими разпоредбите относно установения мораториум за придобиване на имоти
държавна собственост, тъй като се касае за имот, който е собственост на търговско
дружество , а не на държавата.
За периода, за който ищецът се позовава на придобивна давност, не се установява
същият да е бил в наемно правоотношение с „Ланатекс „АД. Самят ищец не спори ,че такова
е съществувало между дружеството като наемодател и неговата майка като наемател, но
твърди ,че от средата на 2001г./лятото на 2001г./ тя е напуснала апартамента заедно с ищеца
и той останал празен. В дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения във въззивното
производство ищецът е описал хронологично кога и как се е нанесъл отново в процесното
жилище и се е установил за постоянно да живее в него. Същите се подкрепят от показанията
на св.К., М., А. Й. и Г. Й., относно това, че двамата с майка му са напуснали процесното
жилище, като майка му се върнала на село ,а след известен период ищецът отново се е
нанесъл в апартамента, както и от данните от приложеното удостоверение за родствени
връзки /л.58 от първоинстанционното дело/ за месеца и година на смъртта на бащата на
ищеца. От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът живее в процесния
апартамент и досега, открито и необезпокоявано, правил е ремонти, сменял е дограма,
прозорци, купувал мебели. Съгласно свидетелските показания владението е повече от 20
години: от 2002-2003г./ св.М. и Г.Й./; малко след 2000г., от около 2000г. /св. А.Й./, към есента
на 2001г. /св.К./. Не са установени данни ,които да дават основание свидетелските показания
да не бъдат кредитирани. Заявеният от свидетелите времеви период на установено от ищеца
владение е съответен на сочения от ищеца, предвид на което като начало следва да се
приеме соченото от ищеца – края на 2001г.
Съгласно установената съдебна практика, за да е основание за придобиване по
давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и
спокойно. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с
насилие. Непротиворечива е и практиката на ВКС по приложението на установената в чл. 69
ЗС презумпция, съгласно която само ако е налице правно основание за упражняване на
фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от
собственика), презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, в подобна хипотеза
упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението
спрямо собственика на имота (решение №41/26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г. на І г.о. на
ВКС ,решение №291/09.08.2010г. по гр.д.№859/2009г. на ІІ г.о. на ВКС и др./ Държателят
6
упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и затова по отношение
на него презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството на
владелец, не е достатъчно бившият собственик да реши да започне да свои имота, защото
владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква
промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на
действия, които да дадат възможност на собственикът да узнае, че неговото владение е
отблъснато. Подобно разрешение обаче е неприложимо спрямо трето лице, което е
установило самостоятелна фактическа власт върху имота още преди промяната в
собствеността. Както е прието в решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на ІІ г.о. на
ВКС, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса
на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в
рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата
власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на
установяване на тази фактическа власт / решение №144 от 2.12.2014г. по гр. д. № 1650/2014г.
на ІІ г.о. на ВКС/. Ирелевантно в този смисъл е дали владелецът съзнава, кой е
действителният собственик на имота, стига да е установено наличието на елементите на
фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на презумпцията по
чл. 69 ЗС. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност (поради неведение) да се брани (решение №145/14.06.2011г.,
постановено по гр.д.№627/2010г. на І г.о. на ВКС). Но когато упражняването на фактическа
власт е явно и се демонстрира по начин всяко лице да има възможността да го възприеме ,
лицето, в полза на което е възстановено правото на собственост върху имота, както и
последващите приобретатели, имат възможността да възприемат осъществяването на това
владение и за да прекъснат течението на придобивната давност, следва да предприемат
съответните правни действия. Както ВКС приема в своята практика, в хипотеза, при която се
завладява чужд имот, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението
за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато,
явно (не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. Когато
фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на основание (т. нар.
завладяване) то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За
придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване
на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане
(решение №180/20.03.2024г. по гр.д. №1173 от 2023 година ,ВКС,І г.о ,решение
№2/11.04.2019г. по гр.д.№1117/2018г. на ІІ г.о. на ВКС и др.).
В случая от доказателствата по делото се установява, че ищецът е завладял имота
от края на 2001г., когато е установил самостоятелно фактическа власт и е започнал да свои
имота . Установеното от ищеца владение е било явно, необезпокоявано, непрекъснато,
7
установено от свидетелските показания. Владението не е установено чрез упражняване на
насилие срещу собственика, като за такова не сочи начинът ,по който ищецът се е настанил
в имота съгласно дадените обяснения по чл.176 ГПК и последвалата смяна на патрона, както
е описано от св.К.. Намерението за своене се извежда и от предприетите действия по ремонт
и поддръжка на жилището и за снабдяване с документи за собственост . Упражняването на
фактическа власт от ищеца след нанасянето в процесния имот края на 2001г. е било явно и
демонстрирано по начин всяко лице да има възможността да го възприеме. С оглед на това
за придобиването на имота по давност в случая не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението на ищеца за своене спрямо собственика, тъй като от момента на
установяване на фактическата власт от края на 2001г. тя има характер на владение, съгласно
чл. 69 ЗС, а не на държане, в който смисъл е и посочената по-горе съдебна практика.
Обстоятелството ,че ищецът е действал със съзнанието ,че е станал собственик е изводимо
и от последващите след изтичане на 10 годишния срок действия – през 2013г. искането за
деактуване, за да се снабди с документ за собственост, откриване на партида на свое име,
удостоверено от Община Трявна в молбата-декларация, т.V /л.15 от първоинстанционното
дело/.
Установеното владение от ищеца след 2001г. до заличаване на „Ланатекс“АД
поради непререгистрирането си в срока по §5г ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, считано от
01.02.2017г., е за период по–дълъг от 10 години и обосновава осъществяването на състава на
чл.79,ал.1 ЗЗД за придобиване по давност на процесния имот към 01.02.2017г., когато е
заличено търговското дружество като правен субект. С оглед на това след 01.02.2017г.
процесният имот не е преминал в собственост на държавата.
Предвид изложеното предявеният иск по чл.124 ГПК следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено.
На основание чл.78 ГП на ищеца следва да се присъдят разноските за двете
инстанции – за първоинстанционното производство в размер на 69,85лв. заплатена
държавна такса, 10лв. държавна такса за вписване ИМ и 1000лв. заплатено адвокатско
възнаграждение / включени в представения списък по чл.80 ГПК/, а за въззивното
производство в размер на 35лв. заплатена държавна такса и 1000лв. адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно заявеното във въззивното производство
възражението на ответника в с.з. на 19.09.2024г. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя . Същото за тази инстанция съгласно
представения договор за правна защита и съдействие е 1000лв. Предвид защитавания
материален интерес, фактическата и правна сложност на спора , направеното подробно
изложение във въззивната жалба на оплакванията на страната ,явяването на процесуалния
представител и в двете съдебни заседания и извършените от него процесуални действия във
8
въззивната инстанция, няма основание адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя да бъде определено в по-нисък размер от претендирания и заплатен съгласно
обективираното в представения договор за правна защита и съдействие /л.7/.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №21 от 05.04.2024г. по гр.д.№219/2023г. на РС-Трявна , вместо
което постанови :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по чл.124 ал.1
ГПК от И. Г. Б., ЕГН **********, от гр. **, по отношение на ДЪРЖАВАТА ,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството , че ищецът И.
Г. Б., ЕГН **********, е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ** по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед №РД-18-21/12.05.2010 г.
на ИД на АГКК – Габрово, последно изменение със заповед КД-14-07-60/02.02.2011 г. на
началника на СГКК – Габрово, адрес на имота: ет.1, ап.4, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор **, с предназначение – ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, брой нива – 1, с площ 41,33 кв., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата, при граници: на същия етаж - **.1.5, **.1.3, под обекта – няма,
над обекта - **.1.10.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА да заплати на И. Г. Б., с ЕГН **********, от ** , на
основание чл.78 ГПК направените по делото разноски – сумата от 1079,85лв. за
първоинстанционното производство и от 1035лв. за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9