М
О Т И В И
към присъда №40/16,11,2012 г., постановена по н.о.х. дело №213/2011
г. по описа на Пернишкия окръжен съд
С обвинителен
акт, както и с допуснато изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 НПК в
съдебно заседание на 19,10,2012 г., Окръжна прокуратура – гр.Перник е
повдигнала две обвинения срещу И.Р.Д., както следва:
1. за
престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че:
на 26.02.2009
г. в гр.П., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК, заемащ отговорно служебно положение – ***, е издал писмено становище за
целесъобразност на замяната на имот – частна държавна собственост, намиращ се в
с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер на 60702 /61413 идеални части/,
представляващ 98.84% от урегулиран поземлен имот УПИ * отреден за “У. т. к.”,
кв.** по плана на с.Б., изискуемо съгласно разпоредбата на чл.61 ал.9 т.6 от
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /чл.61 ал.1
Замяната на имот – частна държавна собственост или право на строеж върху имот,
чиято данъчна оценка е до 1 000 00 лв. с имот или право на строеж –собственост
на физически и юридически лица, се извършва от областния управител по
местонахождението на имота – държавна собственост, със съгласието на министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Ал.9 Проектът на заповедта по
ал.8 на областния управител се изпраща
на министъра на регионалното развитие и благоустройството за даване на съгласие
със: т.6 становище по целесъобразността на замяната от органите, които я
предлагат/ без да е имало предвидено по надлежния ред, предвиден в разпоредбата
на чл.14 /Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен
общински бюджет/, чл.17 ал.1 т.4, т.7 и т.10 /Местното самоуправление се
изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях
органи да решават самостоятелно всички въпроси от местното значение, които
законът е предоставил в тяхната компетентност и сфера на: 4. здравеопазване; 7.
социални услуги; І-развитието на спорта, отдиха и туризма;/ чл.44 ал.1 т.5, т.6
и т.7 от ЗМСМА /Кметът на общината: т.5 организира изпълнението на общинския
бюджет; т.6 организира изпълнението на дългосрочните програми; т.7 организира
изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за
изпълнението им два пъти годишно/ изграждането на мероприятия – осигуряване на
бази за балнеологично лечение, профилактика и отдих на населението на област П.
– имот “П.” – четириетажна сграда с площ 378 кв.м. и кухненски бокс – двуетажна
сграда с площ 684 кв.м., намиращи се в летовището “С. К.” гр.П., собственост на
„Б. п.” ООД, които мероприятия са от компетентността на общинските органи и без
наличие на обезпечено финансиране от съответните бюджети на общините П., Р., З.,
К., Б. и Т., както за 2009 г.
или последвало изменение на бюджетите, така и като дългосрочно бюджетно
кредитиране от същите общини, Министерство на образованието и Министерство на
здравеопазването и иззел компетентности и правомощия на общинските съвети и
останалите местни общински органи по смисъла на ЗМСМА, посочени по-горе, с
което да е превишил властта и правата си, предвидени в разпоредбата на чл.31
ал.1 т.1 и 2 от Закона за администрацията - /чл.31 Областният управител: т.1.
провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на
изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и
взаимодействието им с местната власт; т.2. осигурява съответствие между
националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на
областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява
взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация/
и не е изпълнил служебните си задължения, предвидени в разпоредбата на чл.7
т.25 от Устройствен правилник на областните администрации – като във
финансовото управление и контрол в ръководените от него програми, дейности и
процеси не е спазил принципа за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност и не е опазил и защитил държавната собственост на територията на
областта съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 т.3 от Закона за администрацията
/чл.31. (І) Областният управител: т.3 отговаря за опазването и защитата на
държавната собственост на територията на областта/, при извършената замяна
отразена в Заповед № *** за замяна на имот – частна държавна собственост,
намиращ се в с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер на 60 702 /61 413
идеални части/, представляващ 98.84 % от урегулиран поземлен имот УПИ * отреден
за “У. т. к.”, кв.** по плана на с.Б. с имот “П.” – четириетажна сграда с площ
378 кв.м. и кухненски блок – двуетажна сграда с площ 684 кв.м., намиращи се в
летовище “С.К.” гр.П., собственост на “Б. п.” ООД, с цел да набави за другиго -
“Б.п.” ООД, представлявано от управител К.И.А., имотна облага – придобиване на
недвижима собственост, намираща се в с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер
на 60 702 /61 413 идеални части/, представляващ 98.84 % от урегулиран поземлен
имот УПИ * отреден за “У. т. к.”, кв.** по плана на с.Б. и от това могат да
настъпят немаловажни вредни последици – щета на държавата /държавния бюджет/,
изразяваща се в необходими средства за ремонт на сграда – П. на стойност 260
350 лв., довършване на строителство на стойност около 81 450 лв. и разколебано
доверие в държавните институции и установения правов ред и
2. за
престъпление по чл.220, ал.1 НК за това, че:
на 26.02.2009
г. и на 09.03.2009 г. в гр.П., като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.
„а” от НК – ***, съзнателно е сключил неизгодна сделка – издал и подписал
Заповед №*** и на 09.03.2009 г. е сключил договор за замяна на имот – частна
държавна собственост, намиращ се в с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер на
60702/61413 идеални части, представляващ 98,84% от урегулиран поземлен имот УПИ
*, отреден за „У. т. к.”, кв.** по плана на с.Б. с имот „П.” – четириетажна
сграда с площ 378 кв.м. и кухненски блок – двуетажна сграда с площ 684 кв.м.,
намиращи се в летовище „С.К.” гр.П., собственост на „Б. п.” ООД и от това е
произлязла значителна вреда в размер на
1502630 лв. за държавата /учреждението, което представлява – Областна
администрация П./.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Перник поддържа изцяло фактическата обстановка,
отразена в обвинителния акт.
Твърди, че от
събраните гласни доказателства - свидетелите и обясненията на подсъдимия дадени
в днешното съдебно заседание се установявало, че преди подаване на искането за
замяна на имотите, са съществували договорености между фирмата “Б.П.” относно
придобиване на имота на територията на Община П. Това обстоятелство само по
себе си било обективирано на обсъждане в Общински съвет и незнайно защо,
фирмата не приела да осъществи покупка на предлаганите имоти. Тази дейност
впоследствие за замяната не била обвързана с решенията на фирмата да открива
университет. Тази обвързаност била единствено с оглед дадените обяснения на Д..
Официалната кореспонденция била за замяна на имот държавна собственост с
предлаган от фирмата друг имот в гр.П. Действително били спазени законовите
изисквания към момента на извършване на замяната, с оглед представяне
необходимите документи, включително по изготвяне на становище относно
целесъобразността на сделката. Формално погледнато становището отговаряло на
законовите изисквания, но в него се съдържали обстоятелства, които не били в
правомощията на Областния управител - чл.29 и 31 от Закона за държавната
администрация. Същите неща, отразени
относно необходимостта за база за отдих и туризъм, били в правомощията на
общините. Те със своя местен бюджет и
допълнен с държавно отпускане на целеви средства, осъществявали предвидените в
чл.17 функции по здравеопазване, отдих, туризъм. Областният управител нямал
тези правомощия. А било видно от извършеното запитване в хода на ДП, че в
общините не били получавани от Областния управител подобни запитвания, които да
обосновават тази целесъобразност и необходимост от придобиване на подобен имот.
Наред с това
нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план били предвидени средства за
доизграждане или изграждане на подобни бази. С оглед тези обстоятелства Областният
управител бил предложил придобиване на имот, за който били необходими
значителни средства за довършването, за придобиване право на строеж, тъй като
за същия нямало данни да било учредено такова право или за дейностите, които
Окръжна прокуратура била вменила във вина на подсъдимия с направеното изменение
на обвинението.
Наред с това,
в свое писмо Община П. уведомявала за нуждите на ДП, че с протокол 25/28.06.2007г. на МС, като участник в
посочената програма била включена намиращата се на територията на Община П.
специализирана болница за лечение на белодробни болести. В тази връзка можело
да се посочи, че в този период от време на територията на областта е действала
програма за превенция и лечение на така посочените като основания за целесъобразността
–белодробни заболявания.
Наред с това
била представена електронна извадка за осъществена кореспонденция, но в нея не
фигурирало за какво се отнасяла. Д-р А. заявил в съдебно заседание, че нямал спомен да е изготвил подобна
справка. Ако я бил изготвил би я подписал и поставил печата на болницата. Това
било заявление от сочения за автор на справката и не можело да бъде
пренебрегнато с една разпечатка, за която нямало данни за какво се отнася.
Изложените
обстоятелства обективирали признаците на извършеното престъпление по чл.282,
ал.2, вр.ал.1 НК. Подсъдимият Д. заявил, че Областна администрация била
използвана като пощенска кутия за кореспонденция между МРРБ и фирмата,
претендираща замяната. В своите решения на ВАС /опр.7748/09г. , опр.4415/04г.,
опр.3203/06г./ се посочвало, че
заповедите, издадени във връзка със замяната на недвижими имоти частна
държавна собственост представлявали етап
от сложния фактически състав, от една гражданско правна сделка. Така или иначе
в последствие след одобрението бил сключен договор за замяната. То е станало на
28.02.2008г. последния ден, в който законодателят бил дал възможност да се
осъществяват замените. От 01.03.2008г. бил влязъл в сила закон, който
забранявал замените.
Било явно от
предприетите действия, във връзка с кореспонденцията, включваща и устни такива
и не отразяването на постъпващи документи в деловодството, че може да се
обективира, че била налице специалната цел.
По тези
съображения, представителят на прокуратурата изразява становище, че предявеното
обвинение било доказано по несъмнен начин, във връзка с което пледира на
подсъдимия Д. да му бъде наложено наказание около минимума, предвиден в закона
като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и се отложи неговото изпълнение.
Защитникът
на подсъдимия И.Р.Д. – адвокат Г.М. пледира за постановяването на оправдателна
присъда по отношение и на двете обвинения, като изразява съображения за това в
следния смисъл:
Срещу
подзащитния му били повдигнати две обвинения – първото за длъжностно
престъпление по служба по чл.282 ал.2, вр.ал.1 и второто - за сключване
неизгодна сделка по чл.220 ал.1 НК. Впоследствие в хода на съдебното следствие
първото обвинение било променено от прокурора, при запазване на фактическата обстановка,
но с промяна на формите на изпълнителното деяние, които според прокуратурата
подсъдимият бил осъществил.
В хода на
съдебното следствие били събрани гласни доказателства - разпит на служители на
Областна администрация, дадени обяснения от подсъдимия, разпит на двамата
експерти, дали оценката по отношение пазарните цени на двата имота, находящи се
в с.Б. и гр.П., както и служители на МРРБ. От тези гласни доказателства била
изяснена фактическа обстановка, налагаща извода, че извършената замяна на първо
място била инициирана от фирма “Б.П.” с оглед настаняването на тази фирма на
територията на гр.П. по повод учредяването на университета. Бил разпитан
управителя на фирмата към момента на сключването на договора – свидетелят К.,
който разяснил, че идеята тази фирма да желае да придобие имот на територията
на гр.П. била необходимостта от университетски кампус, който да обслужвал
състава на университета. След като било направено предложение, подсъдимият Д.,
като *** бил предложил три имота на фирмата, от които същите били избрали
процесния в с.Б., въпреки съществуващите недостатъци, с оглед неговото
географско разположение, с оглед намерението им да изградят един кампус, който
да обслужвал преподаватели и студенти.
При задвижването на процедурата по замяната, представителите на фирмата,
след като се били спрели на точно определен имот, който бил държавна
собственост, предложили алтернативно свои имоти за замяна. Това била част от
процедурата, предвидена в Закона за държавната собственост и правилника за
приложението. Подсъдимият Д. като *** назначил експерти, които да дадат оценка,
сформирал комисия в Областна администрация и било започнало развитието на
процедурата по осъществяване на замяната, която процедура можела да завърши
съгласно закона с издаване на разрешение за извършване на замяна или с
неиздаван на такова разрешение. Бързината, за която прокурорът твърдял, че
процедурата се била развила и се дължала на наличието на специална цел от
страна на подсъдимия се била дължала на факта - предстояща законодателна промяна,
според която от 01.03.2009г. се налагало мораториум върху сключване на
замени с държавни имоти. Разпитаният свидетел,
който бил служител на МРРБ подчертал, че тази бързина била се извършвала
и осъществявала не само по отношение на тази процедура, а по отношение и на
други такива, които са били започнати и било следвало да бъдат завършени до
28.02.09г. с оглед предстоящата промяна.
Свидетелят заявил, че сделките били стотици и никой не можел да си
спомни, кой по коя сделка е работил, което можело да бъде проверено по
технически път. Но самият той заявил, че не си спомнял, можел да си спомни, ако
му били представени документи и видел свой подпис. Следователно, причината за
бързината на сделката не била специална цел на подсъдимия, а предстоящата
законодателна промяна. Тази бързина била се отразила на изходящи и входящи
документи в Областна администрация, но тази липса не можело да допринесе за
наличие или липса на наказателна отговорност, която да се търси от подсъдимия.
От друга
страна освен гласните доказателства, била назначена повторна икономическа
оценителна експертиза с трима експерти и със задача да дадат оценка за
пазарната цена на двата имота. Тяхното заключение било прието от съда и
неоспорено от страните и според него пазарната стойност на сградата в П. П.
била 1220643 лв., а на имота в Б. -1226180 лв. към 28.08.2008 г., когато било
получено разрешението, а към 09.03.2009г., когато бил сключен договора за имота
в с.Б. и 1205310 лв. за имота в П.. Или разликата в стойностите на имотите към
първата дата 28.08.2008г. била 2,77 процента в полза на имота в Б., а на
09.03.2012г., когато бил сключен договорът за замяна тя била 1,26 процента в
полза на имота в П. Т.е. не било налице сключване на неизгодна сделка и не били
нарушени имуществените интереси на областта.
Именно
предвид това заключение прокуратурата променила обвинението си по 282, ал.2 НК,
тъй като било ясно, че нямало как прокуратурата да претендира наличието на
значителни вредни последици след като двата имота били равностойни и
обвинението било изменено във вид, за неизпълнение служебните задължения и
превишаване правата на подсъдимия с цел да набави имотна облага за фирмата е
извършил и издал писмено становище за
целесъобразност на замяната и по този начин може да настъпи щета за държавния
бюджет, изразяваща се в необходимост от средства за ремонт на сградата. Като обвинението по 220 ал.1 НК оставало в първоначалния
вариант.
С оглед обаче
на събраните доказателства, деянието за което Д. бил обвинен било
несъставомерно от обективна и субективна страна, въз основа на Постановление
№2/80г., което продължавало да е основополагащо по отношение на този текст.
На първо
място, относно формите на изпълнителното деяние, за които подсъдимият било
обвинен, че същият не бил изпълнил служебните си задължения, както и че бил
превишил властта и правата си, следвало да се има предвид, че за да превиши
властта и правата си подсъдимият трябвало да излезе извън рамките на своята
компетентност. По силата на цитираното постановление, същият давайки и
издавайки писмено становище за целесъобразност не само че не бил излязъл от
пределите на компетентността си, а същото било изискуемо при подготовката на
документи, които следва да се представят в Министерството, във връзка със замяна на държавни имоти,
което било уредено в чл.61 ал.9 т.6 от
ППЗДС, където се казвало, че без такова становище не можело да бъдат приети
документи за извършване замяна на държавни имоти.
Нямало
превишаване на властта, тъй като същият съобразно изискването на закони бил
издал това становище. А не бил иззел функциите на Кмета на Община П. по
отношение извършване на функции, във връзка със здравеопазването. Съдържанието
на това становище дори да е било абсолютно невярно, не било достатъчно той да
бъде признат за виновен в извършване на съответното изпълнително деяние
предвидено в чл.282, тъй като с издаването му той нито превишил правата си нито
осъществил бездействие, обратното – бил си изпълнил задълженията. А дали същото
отговаряло на действителното състояние, дали било изпратено от д-р А. и дали
било получено в областта, бил представен документ по делото и това нямало
значение по отношение съставомерността на деянието.
Следвало да
се има предвид, че по реда на чл.282 НК, с оглед т.2 от постановлението,
квалифициращият състав на чл.282 ал.2 изисквал значителни вредни последици за
областта да са били настъпили, а не да има такива в бъдеще време. Така както
било обвинението – след изменението, не можело да породи действие подсъдимият
да бъде признат за виновен по това обвинение.
Освен това,
законът изисквал наличие на пряк умисъл и наличие на специална цел, което
означавало, че с издаване на това становище за целесъобразност подсъдимият е
следвало да съзнава, че нарушава и неизпълнява задълженията си или
превишава властта и правата си, от които
действия могли да настъпят вредни последици. И същият следвало да цели да
набави за себе си или за други го имотна облага - именно фирмата да е получила имотна облага вследствие на това
за милион и половина лева, с оглед бъдещото развитие на имота в П.
По второто
обвинение се твърди, че в т.8 на заключението на експертизата която казвала, че
определена стойност необходима за доизграждане на сградата можело да се направи
единствено при наличие на първия проект
и КСС. Вариантите дадени от другата тройна експертиза дадени по делото били
несъстоятелни, тъй като само при наличието на одобрен проект можело да се
прецени какво те са искали да направят и да се остойности това искане. Така
както било по обвинението обаче не можело да се направи и същото било недоказано, с оглед представената експертиза.
Обвинението твърдяло, че била сключена неизгодна сделка, а видно от
заключението тези имоти били на една цена, при което това обвинение нямало как
да е съставомерно.
Подсъдимият
И.Р.Д. в предоставената му последна дума твърди, че се е ръководил от
закона и се счита за невинен.
Пернишкият окръжен съд, в
настоящият си съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.Р.Д. е роден на
*** г., българин, с българско гражданство, жител и живущ ***, женен, с висше
образование. Същият не е неосъждан.
Със Заповед №*** на основание
т.2 от Решение №732 на Министерски съвет подсъдимият И.Р.Д. е бил назначен за ***.
Фирма „Б.П.” ООД със седалище
и адрес на управление гр.И. е регистрирана в Агенцията по вписвания с предмет
на дейност покупко-продажба, изграждане, стопанисване и управление на търговски
центрове, офис сгради, туристически комплекси и заведения, строителство и други
дейности незабранени от закона. Основния предмет на дейност по НКИД е отдаване
под наем на собствени недвижими имоти. Управител на фирмата е К.И.А.. Капиталът
на фирмата е собственост на фирми „Д.” ООД и „М.”. Съответно собствеността на
капитала на фирма „Д.” ООД е на фирма „М.” ЕООД и „М.” ЕООД. Собственик на
капитала на фирма „М.” ЕООД е К.И.А..
От 2007 г. до 2010 г. към фирма „Б.П.” ООД е работил
свидетелят Т.А.К., който е отговарял за връзките на фирмата с обществеността,
като понастоящем е ***. През 2007 г.
той е работил по проекта за Е. п. у. П., като учредители на университета са
Община П., „Б.П.” ООД и „И.” ЕООД. В тази връзка е влязъл в контакт с подсъдимия
И.Д. ***. Като му поискал да бъде осигурена някаква собственост или терен за
изграждане на жилища за преподавателския състав на университета.
С акт №2938/16.11,1998г. за
публична държавна собственост е бил актуван терен от 72 000 кв.м., намиращ се в
с.Б. кв.** и ** с предоставени права за стопанисване и управление на РЦ „УОТ”
гр.П. -Ученическа почивна база с.Б., общ.П. На 01.11.2007 г. подсъдимият И.Д. е утвърдил актове №***
и №*** вписани в служба по вписванията гр.П. на 21.11,2007 г. с които са били
актувани като частна държавна собственост и съответно обособени два терена -
УПИ * в кв.**, отреден за „У. т. к.” по плана на с.Б. с площ 61 413 кв.м. и УПИ
** в кв.**, отреден за мотел „Д.” и база за отдих на „И.” и „Д.” по плана на с.Б.
с площ 15 886 кв.м.
В началото на 2008 г., във връзка с провеждани преди
това разговори, подсъдимият Д. предложил на свидетеля К. два терена – терен,
отреден за „У.т. к.” в с.Б. и терен в с.Д., който от своя страна за така
предоставената възможност уведомил управителя на фирмата – свидетелката К.А.,
която разгледала двата терена. Подсъдимият Д. предложил да бъде изготвено
официално предложение от страна на фирма „Б.П.” ООД за замяна на имот
собственост на Областна администрация П. с имот собственост на фирмата.
На 23.04.2008 г. в Областна
администрация П. е получено предложение регистрирано под №22-00-40/23.04.2008
г. от свидетелката К.А. - управител на „Б.П.” ООД за замяна на имот намиращ се
в с.Б. с имот, намиращ се в района на гр.П. и гр. Б. Отразеното инвестиционно
намерение е за изграждане на модерен туристически развлекателен център за
жителите и гостите на гр.П. и гр.С. Към предложението е приложен нотариален акт
№76, том III, per. №3539 за имот – П. представляващ 4 етажна сграда с площ 378
кв.м и кухненски блок - двуетажна сграда с площ 684 кв. м. намиращи се в летовище
„С.К.” гр.П., скица на терена, на който е изграден профилакториума и кухненския
бокс, от която е видно, че теренът е общинска собственост и удостоверение за
данъчна оценка.
За предстоящата замяна били
уведомени зам. областните управители – свидетелите И.С., Б.М., М. П. и главният
секретар на областта.
Работата по преписката била
възложена на свидетелите Е.И. – главен юрисконсулт и И.М. - мл. експерт в
дирекция АКРРДС. Същите са работили по нея като са изготвяли необходимите
документи и са водели кореспонденция със съответната комисия към МРРБ, както
писмено, така и устно, включително и са провеждали срещи с представители на
комисията. Преписката била предоставена за становище и в Окръжна прокуратура
гр.Перник, като са провеждани и разговори с нейни представители, при което
нямало изразено официално становище относно нейната законосъобразност.
През м. август 2008 г. са били възложени и съответно
изготвени доклади за пазарните оценки на двата имота от двама експерти:
инж.В.Т., представила доклад за пазарна оценка на недвижим имот-терен част от
УПИ *, кв.** с площ 60 702 кв.м. по плана на с.Б. с пазарна стойност 1 160 225
лв.; доклад за пазарна оценка на недвижим имот - сгради на профилакториум и
кухненски блок, находящи се в имот №*** по плана на гр.П. к.к. „С.К.” с пазарна
стойност 1 160 328 лв.; и инж. Т.М., който представил - доклад за пазарна
оценка на недвижим имот - терен част от УПИ *, кв.**, с площ 60 702 кв.м. по
плана на с.Б. с пазарна стойност 1 249 610 лв.; доклад за пазарна оценка на
недвижим имот - сгради на профилакториум и кухненски блок, находящи се в имот №***
по плана на гр.П. к.к. „С.К.” с пазарна стойност 1 250 120 лв.
След набиране на необходимите
документи за осъществяване на замяната на 12.01.2009 г. подсъдимият Д. е
изготвил писмо до Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, с
което на основание чл.45, ал.1 от ЗДС вр. чл.61 от ППЗДС предоставя на
вниманието на министъра събраната документация за получаване на необходимото
съгласие. Със същото писмо обосновава целесъобразността на замяната, като
посочва намеренията на фирма „Б.П.” ООД да изгради туристически развлекателен
център за развитие на региона и сочи липса на средства да се стопанисва и
развива имота собственост на държавата. Необходимостта от придобиване на имота
предложен от фирма „Б.П.” ООД обосновава с неговата пригодност за почивна база
на служителите от Областната администрация П. и други администрации.
На 02.02.2009 г. в Областна
администрация П. е получено писмо изх.№90-04-46/30.01.2009 г. на зам. министър
на МРРБ, с което се указва отстраняване на несъответствия в изпратените документи,
като изрично се иска допълнително мотивирано становище относно
целесъобразността на депозираното предложение с мотивиране за какви нужди ще
бъде използван имота, който държавата ще придобие в резултат на замяната.
На 06.02.2009 г. подсъдимият е
изпратил писмо №22-00-44(4)до МРРБ, с което е изпълнил предписанията дадени в
писмо изх.№90-04-46/30.01.2009 г. на зам. министър на МРРБ. Като обосновка на
целесъобразността на замяната се сочи, че предложените от фирма „Б.П.” ООД
имоти ще бъдат ползвани като база за отдих от служителите на Областна
администрация П. и МРРБ, провеждане на обучения и семинари.
В Областната администрация гр.П.
не се съдържа писмена кореспонденция в отговор на изпратеното на 06.02.2009 г, писмо
или допълнителни указания, а такава кореспонденция се извършвала по телефона поради
предстояща законодателна промяна в режима на замените. В тази насока е и
изпратеното на 26.02.2009 г. писмо №23-00-40 (7) от подсъдимия Д., с което се
сочи, че имотът е съсобствен, като собствеността на държавата е 60 702/61 413
идеални части от площта на целия имот от 61413 кв. м., а собствеността на
С. И. И. е 711/3 549 идеални части от 3 549 кв. м. В подкрепа на това
обстоятелство е акт №3502 за извършена поправка на акт за частна държавна
собственост №3329/01.11.2007 г. на основание чл.72, ал.1 от ЗДС изготвен и
вписан в служба по вписванията гр.П. на 26.02.2009 г. Изцяло се изменя и
обосновката за целесъобразност на замяната, като в писмото се сочи, че предложените
от фирма „Б.П.” ООД имоти ще бъдат ползвани за бази за балнеологично лечение,
профилактика и отдих за населението на област П., за което налагало високото
ниво на заболеваемост от туберкулоза и хронични неспецифични белодробни заболявания
в региона с тенденция за завишаване всяка година. Наложителност от профилактика
на тези заболяванията в детска възраст и продължителност на лекуването на
хронично болните. Развиват се и доводи от къде произтичат тези заболявания -
социално-икономически стрес, нездравословен начин на живот, лоши битови
условия, поминък на населението предимно заето в минната промишленост и
металургията, както и замърсеност на въздуха в региона.
На 26.02.2009г. подсъдимият Д.
издал Заповед №*** на основание чл.45, ал.1 от ЗДС вр. чл.63, ал.1 от ППЗДС за
замяна на част от имот - частна държавна собственост представляващ част от УПИ *
в размер на 60 702/61 413 идеални части от същия - целия с площ от 61 413 кв. м. отреден за „У. т.
к.” по плана на с.Б. с пазарна стойност 1 249 610 лв. с имот собственост на Б.П.”
ООД гр.И., представляващи – П. представляваща 4 етажна сграда с площ 378 кв.м и
кухненски блок - двуетажна сграда с площ 684 кв. м., намиращи се в летовище
„С.К.” гр.П. с пазарна стойност 1 250 120 лв..
На 09.03.2009 г. е бил
сключен договор за замяна на недвижими имоти вписан на 23.03.2009 г. в служба
по вписванията гр.П. по силата на които описаните в Заповед №*** имоти частна
държавна собственост и собственост на „Б.П.” ООД гр.И. са били заменени.
Съгласно приложена по
досъдебното производство разпечатка за деловодното движение на преписка per.
№22-00-40/23.04.2008 г., касаеща предложението от „Б.П.” ООД гр.И. за замяна на
имот ЧДС до с.Б. срещу част от почивна база в района на П. – Б. и последващата
замяна, описана по-горе, Областна администрация П. до издаване на Заповедта за
замяна е кореспондирала по повод предложената замяна единствено с МРРБ и „Б.П.”
ООД гр.И., като само едно писмо е било до кмета на Община П. В същият документ
/разпечатка/ липсват данни за датата па получаване, както и дали е получено в
Областната администрация даденото писмено разрешение №90-04-46/26.02.2009 г, на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на
замяната. В предоставеното писмо, съдържащо се в материалите по преписката,
липсват входящ номер и дата на завеждане.
На 09.03.2009 г. в гр.П. е
бил сключен договор за замяна на недвижими имоти между подсъдимия И.Д. в
качеството му на *** и управителя на фирма „Б.П.” ООД гр.И. свидетелката К.А..
Договорът е вписан в служба по вписванията гр.П. на 23.03,2009 г. На 20.05.2009
г. е бил изготвен приемо-предавателен протокол за взаимно приемане и предаване
на заменените имоти.
Съгласно писмо от 16.02.2011
г. на Областния управител на Областна администрация –П., до 2008 г. на служителите на ОА-П. са
изпращани ежегодно предложения за ползване на бази на МДААР и на Министерски
съвет. За 2008 г.
с вх.№04-16-48 /13.03.2008г. в ОА-П. е получено предложение за използване на
база на МДААР в к.к. П. и поради което не е била необходима почивна база на ОА-П.,
равностойна на притежаваната от МДААР. Наред с това видно от приложените
доклад, разпределение на капиталови разходи и бюджетни прогнози на ОА-П. в
краткосрочен план – 2009 г.
и дългосрочен план 2010-2012 г.
не са били предвидени разходи за придобиване на ДМА, както и разходи за
извършване на ремонти, реконструкции и др. за имоти, които ще се придобиват или
са придобити за нуждите на ОА-П.. Липсва и каквато и да е кореспонденция с
Министерство на държавната администрация и административната реформа, както и с
Министерство на регионалното развитие и благоустройството от страна на ОА-П., в
която да се изразява необходимост от придобиване на бази за отдих, провеждане
на обучения и съвещания на служители от ОА-П., други Областни администрации или
служители на МРРБ. Поради това, посочената от подсъдимия Д. целесъобразност на
замяната в предложението за замяна изх.№22-00-40(1)/12.01.2009 г. и последващото
писмо № 22-00-40(4)/06.02.2009 г. е формална и необоснована от действителните
нужди на ОА-П.
В изпълнение на дадените с
писмо №90-04-46/30.01.2009 г. указания на зам. министър на МРРБ на 26.02.2009 г.
подсъдимият Д. е подписал писмо №22-00-40(7), с което изцяло е изменил
обосновката за целесъобразност на замяната. В писмото се сочи, че предложените
от фирма „Б.П.” ООД имоти ще бъдат ползвани за бази за балнеологично лечение,
профилактика и отдих за населението на област П., за което налагало високото
ниво на заболеваемост от туберкулоза и хронични неспецифични белодробни
заболявания в региона с тенденция за завишаване всяка година. Наложителност от
профилактика на тези заболяванията в детска възраст и продължителност на лекуването
на хронично болните. Не е осъществяване кореспонденция между Кметовете на
общини –П., Р., Б., Т., К. и З. и подсъдимия Д., в качеството му на **** относно
получаване на статистически или каквито и да било други данни за наличие в общините
на заболявания от туберкулоза, белодробни заболявания и др., както и въпроси
свързани с образованието, здравеопазването, социални услуги, развитие на
спорта, отдиха и туризма, каквито въпроси са от компетентността на местното
самоуправление съгласно чл.17 от ЗМСМА и свързаното с това тяхно финансиране от
годишните бюджети на общините или участието в съвместни програми от местно и
национално значение съгласно чл.14 и чл.44, ал.1, т.5, 6 и 7 от ЗМСМА.
Във връзка с изискана от
Окръжна прокуратура гр.Перник справки, с писмо на кмета на Община П. се посочва,
че с Протокол №25/28.06.2007 г. на Министерски съвет е приета Национална
програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за
периода 2007-2011 г..
Като участници в изпълнение на тази програма за Област П. е включена намиращата
се на територията на Община П. и ОА-П. „Специализирана болница за активно
лечение на белодробни болести-П.” ЕООД. В тази връзка в ОА-П. е намерена и предоставена
неподписана, неизвеждана по надлежен ред и невходирана по надлежен ред докладна
записка със сочен състав управителя на СБАЛББ д-р Ал.А. от дата 20.02.2009 г.,
от която е видно, че мотивировката за целесъобразност на замяната изготвена от подсъдимия
И.Д. съвпада с докладната записка.
Съгласно изготвената и приета
в хода на съдебното следствие тричленна комплексна /оценъчна, строително
инженерна и финансово икономическа/ експертиза, изготвена от вещите лица доц.
д-р маг.инж. Х.П., маг. инж. Е. С. и маг.инж. А. Р., справедливата пазарна
стойност на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ част от
УПИ * в размер на 60 702/61 413 идеални части от същия /98.84 %/ - целия с площ
от 61 413 кв. м.,
отреден за „У. т. к.” по плана на с.Б. е в размер на 1 226 180 лв.
/един милион двеста двадесет и шест хиляди и сто и осемдесет лева/ към
28,08,2008 г. и в размер на 1 192 187 лв. /един милион сто деветдесет и две хиляди и
сто осемдесет и седем лева/ към 09,03,2009 г.,
а на недвижим имот – П., представляваща 4 етажна сграда с площ 378 кв.м
и кухненски блок - двуетажна сграда с площ 684 кв. м., намиращи се в летовище
„С.К.” гр.П. е в размер на 1 220 643 лв. /един милион двеста и двадесет
хиляди и шестстотин четиридесет и три лева/ към 28,08,2008 г. и в размер на
1 205 310 лв. /един милион двеста и пет хиляди и триста и
десет лева/ към 09,03,2009 г. Разликата в стойността на имотите към 28,08,2008
г. е 2,27 %, а към 09,03,2009 г. е 1,26 %.
По доказателствата:
Така изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, а именно:
- писмените доказателства, приложени по сл.д
№22/2010 г. по описа на ОП Перник: заповед КВ-144/02.09.2005 г. /л.166/,
справка /л.177/, писма /л.182,183/, докладна записка /л.186-187/, писма
/л.189-197,224/; преписка per. №22-00-40 на Областна администрация –П. /л.9-166
том.ІІ-ри/, доклад за извършен финансов одит /л.6-15 и приложения преписка
№22-00-40 на Областна администрация –П. том.ІІІ-ти/, както и събраните в хода
на съдебното следствие: представени по опис писмени документи от „М.-М” ООД
гр.С. с молба вх.№703/30,01,2012 г.;
- гласните такива: обясненията на подсъдимия
Д. и показанията
на свидетелите Е.Б.И., И.М.М., Т.А.К.,
С.Б. М., Г.А.М., И. М. С., И.Д.П., Б.С.М., К.И.А., М. Й. Т., Л.А.Х., Т.М.Х., Т.Д.И.,
М.К.П., А.С.А.;
- заключението по тричленна комплексна /оценъчна, строително
инженерна и финансово икономическа/ експертиза, изготвена от вещите лица доц.
д-р маг.инж. Х.П., маг. инж. Е. С. и маг.инж. А. Р..
Така посочените доказателства изясняват изцяло
фактите и обстоятелствата от значение за предмета на обвинението и посочени в
обвинителния акт, като преценявайки ги в тяхната съвкупност и взаимосвързаност
съдът изцяло им даде вяра, тъй като взаимно се допълват и си кореспондират, а и
в тази насока не са правени възражения от страните.
Единствено по отношение на двете тричленни
експертизи, съответно изготвената на досъдебното производство от вещите лица Д.Н., Я.П. и А.Ц. и тази, изготвена в хода на
съдебното следствие от вещите лица доц. д-р маг.инж. Х.П., маг. инж. Е. С.
и маг.инж. А. Р., следва да се отбележи, че съдът изцяло дава вяра и възприема
заключението по последно посочената експертиза, като съобрази високия
образователен ценз и дългогодишен опит на тези вещи лица, използваните от тях
методики на оценяване, подробно аргументирани, както в самото заключение, така
и при разпита им в съдебно заседание.
От правна страна:
С оглед на така установената и възприета
фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд, в настоящият си съдебен състав,
счете, че подсъдимият И.Р.Д. не е осъществил нито състава на престъплението по чл.282,
ал.2 вр. ал.1 НК, нито този по чл.220, ал.1 НК, поради следните съображения:
По обвинението по чл.282, ал.2 вр.
ал.1 НК:
Това обвинение , след направено изменение на
същото по реда на чл.287, ал.1 НПК в съдебно заседание на 19,10,2012 г., се изразява в
това, че подсъдимият Д. ***, в качеството му на длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК, заемащ отговорно служебно положение –
Областен ***, е издал писмено становище за целесъобразност на замяната на имот
– частна държавна собственост, намиращ се в с.Б., общ.П., изискуемо съгласно
разпоредбата на чл.61 ал.9 т.6 от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост, без да е имало предвидено по надлежния ред, предвиден в
разпоредбата на чл.14, чл.17 ал.1 т.4, т.7 и т.10, чл.44 ал.1 т.5, т.6 и т.7 от ЗМСМА изграждането на мероприятия – осигуряване на бази за балнеологично
лечение, профилактика и отдих на населението на област П. – имот “П.”, находящ се
в летовището “С. К.” гр.П., собственост на „Б. п.” ООД, които мероприятия са от
компетентността на общинските органи и без наличие на обезпечено финансиране от
съответните бюджети на общините П., Р., З., К., Б. и Т., както за 2009 г. или последвало изменение на
бюджетите, така и като дългосрочно бюджетно кредитиране от същите общини,
Министерство на образованието и Министерство на здравеопазването и иззел
компетентности и правомощия на общинските съвети и останалите местни общински
органи по смисъла на ЗМСМА, посочени по-горе, с което е превишил властта и
правата си, предвидени в разпоредбата на чл.31 ал.1 т.1 и 2 от Закона за администрацията
и не е изпълнил служебните си задължения, предвидени в разпоредбата на чл.7
т.25 от Устройствен правилник на областните администрации – като във
финансовото управление и контрол в ръководените от него програми, дейности и
процеси не е спазил принципа за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност и не е опазил и защитил държавната собственост на територията на
областта съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 т.3 от Закона за администрацията,
при извършената замяна отразена в Заповед № ***. за замяна на имот, частна
държавна собственост с друг имот, собственост на “Б. п.” ООД, с цел да набави
за другиго - “Б. п.” ООД, представлявано от управител К.И.А., имотна облага – придобиване
на недвижима собственост, намираща се в с.Б., общ.П. и от това могат да
настъпят немаловажни вредни последици – щета на държавата /държавния бюджет/,
изразяваща се в необходими средства за ремонт на сграда – П. на стойност 260
350 лв., довършване на строителство на стойност около 81 450 лв. и разколебано
доверие в държавните институции и установения правов ред.
За да бъде осъществен
престъпния състав по чл.282, ал.2 вр. ал.1 НК е необходимо деецът да има
качеството на длъжностното лице, което заема отговорно служебно положение и в
това му качество да наруши или неизпълни служебните си задължения или да
превиши властта или правата си, с цел да набави за себе си или за другиго
облага или да причини другиму вреда и о могат да настъпят немаловажни вредни
последици.
В случая, по несъмнен, а и безспорен начин е
установено, че подсъдимият Д. като *** е имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, което заема отговорно служебно положение – съгласно
чл.29, ал.1 от Закона за администрацията Областният управител е едноличен орган
на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по
места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане
на регионалната политика, като правомощията му са регламентирани в разпоредбата
на чл.31 от Закона за администрацията и Раздел II-ри от Устройствен правилник
на Областните администрации приет с ПМС №121/05.07.2000 г.
По делото обаче не се доказа наличието на
другите съставомерни елементи от обективна и субективна страна - осъществяване
на изпълнителното деяние и наличието на специалната цел.
В случая, за да е превишил
властта и правата си подсъдимият Д. е следвало да излезе извън рамките на
своята компетентност. Издавайки цитираното по-горе писмено становище за
целесъобразност същият не е излязъл от пределите на компетентността си, тъй
като то е изискуемо при подготовката на документи, които следва да се представят
в МРРБ, във връзка със замяна на
държавни имоти, което е уредено в чл.61,
ал.9, т.6 от ППЗДС, съгласно която разпоредба без такова становище не могат да
бъдат приети документи за извършване замяна на държавни имоти. Дори
съдържанието на становището да не е адекватно на действителното състояние на
нещата и да е не вярно, не може да има превишаване на властта, след като е
издадено съобразно изискването на закона и е в кръга на правомощията на
областния управител, при което не са и иззети функциите на Кмета на Община П.,
предоставени му от закона във връзка със здравеопазването. Поради това и
ирелевантни се явяват обстоятелствата дали то е изпратено от д-р А. и дали е
получено в областната администрация на гр.П.
Предвид изясняване в хода на
съдебното следствие на съществения въпрос относно стойността на двата недвижими
имота, предмет на сделката по замяна, визирана в обвинителния акт, а именно, че
всъщност разликата в пазарната стойност на имотите към 28,08,2008 г. /когато са
били изготвени двата доклада за пазарни цени на същите имоти от страна на
лицензираните оценители Т.Х. и Л.Х./ е 2,27 %, а към 09,03,2009 г. /когато
реално е сключен договора за замяна на имотите/ е 1,26 %, т.е. касае се за
незначителна разлика, при което може да се определят двата процесни имота като
равностойни по този показател, не би могло да се направи извод, че при
осъществяване на замяната на тези два имота, подсъдимият Д. не е изпълнил
служебните си задължения, предвидени в разпоредбата на чл.7 т.25 от Устройствен
правилник на областните администрации – като във финансовото управление и
контрол в ръководените от него програми, дейности и процеси не е спазил
принципа за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност и не е
опазил и защитил държавната собственост на територията на областта съгласно
разпоредбата на чл.31 ал.1 т.3 от Закона за администрацията. Такъв извод би
могъл да се направи само и единствено при наличието на съществена разлика между
пазарната стойност на заменяните имоти и в частност, че придобитият чрез такава
сделка имот от държавата е със значително по-ниска стойност от прехвърления
държавен имот, което обстоятелство не е установено.
Освен това, по делото не се
установи наличието на съставомерния елемент от субективна страна на деянието, а
именно наличието у подсъдимия Д. на особена цел – да набави за другиго - “Б. п.”
ООД, представлявано от управител К.И.А., имотна облага – придобиване на
недвижима собственост, намираща се в с.Б., общ.П. С оглед обстоятелствата по
реализирането на сделката за замяна и пазарната равностойност на двата имота е
явно, че подсъдимият Д. не е целял такава последица.
В тази връзка следва да се
отбележи на първо място, че в хода на съдебното следствие се установи, че
извършената замяна е била инициирана от представители на фирма “Б.П.” с оглед
настаняването на тази фирма на територията на гр.П. по повод учредяването на
университет в града. Управителя на фирмата към момента на сключването на
договора – свидетелят К. в разпита си заявява, че идеята тази фирма да желае да
придобие имот на територията на гр.П. е необходимостта от университетски
кампус, който да обслужва състава на университета. и след което, при направено
така направеното предложение, подсъдимият Д., като *** е предложил три имота на
фирмата, от които същите са избрали процесния в с.Б., въпреки съществуващите
недостатъци, с оглед неговото географско разположение, с оглед намерението им
да изградят един кампус, който да обслужва преподаватели и студенти. При задвижването на процедурата по замяната,
представителите на фирмата, след като се спират на точно определен имот, който
е държавна собственост, предлагат алтернативно свои имоти за замяна, което е
част от процедурата, предвидена в Закона за държавната собственост и правилника
за приложението.
На второ място, при започване
процедурата по замяна на имотите, подсъдимият Д. е назначил експерти -
лицензираните оценители Т.Х. и Л.Х., които да дадат оценка за тяхната пазарна
стойност, при което и двамата оценители са предоставили свои заключения за
равностойност на имотите и е възложил на служители от областната администрация
със съответна компетентност /свидетелите Е.И. и И.М./ да реализират процедурата
при спазване на законовите изисквания за това, като в подкрепа на това са
установените по делото обстоятелства, че тези служители са действали съобразно
нормативните изисквания и при извършване на многократни консултации със
специалисти от МРРБ, а дори и са потърсили становище и от представител на
Окръжна прокуратура гр.Перник. Тези действия на подсъдимия по никакъв начин не
могат да наложат извод, че същият е целял с тази сделка да облагодетелства
фирмата “Б.П.”, още повече, че по делото не се установи, той да е имал
познанства с представители на това дружество или някакви взаимоотношения с тях,
договорки и др., които да налагат такъв извод, а и следва да се има предвид, че
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че тази сделка може да бъде
осъществена само след издаване на съответното разрешение от МРРБ.
Неоснователен е довода на
представителят на прокуратурата, че бързината, с която се е развила сделката се
дължала именно на специалната цел на подсъдимия да облагодетелства фирмата “Б.П.”.
В случая, тази бързина се е дължала на предстоящата законодателна промяна,
съгласно която считано от 01.03.2009 г. се налага мораториум върху
сключване на замени с държавни имоти. Разпитаният свидетел Т.И., който е служител на МРРБ изрично подчертава,
че тази бързина се е извършвала и осъществявала не само по отношение на процесната
процедура, а по отношение и на други такива, които са били започнати и е
следвало да бъдат завършени до 28.02.09 г. с оглед предстоящата промяна.
Предвид тези съображения,
съдът призна подсъдимият Д. за невиновен в това, на 26.02.2009г. в гр.П., в
качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК, заемащ
отговорно служебно положение – ***, да е издал писмено становище за
целесъобразност на замяната на имот – частна държавна собственост, намиращ се в
с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер на 60702 /61413 идеални части/,
представляващ 98.84% от урегулиран поземлен имот УПИ* отреден за “У. т. к.”,
кв.** по плана на с.Б. изискуемо съгласно разпоредбата на чл.61 ал.9 т.6 от
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /чл.61 ал.1
Замяната на имот – частна държавна собственост или право на строеж върху имот,
чиято данъчна оценка е до 1 000 00 лв. с имот или право на строеж –собственост
на физически и юридически лица, се извършва от областния управител по
местонахождението на имота – държавна собственост, със съгласието на министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Ал.9 Проектът на заповедта по
ал.8 на областния управител се изпраща
на министъра на регионалното развитие и благоустройството за даване на съгласие
със: т.6 становище по целесъобразността на замяната от органите, които я
предлагат/ без да е имало предвидено по надлежния ред, предвиден в разпоредбата
на чл.14 /Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен
общински бюджет/, чл.17 ал.1 т.4, т.7 и т.10 /Местното самоуправление се
изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях
органи да решават самостоятелно всички въпроси от местното значение, които
законът е предоставил в тяхната компетентност и сфера на: 4. здравеопазване; 7.
социални услуги; І-развитието на спорта, отдиха и туризма;/ чл.44 ал.1 т.5, т.6
и т.7 от ЗМСМА /Кметът на общината: т.5 организира изпълнението на общинския
бюджет; т.6 организира изпълнението на дългосрочните програми; т.7 организира
изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за
изпълнението им два пъти годишно/ изграждането на мероприятия – осигуряване на
бази за балнеологично лечение, профилактика и отдих на населението на област П.
– имот “П.” – четириетажна сграда с площ 378 кв.м. и кухненски бокс – двуетажна
сграда с площ 684 кв.м., намиращи се в летовището “С. К.” гр.П., собственост на
„Б. п.” ООД, които мероприятия са от компетентността на общинските органи и без
наличие на обезпечено финансиране от съответните бюджети на общините П., Р., З.,
К., Б. и Т., както за 2009 г.
или последвало изменение на бюджетите, така и като дългосрочно бюджетно
кредитиране от същите общини, Министерство на образованието и Министерство на
здравеопазването и иззел компетентности и правомощия на общинските съвети и
останалите местни общински органи по смисъла на ЗМСМА, посочени по-горе, с
което да е превишил властта и правата си, предвидени в разпоредбата на чл.31
ал.1 т.1 и 2 от Закона за администрацията - /чл.31 Областният управител: т.1.
провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на
изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и
взаимодействието им с местната власт; т.2. осигурява съответствие между
националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на
областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява
взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация/
и да не е изпълнил служебните си задължения, предвидени в разпоредбата на чл.7,
т.25 от Устройствен правилник на областните администрации – като във
финансовото управление и контрол в ръководените от него програми, дейности и
процеси не е спазил принципа за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност и не е опазил и защитил държавната собственост на територията на
областта съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 т.3 от Закона за администрацията
/чл.31. (І) Областният управител: т.3 отговаря за опазването и защитата на
държавната собственост на територията на областта/, при извършената замяна
отразена в Заповед № *** за замяна на имот – частна държавна собственост,
намиращ се в с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер на 60 702 /61 413
идеални части/, представляващ 98.84 % от урегулиран поземлен имот УПИ * отреден
за “У. т. к.”, кв.** по плана на с.Б. с имот “П.” – четириетажна сграда с площ
378 кв.м. и кухненски блок – двуетажна сграда с площ 684 кв.м., намиращи се в
летовище “С.К.” гр.П., собственост на “Б. п.” ООД, с цел да набави за другиго -
“Б. п.” ООД, представлявано от управител К.И.А., имотна облага – придобиване на
недвижима собственост, намираща се в с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер
на 60 702 /61 413 идеални части/, представляващ 98.84 % от урегулиран поземлен
имот УПИ * отреден за “У. т. к.”, кв.** по плана на с.Б. и от това могат да
настъпят немаловажни вредни последици – щета на държавата /държавния бюджет/,
изразяваща се в необходими средства за ремонт на сграда – П. на стойност 260
350 лв., довършване на строителство на стойност около 81 450 лв. и разколебано
доверие в държавните институции и установения правов ред, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправда по
обвинението по чл.282 ал.2, вр.ал.1 НК.
По обвинението по чл.220, ал.1 НК:
Съгласно обвинителния акт
същото се изразява в това, че подсъдимият Д. на 26.02.2009 г. и на
09.03.2009 г. в гр.П., като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а” от НК – ***, съзнателно е сключил неизгодна сделка – издал и подписал Заповед №***
и на 09.03.2009 г. е сключил договор за замяна на имот – частна държавна
собственост, намиращ се в с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер на
60702/61413 идеални части, представляващ 98,84% от урегулиран поземлен имот УПИ
*, отреден за „У. т. к.”, кв.** по плана на с.Б. с имот „П.” – четириетажна
сграда с площ 378 кв.м. и кухненски блок – двуетажна сграда с площ 684 кв.м.,
намиращи се в летовище „С.К.” гр.П., собственост на „Б. П.” ООД и от това е
произлязла значителна вреда в размер на
1502630 лв. за държавата /учреждението, което представлява – Областна
администрация П./.
За да бъде
реализиран състава по чл.220, ал.1 НК следва деецът следва да има качеството на
длъжностното лице, което нормативно е оправомощено да сключва сделки и в това
си качество да сключи неизгодна сделка, от която да са последвали значителни
вредни последици за стопанството или учреждението, предприятието или
организацията, която лицето представлява.
В случая, единственият извод,
който се налага е че подсъдимият Д. не е осъществил този престъпен състав нито
от обективна, нито от субективна страна. Действително, както и бе отбелязано по-горе,
подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.
„а” от НК, тъй като към инкриминирания момент е бил ***. Сключената обаче от
него сделка на 09.03.2009 г., изразяваща се в замяна на недвижим имот – частна
държавна собственост, намиращ се в с.Б., общ.П. с друг имот, находящ се в гр.П.
не може да бъде определена като неизгодна, тъй като видно от заключението на
вещите лица доц. д-р маг.инж. Х.П., маг. инж. Е. С. и маг.инж. А. Р. се касае
за равностойни имоти от гледна точка пазарната им цена и от тяхната замяна не е
произлязла значителна вреда за държавата в размер на 1502630 лв., както твърди
обвинението. От субективна страна следва да се отбележи, че не е бил налице
умисъл от страна на подсъдимия за сключване на неизгодна сделка. По делото се
установи, че подсъдимият в процеса на реализирана сделката, преди нейното
сключване е действал съобразно предоставените му правомощия и с намерение сделката
да бъде извършена при спазване на всички законови изисквания. Същият е назначил
конкретни служители – съответни специалисти от областната администрация гр.П. -
свидетелите Е.И. и И.М., които да осъществят процедурата, като в хода на същата
е възложено на двама експерти – лицензираните оценители на недвижими имоти Т.Х.
и Л.Х. да дадат независимо един от друг заключение за стойността на имотите,
които са изготвили своите становища в смисъл, че пазарната стойност на двата
имота е с незначителни разлики, т.е. че двата имота са равностойни. При така
установените обстоятелства не би могло да се прави извод, че към
инкриминираната дата подсъдимият Д. е имал съзнание, че сключва неизгодна
сделка за държавата и че от нея ще произлязат значителни вреди.
Поради
това, съдът призна подсъдимият Д. за невиновен в това, че на 26.02.2009 г. и на
09.03.2009 г. в гр.П.3, като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а”
от НК – ***, съзнателно е сключил неизгодна сделка – издал и подписал Заповед №***
и на 09.03.2009 г. е сключил договор за замяна на имот – частна държавна
собственост, намиращ се в с.Б., общ.П. и представляващ УПИ в размер на
60702/61413 идеални части, представляващ 98,84% от урегулиран поземлен имот УПИ
*, отреден за „У. т. к.”, кв.** по плана на с.Б. с имот „П.” – четириетажна
сграда с площ 378 кв.м. и кухненски блок – двуетажна сграда с площ 684 кв.м.,
намиращи се в летовище „С.К.” гр.П., собственост на „Б. п.” ООД и от това е
произлязла значителна вреда в размер на
1502630 лв. за държавата /учреждението, което представлява – Областна
администрация П./ и и на основание чл.304 НПК го оправда по обвинението по чл.220, ал.1 НК.
На основание
чл.190, ал.1 НПК направените разноски по делото следва да останат за сметка на
държавата.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател: