№ 11518
гр. София, 26.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110110603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Предявена е искова молба от Ш. Х. Х., ЕГН: **********, срещу С. В. Ц., ЕГН
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер от 11 700 евро, представляваща дължима главница по договор за заем от
04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.04.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
22417/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
В исковата молба се поддържа, че на 04.12.2019 г. между ищеца и ответника е
сключен неформален договор за заем, съгласно който ищецът, като заемодател е
предоставил на ответника, като заемополучател паричен заем в общ размер на сумата от 11
700 евро, платена чрез дигитална онлайн банка Revolut, както следва: на 04.12.2019 г. –
сумата от 700 евро, на 13.01.2020 г. – сумата от 1 000 евро, на 12.02.2020 г. – сумата от 5 000
евро, на 23.04.2020 г. – сумата от 2 000 лв. и отделно сумата от 3 000 евро, съгласно
постигнатите между страните устни уговорки. Ищецът твърди, че ответникът се задължил да
върне цялата заета сума или левовата и равностойност от 22 883.21 лв. до 23.05.2020 г.
Посочва, че след предоставяне в пълен размер на уговорената заемна сума на ответника,
последният прекратил всякакъв контакт с ищеца и въпреки настъпването на падежа на
задължението, изпълнение от заемателя не последвало. Моли за уважаване на предявения
иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и
недоказан. Оспорва да е страна по процесния договор за заем от 04.12.2019 г. и сума в
претендирания от ищеца размер да му е била предоставяна в заем. Признава, че сума от
11 700 евро му е изпратена чрез извършени пет превода чрез онлайн платформата Revolut,
но твърди, че същите представляват частични авансови плащания на цената на лек
1
автомобил марка „Мазерати“, модел „Леванте“, с рег. № СВ 4884 РР, правото на собственост
върху който било прехвърлено от ответника на доведената дъщеря на ищеца Галя Кичукова
с договор за покупко-продажба на МПС от 17.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите
с рег. № 6095/17.07.2020 г. на нотариус Цвета Дечева, рег. № 633 на НК, с район на действие
СРС. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените в хода на съдебното производство съдебно-деловодни разноски.
Правна квалификация на предявените искове – чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: ищецът е превел на
ответника сумата от 11 700 евро чрез извършени пет превода чрез онлайн платформата
Revolut на посочените в ИМ дати.
По доказателствената тежест:
Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
заемно правоотношение с ответника, по силата на което С. В. Ц. е поел задължение да му
върне предадената сума в посочения в исковата молба срок, че е предал сумата на ответника,
че е настъпил падежът на задължението за връщане на претендираната сума.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на заемно
правоотношение с ответника с уговорен падеж.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства /както и да установи твърденията относно соченото в отговора на исковата
молба основание за превеждането на сумата от 11 700 евро/, а при установяването на
фактическия състав на вземанията, следва да се установи, че е погасил задълженията си, за
което не сочи доказателства.
По допустимостта на производството:
При служебна проверка за спазването преклузивния срок по чл. 422 ГПК, съдът е
констатирал, че съобразно отразеното в съобщение по ч. гр. д. № 22417/2021 г. /находящо се
на л. 25 от ч. гр. д. № 22417/2021 г. по описа на СРС/, ищецът е получил съобщение с
указания за предявяване на установителния иск на 24.01.2022 г., а исковата молба е подадена
на 28.02.2022 г. /като 24.02.2022 г. е работен ден – четвъртък/.
С нарочна молба с вх. № от 26.09.2022 г. процесуалният представител на ищеца е
направил изрично оспорване на посочената дата във връченото му съобщение с указания за
предявяване на искова молба в едномесечен срок от същото по ч. гр. д. № 22417/2021 г., по
описа на СРС, 88 състав, както и на положения от получателя подпис. Процесуалният
представител на ищеца твърди, че съобщението е получено на 30.01.2022 г.
Предвид обстоятелството, че предявяването на установителния иск по реда на чл. 422
ГПК в предвидения от закона преклузивен срок се явява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на настоящото производство, съдът намира, че следва да бъде
открито производство на основание чл. 193 и сл. ГПК за оспорване истинността на
документ.
2
След приключването на производството по чл. 193 ГПК съдът ще се произнесе по
допустимостта на претенцията.
По доказателствените искания:
Ще се приемат представените от ответника с отговора на исковата молба писмени
документи като писмени доказателства по делото. По отношение на приложените към
исковата молба, съдът констатира, че същите са приложени по делото без надлежен превод
на български език, с оглед което на страната следва да се дадат указания за отстраняване на
посочената нередовност.
Ще се приложи ч. гр. д.
Не следва да бъде допускана исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза,
доколкото обстоятелствата, за установяването на които се иска последната, не са спорни
между страните.
По искането за разпит на свидетели съдът ще се произнесе в о. с. з.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване истинността
– авторството на положения от лицето получател подпис в съобщение от 24.01.2022 г., по ч.
гр. д. № 22417/2021 г., както и верността на посочения документ – по отношение на
посочената в него дата на връчване.
УКАЗВА на основание чл. 193, ал. 3 ГПК на ищеца Ш. Х. Х., че негова е
доказателствената тежест да докаже неистинността на оспорения документ – че подписът,
положен върху него на мястото на получател, не изхожда от неговия процесуален
представител - адв. Н. Л. Н., както и че датата на връчване на съобщението не съвпада с
посочената /за което обстоятелство не сочи доказателства/.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-графологична експертиза, която след изследване
на оспорения документ в оригинал, а при необходимост и на друг сравнителен материал, да
отговори на въпроса дали положеният от името на процесуалния представител на ищеца
адв. Н. Л. Н. подпис върху съобщение по ч. гр. д. № 22417/2021 г. /находящо се на л. 25 от
ч. гр. д. № 22417/2021 г. по описа на СРС/, което съобщение е посочено, че е връчено на
24.01.2022 г., изхожда от адв. Н. Л. Н..
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Евлогиева Ц., тел. 0888 899 455.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 280 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
3
настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з да представи по делото с препис за ответника
надлежно изготвени преводи на български език съгласно чл. 185 ГПК на приложените към
исковата молба писмени документи.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, приложените към
исковата молба документи, за които не представен превод на български език, няма да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
ПРИЕМА приложените от ответника с отговора на исковата молба документи, като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 22417/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ОТЛАГА произнасянето по искането за разпит на свидетели за първото по делото
открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.05.2023 г. от 13:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители /на ищеца, чрез адв. Вальова на съдебния адрес по молба с вх. № от
09.02.2023 г./ , а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4