РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Перник, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500814 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 1125 от 10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1054/2023 г., Районен съд
Перник е уважил предявените от по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация-Перник“ АД
срещу Е. С. И. искове, както следва:
- по чл. 150 ЗЕ за сумата от 277,20 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия в имот адрес *** за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2022 г., до окончателното
заплащане на вземането;
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35,74 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.08.2019 г. до 11.01.2022 г.
Районният съд е отхвърлил иска по чл. 150 ЗЕ за разликата до пълния предявен размер
от 415,80 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от
53,61 лв.
Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
„Топлофикация-Перник“ АД. Излагат се доводи, че ответникът е бил собственик на
процесния имот през исковия период, поради което исковете е следвало да бъдат уважени в
1
цялост. Иска се отмяна на решението в тази му част и се претендират разноски.
Ответникът по жалбата не е подал отговор или становище по жалбата.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при
спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната
част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред въззивната инстанция не е спорно, че по силата на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ
ответникът е клиент на топлинна енергия като лице с право на собственост върху
топлоснабден имот с адрес ***. Не е предмет на въззивни оплаквания установеното от
първостепенния съд, че през периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. в имота е потребена
топлинна енергия на стойност 415,80 лв., както и че тази цена не е заплатена в срок, поради
което освен нея е дължима и сумата от 53,61 лв. като обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 08.08.2019 г. до 11.01.2022 г.
Спорът между страните е концентриран върху въпроса дали ответникът е
изключителен собственик на топлоснабдения имот, както твърди ищецът, или притежава
само 2/3 (две трети) идеални части, както е приел първостепенният съд, тоест дали дължи
изцяло посочените суми или пропорционално на квотата си в собствеността.
По делото е представен констативен нотариален акт от 07.11.2012 г., издаден по реда
на чл. 587 ГПК, чрез който ответникът се легитимира като собственик на целия
топлоснабден имот. Представена е обаче и декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена на
14.11.2012 г. от трето лице – Р.М. И.. В декларацията е посочено, че въз основа на покупко-
продажба и горепосочения констативен нотариален акт процесният имот е съсобствен
между Р.М. И., притежаваща 1/3 (една трета) идеална част, и Е. С. И., притежаващ 2/3 (две
трети) идеални части. Тази последваща декларация разколебава легитимационното действие
на констативния нотариален акт по отношение на обстоятелството, че към датата на
подаването Е. С. И. е изключителен собственик на имота. Възможно е същият да е се е
разпоредил с част от имота си, след като се е снабдил с констативен нотариален акт. Не е
изключено също деклараторката да е съпруга на ответника, която да е попълнила
декларацията погрешно или действително да е придобила част от имота самостоятелно или в
2
режим на съпружеска имуществена общност. В обобщение, в настоящото производство се
доказва пълно и главно Е. С. И. да е собственик само на 2/3 (две трети) идеални части, както
е приел и районният съд. Поради това е верен изводът, че ответникът следва да отговаря
пропорционално, съобразно квотата в собствеността, по отношение на претендираните с
исковата молба суми, а именно – 277,20 лв. главница и 35,74 лв. лихва.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски се следват на въззивника,
но същият не е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1125 от 10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1054/2023
г. на Районен съд Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3