Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
София, 28.04.2015 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І Г.О., 1 състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря А.Р., като
разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 1102 по описа на 2002
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД и чл.87 от ЗЗД.
Ищцата Е.Е.И.
излага в исковата си молба, че през 1999 година, при постъпване в болнично
заведение, по съвет на адвокат С. дала на последния и на сина си Е.Е.И.
нотариално заверено пълномощно по силата на което да управляват заедно и
поотделно в нейн интерес собственото й имущество. Твърди, че след изписването
си от болницата синът й престанал да се интересува от нея, между тях възникнали
противоречия във връзка със стопанисването и управлението на собственото й
имущество, тъй като той получавал вместо нея доходите от предоставените под
наем имоти. Във връзка с така създалите се взаимоотношения между тях поискала
чрез Нотариус да прекрати представителната власт на ответника, делегирана по
пълномощното от 30.03.1999 год., но при правени многократни опити да му бъде
връчена покана, това не се случило. Твърди, че уведомила сина си за оттеглянето
и по телефона и в разговори по между им. Поддържа, че разбрала случайно, че
ответникът, на 22.08.2002 год. е сключил договор за покупко-продажба по силата
на който, въз основа на предоставеното му пълномощно е прехвърлил сам на себе
си, собствения й недвижим имот, находящ се в гр.************. Твърди, че никога
не е имала намерение и желание за извършването на такава сделка, а ответникът е
действал без представителна власт. В тази връзка моли съда да прогласи
нищожността на договора за покупко-продажба от 22.08.2002 год., обективиран в
нотариален акт № 9, том 84, дело № 19166/02 год. по описа на Нотариус С.К.,
поради липса на съгласие. При условията на евентуалност моли съда да развали
сключения договор, тъй като не е получила продажната цена по него. Претендира
разноските по делото.
В хода на производството е
починала ищцата Е.Е.И. и съдът с определение от 28.06.2005 год. на основание
чл.120 ГПК /отм./ е конституирал като нейн правоприемник в процеса С.Е.И. – Д..
Новоконституирания ищец предявява срещу ответника инцидентен установителен иск
за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 15.04.2005 год. по силата
на което последния се легитимира като собственик на имота. Твърди, че
завещанието не е подписано от завещателя.
Ответникът Е.Е.И., чрез
процесуален представител оспорва както главните, така и инцидентния иск, като
твърди, че собственик на процесния недвижим имот по силата на завещанието от
15.04.2005 година. Моли съда да отхвърли исковите претенции, като присъди
разноските по делото.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ГПК /отм./, намира за установено от фактическа страна следното:
От генерално пълномощно без рег.
номер от 30.03.1999 год. по описа на Нотариус Ц.З. се установява, че Е.Е.И. е
упълномощила Е.Е.И. и адв. И.В. С., заедно и поотделно да я представляват пред
всякакви юридически и физически лица досежно недвижими имоти, сред които и
такъв находящ се в гр.************. Делегирано им е право да ги управляват,
владеят и се разпореждат „едноактово” под всякаква форма и чрез всякакви
сделки, както и да учредяват ограничени вещни права, както намерят за добре, но
изключително в интерес на упълномощителя, като договарят по тези сделки и по
отношение на имотите сам/и със себе си.
От договор за покупко-продажба,
сключен на 22.08.2002 год. по описа на Нотариус С.К. се установява, че Е.Е.И.,
действаща чрез пълномощника си Е.Е.И. е продала на Е.Е.И. собствения си
недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се на целия първи /партерен/
етаж в жилищната сграда на улица ********, целият със застроена площ от 146.47
кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно със
зимнични помещения №№ 4 и 5 и тавански помещения №№ 1,4 и 5, заедно с 54.4/100
идеални части от сградата и 48/100 идеални части от урегулиран поземлен имот,
целия с площ от 428.92 кв.м. по нот.акт, а по скица от 414 кв.м., съставляващо
УПИ план. №1 от квартал 415 по плана на гр.С., местността „Центъра” за сумата
от 85 039.10 лева.
От нотариална покана рег.№
2239/13.06.2002 год. по описа на нотариус Светлана Златарова е видно, че Е.Е.И.
е уведомила адв. С. и Е.Е.И., че оттегля даденото им на 30.03.2002 год.
генерално пълномощно. Поканата е получена от адвоката на 18.06.2002 год., а на Е.И.
не е връчена, тъй като на адреса, след многократни посещения не е намерено
лицето, като първоначално е заявено, че не е в София и след това се намира в
чужбина. Нотариална покана за оттегляне пълномощното е връчена на Е.Е.И. на
24.09.2002 год., при отказ.
От показанията на свидетеля К.К.,
дъщеря на ищцата правоприемник се установява, че в началото на 2002 год.
отношенията между Е.И. и Е.И. се влошили, тъй като синът й престанал да дава на
майка си сумите от получените наеми, което притеснило финансово Е.. Била е
свидетел как Е. заявявала през месец май 2002 год. многократно на Е., че
оттегля дадените му пълномощия и държи да бъде върнат оригинала, но това не се
случвало от страна на упълномощеното лице. Дава показания, че след като
пълномощното не й било върнато, леля й се обърнала към нотариус при който
заверило оттеглянето. Дава показания също така, че Е. съвсем недвусмислено е
заявила на Е. волята си за оттегляне на представителното власт.
Представено е саморъчно завещание
от 15.04.2005 год. по силата на което Е.Е.И. е завещала на сина си Е.Е.И.
цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава. Завещанието е обявено
с протокол с рег.№ 4028/03.05.2012 год., рег.№9 по описа на Нотариус В.Г..
По делото е приета
съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице М.М. от която се
установява, че подписът за „завещател” в саморъчното завещание от 15.04.2005
год. е
положен от Е.Е.И.. Заключението е оспорено и съдът на основание чл.201 ГПК е допуснал повторна експертиза, изготвена от вещото лице Ст. Б. и от което
се установява, че ръкописния текст и подписа за „завещател” в саморъчното
завещание от 15.04.2005 год. не са изпълнени от Е.Е.И..
Повторната експертиза също е оспорена и съдът, с оглед разкриване обективната
истина е разширил експертизата в тройна такава. От заключението на вещите лица А.Б.,
Д.Ц. и Г.М. /подписал с изразено особено мнение/ се установява, че ръкописния
текст и подписа за „завещател” в саморъчното завещание от 15.04.2005 год. не
са изпълнени от Е.Е.И..
При така
установената фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.2,
предл. второ от ЗЗД.
Така предявеният иск
е основателен. От събраните по делото доказателства се установява, че на
30.03.2002 год. Е.Е.И. е упълномощила сина си Е.Е.И. да я представлява пред
всякакви юридически и физически лица досежно недвижими имоти, сред които и
такъв находящ се в гр.************. Делегирано му е право да управлява, владее
и се разпорежда „едноактово” под всякаква форма и чрез всякакви сделки, както и
да учредява ограничени вещни права, както намери за добре, но изключително в
интерес на упълномощителя, като договарят по тези сделки и по отношение на
имотите сам със себе си. В делегираната представителна власт не се включва
изричното волеизявление на упълномощителя да продаде или да продава недвижими
имоти, както и не е посочена цена за която да се осъществи възмездна сделка.
Отделно от това настоящият състав приема, че даденото пълномощно е оттеглено от
упълномощителя. От показанията на разпитания свидетел се установи, че
многократно Е.И. е правила волеизявления, които са достигнали до упълномощеното
лице – ответника Е.Е.И., с които изрично е заявявала прекратяване на
представителната му власт по това пълномощно. Въз основа на това съдът приема,
че след май 2002 год. представителната власт на упълномощеното лице е
прекратена. Липсата на валидно делегиране на представителна власт означава, че
удостовереното в нотариалния акт волеизявление за сключването на договор за
продажба на 22.08.2002 год. не изхожда от ищеца и следователно, той не е дал
съгласието си за такава сделка. Така нотариалният акт не удостоверява
съвпадането на насрещните волеизявления на лицата, посочени като страни по
договора за продажба. След като липсва съгласие от лицето, посочено като
продавач, за сключване на атакуваната сделка, тя е нищожна по силата на чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД. Съдът намира, че не е осъществен изцяло фактическият състав на
сделката, чието сключване удостоверява нотариалния акт, поради което тя не може
да породи целените правни последици. Тази нищожност следва да бъде прогласена,
като предявеният иск бъде уважен като основателен и доказан.
При положение, че
съдът уважава главния иск, то не следва да разглежда предявеният при условията
на евентуалност иск с правно основание чл.87 от ЗЗД.
По предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.42, б.”б” от ЗН, съдът намира следното:
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 42, б.”б” от ЗН следва да бъде установено, че завещателното
разпореждане не е съставено и подписано от лицето от което изхожда. В
настоящият случай от приетите по делото единична и тройна съдебно почеркови
експертизи, които съдът кредитира се установи, че ръкописния текст и подписа за
„завещател” в саморъчното завещание от 15.04.2005 год. не са изпълнени от Е.Е.И..
Настоящият състав не кредитира единичната експертиза на вещото лица М., тъй
като тя не съответства на приетия по делото доказателствен материал. Това е
така, тъй като по делото се установи по безспорен начин, че отношенията между Е.Е.И. и сина й Е.Е.И. са се влошили от 2002 год. като в подкрепа на това са и
представените няколко тъжби от Е.И. до Софийска района прокуратура срещу Е.И..
Отделно от това настоящето дело е образувано именно по искова молба на Е.И.
против сина й през 2002 година. От тези факти обичайно може да бъде обоснован
извода, че при влошени отношения между майка и син, то майката няма никакви
основания да извършва каквито й да било завещателни разпореждания в полза на
сина си, с който имат висящо дело именно във връзка с един от собствените й
имоти.
Въз основа на всичко изложено
съдът приема, че завещателното разпореждане от 15.04.2005 год. не е съставено и
подписано от лицето от което изхожда - Е.Е.И., поради което е нищожно и като
такова не е породило правно действие, след смъртта на завещателя. Предявения
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора и с оглед
на изричната претенция на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сумата от 2 974 лева, представляващи
разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД, от С.Е.И. – Д. с ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Х. срещу Е.Е.И. с ЕГН ********** със съдебен
адрес ***, чрез адв. С., че договорът за покупко - продажба на недвижим имот,
сключен на 22.08.2002 година в град С., оформен с нотариален акт № 138, том I, рег.№ 13921, дело 130/2002 год. по описа на Нотариус С.К.
по силата на който Е.Е.И., действаща чрез пълномощника си Е.Е.И. е продала на Е.Е.И.
собствения си недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се на целия
първи /партерен/ етаж в жилищната сграда на улица „************, целият със
застроена площ от 146.47 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни
помещения, заедно със зимнични помещения №№ 4 и 5 и тавански помещения №№ 1,4 и
5, заедно с 54.4/100 идеални части от сградата и 48/100 идеални части от
урегулиран поземлен имот, целия с площ от 428.92 кв.м. по нот.акт, а по скица
от 414 кв.м., съставляващо УПИ план. №1 от квартал 415 по плана на гр.С.,
местността „Центъра” е НИЩОЖЕН, поради
липса на съгласие.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С.Е.И. – Д. с
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв. Х. срещу Е.Е.И. с ЕГН ********** със съдебен
адрес ***, чрез адв. С., че саморъчно завещание от 15.04.2005 година на Е.Е.И.,
обявено с протокол от 03.05.2012 год. по описа на Нотариус В.Г. е НИЩОЖЕНО, на основание чл.42, б.б” от ЗН.
ОСЪЖДА Е.Е.И. с ЕГН ********** да заплати на С.Е.И. – Д. с ЕГН **********, на правно
основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./, сумата от 2 974 /две хиляди деветстотин седемдесет и четири/ лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: