Определение по дело №561/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 9
Дата: 9 януари 2025 г. (в сила от 9 януари 2025 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20243000500561
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
гр. Варна, 09.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500561 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.Образувано е по въззивни
жалби, както следва:
1.Въззивно жалба от „Терестра България“ ЕООД срещу решение №
109/11.09.2024г., постановено по гр. д. № 68/2023г. на ОС Търговище в частта
с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Сдружение на
ловците и риболовците в Попово“ с правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над
присъдените 231 363,13лв. до претендираните 464 479,44лв. и лихва за забава
в размер на 28 135,37лв.
В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението в обжалваната част, основани на доводи за допуснати
процесуални нарушения, и направата на изводи в противоречие с
установеното от доказателствата и материалния закон. Посочва се, че съдът в
нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 ГПК, при определяне на правната
квалификация на иска и разпределението на доказателствената тежест, не е
дал указания на ищеца, че в негова тежест е да докаже изпълнение на
предвидените в Закона за опазване на селското стопанското имущество,
Закона за горите и в други нормативни актова мерки с цел ограничаване на
щети, които маже да нанесе дивечът / чл.78, ал.2 ЗЛОД/ С определението, с
което е извършен доклад по делото, съдът е приел, че предявените искове са
правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД, а наведените от ответника с
отговора на исковата молба възражения – по чл.79, чл.78, ал.1 и 3 и чл.80, т.2
ЗЛОД. Съдът изрично е указал на ищеца, че следва да установи основанията за
ангажирането на отговорността на ответника, наличието и размера на
твърдените от ищеца вреди, като доказателствената тежест за наличието на
1
съпричиняване е за страните съобразно твърденията им. В мотивите на
решението съдът е приел, че съгласно чл.79, ал.1 и чл.80 ЗЛОД обезщетенията
се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча в съответния ловно-стопански
район, освен ако земеделския производител не е изпълнил мерките по чл.78,
ал.2 ЗЛОД за ограничаване на щетите, като ищецът не е доказал, че
предприетите от него мерки за опазване на площите са своевременни и
адекватни. Прието е, че е налице съпричиняване, като съдът, не е указал на
ищеца следва да ангажира доказателства относно това какви точно по вид и
обем действия е извършил, за да запази насажденията, както и относно
периода на прилагане на мерките. Поради допуснатите процесуални
нарушения във връзка с разпределението на доказателствената тежест на
страните и липсата на конкретни и точни указания за ангажиране на
доказателства, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, като
ищецът е лишен от възможността своевременно да ангажира относимите и
допустими доказателства за доказване на претенциите си. Излага също, че по
делото не е установено какви точно мерки по вид и обем са адекватни за
опазване на реколтата, като не е проведена СТЕ от вещо лице специалист
относно подходящите и възможни мерки по опазване на селскостопанската
реколта, като заключението на определеното то съда вещо лице – агроном,
необосновано не е кредитирано, поради това, че същото не е специалист в
областта. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е
организирал физическа охрана на земеделските земи, засети от него, като не
съществуват други предвидени нормативно действия, които е следвало да
предприеме. Установява се също, че ответникът не е изпълнил задълженията
си да поддържа популацията на дивеча в установените норми, съгл.чл.33 от
ЗЛОД, поради което и са настъпили вреди за ищеца. По подробни доводи и
съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявените искове се уважат в предявените
размери.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания: за допускане
до разпит на двама свидетели за установяване какви по вид и обем мерки е
предприело „Терестра България“ ЕООД за опазване на земеделските култури в
процесните ниви, както и периода на прилагане на мерките; за допускане на
комбинирана съдебна експертиза с участие на специалист по горско и ловно
стопанство и агроном, които след запознаване с материалите по делото,
установената численост на популацията на благороден елен в района, в който
са настъпили вредите, особеностите на заетите площи и тяхното
разположение да отговорят на въпросите: предвидени ли са в нормативен акт
конкретни мерки за защита на засети земеделски култури от дивеч, ако са
предвидени такива мерки да ги посочат по вид и в кои нормативни актове са
предвидени, кои от тези предвидени мерки, да посочат кои от мерните биха
били най-адекватни и ефективни за прилагане, като се съобрази завишената
популация на благороден елен в процесния ловностопански район на
„Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ и в близост до процесните
2
ниви, характеристиките на дивеча – благороден елен, като размери,
особености на придвижване, способност на привикване и приспособяване към
мерките, местонахождение и географски особености на засетите от ищеца
площи, в които е констатирано цялостно погиване или увреждане на
земеделски култури, големината на площите, разположението на полските
пътища и други фактори от значение за определяне вида и обема на
необходимите мерки за защита на посевите от дивеч. Вещите лица да
отговорят и на въпроса дали при по-ниска популация на благороден елен в
ловностопанския район на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“,
нанесените щети по земеделските култури биха били в различен размер и
какъв би бил той, ако се приеме, че ищецът е използвал само физическа
охрана. Исканията са обосновани с твърдения за допуснати от съда
процесуални нарушения поради даване на непълнии и противоречиви
указания относно това за кои факти и обстоятелства за които носи
доказателствената тежест въззивникът не е представил доказателства
Насрещната страна е депозирала отговор, с който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивна жалба от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“
срещу решение № 109/11.09.2024г., постановено по гр.д. № 68/2023г. на ОС
Търговище, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
„Терестра-България“ ЕООД сумата от 231 363,13лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от дивеч, стопанисван от
сдружението, изразяващи се в унищожаване на посеви от слънчоглед и
царевица и представляващи пропусната полза от нереализиран добив за
стопанската 2023/24г., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2023г. до
окончателното изплащане на задължението. В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение,
основани на доводи за допуснати процесуални нарушения, необсъждане в
съвкупност на събраните доказателства и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява липсата на каквито и да е мерки по опазване на
посевите на ищеца, в изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗЛОД, което е
довело и обусловило вредоносния резултат. При определяне на размера на
реалната щета, неправилно е прието, че щетите в отделните землища по БЗС
са в посочените от ищеца декари. Необосновано и неправилно при определяне
размера на вредата е взет предвид средния добив на съответната култура за
Община Попово, като на база на математически изчисления в САИЕ, във
варианти, съдът е направил неправилни изчисления, като погрешно е приел че
контролното разжънване е от засегнатите площи и е взел същото за база при
определяне на щетата. По подробно изложени доводи и съображения моли за
отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което
исковете се отхвърлят като неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК „Терестра- България“ЕООД е подало отговор на
жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна.
3
Така докладваните жалби са подадени в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирани страни. Същите следва да бъдат
насрочени за разглеждане в о.с.з.
По направените от „Терестра -България“ЕООД доказателствени
искания: при отчитане извършените процесуални действия, наведените
оплаквания, предмета на спора и съобразно разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК
съдът намира същите за допустими и основателни, по следните съображения:
В направения по реда на чл.140 ГПК, с определение № 155/20.06.2023г.
доклад съдът е посочил твърденията и възраженията на страните,
релевантните факти, подлежащи на доказване, като е приел, че ищецът следва
да докаже основанията за ангажиране на отговорността на ответника,
наличието и размера на твърдяните вреди. В определението е посочено, че
доказателствената тежест за допуснато от ищеца съпричиняване е за страните,
съобразно твърденията им. С окончателния доклад по реда на чл.146 ГПК,
съдът не е внесъл промени относно приетата правна квалификация на
предявените искове, разпределението на доказателствената тежест и
указанията до страните, като в мотивите на решението е прието, че ищецът не
е доказал, че предприетите от него мерки за опазване на засетите от него
земеделски култури са своевременни и достатъчни. Съдът също така не е
кредитирал заключението на назначеното от него вещо лице по проведената
САТЕ, поради това, че вещото лице не е специалист в съответната област.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест,
но дадените указания относно фактите и обстоятелствата за които ищецът
носи тежестта за доказване и не е посочил доказателства не са конкретни и
ясни, като назначаването на вещо лице за изготвяне на заключение по
допуснатата експертиза, което не притежава необходимите специални знания
не може да се вметни в отговорност на ищеца. Поради това и на основание
чл.266, ал.3 ГПК и ос оглед изясняване на фактите по делото, исканията за
допускане на гласни доказателства и комплексна СТЕ с посочените във
въззивната жалба задачи следва да бъдат уважени.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
разноските за възнаграждение на вещите лица следва да бъдат възложени в
тежест на „Терестра- България“ ЕООД.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Терестра- България“ ЕООД да се ползва от
показанията на двама свидетели, при условията на водене в съдебно заседание
относно вида, обема и периода на прилагане на мерките, предприети
„Терестра България“ ЕООД за опазване на земеделските култури в процесните
ниви.
4
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-техническа експертиза със задача на
вещите лица – специалист по горско и ловно стопанство и агроном, след
запознаване с приложените по делото доказателства и установената численост
на популацията на благороден елен в района, в който са настъпили вредите,
особеностите на заетите площи и тяхното разположение да отговорят на
въпросите: предвидени ли са в нормативен акт конкретни мерки за защита на
засети земеделски култури от дивеч; мерките да се посочат по вид и в кои
нормативни актове са предвидени; кои от нормативно предвидените мерки
биха били най-адекватни и ефективни за прилагане в случая, като се съобрази
завишената популация на благороден елен в процесния ловностопански район
на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ и в близост до
процесните ниви, характеристиките на дивеча – благороден елен, като
размери, особености на придвижване, способност на привикване и
приспособяване към мерките, местонахождение и географски особености на
засетите от ищеца площи, в които е констатирано цялостно погиване или
увреждане на земеделски култури, големината на площите, разположението
на полските пътища и други фактори от значение за определяне вида и обема
на необходимите мерки за защита на посевите от дивеч; дали при по-ниска
популация на благороден елен в ловностопанския район на „Сдружение на
ловците и риболовците в Попово“, нанесените щети по земеделските култури
биха били в различен размер и какъв би бил той, ако се приеме, че ищецът е
използвал само физическа охрана.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещите лице в
размер на 1000 лева, вносим от въззивника – „Терестра България“ ЕООД в 1-
седмичен срок от съобщението, ведно с представяне на доказателства за това в
същия срок.
След представяне на доказателства за внос на определения депозит,
съдът ще определи вещите лица по допуснатата експертиза, в закрито
заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.03.2025г. от 9:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5