Р Е Ш Е
Н И Е
№ 160
град Велико Търново, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – х.Т., ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
доклх.аното от съдия Калчев адм. д. № 638/2018 г. по описа на Административен съд – х.Т.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Ц.М.Н. с адрес ***, чрез х.. Г. П.,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000616000798-091-001/18.04.2018 г., потвърден
с Решение № 137/23.07.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. Жалбоподателката
обжалва РА изцяло като издаден в нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Излага подробни доводи, че органите по приходите
необосновано не са се съобразили с издадените от нея документи за извършена
продажба на сурово краво мляко, както и с обстоятелството, че същата е
продавала разпределената й индивидуална млечна квота единствено на „Хаджийски и
фамилия“ ООД, а са основали изводите си на статистически данни от НСИ. В тази
връзка оспорва констатациите за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
т. 2 и т. 4 от ДОПК. Твърди също така, че ревизията неправилно е определила
паричните потоци на лицето, както и субекта на ревизията. В съдебно заседание
се представлява от х.. Г. П., който поддържа жалбата по съображенията, изложени
в нея и излага допълнителни доводи в писмена защита. Претендират се направените
по делото разноски.
Ответната страна по жалбата,
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна. Счита, че обстоятелствата по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК са доказани безспорно от заключенията на
съдебно-зоотехническата и съдебно-счетоводната експертизи, поради което данъчните
основи на задълженията на лицето за ДДС и за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
правилно са определени с оглед обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Моли жалбата
да бъде отхвърлена, като претендира за
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 8800,20 лв.
Прокурорът дава становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата.
Съдът, като взе предвид констатациите
в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Процесното ревизионно производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000616000798-020-001/08.02.2016
г., издадена от М. И.Д.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Велико Търново,
надлежно оправомощена за това съгласно представените Заповед № 532/25.08.2014
г. и Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново /л.
50-52 от делото/. С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията –
установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за данъчни периоди
от 01.12.2010 г. до 31.12.2015 г. и за задълженията за ДОО-за самоосигуряващи
се, УПФ-за самоосигуряващи се, здравно осигуряване-за самоосигуряващи се, данък
върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др., годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – всички за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014
г. Със заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Св.Ст.К.– главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, Г.И.Л.– главен инспектор по
приходите и М.Н.М.– главен инспектор по приходите. Със следващи ЗВР № Р-04000616000798-020-002/12.05.2016
г., № Р-04000616000798-020-003/15.06.2016 г., № Р-04000616000798-020-004/12.07.2016
г., № Р-04000616000798-020-005/09.05.2017 г., издадени от същия орган
/последните две във връзка със заповеди №№ Р-04000616000798-ЗИД-001/07.07.2016
г. и Р-04000616000798-ЗИД-002/04.05.2017 г. на изп. директор на НАП/, е
продължен срокът за извършване на ревизията от същия ревизиращ екип. По искане
на ревизираното лице ревизията е била спряна със Заповед №
Р-04000616000798-023-001/06.11.2017 г. и възобновена със Заповед №
Р-04000616000798-143-001/07.02.2018 г. на същия орган по приходите.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-04000616000798-092-001/07.03.2018 г. от определения ревизиращ екип, срещу който жалбоподателката е подала възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000616000798-091-001/18.04.2018 г. от М. И.Д., на длъжност Началник сектор, възложила ревизията и Св.Ст.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който са установени задължения за внасяне в размер на 416 088,93 лв. и лихви върху тях в размер на 207 054,57 лв. Задълженото лице е обжалвало РА по административен ред, като същият е потвърден с Решение № 137/23.07.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на жалбоподателката на 08.08.2018 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез пощенски оператор на 17.08.2018 г. и е заведена в деловодството на ответника на 20.08.2018 г.
Предвид горното съдът
намира, че жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна
същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
Не се спори, че
жалбоподателката е местно физическо лице с постоянен адрес по чл. 8, ал. 1, т.
1 от ДОПК в ***. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този
кодекс, освен ако е предвидено друго, е тази по постоянния адрес на физическите
лица, в случая – ТД на НАП Велико Търново.
В тази връзка и в отговор на протоколното определение на съда от
05.12.2018 г. за представяне на доказателства, установяващи компетентността на
органите по приходите, извършили ревизията, от страна на ответника е
представено писмо изх. № 91-00-13/05.02.2016 г. на зам. изп. директор на НАП до
директора на ТД на НАП Пловдив и до директора на ТД на НАП Велико Търново, с
което им възлага на основание чл. 10, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП да
организират извършването на ревизии на шест физически лица, сред които и
жалбоподателката, за установяване на задълженията всички видове данъци и ЗОВ за
всички неревизирани периоди. Според писмото в заповедите за възлагане на
ревизиите следва да бъдат включени като извършващи ревизиите следните органи по
приходите: Св.Ст.К.– главен инспектор по приходите-ръководител на ревизиите; М.Н.М.–
гл. инспектор по приходите; Г.И.Л.– гл. инспектор по приходите; Т.П.К.– гл.
инспектор по приходите; Л.М.Л.– инспектор по приходите. Командироването на
същите в ТД на НАП Велико Търново и ТД на НАП София да се извърши при условията
и реда, определени в Закона за държавния служител. Представена е и заповед № ЗЦУ-232/24.02.2014
г. на изп. директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал.2 вр. чл. 10, ал.
1, т. 1 от ЗНАП е възложено на зам. изп. директор Г. Д. правомощието да възлага
организирането на надлежни действия с оглед извършването на проверки и ревизии
по реда на ДОПК. Представени са заповеди за преназначаване от 30.04.2014 г.,
видно от които Св.Ст.К., Г.И.Л.и М.Н.М.са назначени на длъжност „главен
инспектор по приходите“ в ТД на НАП Пловдив /л. 91-93 от делото/. Представени
са и следните командировъчни заповеди, издадени от директора на ТД на НАП
Пловдив /л. 85-90 от делото/ с уточнението от ответната страна, че други извън
тях не съществуват:
1. От 16.02.2016 г., с които
М.Н.М., Г.И.Л.и Св.Ст.К.са командировани до гр. Бяла Слатина за един ден –
18.02.2018 г. със задача: ревизия по конкретно посочени ЗВР, сред които и ЗВР №
Р-04000616000798-020-001/08.02.2016 г. В докладите за извършената работа е
отразено „връчване на 3 бр. ЗВР и 3 бр. ИПДПОЗЛ“ и „връчване на ЗВР и ИПДПОЗЛ
на лицата Ц.Ч.и Ц.Н.“.
2. От 12.04.2016 г., с
които посочените 3 лица са командировани до гр. Бяла Слатина за три дни – от 19.04.2016
до 21.04.2016 г. със задача: ревизия по ЗВР № Р-04000616000797-020-001/08.02.2016
г. и ЗВР № Р-04000616000798-020-001/08.02.2016 г. В докладите за извършената
работа е отразено „проверка по документи за спазване на данъчното и
осигурителното законодателство от ЗЛ“, „процесуални действия по ЗВР“ и
„процесуални действия във връзка с ревизионни производства на Ц.Ч.и Ц.Н.“.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция. Както бе посочено, постоянният адрес на Ц.Н.
е с постоянен адрес ***, от което следва, че компетентната териториална
дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на
НАП Велико Търново. В процесния случай ревизионният доклад е съставен от органи
по приходите, които са служители на ТД на НАП Пловдив, а единият от органите
издал ревизионния акт - ръководителя на ревизията Св.Ст.К.също е орган по
приходите в ТД на НАП Пловдив. Досежно последното обстоятелство между страните
по делото липсва спор.
Съгласно чл. 10, ал. 8 от Закона за Националната
агенция за приходите /ЗНАП/ при необходимост за изпълнение на възложените на
агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно
лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга
териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор
командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред,
определени в Кодекса на труда. Анализът на цитираната разпоредба от ЗНАП
показва, че същата регламентира последователност на действията на съответните
органи в йерархията на НАП. Първо, изпълнителният директор на НАП /или оправомощено от него лице/ следва
да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга
териториална дирекция за извършване на конкретни действия, които той трябва да
формулира в нареждането си /да мотивира необходимостта от това/, а след това
териториалният директор в дирекцията, в която работят тези служители, въз
основа на нареждането на изпълнителния директор, трябва да ги командирова в
друга дирекция /за срока на ревизията/ за осъществяване на възложените от
изпълнителния директор /или негов заместник/ конкретни задачи.
В случая е изпълнена първата хипотеза на
разпоредбата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП предвид цитираното писмо изх. №
91-00-13/05.02.2016 г. на зам. изп. директор на НАП /абстрахирайки се от
обстоятелството, че в него
не са
посочени предпоставки, които да налагат ревизионното производство да бъде
проведено от лице извън служителите на компетентната териториална дирекция/. Не
е изпълнено обаче второто кумулативно изискване, а именно съответният
териториален директор да командирова служителите от поверената му дирекция при
условия и по ред, определени в КТ. От представените командировъчни заповеди се
установява, че М.Н.М., Г.И.Л.и Св.Ст.К.не са преминали в ТД на НАП Велико
Търново, а освен това са били командировани от директора на ТД на НАП Пловдив единствено
за 4 дни от целия период на ревизията, възложена със ЗВР №
Р-04000616000798-020-001/08.02.2016 г. От представените с
административната преписка доказателства е видно, че от тези органи по
приходите са осъществени множество процесуални действия, насочени към
установяване задълженията на лицето, датите на извършването на които обаче не
са обхванати от горепосочените командировъчни заповеди – напр. ИПДПОЗЛ №
Р-04000616000798-040-001/17.02.2016 г., изготвено от Г.Л., ИПДПОЗЛ №
Р-04000616000798-040-002/26.10.2017 г., изготвено от Г.Л., ИПДПОЗЛ №
Р-04000616000798-040-003/30.10.2017 г., изготвено от С.К., Уведомление №
Р-04000616000798-113-001/30.10.2017 г., изготвено от С.К. и др. Очевидно е, че
срокът на командироване не покрива нито периода на извършване на ревизията,
нито дори датите на издаване на ревизионния доклад и ревизионния акт. Обстоятелството,
че органите по приходите, извършили ревизията, не са били командировани в ТД на
НАП Велико Търново за целия на срок на ревизията, се установява и от факта, че
отговорите на ревизираното лице с представени документи във връзка с получени
искания са адресирани до ТД на НАП Пловдив. Ирелевантно е това, че РД и РА са
подписани с електронен подпис, тъй като според настоящия състав съответните
органи е следвало да бъдат командировани в компетентната ТД на НАП Велико
Търново най-малкото към тези дати, за да издадат правно валидни актове.
Противното тълкуване би довело до едно недопустимо заобикаляне на императивното
изискване за териториална компетентност с издаването на командировъчни заповеди
например само за един ден от целия период на ревизията.
След като фактическият състав на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП не е завършен следва изводът, че органите по приходите, извършили
ревизията и съставили ревизионния доклад, а единият от тях, като ръководител на
ревизията и съставил РА, не са били териториално компетентни да извършат
ревизията. Неизпълнението на фактическия състав по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП
опорочава РА до степен на нищожност, като в този смисъл е и съдебната практика
по идентични казуси – напр. Решение № 8639 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
2537/2018 г., I о., Решение № 7876 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
12352/2017 г., VIII о., Решение № 3361 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
7101/2017 г., VIII о., Решение № 9116 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №
3331/2017 г., VIII о. и др.
По аргумент от чл. 112, ал. 3 от ДОПК, териториалната
компетентност би могла да бъде преодоляна, ако ревизията бе възложена в
хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП или
определен от него заместник изпълнителен директор, каквато обаче в настоящият
случай не е налице.
Според приетото в ТР № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д.
№ 2/1991 г. на ОСГК на ВС всяка некомпетентност води до нищожност. След като
органът по приходите, подписал оспорения ревизионен акт в качеството на
ръководител на ревизията, не притежава териториална компетентност, актът е
нищожен. С оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на
РА, опорочаване участието дори и на единия от тях влече нищожност на РА като
цяло.
В случая се касае за порок, който не може да бъде
отстранен в съдебна фаза. За наличието му съдът следи служебно, независимо от
това дали жалбоподателят се е позовал на него. При констатиране на порок, водещ
до нищожност на обжалвания акт, нищожността следва да бъде обявена с решението
на съда, тъй като преценката за това е част от предметните предели на съдебната
проверка. При установената нищожност на РА не е необходимо обсъждането на
останалите въпроси от съществото на спора, свързани с материалната законосъобразност
на акта. Тъй като разпоредбата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК не позволява връщане
на преписката на компетентния орган по приходите следва единствено нищожността
да бъде обявена от съда.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката претендираните от нея в списъка по чл. 80 от ГПК и доказани
разноски по производството. Същите представляват внесена държавна такса в
размер на 10 лв., депозити за ССЕ и СЗТЕ в общ размер на 1450 лв. и х.окатско
възнаграждение в размер на 10512 лв., заплатено по банков път /л. 124 и 125 от
делото/.
По изложените съображения
и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен
акт № Р-04000616000798-091-001/18.04.2018 г., издаден
от М. И.Д., на длъжност Началник сектор, възложила ревизията и Св.Ст.К.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 137/23.07.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - х.Т. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за внасяне в размер
на 416 088,93 лв. и лихви върху тях в размер на 207 054,57 лв.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - х.Т. при ЦУ на НАП да заплати
на Ц.М.Н., ЕГН **********, с адрес ***, разноски
по делото в размер на 11 972 лв. (единадесет хиляди деветстотин и седемдесет и
два лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: