Решение по дело №157/2020 на Административен съд - Ямбол

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 6/21.1.2021 г.

21.01.2021г. гр.Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                               

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

              ЧЛЕНОВЕ:         1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ                                                                     

                                                         2. ВАНЯ СТОЯНОВА

 

при секретаря Стела Гюмлиева и с участието на прокурора Р. Лефтерова, разгледа докладваното от съдия В. Стоянова канд № 157 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“-София за проверка на Решение № 260061/09.10.2020г. по анд № 751/2020г. по описа на РС, Ямбол., с което е отменено Наказателно постановление № 6814/30.06.2020г. на Началник отдел „КРПМ към АПИ“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП на А.И.А. е наложена глоба в размер на 1000 лева за  нарушение  на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата се претендира да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление, т.к. са незаконосъобразни и неправилни изводите на съда, че деянието вменено на санкционираното лице е несъставомерно и че административният орган е ангажирал отговорността му за деяние, което не може да му се вмени във вина.

В съдебно заседание за касатора се явява юрисконсулт А.П., която подържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответника по касация не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище по делото, в което излага съображенията си за законосъобразността на обжалваното решение на ЯРС и иска оставянето му в сила.

Участващият в процеса прокурор изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС правилно и законосъобразно. Счита, че в конкретния случай санкционираното лице не може да бъде субект на процесното адм. нарушение, поради което и съдът правилно е отменил НП.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 260061/09.10.2020г. по анд № 751/2020г. по описа на РС, Ямбол е отменено Наказателно постановление № 6814/30.06.2020г. на Началник отдел „КРПМ към АПИ“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП на А.И.А. е наложена глоба в размер на 1000 лева за  нарушение  на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В мотивите си първата съдебна инстанция посочва, че няма спор по делото, че жалбоподателя не е нито собственик на ППС, нито е извършвал превоза, освен физически като шофьор, видно от приложения по делото трудов договор, поради което наказаното лице не е осъществило от субективна страна състава на описаното в НП административно нарушение, т.к. водачът на процесното МПС с 4 оси с две управлявеми оси марка „*“ модел ** с ДК № ***/тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително. Липсата на последното не може да му бъде вменено във вина, следователно не следва да бъде санкциониран на основание чл.53, ал.1 от ЗП, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП.

Според настоящия състав приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Съгласно чл.11 от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,  лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС са длъжни: да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за осъществяване на превоза; да проверяват разположението и сигурното укрепване на товара; да възлагат превозването на водачи, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория, с трудов стаж като водачи на товарен автомобил от категория "С" не по-малък от пет години; да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява; да отстраняват за своя сметка всички нанесени повреди на пътя, пътните принадлежности и съоръжения, както и други причинени от тях щети при извършване на превозите вследствие на неспазване условията, посочени в разрешителното и наредбата, или да заплащат разходите за тяхното възстановяване; да възлагат съпровождането на лице, което отговаря на изискванията по чл.24; да проверяват съответствието между действителните габаритни размери на ППС и размерите, описани в разрешителното.

От своя страна нормата на чл.15, ал.3 от Наредбата визира кръга от лица, които са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите

Доколкото в случая няма спор, че санкционираното лице не е собственик или превозвач по смисъла на т.5 от §1 на ДР на Закона за автомобилните превози и не попада в кръга на задължените субекти, то се явява правилен и законосъобразен извода на районния съд, че това лице не е осъществило от субективна страна състава на  административно нарушение, за което му е наложено наказание, защото водачът на тежкотоварен и/или извънгабаритен автомобил няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му бъде вменено във вина,  поради което не може да бъде санкциониран на основание  чл.53, ал.1, т.2 ЗП за нарушение на  чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ”а” от същия закон.

В съответствие с това Ямболския районен съд правилно е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, което е издадено в нарушение на материалния закон.

Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260061/09.10.2020г. по анд № 751/2020г. по описа на РС, Ямбол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

     

 

       

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете

 

 

                                                                        2./п/ не се чете