Решение по дело №208/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 680
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180700208
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 680

гр. Пловдив, 06.04.2021 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:                      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                                                                                ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря Марияна Георгиева и участието на прокурора Борис Мендев, като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 208 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Обжалвано е по касационна жалба, предявена от О.А.Д., с ЕГН **********, чрез адв.С., със съдебен адрес:***, **, против Решение № 260036 от 16.11.2020 г., постановено по АНД № 760/2020 г. по описа на Асеновградски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3609510 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на О.А.Д. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Претендира се отмяна на решението на РС - Асеновград, като неправилно, както и на потвърдения с него електронен фиш, като се излагат съображения, свързани с: географската точка на мястото на извършване на твърдяното нарушение; реквизитите на Протокола, липса на снимка на разположение на уреда АТСС; правомощието на лабораторията за проверка на техническото средство; номера на снимка/клип. Твърди се още, че са нарушени изискванията на чл.4, ал.1-3 и чл.10 ал.3 от Наредба № 8131з-532 от 12.05.2015г., както и че не е доказано процесното нарушение. Претендира направените по настоящото производство разноски.

В с.з. касаторът поддържа жалбата, като допълнително излага доводи свързани с монтажът на автоматизираните технически средства и годността на АТСС.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение № 260036 от 16.11.2020 г., постановено по АНД № 760/2020г., Асеновградският районен съд е потвърдил електронен фиш серия К № 3609510 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на О.А.Д. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд - Асеновград е приел, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин, както и че същото е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR- 1М  №  566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, валидно към датата на нарушението. Приел е, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че  правилно е определен субекта на административно-наказателната отговорност, а именно О.Д., в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС, който не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП. Съдът е съобразил и настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532, съобразени с тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, и е направил извод, че използването на мобилна и стационарна техническа система е допустима. Посочил е, че електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити,  като и че на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.   Въззивният съд е обсъдил приложеният снимков материал от техническо средство, както и протоколът за проверка. Направен е извод, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като   по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата. В тази насока съдът е приел за неоснователно възражението за порок в съдържането на протокола, доколкото данните касаещи начало и край на участъка са част от задължителното  съдържание само когато техническото средство работи в  режим на измерване Д – в движение, а в случая нарушението е установено в стационарен режим – С.  На следващо място в мотивите е посочено, че не е необходимо и прилагането на  снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението,защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само  при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил. По отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно размерът посочен в чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Настоящият съд споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.

На първо място изложените в касационната жалба възражения, по отношение на мястото на извършване на нарушението, доколкото в приобщената по делото снимка са посочени географски координати, различни от посоченото в протокола за използване на АТСС бул.“България“ № 113, настоящият съдебен със­тав намира за неоснователни. В тази връзка неоснователни са и възраженията във връзка със съдържанието на протокола за работа на техническото средство по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. Тук на първо място следва да се отбележи, че в Електронния фиш мястото на нарушението е описано еднозначно, а именно: гр.Асеновград, бул.“България“ № 113 с посока на движение на контролираните МПС от север на юг. Отделно от това, по преписката е представен и е приет ка­то доказателство Протокол за използване на Автоматизирано техническо средст­во или система, с рег. №239р-6071 от 29.02.2020г., група „ПК“ при РУ – Асеновград,  ОД на МВР – Плов­див по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, който е с попълнени основните реквизити, от които може да се направи извод относно работата на техническото средство, с което е регистрирано нарушението в конкретния случай. Именно в протокола е отразено мястото за контрол, а именно гр.Асеновград, бул.“България“ № 113, посока на движение на контр. МПС от север към юг. Нарушителят не е оспорил изготвения Протокол, поради което същият като официален свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани.

Ноторно известно е, че GPS e координатна система за описване (определяне) на положението на дадена точка от повърхността на Земята, като съществуват три типа координатни системи, а именно: пространствени, сферични и равнинни координати. И тъй като разликата в координатите може да се дължи на това по коя координатна система е зададено да изчислява устройството, съдът не кредитира представената с касационната жалба разпечатка от google maps. Отделно от това в разпечатката са въведени различни координати от посочените в снимката за заснемане на нарушението. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че доколкото разчитането на конкретните GPS  координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство. GPS  координатите, на които е разположено съответното АТСС биха съвпадали  с GPS  координатите  на поземления имот, за който е отреден дадения административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Това изискване обаче само по себе си няма как да бъде изпълнено, тъй като АТСС следва да се разполагат в близост до пътното  платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др. Ето защо напълно достатъчно е GPS  координатите на разположеното  АТСС да са в близост до границите на поземления имот, както е и в случая.

Отделно от това касаторът Д. не отрича, че на 29.02.2020г. в 23:38 часа е преминал с собствения му процесен товарен автомобил  по бул.“България“, в гр.Асеновград. Дори не твърди, че е бил на друго място по същото време, за да внесе съмнение относно установяването на административното нарушение.

Що се отнася до възражението за липса на снимка на разположението на уреда АТСС, районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав, но за пълнота следва да се отбележи, че с оглед на посочените реквизити в протокола, както и представеното изображение на автомобила, при извършването на нарушението, липсата на снимков материал съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата не е съществено процесуално нарушение. Липсата на снимката на разположението на АТСС не е от естество да внесе обосновано съмнение относно извършеното нарушение. В този смисъл са неоснователни и доводите на касатора за липса на номер на снимка/клип. Съгласно постоянната съдебна практика съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да установи факти и обстоятелства, различни от установените в настоящия процес.

Напълно несъстоятелно е и възражението, дали Лабораторията за проверка на пол. техника към ГД „НП“-МВР е била оправомощена да извърши  последващата проверка на годността на АТСС, тъй като приложеното по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване не е оспорено по надлежния ред и съдът го кредитира.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответникът по касация следва да се присъдят разноски за настоящата, които съдът определя в размер на 80лв. съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА Решение № 260036 от 16.11.2020г., постановено по АНД № 760/2020 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

ОСЪЖДА О.А.Д., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: