Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 09.10.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело № 98 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Постъпила е искова молба с вх.№859/06.03.2020г. от „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район Триадица,
бул.“****“, №100, Бизнес сграда „****“, ет.5, офис 8, представлявано от Г.Н.Д.,
чрез адв.Н.Р. – АК Благоевград, съдебен адрес ***,
Партер, офис 1, срещу Т.Д.Т. с ЕГН **********,***.
В молбата се излага, че между ищеца и
ответника е сключен Индивидуален договор за кредит 0L00000125 от 05.07.2019г. По силата на
договора ответника е получил заем за сумата от 150 лева за срок от тридесет
дни, като сумата е следвало да бъде издължена на 04.08.2019г. Договора бил
сключен онлайн, като ***получателят го подписал в профила си в платформата на ***ра – ищец. С оглед на направеното искане от Т. и на ***получателя
искането да се разгледа в срок от 20 минути, същия дължал такса, която била
изрично посочена в индивидуалния договор за кредит. Ищеца посочва, че искането
за експресно разглеждане на кредита било допълнителна услуга предлагана от ***ра и не била свързана с усвояване и управление на кредита. Таксата
за експерсно разглеждане на кредита според ***получателя отговаряла изцяло на
изискванията на чл.10а от ЗПК, същия бил индивидуален и не бил сключен при общи
условия, като страните по него договаряли всички клаузи индивидуално.
На следващо място ищецът излага, че ответника
на основание чл.14, ал.1 от Индивидуалния договор за кредит 0L00000125 от
05.07.2019г. му дължи заплащане на всички разноски, които *** е направил, в
това число и заплащане на комисионни, адвокатски хонорари или разходи при
ангажиране на човешки ресурс за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.
По негови твърдения ищецът е направил такива разходи (изпращане на съобщения на
ел.поща, изпращане на покана за доброволно погасяване на кредита от
07.10.2019г.). за всички тези действия адвоката бил направил разноски, които
възлизали на 105 лева и били платени от ищцовото дружество
на пълномощника.
С оглед на изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 49,97
(четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща
дължима сума за експресно разглеждане на искането за кредит, съгласно чл.12,
ал.1 от Индивидуален договор за кредит 0L00000125 от 05.07.2019г., както и
сумата от 105,00(сто и пет) лева, разноски за извънсъдебно събиране на
вземането, дължими по Договор от 13.08.2019г., сключен между „***“ ООД и
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.10.2019г., до окончателното изплащане
на сумите. Претендира разноски в настоящото производство и адвокатски хонорар в
размер на 300,00 лева.
Ответникът Т.Д.Т. в срока по чл.131 от ГПК
не е представил писмен отговор. В с.з., проведено на 17.09.2020г. не се явява и
не изпраща представител.
Каварненският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявените
искове са процесуално допустими, но неоснователни.
Съгласно
представените по заповедното производство индивидуален договор за потребителски
кредит от 05.07.2019г. сключен между „***“ ООД и Т.Д.Т., на ответника е
предоставен заем в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева., като е уговорено
крайната сума за плащане да е 190,97 лева. Срока на договора е тридесет дни. В
него като клауза е включено, че общата сума включва размера на кредита, лихви и
такси по кредита, неустойка, както и всички разноски по кредита. Също така е
предвидена и такса за експресно разглеждане на кредита.
Безспорно
ответникът – физическо лице има качеството потребител по индивидуалния договор
за потребителски кредит, като клаузите за заплащане на такса експресно
разглеждане в размер на 49,97 лева и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението в размер на 105,00 лева са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита на
потребителите и са нищожни на основание на чл.146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, респективно конкретно приложимия в настоящата хипотеза чл.10а)
от Закона за потребителския кредит. Уговорката по т.2.5 от договора за
заплащането на услуга за експресно разглеждане на искането за кредит, както и сумата
от 105 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението са нищожни поради противоречие със закона и
добрите нрави. Съгласно чл.10а) ал.1 от Закона за потребителския кредит ***рът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит; това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните
относно предоставянето на паричната сума и нейното връщане; чл.10а) ал.2 от
Закона за потребителския кредит изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В
настоящия случай не е посочено за какви конкретни действия се дължат посочените
разходи, както и в какво се изразява услугата, предоставяна срещу тези разходи.
Освен това става ясно, че посочените разходи за извънсъдебно събиране не са
допълнителни услуги по чл.10а) от Закона за потребителския кредит, тъй като
целта им е гарантирането на изплащането на дължимите суми по него от страна на
потребителя; доколкото претендираните разходи се
начисляват за забавено изпълнение от страна на заемателя,
с уговарянето им се цели заобикаляне на ограничението по чл.33 ал.1 и ал.2 от
Закона за потребителския кредит, като се въвежда допълнително плащане, свързано
със забавата на длъжника, което е недопустимо. С оглед на изложеното исковете
за заплащане на сумата от 49,97 лева, представляващ дължима сума за експресно
разглеждане на искането за кредит и сумата от 105,00 лева разноски за
извънсъдебно събиране на вземането са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
За
пълнота на изложението следва се отбележи и следното: С молба от 16.09.2020г.
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК. В действителност ответника не е представил писмен отговор по чл.131 от ГПК
и не се явява в първо по делото заседание, като не прави искане за разглеждане
в негово отсъствие. Въпреки това не са налице предпоставките за неговото
уважаване и постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът не е
вероятно основателен и не са налице доказателства доказващи дължимостта
на претендираните суми.
С оглед
изхода на спора, ответника не дължи разноски на ищеца.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство. Тъй като със заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК, длъжникът е осъден да заплати разноски в размер на 173,00
лева от които 25,00 лева внесена държавна такса и 148,00 лева, съразмерно на
уважената част от заявлението, то в настоящото производство съдът неследва да
се занимава с разноските в заповедното производство.
Водим от
горното Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район
Триадица, бул.“****“, №100, Бизнес сграда „****“, ет.5, офис 8, представлявано
от Г.Н.Д., чрез адв.Н.Р. – АК Благоевград, съдебен
адрес ***, Партер, офис 1, срещу Т.Д.Т. с ЕГН **********,***, искове за заплащане
на следните суми: сумата от 49,97 (четиридесет и девет лева и деветдесет и
седем стотинки) лева, представляваща дължима сума за експресно разглеждане на
искането за кредит, съгласно чл.12, ал.1 от Индивидуален договор за кредит
0L00000125 от 05.07.2019г., както и сумата от 105,00(сто и пет) лева, разноски
за извънсъдебно събиране на вземането, дължими по Договор от 13.08.2019г.,
сключен между „***“ ООД и ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………