Решение по дело №179/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 219
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330200179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Пловдив , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия Г № 0022891, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. Г. М. е наложена глоба в размер на 250 лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата и с допълнителна молба се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок за обжалване на електронен фиш,
доколкото същият е връчен на 04.11.2020г., а жалбата е подадена на
18.11.2020г., видно от пощенското клеймо (л. 3 от съдебното производство).
Освен това жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
1
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 24.10.2020г., в 10,55ч., в гр.
Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу № 1 в посока гр. Асеновград, като
собственик на МПС, не е сключил договор за задължителна застраховка ГО
на автомобилистите. Нарушението е установено с TFR1-M № 546 по
отношение на лек автомобил с рег. № ****, като собственик, на когото е
регистрирано МПС е Д. Г. М., с ЕГН **********.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се установява
въз основа на представените по делото доказателства. От приложената по
делото снимка № 22255 е видно, че автомобилът с посочения регистрационен
номер е заснет с посоченото техническо средство. Автомобилът е бил
собственост на жалбоподателя, видно от данните за регистрация, като същият
не е имал сключена застраховка гражданска отговорност към момента на
заснемането му съгласно представената справка от Гаранционния фонд.
Установяването на нарушението с валидно АТСС се потвърждава и от
представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, и е преминало последваща проверка с Протокол от
проверка № 4-32-20/13.03.2020г. Освен това съгласно приложеното по делото
писмо от МВР, ГД „Национална полиция“ рег. № 328600-5798/04.02.21г., в
съответствие с чл. 846, т. 5 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол след последваща проверка, АТСС TFR1-
M с номер 546/10 е било с поставен знак за последваща проверка през 2019г,
и 2020г. Устройството е мобилно и в съответствие с чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил съставен протокол по чл. 10 от Наредбата,
който съгласно трайната съдебна практика има удостоверителна сила относно
мястото, времето и начина на извършването на заснемането.
Електронният фиш обаче следва да бъде отменен поради наличие на
съществени процесуални нарушения в него.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде
2
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на всяко лице,
което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със
санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба
предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено
управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска
отговорност", се налага санкцията по алинея първа. Съответно разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл.
638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с
електронен фиш по вменения административен състав, следва да са налице
кумулативно следните елементи от фактическия състав:
1. Наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
2. За процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност;
3. Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговият водач;
4. Управлението да е установено с АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП,
респ. по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за
движение по пътищата.
Тези съставомерни обстоятелства следва не само да се установяват от
доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото само по този
начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на процесния ЕФ, в обстоятелствената му част изобщо
липсват твърдения да е констатирано управление на процесния
автомобил. В тази насока напълно неоснователно се явява възражението на
3
административно-наказващият орган в становището по делото, според който
ясно било посочено, че се касае за управление на МПС. Видно от самия текст
на електронния фиш никъде не се вменява в обстоятелствената му част
налично управление като юридически факт, а се вменява собственост. Това
кореспондира и с правната квалификация на нарушения според
административнонаказващия орган – чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, който
предвижда правило за поведение за собственика на автомобила. В същото
време от изричния текст на нормата на чл. 638, ал.4 КЗ следва, че
отговорността на собственика на МПС за несключена застраховка гражданска
отговорност може да се реализира с електронен фиш, само ако с АТСС е
констатирано управление на МПС по пътната мрежа, като в противен
случай следва да се издаде наказателно постановление.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на изложени твърдения в
ЕФ процесният автомобил да е бил управляван по пътната мрежа, забраната
отговорността на дееца да се реализира въз основа на обстоятелства,
установени на етап на съдебно следствие, които не са надлежно предявени на
дееца с електронния фиш и възможността електронен фиш да се издава за
нарушения на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, само ако е заснето управление на
процесното МПС, то обжалваният акт следва безусловно да се отмени,
доколкото не са налице предпоставките за реализиране отговорността на
дееца по този облекчен процесуален ред.
За пълнота следва да се посочи и разликата в изпълнителните деяния на
двете нарушения (по чл. 483, ал. 1, т. 1 и по чл. 638, ал. 4 от КЗ), обуславяща и
разлика при описанието на времето на извършване на деянието.
Изпълнителното деяние по чл. 638, ал. 4 от КЗ представлява действие
(управление на превозно средство) и за осъществяването му АНО следва да
докаже, че на посочената от него дата е било установено управление на
автомобила, за да наложи съответната санкция на собственика. Чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ обаче съдържа състав на административно нарушение, при което
изпълнителното деяние се изразява в бездействие, което се явява
осъществено в първия ден след изтичането на застраховката ГО, респ. друг
факт, който би бил от значение за възникването на задължението на
собственика (например придобиването на автомобила), в който ден
собственикът е длъжен да сключи такава. Така за правилно описание на
4
нарушението по време следва да бъде посочен именно този ден. В противен
случай би могло да се стигне до правния абсурд ако например нарушителят в
рамките на няколко дена не е сключил застрахователен договор, да бъде
наказван с предвидената санкция за всеки един от тези дни, което би било
нарушение на принципа ne bis in idem. От друга страна, когато се касае за
нарушение по смисъла на чл. 638, ал. 4 от КЗ, включващо управление на
автомобил, противоправното деяние съдържа извършването на действие –
управление, и съгласно чл. 18, пр. 2 от ЗАНН наказание ще следва да се
наложи за всяко констатирано противоправно управление. Изложеното е още
един аргумент, че се касае за коренно различни нарушения, които имат
различни изпълнителни деяния, но еднакви санкции.
Съдът съобрази и че в конкретния случай въобще не е описана в
обжалвания електронен фиш приложимата при издаването на електронен
фиш норма на чл. 638, ал. 4 от КЗ, която съдържа в себе си както правилото за
поведение, така и санкцията за административното нарушение, както и
условието, при което се преминава към облекчения ред по чл. 647, ал. 3 от КЗ
за наказване на субекта чрез електронен фиш. Така при описаното в
обжалвания електронен фиш нарушение, е ясна волята на
административнонаказващият орган да накаже собственикът на автомобила за
неспазване на задължението му по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ да сключи
застраховка гражданска отговорност със санкцията по чл. 638, ал. 1, т. 1 от
КЗ, което обаче на основание изричната норма на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ,
както и per argumentum a contrario на чл. 647, ал. 3 от КЗ е недопустимо да се
извърши чрез електронен фиш, без да е описано в акта, че е било установено
управление на МПС с техническо средство при условията на чл. 638, ал. 4 от
КЗ.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на Админитративен
съд-Пловдив, както и на останалите административни съдилища в страната -
Решение № 2027 от 12.11.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2220/2020 г. „Именно санкционната хипотеза на чл. 638, ал. 4 от кодекса би
била основание за издаване на електронен фиш, а тази норма очевидно не се
съдържа в него……В този смисъл, нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ допуска да
се издаде електронен фиш за нарушение, изразяващо се в липса на такава
задължителна застраховка, но само при управление на моторно превозно
5
средство. Процесният електронен фиш не съдържа описание на този факт
и не става ясно дали на собственика се вменява отговорност за
управлението на превозното средство, без да е сключена преди това
застраховка "Гражданска отговорност", или само поради факта, че в
качеството си на собственик не е предприел необходимите действия, с оглед
сключването на тази застраховка. Несъмнено, ЕФ следва да съдържа
фактите и обстоятелствата, включени в състава на нарушението, в
противен случай се нарушава правото на защита на подведения под
отговорност субект да разбере какво му се вменява.; Решение № 3280 от
26.06.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 1956/2020 г., Решение № 1199
от 21.02.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 13247/2019 г., Решение №
192 от 10.02.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2614/2020 г.
Анализът на приложения по делото екземпляр на оспорения електронен
фиш показва, че в същия липсва посочване на правното основание за
неговото издаване, а именно нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Като правно
основание в електронния фиш е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1
от КЗ, съгласно която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за
физическо лице. Така посоченото правно основание указва единствено
възможността за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на физическото лице – собственик на МПС, което може да
бъде приложено чрез установяване на административното нарушение с
АУАН и издаване на наказателно постановление, но не и възможността за
съставяне на електронен фиш по специалния ред, изрично регламентиран с
нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ.“, Решение № 15 от 19.02.2021 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10315/2020 г., Решение № 3 от 4.02.2021 г.
на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10275/2020 г. и много други.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш следва да
бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
6
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 100 лв.
Същото не се явява прекомерно, доколкото на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното възнаграждение за защита от адвокат в конкретния случай се
явява дори в по-висок размер, поради което и възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на хонорара се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0022891, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. Г. М. е наложена глоба в размер на 250 лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Д. Г. М., ЕГН
**********, сума в размер на 100 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7