№ 689
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100501008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу отказ на частен съдебен
изпълнител Г.Д., рег. № 781, по изп. д. № 20217810401058 да намали
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите, обективиран в
съобщение с изх. № 16436/14.12.2021 г.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител не е уважил
направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя се дължи
единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в
размер на 200 лева. Твърди, че изпълнителното дело не се отличава
фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело.
Поддържа, че претендирането на адвокатски хонорар кумулативно, както по
силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, така на основание чл. 10, т. 2 от
Наредбата, е обусловено от извършването на допълнителни действия с цел
удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не са предприемани. Иска
и намаляване на определената като дължима такса по по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ при редуциране на адвокатското
1
възнаграждение. Претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Взискателите по изпълнителното дело С.А.С., М.М.С. и М.А. С. подават
възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на
същата.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20217810401058 е изложил подробни
мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт, в рамките на установения в чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен
срок от деня на съобщението, поради което е допустима.
На 24.11.2021 г. по молба на взискателите С.А.С., М.М.С. и М.А. С.,
подадена чрез адв. К. и адв. Г., е образувано процесното изпълнително дело
срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2021 г., издаден
от Софийски районен съд, по гр. д. № 70755/2014 г., с който длъжникът е
осъден да заплати на С.А.С., М.М.С. и М.А. С. сумата от 2310.73 лева
съдебни разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска
от съдебния изпълнител да събере присъдената от съда сума, както и разноски
по изпълнителното дело, включително адвокатско възнаграждение в общ
размер от 800 лева, разпределено, както следва: на взискателя С.С. – 400 лева;
на взискателя М.С. – 200 лева и на взискателя М. С. – 200 лева. С молбата се
иска, на основание чл. 507 от ГПК, едновременно с поканата за доброволно
изпълнение да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника. Към
молбата за образуване на делото са представени 3 броя пълномощни за адв.
П. К. и адв. Д. Г. и 3 броя договори за правна защита и съдействие от
23.11.2021 г., съответно договор, сключен между адв. К. и С.С., с който е
уговорено възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. Д. в размер на 400 лева, платено при
подписване на договора; договор, сключен между адв. К. и М.С., с който е
уговорено възнаграждение за процесуално представителство и защита по
изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. Д. в размер на 200 лева, платено при
подписване на договора и договор, сключен между адв. К. и М. С., с който е
уговорено възнаграждение за процесуално представителство и защита по
изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. Д. в размер на 200 лева, платено при
подписване на договора
На 25.11.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „О.Б.” АД за налагане
2
на запор върху банковите сметки на длъжника до размер на сумата от 3555.36
лева.
На 30.11.2021 г. третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител,
че от банковата сметка на длъжника с платежно нареждане от 29.11.2021 г.
банката е превела изцяло дължимата сума от 3555,36 лева, посочена в
запорното съобщение, по сметката на ЧСИ.
На 26.11.2021 г. на длъжника е връчена изпратената от съдебния
изпълнител покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в които е включено и
задължение за разноски по изпълнителното дело, в това число адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева и 444.63 лева такси.
На 07.12.2021 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателите от 800 лева на 200 лева, съответно да бъде намалена и
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по
ЗЧСИ.
Адвокатът на взискателите е взел становище за неоснователност на така
направеното от длъжника възражение.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали адвокатското възнаграждение на
взискателя до сумата от 200 лева, тъй като приема, че размерът на приетото
като дължимо адвокатско възнаграждения е съобразен с наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на
подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и
кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в цялост
копие на изпълнителното дело, извършените от адвоката на взискателите
3
действия по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване
на молбата за образуване на изпълнително производство. В представените от
взискателите договори за правна защита и съдействие изрично е постигнато
съгласие, уговореното с тях възнаграждение да се дължи, както за образуване
на изпълнителното дело, така и за воденето му, т.е за извършване на всякакви
необходими действия по него във връзка със събирането на вземането.
Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа
на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и безспорно е
бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно
задължението към взискателите. Няма законова разпоредба, която да
постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за
доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до
отпадане на отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата.
В случая изпълнението на задължението е станало след изпълнение на
наложения от съдебния изпълнител запор. Затова следва да се приеме, че
правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателите
възнаграждение не може да бъде единствено сумата от 200 лева, предвидена в
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело, каквото
искане отправя жалбоподателят. Съгласно чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. /
в редакцията, изменена с ДВ, бр. 68/31.07.2020 г./, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв. /видно от молбата за образуване на делото всеки от взискателите
претендира сума от общо присъдената такава от 2310.73 лева, в размер по-
нисък от 1000 лева/, дължимото адвокатско възнаграждение е 200 лева.
Следователно дължимото на всеки един от тримата взискатели
възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възлиза на 400 лева, в това число 200 лева за
образуване на изпълнително дело и 200 лева за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Съдебният изпълнител е приел като дължимо адвокатско възнаграждение на
взискателите, както следва: на С.А.С. – 400 лева, на М.М.С. – 200 лева и на
4
М.А. С. – 200 лева, които размери съответстват на горепосочения размер от
400 лева, като заплатеният от взискателите М.С. и М. С. и приет за дължим
размер адвокатско възнаграждение е по-нисък от този размер, поради което
не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за
допълнително намаляване на размера на заплатеното от взискателите
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство до искания от
жалбоподателя размер от 200 лева. Този извод не се променя от
обстоятелството, че тримата взискатели са представлявани от едни и същи
адвокати. Представляването на няколко клиента от един адвокат е допустимо,
когато интересите им съвпадат и е обосновано процесуалните действия да се
извършват общо от тяхно име. Независимо от извършването на общи
процесуални действия, упълномощителите и възложителите по всеки един от
договорите за правна защита и съдействие дължат адвокатско възнаграждение
по чл. 36 от Закона за адвокатурата, съответно заплатеното от всеки един от
тях адвокатско възнаграждение подлежи на възстановяване от задължената за
това страна, в случая длъжникът по изпълнителното дело. Обстоятелството,
че процесуалното представителство в случая е по изпълнително дело, по
което длъжник е дружество, чийто едноличен собственик е Столична община,
също не е самостоятелно основание да се приеме, че възнаграждение по чл.
10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. не се дължи. Наистина обоснован се явява
доводът на жалбоподателя, че не е налице правна и/или фактическа сложност
на делото, предвид естеството на извършените от представителя на
взискателите действия, но същевременно не може да се приеме и че се дължи
единствено и само възнаграждение за подаване на молбата, тъй като
възнаграждението изрично е уговорено и за процесуално представителство по
делото.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение
на задължения за парични вземания, съдебният изпълнител събира и т. нар.
окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК /приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г.,
обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г./, а частният - по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от
28.04.2006 г./. В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение
5
на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин
съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е
посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума, поради което
доводът на жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени и разноските
по изпълнението за адвокатско възнаграждение не може да бъде споделен.
Предвид извода на съда за неоснователност на възражението за намаляване на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че искането на жалбоподателя за
допълнително намаляване на определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата
също е неоснователно.
Съдът намира, че ответниците по жалбата нямат право на разноски, при
оставяне без уважение на жалбата, доколкото настоящият съдебен състав
отстъпва от поддържано в предходни актове становище, че в настоящето
производство направените от страните в него разноски подлежат на
възстановяване. В производството по разноските /каквото характер има
настоящето такова по отношение на определените разноски по
изпълнителното дело/, разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение,
тъй като това ще доведе до кумулирането на нови задължения на страните за
разноски, което е недопустимо, съгласно практиката на ВКС /обективирана в
определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 3926/2017 г.;
определение № 393/17.09.2018 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 2845/2018 г. и
др./.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу отказ на частен
съдебен изпълнител Г.Д., рег. № 781, по изп. д. № 20217810401058 да намали
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите, обективиран в
съобщение с изх. № 16436/14.12.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7