Решение по дело №2025/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2294
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20217180702025
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2294         Година  2021,  24.11.       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 27.10.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и при участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2025 по описа за 2021 година и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.Л.Д. *** против Решение №260547 от 31.05.2021г., постановено по АНД №2467/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с., с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №19-1030-011101/22.11.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП на основание чл.179 ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл.123 ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл.175 ал.1, т.5 ЗДвП.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяване на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.348 НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 АПК от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, а по същество за неоснователна.

За да постанови своето съдебно решение, Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

На 16.10.2019г. около 19,00 часа Д. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег.№****по път II-86 в посока от град Пловдив към град Асеновград. При км.16+900м, приблизително при кръговото за село Крумово преминал от дясна пътна лента в лява такава, въпреки, че в последната се намирал лек автомобил марка „Тойота“ с рег.рег.№****, управляван от М.П.Ч.. При тази маневра последвал контакт между двата автомобила. В резултат настъпили материални щети по двете МПС-та, съответно по задна броня и ляв калник на БМВ-то, а предна броня и десен калник на Тойотата, макар и под формата на драскотини. Въпреки това Д. не спрял, а продължил пътя си. Ч. спряла и сигнализирала на тел.112 за случая. От там я насочили да подаде жалба в съответното районно управление на МВР, което и сторила. Преписката била възложена на Г.В.Д., който извикал двамата водачи, огледал и автомобилите и преценил, че твърденията на Ч. се подкрепят от видяното по автомобилите, а освен това пред него Д. не посочил, че щетите по автомобила му се дължат на старо ПТП. Пред което и съставил протокол за ПТП, а срещу Д. съставил и АУАН с №АА040325/29.10.2019г. за причинено ПТП, както и за напускане на местопроизшествието. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното НП.

Съдът е приел, че е безспорно установен фактът на сочените нарушения на чл.25 ал.1 и чл.123 ал.1, т.1 ЗДвП, доколкото е установено, че като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, Д. не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и че като водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, не е изпълнил задължението си без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Приел е, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказанието. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на Д.. Изложени са мотиви и по отношение размера на наложените санкции. По делото не са ангажирани каквито и да е други доказателства, които да подкрепят твърденията на жалбоподателя, поради което и въззивната инстанция е потвърдила така оспореното НП.

Оспореното решение е правилно.

В хода на развилото се производство е издадено наказателно постановление, като не се констатира допуснат порок на проведения административнонаказателен процес, който да обуславя незаконосъобразност. По безспорен и категоричен начин са установени обстоятелствата по извършените административни нарушения и в конкретния случай правилно санкциите са насочени към касатора Д.Д..

Обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният съд е изследвал фактическата обстановка, обсъдил е релевантните доказателства и е изложил ясни и точни мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление, с което на Д. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1, т.5 ЗДвП, както и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд, изключително обстойни и обосновани.

В конкретния случай от касатора не са ангажирани доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че на процесната дата не е управлявал собственото си МПС по път II-86 в посока от град Пловдив към град Асеновград и не е предприел въпросната маневра, съответно не е участник в ПТП, алтернативно е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието. Достатъчно са обаче доказателствата, установяващи точно обратното, а именно: в дадените обяснения Д. не отрича на въпросната дата да е пътувал по посочения по-горе път, както и че предимно той управлява личния си автомобил, вкл. и на същата дата по-скоро той го е управлявал. Действително, в същото обяснение посочва, че не е участвал в ПТП, но и не отрича, че ако е имало такова, не е усетил. До извод в обратната насока не водят нито представеният протокол от предходно ПТП, нито твърденията, че щетите по автомобила на касатора са следствие от това предходно ПТП, доколкото такива твърдения лицето не е посочило при дадените първоначално обяснения, нито при изготвянето на протокола за процесното ПТП, съответно в съставения му в негово присъствие АУАН.

В настоящия случай касационната инстанция намира, че районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, също и не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хипотезите на чл.348 ал.3 НПК, като следва да бъде оставено в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно, а касационната жалба отхвърлена.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260547 от 31.05.2021г., постановено по АНД №2467/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с.

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                      2.