Решение по дело №1495/2019 на Районен съд - Видин

                                          Р Е Ш Е Н И Е  № 429

                                                      гр. Видин, 27.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                 

          Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова,  като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 1495 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Б.С.Ш. ***, чрез адв. В.М. ***, с която е предявен иск по чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК.

На 18.11.2018г. около 07:50 часа на път II-11 при км. 18+780, местността „Паметника“ настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № М 3356 ВН, управляван от Ц.Б.Ц., нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се в собствената лента лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК, управляван от Сашо Георгиев Ш.. В резултат на настъпилото ПТП на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК били причинени материални щети в общ размер на 6 000 лева, изразяващи се в частично увреждане и пълно унищожаване на различни части. В резултат на настъпилите повреди автомобилът не бил в движение и не можело да бъде използван според предназначението му.

По случая било образувано ДП № 368 ЗМ-242/2018г. по описа на ОДМВР – Видин, пр. преписка № 2483/2018г. по описа на ОП – Видин.

Твърди се, че за увреждащия лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № М 3356 ВН, управляван от Ц.Б.Ц., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД, полица № BG/02/118002662919/08.09.2018г. със срок на валидност една година, считано от 08.09.2018г. до 07.09.2019г.

Във връзка с настъпилото ПТП пред застрахователя – ответник била заведена щета № ********** за изплащане на застрахователно обезщетение по повод причинените имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК и бил съставен опис – заключение, в който били описани нанесените щети. По заведената претенция застрахователят отказал изплащането на застрахователно обезщетение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. – частичен иск от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени щети по лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2018г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 430, ал. 1 КЗ, до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 24.06.2020г. по искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал увеличение в размера на предявения частичен  иск като същият се счита предявен за сумата от 2500.00 лева.

 

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Поддържа се, че искът е недопустим поради липса на отказ от страна ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение. От представените документи не можело да се направи обосновано предположение кой от двамата шофьори е виновен за настъпването на ПТП.

Поддържа се, че искът е неоснователен, тъй като претендираното обезщетение не отговаряло на действително претърпените вреди и било прекомерно.

Прави се възражение за съпричиняване  от страна на ищеца, изразяващо се в следното:

-Ищецът шофирал с превишена скорост и не бил задействал спирачната система на управляваното от него МПС при възприемане на движещото се срещу него в неговата лента друго МПС. При спазване на тези правила за движение би избегнал удара.

-Ищецът не бил поставил предпазен колан.

- Ищецът не бил задействал светлините на управляваното от него МПС, което довело до невъзможност шофьорът на насрещно движещото се МПС да възприеме автомобила на ищеца и да прецени разстоянието до него.

Относно исковата претенция за присъждане на законна лихва, ответникът поддържа, че застрахователят дължи такава, ако не е определил и изплатил в срок застрахователно обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Поддържа се, че законната лихва ще следва да бъде определена от момента на представяне на поисканите документи, извършването на съответните експертизи в съдебното производство.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск или в условията на евентуалност да го уважи в намален размер.

Претендират се направените по делото разноски.

 

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебна автотехническа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно , че на 18.11.2018г. около 07:50 часа на път II-11 при км. 18+780, местността „Паметника“ настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № М 3356 ВН, управляван от Ц.Б.Ц., нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се в собствената лента лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК, управляван от Сашо Георгиев Ш..

Не е спорно също, че лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК е собственост на ищеца Б.С.Ш., видно от представения по делото талон на автомобила.

Не е спорно и, че лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № М 3356 ВН, собственост на Йово Милчов Георгиев към момента на ПТП е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

По повод настъпилото ПТП, при ответника е образувана преписка по щета № ********** от 07.02.2019г. въз основа на уведомление от 19.12.2018г., подадено от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК.

С писма от 13.02.2019г. и от 06.03.2019г. ответното дружество е уведомило ищеца, че няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение до представяне на документ, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.

От представения препис на Присъда № 92 от 18.09.2019 г. по НОХД № 146/2019 г. на ОС- Видин, е видно, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № М3356ВН Ц.Б.Ц. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 г. и 6м., отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 г. Присъдата е влязла в сила на 03.10.2019 г.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, приета от съда като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е посочило в заключението си, че пазарната стойност на процесния лек автомобил към датата на ПТП – 18.11.2018г.  е 2500.00 лева, а стойността на увредените части и на труда за възстановяването на автомобила възлиза на 7812.00 лева или размерът на щетата възлиза на 3711.00 лева. Изхождайки от факта, че размерът на щетата на автомобила в резултат на произшествието надвишава 80% от пазарната му стойност, същият не е целесъобразно да се възстановява, поради което щетата се квалифицира като икономически тотал.

Вещото лице е изчислило размера на щетата на лекия автомобил при останали годни части втора употреба от автомобила след приспадане на 75% от неговата стойност или 2500 лева х 0.75 се равнява на 1875.00 лева.

Вещото лице е описало и механизма на ПТП като е посочило, че  лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК  преди удара се е движил с максимално допустимата разрешена скорост от 90 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е около 99 метра. От техническа гледна точка водачът на автомобила в конкретната пътнотранспортна обстановка, не е имал техническата възможност да предотврати удара.

Вещото лице е посочило също, че степента на унищожаване и увреждане на процесните детайли, тяхното местонахождение в лекия автомобил, са в причинно-следствена връзка и отговарят напълно на механизма на реализираното ПТП.

Разпитан е и свидетелят Ц.Б.Ц., който е заявил, че нищо не помни от инцидента.

По делото не са ангажирани доказателства ответното дружество да е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение по настъпилата щета.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му.  От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Ищецът има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

По основателността на иска.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените имуществени / неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на автомобила,  причинил произшествието.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.  

От представената по делото присъда № 92 от 18.09.2019 г. по НОХД № 146/2019 г. на ОС- Видин, безспорно се установява, че водачът на  лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № М3356ВН Ц.Б.Ц. е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, станало на 18.11.18 г., в резултат на което на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК са нансени щети. Изяснен е механизма на възникналото ПТП, както в наказателното дело, така и в настоящото дело. В заключението си  вещото лице е посочило наличието на причинно-следствена връзка между щетите и настъпилото ПТП.

Неоснователни са възраженията на ответното дружество за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на ПТП, тъй като от една страна  ищецът  не е участник в произшествието, а  е собственик на МПС, от друга страна не се ангажираха никакви доказателства за съпричиняване от страна на  водача на процесното МПС.

 

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание  чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът е изпълнил изискванията на чл. 380 от КЗ, като е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, представил е банковата си сметка, както и е представил всички необходими документи, в т.ч. и протокол за ПТП, от който е видно причините за настъпването му. По случая е заведена щета № *********, извършен е оглед на автомобила  и е съставен опис на претенцията по щетата, в който са описани щетите по лекия автомобил.

С писма от 13.02.2019г. и от 06.03.2019г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, въпреки представените изискуеми документи от ищеца. В процеса на делото не се представиха никакви доказателства ответникът да е извършил изцяло или частично плащане на вредите по лекия автомобил.

От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на лекия автомобил към датата на настъпване на ПТП възлиза на  2500.00 лева и именно в този размер претенцията ще следва да се уважи. Това е така, защото щетата е икономически тотал, тъй като разходите по възстановяването на автомобила ще надвишат стойността му, а това не е целесъобразно. Поради това, на ищеца ще следва да се присъди обезщетение в размер на  действителната стойност на автомобила. В  чл. 400 от КЗ е посочено, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Именно срещу сумата от 2500.00 лева ищецът ще може да закупи еквивалентен автомобил, съгласно заключението на вещото лице.

Вещото лице е изчислило размера на щетата на лекия автомобил и при останали годни части втора употреба от автомобила след приспадане на 75% от неговата стойност, в който случай щетата се  равнява на 1875.00 лева. Настоящият съдебен състав намира, че заключението в този му вариант е хипотетично, тъй като не са посочени кои са тези годни части и каква цена би се реализирала при продажбата им. Ако са налице годни части, в тежест на ответника е да ги посочи и индивидуализира.

Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал. 1 КЗ с настъпване на първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ е специална спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал. 3 КТ, поради което при застраховки "Гражданска отговорност на автомобилистите", приложимо е правилото на специалните норми.

В настоящия случай ищецът е предявил пред застрахователя претенциите си на 19.12.2018г., като с писмо от 06.03.2019 г. застрахователят е отказал изплащането на обезщетение, поради което искът за присъждане на лихва за забава следва да бъде уважен от този момент до плащането.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски за платена държавна такса в размер на 100.00 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева.

Ищецът претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева и на още 100.00 лева на основание чл. 7, ал. 8 от НМРАВ. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.  Настоящият съдебен състав намира възражението за основателно. Делото е с обичайната правна и фактическа сложност за този вид дела. Поради това  дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на предявяване на иска възлизат на 405.00 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ЗК“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 да заплати на Б.С.Ш. *** сумата от  2500.00 лева - частичен иск от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени щети по лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ВН 2984 АК, собственост на ищеца, вследствие настъпило на 18.11.2018г. ПТП,  ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2019г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в общ размер на 625.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му.                   

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: