Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № .................

 

                      град Свиленград, 12.06.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 134 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1576/2019 от 22.01.2020 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, с което на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 238, ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ)  на основание чл.238,ал.2 вр с чл.235,ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 лв.

Жалбоподателят Д.  М.  Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен, незаконосъобразен, постановен при неправилно установена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не бил извършил нарушението описано в обжалваният акт,тъй като реално му била извършена щателна митническа проверка и след което бил освободен от служителят,като единствено вярно било ,че след около 20-25минути  митническият служител извършил проверката го открил на бензиностанция и го помолил да се върне на митническият пункт.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.  М.  Г., не се явява. За него се явява адвокат Н.П., който пледира за отмяна на обжалвания акт,като излага подробни съображения за това . Претендират се разноски по делото.

   В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ. уведомени, изпращат представител – Старши юрисконсулт Г.П., която счита НП за законосъобразно и издадено при липса на допуснати процесуални нарушения. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.07.2019 година, около 22.00 часа на МП „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристигнало моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с държавен регистрационен номер Х 37 55 КР, управляван от българския гражданин – жалбоподателя Д.М.Г. и собственост на К.А.Д.. В автомобила пътува и лицето –М.К.Г..

Преди започване на митническата проверка всички пътуващи в автомобила, включително жалбоподателят, били поканени устно от митническия служител – свидетелят М.Д.С., да декларират носените от тях вещи, стоки и валутни ценности. Никой не декларира нищо.

Автомобилът ,който бил със затъмнени стъкла бил насочен към гаража на посоченото трасе за извършване на митническа проверка, като първоначално автомобилът се насочил към гаража,но вместо да влезе в гаража ,същият отклонил и се насочил към изхода на МП в посока България и го напуснал.

Свидетелят М.Д.С. имал пряка видимост към гаража и след като видял,че лекият автомобил управляван от жалбоподателя тръгва да напуска потърсил съдействие от полицейските органи (по-точно от свидетеля Г.Н. Г. – служител на Главна дирекция „Гранична полиция”)  ,като съобщил и на своите колеги св. Ф.Л.Н. и  Я.И.Я. .

Св. Ф.Л.Н. и  Я.И.Я., предприели инициатива и вместо да изчакат св. Г.Н. Г.  да уведоми съответните началници потеглили с личен автомобил след жалбоподателя,като го открили на бензиностанция Лукойл,която се намирала около 1-2 км. от Митническият пункт,а автомобилът  бил паркиран на паркинга й.

Същите се представили и помолили жалбоподателят да се върне да му бъде извършена щателна митническа проверка в гаража на МП.

Същият оказал съдействи  и съответно бил върнат на МП „Капитан Андреево”.  

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършената митническа проверка на автомобила в гаража на посоченото трасе, при която в естествените (фабричните) кухини под тапицерията на автомобила били открити укрити недекларирани цигари марка „ММ класик слимс” – 901 кутии, всички без български акцизен бандерол, поставени в черни чанти. Установява се ,че са на жалбоподателя предвид изявлението му в тази насока и липсата на възражения от другото пътуващо в автомобила лице. Освен това са били открити и обувки – 432 чифта, чанти – 217 броя, панталони – 104 броя и препарати за растителна защита – 158 литра и 102 кг.

Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с № 1793 от 30.07.2019 година.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че стоката е натоварена в Истанбул, като не присъствал през цялото време на товаренето и не знаел че е различна спрямо тази, за която бил информиран.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен лично Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1567/31.07.2019 година, в който жалбоподателят не е посочил възражения против констатациите в Акта.

         Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не  е постъпило Възражение.

На 13.08.2019 година жалбоподателят  е депозирал Молба, в която сочи че действителната обстановка била различна от тази посочена в АУАН.

Във връзка с постъпилата Молба е изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че наведените в Молбата доводи са неоснователни след постъпили разяснения от св.М.Д.С. и св.С.Т.В..

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска  е издал процесното НП № 1576/2019 на 22.01.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 238, ал. 2, от ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 31.01.2020 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на качеството и името на получателя му, а именно че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 238, ал. 2 от ЗМ, тъй като  не е изпълнил нареждането на митническият служител да се отправи към гаража за извършване на митническа проверка и е напуснал територията на пункта ,като по този начин  се е противопоставил на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения и е въпрепятствал изпълнение на служебните им задължения. За това нарушение на основание чл. 238, ал. 2 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година, Заместник-Директорите на Териториалните дирекции имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е видно от Заповед № 7811 от 29.11.2019 година. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, свидетели М.Д.С. , С.Т.В. ,Ф.Л.Н. и Г.Н. Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М.Д.С. , С.Т.В. ,Ф.Л.Н. и Г.Н. Г., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на посочените свидетели – митнически служители не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят не е изпълнил нареждането на митническият служител да се отправи към гаража за извършване на митническа проверка и е напуснал територията на пункта ,като по този начин  се е противопоставил на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения и е въпрепятствал изпълнение на служебните им задължения. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за което се излагат следващите правни  съображения:

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН   

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията, наведени в посочената по-горе Молба, депозирана от жалбоподателя, и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства - изготвено е било Становище от 03.09.2019 година от Старши юрисконсулт Г.П. относно съставения АУАН, в което е посочено, че наведените доводи са неоснователни. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО изрично в НП е посочил, че оставя без уважение депозираната от жалбоподателя Молба.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 238, ал. 2 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 31.07.2019 година актосъставителят М.Д.С. е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно заседание,. Лицето, подписало НП – Йосиф И. Адвокатов, заема към момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в атакуваната част не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че буди недоумение в съда,нежеланието на Митническите органи да съхранят процесните записи , които безспорно биха могли да бъдат използвани като доказателство в настоящият процес,още повече ,че такова е и било искането на жалбоподателя с изрична молба до АНО и то в срока на съхраняването им,но доколкото такива не са представени по делото,съдът е в невъзможност да коментира същите,както и не може да извлича правни изводи,както в подкрепа на твърдението на жалбоподателя или в обратна насока. Това бездействие евентуално можеда бъде предмет на проверка от страна на съответните компетентните органи след сезирането им с цел установяване на обективните причини за това и премахване на  тази порочна практика от страна на Агенция Митници.

 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

  Съгласно чл. 238,ал.1  от ЗМ- Всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1. ,като в ал.2 е визирано,че - Със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.

Служебните задължения и правомощия на митническите органи уредени в чл. 15, ал. 2 от ЗМ, произтичат от дефинираните в чл. 2 от ЗМ задачи на митническите органи за митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени НПК.

Съгласно чл. 2 от ЗМ,  лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове и подлежат на митнически надзор и контрол, който съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1 ЗМ се осъществява от митническите органи, които съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗМ при изпълнение на служебните си задължения имат право да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната.

Обект на защита на нормата по  чл. 238, ал. 2 от ЗМ са обществените отношения, свързани с нормалното протичане на проверките на органите на минтическата администрация и съответстващите на това задължения за проверяваните да не им се противопоставят, като изпълняват стриктно разпорежданията им. Противопоставянето, като действие, предполага несъгласие с разпореждане на орган, изразено чрез противодействие, опълчване на действията по служба на органа. В този смисъл е цялата практика на съдилищата в страната, образувани след действия на проверявани, довели до конфликт с органите на митниците.

Безспорно се намери за доказано стореното противопоставяне от страна на въззивникът на митническите органи. В случая като действия, обективно съставомерни и осъществяващи хипотезата на чл.238, ал.2 ЗМ следва да се приемат осъщественият отказ от страна на  жалбоподателя да изпълнение нареждането на митническият служител св.С. да се отправи към гаража за извършване на митническа проверка,като същият е напуснал територията на митническият пункт,като по този начин се е противопоставил на митническият орган при изпълнението на служебните му задължения. В тази връзка показанията на св. С.,В. , Н. и на св.Г.Н.Г. в съдебно заседание кореспондират безпротиворечиво и в цялост ,като съдът не намира противоречия помежду им.

Ето защо, настоящият състав намира, че поведението на жалбоподателя напълно консумира предвиденото от законодателя „противопоставяне на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения”, доколкото описаните по – горе действия действително са препятствали митническия служител при изпълнение на неговите задължения във връзка с възможността изначално да извърши проверка, свързана с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове ,което е станало едва в по късен момент,а именно след връщането му на територията на МП от двама митнически служители. М.С. е имал качеството на длъжностно лице, компетентно да състави акта за нарушение и е бил в невъзможност да извърши щателната митническа проверка, съобразно делегираните му правомощия.

Безспорно е от друга страна, че при така установеното противопоставяне, едва след намесата на св.Н. и колегата му Я.Я., митническите органи са успели да изпълнят служебните си задължения –извършили са щателна митническа проверка  на багажа и лекият автомобил на жалбоподателя и в тази връзка и да образуват производство по смисъла на чл.36, ал.1 ЗАНН.

Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на неизпълнение от страна  на жалбоподателя да изпълни нареждането на митническият служител св.С. да се отправи към гаража за извършване на митническа проверка,като същият е напуснал територията на митническият пункт. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - противопоставяне на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения, при наличие и на представа за обвързващото задължение за съдействие от негова страна, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят се е противопоставил при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Административното наказание на обжалваното НП е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 300лева ,тъй като съгласно чл.235,ал.1 към която препраща чл.238 от ЗМ гласи,че се налага глоба на физическите лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с  разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени поведението на жалбоподателя и спътниците му, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това добрите характеристични данни на въззивникът,неговата възраст, както и се установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения и обстоятелството. Не се констатира конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното би било индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената „Глоба” от 300лева. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно наложеното административно наказание./така и РЕШЕНИЕ №747/30.10.2019 г. по КАНД№667/2019г. по описа на ХАС/

Относно разноските по делото   

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). 

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.

Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и съразмерен.         

По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от тяхна страна.

Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

      

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 1576/2019 от 22.01.2020 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, с което на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 238, ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ)  на основание чл.238,ал.2 вр с чл.235,ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 лв.

 

         ОСЪЖДА жалбоподателят Д.М.Г. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на  АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ”  сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева), представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                 

                                                           Районен съдия:...........................