Решение по дело №95/2021 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 106

 

гр. Враца,   02.04.2021  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 31.03.2021 г. /тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 95 по описа на Адм.С-Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 71 от Закона за водите (ЗВ).  

Образувано е по жалба на ЕТ „Д.Т. – Т.з.“ с.Б., общ.К., представлявано от Д.И.Т. против Решение № РР-04-71/12.01.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което е отказано издаването на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект – язовир „Б.“.

В жалбата са изложени доводи, че оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Твърди се, че изложените от административния орган мотиви не кореспондират с обективната действителност. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание законният представител на ЕТ поддържа жалбата.

Ответникът – Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, център Плевен, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като излага доводи за неоснователност и недоказаност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца ангажира становище за неоснователност на жалбата.

От страна на ответника е изпратено е заверено копие  на административната преписка.

Съдът като прецени жалбата, както и изложеното в нея, във връзка с приложената преписка намира, че същата е допустима. Оспорения акт е връчен на адресата на 15.01.2021 г., а жалбата е входирана в АО на 01.02.2021 г., като е изпратена по пощата на 28.01.2021 г., с оглед на което е спазен законовоизискуемият 14-дневен срок за обжалване. Доколкото в решението като адресат изрично е посочен оспорващият, за него е налице правен интерес от оспорването.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателят е подал заявление вх. № РР-04/07.07.2020 г. (л. 120 и сл. от адм. дело № 108/2021 г. на АдмС – Плевен) за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46, ал. 1 от ЗВ – язовир „Б.“, с цел на вземането – аквакултури и свързаните с тях дейности.

За да откаже издаването на исканото разрешително за водовземане, административният орган се е позовал на постъпила информация на 24.11.2020 г. и 11.01.2021 г. от ТД на НАП – Велико Търново, офис - Враца, от която се установява, че заявителят има наличие на задължения. Поради това на основание чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВ е отказано издаването на такова разрешително.

В пределите на правомощията си по чл. 168 от АПК и с оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно правилата по чл. 170 от АПК, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Издаването на разрешително за водовземане и/или ползване по Закона за водите е предмет на специално производство, изчерпателно уредено от Глава четвърта на закона. То преминава в две фази. Целта на първата е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на чл. 60 от ЗВ за откриване на процедурата по издаване на разрешителното. Изричната разпоредба на чл. 61, ал. 4 от ЗВ предвижда, че процедура не се открива в случай, че не бъдат изпълнени изискванията за съдържание на заявлението и представяне на посочените приложения в указаните в закона срокове.

Съгласно чл. 61, ал. 5 от ЗВ - ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2 се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3.

Съгласно чл. 60, ал. 13, т. 4 от ЗВ, при провеждането на процедурите по издаване на разрешителни по чл. 44 и чл. 46, ал. 1, т. 2 и 3 и преди изготвянето на съобщението по чл. 62а, ал. 1 органът по чл. 52, ал. 1 изисква служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините информация за наличие или липса на задължения.

В случая такова служебно събиране на информация е било извършено в срока по чл. 61, ал. 2 от ЗВ единствено с изискване на информация от органите на НАП, досежно наличието или липса на задължения, но при получената информация не е дадена възможност на заявителя да отстрани установените несъответствия на основание чл. 61, ал. 3 от ЗВ - когато не са изпълнени изискванията по чл. 60, органът по ал. 1 уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца.

С писмо изх. № РР-01-48(4)/23.06.2020 г. – л. 136 и сл., ответникът, на основание чл. 61, ал. 3 от ЗВ, е указал на ЕТ в срок от 2 месеца да отстрани конкретни нередовности на заявлението си, сред които не е посочено удостоверяване на липса на задължения.

С писмо изх. № РР-04-71(6)/30.11.2020 г. – л. 27-28, ответният орган е указал на жалбоподателя да заплати задълженията си в 14-дневен срок. Това съобщение, според съда, не е надлежно връчено, поради липсата на данни кой е получателят му – законния представител на ЕТ, упълномощен представител и т.н.

Видно от представените с жалбата и в съдебно заседание доказателства: удостоверение от ТД на НАП – Велико Търново, офис – Враца от 21.01.2021 г., разписка за извършено плащане и справка за общите задължения – л. 6 и сл., ЕТ е заплатил дължимият ДОО по декларация обр. 6, със срок на плащане 29.012.2020 г. в размер на 0,21 лева.

Според удостоверения от ТД на НАП – Велико Търново, офис – Враца от 21.01.2021 г. и от 24.03.2021 г., ЕТ няма задължения.

Съгласно изисканата от съда справка от ТД на НАП – Велико Търново, офис – Враца от 17.03.2021 г., за периода, в който ответникът е разглеждал сезиралото го заявление на жалбоподателя – от 01.05.2020 г. до 12.01.2021 г., последният е извършил плащания по сметка на НАП в общ размер на 1306,35 лева, с които са погасени конкретни задължения по декларации обр. 6.

При липсата на достатъчно данни за влезли в сила актове, разсрочвания и обезпечения на задължения, съгласно изискването на чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВ, както и невъзможност самият орган да се снабди от НАП с тази информация, е следвало административният орган да даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства за липса или наличие на задължения, а при установяване на такива – да посочи размера им и от какво произтичат те.

В случая напълно вероятно, логично и житейски оправдано е едно данъчно задължено лице да има текущи помесечни задължения, които своевременно погасява, но да няма изискуеми публични задължения, които да произтичат от влезли в сила актове.

В настоящия казус извършените от ответника справки не установяват вида, размера, периода и изискуемостта на задълженията. След като не са установени по размер задълженията на жалбоподателя, последния не би могъл да удостовери пред компетентния орган - Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ или пред съда и пълното им погасяване, чрез плащане.

Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ако не беше допуснато, би могло да се стигне до вземането на друго решение от административния орган, което да е в полза на заявителя и жалбоподател в настоящото производство.

Ето защо съдът намира, че при издаването на решението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Доколкото поради естеството на въпроса съдът не може да се постанови акт по същество, делото като преписка следва делото да се върне на административния орган за продължаване на процедурата по заявлението и издаване на ново решение.

С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, при отмяна на административен акт, когато естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, следва да се изпрати преписката на административния орган за провеждане на административната процедура по ЗВ и произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение. Съгласно чл. 174 от АПК, когато задължи органа да издаде административен акт, съдът определя и срок за това. В случая срок не е посочен в специалния закон и следва да бъде 14-дневен, считано от датата на получаване на решението.

При този изход на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № РР-04-71/12.01.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което е отказано издаването на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект – язовир „Б.“.

 

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за разглеждане и произнасяне по заявление вх. № РР-04/07.07.2020 г.  на ЕТ „Д.Т. – Т.з.“ с.Б., общ.К., представлявано от Д.И.Т., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от получаването му.

 

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

 

 

Административен съдия: