Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262269           21.09.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14515 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. 22 ЗПК.

Ищцата Н.Р.Н. твърди, че е сключила с ответника договор за  кредит от ********* година. Поддържа, че договорът е нищожен поради това, че накърнява добрите нрави и нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Прави искане да бъде прогласена нищожността на договора.

Ответникът „Креди йес“ ООД намира, че са изпълнени изискванията на закона и не е налице недействителност на задължението, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

            Процесният договор за заем с № ******** бил сключен между страните на *******. По силата на същия ищцата получила заем в размер на 1000 лева, която сума следвало да бъде върната на дванадесет месечни вноски от по 102,45 лв., съгласно приложен погасителен план ****. Определен бил месечен лихвен процент от 3,330 пункта и годишен процент на разходите – 47,682 пункта. В чл.6 от договора било уговорено, че кредитополучателят ще предостави обезпечение чрез поръчител /поръчители/ отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от общите условия към договора, а именно: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв. съгласно справочните данни от НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки през последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“; както и по активни така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ ****. Това обезпечение задължително се придружавало и от ще едно, което можело да бъде: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; или ценна книга /който способ бил избран в конкретния договор/. Според чл.8 от договора това обезпечение следвало да се предостави от заемополучателя в срок от три дни от сключването на договора. В случай на неспазване на срока или предоставяне на обезпечение, което не отговаря на изискванията посочени по-горе кредитополучателят дължал неустойка в размер на 930,58 лв., която се плащала разсрочено, съобразно погасителния план *****.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Неоснователни са доводите на ищцата свързани с нищожност на целия договор за кредит, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Договорът възпроизвежда ясно размера на лихвения процент, годишния процент на разходите, както и размера и датите на които следва да се плащат погасителните вноски. Към него е приложен погасителен план *****. Не са налице основания уговорената неустойка да бъде включвана в годишния процент на разходите по кредита, което следва от разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК, според която в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

            Основателни са доводите на ищцата относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на предвидената в договора неустойката. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск, като частично основателен следва да се уважи единствено досежно прогласяване недействителността на клаузата за неустойка.  

            По разноските:

Процесуалният представител на ищцата е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата 300 лв.

Съобразно отхвърлената част от иска, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 285лв.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски, съобразно чл. 78, ал.6 ГПК, следва ответникът да заплати държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Пловдивския районен съд.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНА, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от И.Р.Н.  ЕГН ********** съд. адрес ***, адв. Д.Ф. против „Креди йес“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.********, клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит № ******/******* с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 930,58лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно програсяване нищожността на целия договор.

 

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД да заплати на адв. Д.Л.Ф., от ****, л.н.******** с адрес гр. **********, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА И.Р.Н.  да заплати на„Креди йес“, на осн. чл.78, ал. ГПК, сумата 285лв. /двеста осемдесет и пет лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Креди йес“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ********* да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумата 60 лв./петдесет лева/ държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/    

 

Вярно с оригинала.

С.Г.