РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000424 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадени въззивни
жалби срещу постановеното решение №260344 от 25.11.2021 г. по търг.дело №6/2020 г. по
описа на Окръжен съд С.З., с което са уважени кумулативно съединени искове по
чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и срещу постановеното решение №260019 от
28.02.2022 г. по същото дело с основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Видно от обжалваното решение, З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Г. Й. Й.,
действаща като майка и законен представител на Й. Г. Й., сума в размер на 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на детето и неимуществени вреди от смъртта
на неговия брат И. Г. Й., като отхвърля предявения иск над сумата от 15 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до
21.01.2019 г., като неоснователни. Също така, З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Е. А.
А. сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от смъртта на внук и И. Г. Й., като отхвърля предявения иск над
сумата от 15 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и искът за законна лихва за
периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019 г., като неоснователни.
Видно от решението по чл.247 от ГПК, допусната е поправка на очевидна фактическа
грешка, като към посочените главници в размер на 15 000 лв. е постановено да се дължи и
1
законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
По първата жалба, жалбоподателите Г. Й. Й., действаща като майка и законен
представител на Й. Г. Й., и Е. А. А., действащи чрез процесуалния им пълномощник
адвокат П. К., са останали недоволни от решението в отхвърлителните му части. Молят да
се отмени, като се уважат претенциите им в пълен размер – 50 000 лв. Изложили са
подробни съображения за нарушение на материалния закон – чл.51,ал.2 от ЗЗД, свързани с
неоснователността на възраженията на ответното застрахователно дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия им родственик.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от З.Д. Д.Б.Ж.З. АД, който счита
въззивната жалба за неоснователна и моли да не се уважава.
По втората жалба жалбоподателят Д.Б.Ж.З. АД е останал недоволен от решението в
осъдителните му части. Моли да се отмени, като се отхвърлят исковите претенции,а при
условие на евентуалност да се намали присъденото обезщетение на ищците. Изложил е
подробни оплаквания за нарушения на материалния закон –чл.52 от ЗЗД и чл.51,ал.2 от ЗЗД
и процесуалните правила. В тази връзка посочва, че е игнониран обективният
икономически показател за размера на справедливото обезщетение, че същото е завишено и
не отговаря на възприетите критерии при определянето му, че се превръща в източник на
неоснователно обогатяване на ищците, че не е съобразено със съдебната практика и
тълкувателно решение на ВКС за наличие на доказана трайна и дълбока емоционална и
духовна връзка между ищците и починалото лице, което е извън най-близкия родствен кръг.
Счита и, че не е разрешен правилно въпросът за степен на принос на починалото лице, който
е определен глобално, и тази степен е занижена.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Г. Й. Й., действаща като майка и
законен представител на Й. Г. Й., и Е. А. А., действащи чрез процесуалния им
пълномощник адвокат П. К., които я считат за неоснователна и молят да не се уважава.
Третата въззивна жалба от З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е срещу решението за поправка на
очевидна фактическа грешка.
Срещу нея няма постъпили отговори.
Третите лица помагачи на страната на З.Д. Д.Б.Ж.З. АД У. К. Т. и Т. К. Т.,
действащи чрез законния им представител В. С. К., не са представили отговори и не са взели
становище във въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Обжалваното решение е връчено на ищците на 15.12.2021 г. и на ответника - на
07.01.2021 г. Въззивните им жалби са депозирани по пощата съответно на 29.12.2021 г. и на
14.01.2022 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в закона да сторят това. Подадени са
от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е е връчено на жалбоподатела на
04.04.2022 г., като въвзивната жалба срещу него е постъпила на 15.04.2022 г., също в
предвидения от закона срок, както и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
валиден съдебен акт.
2
Предмет на настоящото възивно производство са присъдените застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди на брат и на внук в резултат на ПТП, при което е
причинена смърт.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от ищците Г. Й. Й., действаща
като майка и законен представител на Й. Г. Й., и Е. А. А., за заплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на И. Г. Й., починал на 09.12.2018 г.в
резултат на тежки и несъвместими с живота травми, причинени му при пътно - транспортно
произшествие възникнало на същата дата, около 02,30 ч., на първокласен път три-**** км**,
при движение на л.а. с марка *** ***, с рег.№** **** **, при управление от лицето К. Т. М.,
който управлявайки с несъобразена с пътните условия скорост, излиза от пътното платно и
се удря в крайпътно дърво. Водачът на лекия автомобил също е починал.
По случая било образувано досъдебно производство №1480/2018 г. по описа на РУ
К., прокурорска преписка №2855/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура С.З., което не е
приключило.
Твърдят, че загубата на И. Й. е особено трагично обстоятелство, което завинаги
променило живота на семейството, че мъката им е неописуема и не може да се компенсира с
нищо. Ищецът Й. е брат на починалия, като между тях съществувала много силна връзка с
изключителна близост, обич, взаимно уважение и подкрепа. Изключително тежко
преживява смъртта на брат си, която се отразила на здравословното му и психическо
състояние. Не може да преодолее случилото се. Ищцата Е. е баба на починалия, която също
много тежко преживявяла случилото се. Между нея и внука и съществувала много силна
връзка и взаимна привързаност, тя е отглеждала внука си, обичали се и си помагали. С
причинената смърт тя загубила подкрепата, която имала от внука си и на когото разчилата в
бъдеще.
Посочват, че процесният автомобил, с който било възникнало ПТП, е имал
сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество, поради
което са отправили претенция към ответника да им заплати обезщетение за претърпените им
неимуществени вреди. Образувани били три щети, по които се отказало исканото
обезщетение с писмо изх.№1417 от 19.04.2019 г. Поради тази причина са предявили
исковата молба.
Ответникът оспорва предявените кумулативно съединени искове. Първо, водачът на
лекия автомобил не носи отговорност за настъпване на произшествието. На следващо
място, не са настъпили твърдените вреди, тъй като не са съществували особени близки
връзки между ищците и починалия техен родственик. Претендираното обезщетение е със
завишени размери и прекомерно.
В представения отговор прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия И. Й., който е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като е
пътувал без поставен предпазен колан, което е допринесло за настъпилите тежки
травматични увреждания в резултат на произшествето, довели до смъртта му. Навежда и, че
поведението на пострадалия е било рисково, тъй като е пътувал в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, като съзнателно и доброволно е формирал този избор,
като по този начин е предвидил и реално очаквания риск или неоправдано го е игнорирал.
Позовава се и на пар.96, ал.1 от КЗ, според който обезщетението за претърпени
3
неимуществени вреди на далечни роднини се определя в размер до 5 000 лв.
По делото са ангажирани писмени доказателства, съдебно автотехничека експертиза
за механизма на ПТП, съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания.
Първият въпрос, на който следва да се отговори във въззивното производство с оглед
на оплакванията на ответното застрахователно дружество, е за активната материално
правна легитимация на ищците и приложението на Тълкувателно решение №1/2016 на
ОСНГТК на ВКС. В закона не е посочено конкретно кои лица са материално правно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, а само е уреден размерът на
неимуществените вреди - по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Съгласно задължителната съдебна практика – Постановление
№4 от 25.05.1061 г., Постановление №5 от 24.11.1064 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно
решение №1/2016 г. на ВКС, освен най-близкия родствен и семеен кръг, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са и
всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част на посоченото
тълкувателно решение №1/2016 г. е разяснено, че възможността за обезщетяване на други
лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само в
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди.
В тази връзка са разпитани свидетели на страната на ищците. Видно от
показанията на свидетелката Н.С., съседка и сватя на ищцата Е., майката и бащата на И. са
разведени, поради което баба Е. гледа децата Й. и И. от много години и се грижи за тях,
докато майка им е на работа в чужбина, за да ги издържа. Малкият Й. ходел на градина, И. –
на училище, като баба им ги гледала добре. И. също помагал в отглеждането на братчето си
– водел го е на градина, навсякъде били заедно. На всички им е много мъчно за И., плачат,
майката пие хапчета, ходи на психиатър.
От показанията на свидетеля Д.А. се установява, че Е. е омъжена за неговия брат,
поради което я познава, както и внуците и. Е. живеела заедно с внуците си в една къща,
хубава, голяма, обзаведена. Майка им работила в Ш. 5-6 месеца, след това си идвала за два-
три месеца и пак заминавала за работа. През това време децата ги гледала баба им, тъй като
нямали баща, който да помага. Баба им се грижила да ходят на градина и училище, да се
хранят и за всичко необходимо. Отношенията им били много добри и грижовни. И. се
грижил за братчето си. Майката издържала изцяло децата си и баба им. След като починал
И., заминали за Ш.. Тъгата била голяма. Променили се. Станали подтиснати, тъжни и
разстроени, тъгуват.
Така събраните свидетелски показания са непротиворечиви, а също така
свидетелите изразяват непосредствените си впечатления от семейството на ищците. Ето
защо и тъй като не са ангажирани оборващи ги доказателства, следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на тях се установява, че между Е. и нейните внуци са съществували отношения
на трайна взаимна близост и обич, живеели са заедно в едно семейство, поради развода на
4
родителите им, настъпил в детството им, когато се формирали характерите им. Майката на
децата Г. ги издържала, работейки в Ш.. Бабата ги отглеждала. Несъмнено между тях е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която е в повече от нормално
присъщата родствена връзка в резултат на настъпили житейски обстоятелства – развод
между родителите на децата, по смисъла на тълкувателното решение. С оглед
гореизложеното, следва да се приеме, че ищцата Е. е материално легитимирано лице да
получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
на причинената смърт на внук и И. от ПТП. По отношение на братчето Й. се установява, че
двамата братя живеели заедно, че по-големият И. го водел на детска градина, че се грижил
за него, което е присъщо за връзката между двама братя. Не се установяват отношения над
присъщите, както и особена близост над обичайната, съответстваща на връзката родител –
дете, с отчитане на възрастта на двамата братя към момента на произшествието. Ето защо,
следва да се приеме, че той не е материално легитимирана страна. Неговата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна, поради липса на материално правна легитимация.
За установяване на вредоносното деяние е назначена автотехническа експертиза, от
която се установява, че пътното произшествие е възникнало в тъмната част на денонощието,
на прав участък от път три - 5007, при следния механизъм: при движение на л.а. с марка ***
***, с рег.№** **** **, при управление от лицето К. Т. М. със скорост около 145 км/ч,
водачът извършва маневри вляво и вдясно, заобикаляйки неравностите на пътната настилка,
губи контрол над МПС и напуска платното за движение вляво по посока на движението си,
автомобилът продължава движението си и се удря със странична задна лява част в
крайпътно дърво, извършва сложни движения, въртейки се окото хоризонталната и
вертикалната си ос и удряйки се в терена с предна, задна, лява и дясна странична част.
Техническите причини за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на
МПС, който е управлявал МПС, след като е употребил алкохол, и не се е съобразил с
допустимата скорост 90 км/ч, като е допуснал загуба на контрол над управлявания от него
автомобил. Установява се, че починалият И. Й. е заемал задна лява седалка зад водача по
време на произшествието. Пътниците са били четирима заедно с водача, като всичките са
имали на разположение обезопасителни колани, фабрично оборудвани.
Назначена е и съдебно-медицинска експертиза, от която се установяват нанасените
травми на И. Й. и връзката им с произшествието – черепно-мозъчна и лицева травма, шийна
травма, коремна травма, травма на опорно-двигателния апарат, охлузвания, които подробно
са описани в заключението. Установява се, че тялото му се е намирало в отвора на задното
стъкло при липсата на самото стъкло, т.е. то не е напуснало напълно купето на автомобила.
Охлузванията с голяма степен на вероятност са били получени от ръбовете на този отвор.
Установява се, че уврежданията не са получени от поставен предпазен колан, както и че при
поставен предпазен колан тялото не би могло да напусне купето. В устните си обяснения
вещото лице посочва, че разкъсването на черния дроб и големият кръвоизлив, който е
причинил смъртта, са вследствите кинетичната енергия от удара на автомобила в
препятствие. Последвалото преобръщане на автомобила е създало условия нефиксираното
5
тяло да контактува с покрива на автомобила, вкл. и с рамката на задното стъкло, като се
получат черепно-мозъчната и шийна травми. Няма удари на тялото в терена. Черепно-
мозъчните и шийни травми създават опасност за живота и също е можело да настъпи смърт
от тези травми, без да е съществувало разкъсването на черния дроб и масивната
кръвозагуба в коремната кухина.
Въз основа на изводите на вещите лица се установява фактическият състав на чл.45
от ЗЗД, а именно настъпилото пътно произшествие, увреждането, причинило смъртта на И.,
както и причинно следствената връзка.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в съответствие с основния
принцип, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Когато се претендира
в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са е възприела от ищеца и как се е
отразила върху психиката и емоциите му. Следва да се имат предвид отношенията между
починалия и ищеца, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това,
отражението върху психиката и начина им на живот. От значение са и нормативно
определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и
обществени условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай.
От посочените по-горе свидетелски показания се установяват отношенията между
ищцата Е. и починалия И., страданието и от смъртта му, преживяването на тази загуба,
състоянието и. От назначените автотехническа и медицинска експертизи се установяват
конкретните обстоятелства, при които е настъпило пътното произшествие, както и
уврежданията, и причината на смъртта на И.. Преценявайки всички тези конкретни
обстоятелства, ведно със съобразяване с икономическите критерии, съдът намира, че
справедлив размер обезщетение за неимуществени вреди се явява сумата 50 000 лв.
От страна на ответника е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Съгласно нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за
увреждането, обезщетението може да се намали. Това означава, че той с конкретно
установено действие или бездействие трябва да е оказал влияние върху вредите, т.е да има
причинно следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди.
В случая възражението на ответника се основава на поведението на И., като счита,
че е той е нарушил чл.137 а, ал.1 от ЗДвП, като е пътувал без поставен предпазен колан,
както и без да съобрази, че се качва на лекия автомобил с водач, който е употребил алкохол
и сам се е поставил в риск. Това възражение подлежи от доказване от страната, която го
твърди, като в тази връзка от значение са изводите на съдебните експертизи по делото и
свидетелските показания.
Видно от разпита на свидетеля И.С., преди пътното произшествие били заедно на
дискотека с И. и К., водачът на лекия автомобил. В дискотеката се веселили, играли кючеци.
Всички употребили алкохол. След като излезли от дискотеката, на К. не му личало много, че
е пиян. Вървял нормално, но вдигал наздравици с алкохол. Управлявал автомобила, с който
станало произшествието. Не си спомня дали И. е бил с колан.
6
От констатациите на медицинската експертиза се установява, че е водачът на
автомобила е бил с концентрация в кръвта 2,33 промили, която отговаря на средна степен на
алкохолно опиянение. Характеризира се със значителни нарушения на мисловната дейност,
речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията, забавени реакции,
понякога сънливост, които признаци са забележими от околните.
Установява се и, че при поставен предпазен колан тялото нямало да напусне купето
на автомобила. Също така е следвало да се получат и други увреждания, като разкъсване на
вътрешни органи, съпроводени с кръвозагуба. Констатациите на автотехническата
експертиза са в същия смисъл, че не е бил поставен предпазен обезопасителен колан. От
същите се установява и движението на тялото на И. вследствие произшествието.
Първоначално то е политнало встрани наляво вследствие удара със страничната задна лява
част в дървото. След извършените сложни движения на автомобила, въртейки се около
хоризонталната и вертикалната си ос и удряйки се в терена, тялото се е движило към
мястото на удара. Тъй като предпазният колан няма възпиращо действие при движението
на тялото встрани, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, горната част на
тялото му и горните му крайници биха осъществили контакт вляво с вътрешния интериор
на купето и задна лява врата, а вдясно – с пътника до него. Ако е бил без поставен предпазен
колан, тялото му би се движило свободно в купето на автомобила, удряйки се във
вътрешния интериор на купето и задна лява врата, в облегалките на предните седалки, в
пътниците до него, в тавана, в задния прозорец. Съпоставяйки тези констатации с
обясненията на вещото лице д-р Б. във връзка с черепно-мозъчната и шийна травми, че тези
травми също могат да имат фатални последици, следва да се приеме, че предпазният колан,
т.е. непоставянето му, е оказало значение за получените травми. Въз основа на тези
констатации, които са непротиворечиви и компетентни, следва да се приеме, че починалият
е бил без поставен предпазен колан, че е налице е нарушението на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП,
който задължава пътниците да използват предпазен колан, което е довело до свободно
движение на тялото му в купето на автомобила и до фаталния резултат.
Установява се, че непосредствено преди ПТП водачът и починалият И. са били на
дискотека за забавление, където употребили алкохол, след което са се качили на лекия
автомобил и потеглили. Състоянието на водача, с оглед установеното количеството алкохол,
било видимо за околните, вкл. и за пътниците в колата и за починалия И.. Ето защо,
качвайки се в колата, той се е поставил сам в риск, с което е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
При така установената фактическа обстановка по делото, се доказва съпричиняване
от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат , изразяващо се чрез непоставяне
на предпазен колан и качване в автомобил с водач, употребил алкохол, които обстоятелства
са оказали значение за настъпване на произшествието и за конксретния вредоносен резултат.
Възражението на ответника следва да се уважи, като се определи процент на
съпричиняване, а именно 50 % с оглед поведението на починалия и неговата възраст – той е
бил непълнолетен на 15 години. След приспадане на този процент от определеното
7
обезщетение се получава сумата от 25 000 лв.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която е присъдено застрахователно обезщетение на малолетното дете Й., действащо чрез
неговата майка Г. Й., като се отхвърли исковата претенция, която е уважена за сумата от
15 000 лв., и се потвърди в останалата отхвърлителна част. По отношение на Е. А. А. –
следва да се потвърди за присъдената сума 15 000 лв., като се отмени за разликата над 15 000
лв. до 25 000 лв., или за 10 000 лв., като в тази част се уважи исковата претенция, а в
отхвърлителната част – за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв. следва да се потвърди.
Третата въззивна жалба се отнася до решението, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, изразяваща се в посочване на законната лихва от 22.01.2019 г.
върху присъдените суми. С оглед резултата относно главницата за малолетното дете Й.,
следва да се отмени решението за явна фактическа грешка относно законна лихва за забава.
По отношение на Е. А. А. следва да бъде потвърдено, тъй като с исковата молба е
направена претенция за присъждане на законната лихва.
По разноските: съдът е сезиран с претенции за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. в полза на адвокат К., пълномощник на ищците,
които са частично основателни – само за уважения иск от Е. А. А.. Приложени са и списъци
по чл.80 от ГПК пред двете инстанции. Ето защо и съобразно резултата по делото следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лв. за първата инстанция и
1 280 лв. за въззивната инстанция, или общо 3 560 лв. Не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение по отхвърления иск от Г. Й., като майка и законен представител на детето
Й..
Ответникът също претендира разноските за двете инстанции, съответно адвокатско
и юрисконсултско възнаграждение. Възнагражденията не следва да се присъждат, тъй като
не са представени доказателства такива да са направени, а и юрисконсултско
възнаграждение за адвокат е неоснователно. Пред първата инстанция са направени общо
1200 лв. разноски за вещи лица, пред въззивната инстанция 600 лв. ДТ. По иска от Г. Й.,
като майка и законен представител на детето Й., следва да му се заплати половината от
разноските, съответно 600 лв. за първата инстанция и 300 лв. за въззивната инстанция, или
общо 900 лв. По иска от Е. А. А., следва да му се заплати съобразно отхвърлената част,
както следва: 300 лв. за първата инстанция и 150 лв. за втората инстанция, или 450 лв. за
двете инстанции.
Ответникът дължи ДТ за първата инстанция на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
размер на 1000 лв.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260344 от 25.11.2021 г. по
8
търг.дело №6/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с която
З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Г. Й. Й., действаща като майка и
законен представител на Й. Г. Й., сума в размер на 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на детето и неимуществени
вреди от смъртта на неговия брат И. Г. Й., както и в частта му за разноските и
ДТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г. Й. Й., действаща като майка и
законен представител на Й. Г. Й., против Д.Б.Ж.З. АД за сумата в размер на
15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на детето и
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат И. Г. Й..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260344 от 25.11.2021 г. по
търг.дело №6/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявения иск над сумата 15 000 лв. до претендирания размер от
50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019
г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260344 от 25.11.2021 г. по
търг.дело №6/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с която
З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Е. А. А. сума в размер на 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от
смъртта на внук и И. Г. Й..
ОТМЕНЯ постановеното решение №260344 от 25.11.2021 г. по
търг.дело №6/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният иск за сумата над 15 000 лв. до 25 000 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.Д. Д.Б.Ж.З. АД да заплати на Е. А. А. сумата над 15 000
лв. до 25 000 лв. или още 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди от смъртта на внук и И. Г. Й., ведно със
законната лихва, считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260344 от 25.11.2021 г. по
търг.дело №6/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата над 25 000 лв. до претендирания размер
от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до
21.01.2019 г., като неоснователни.
9
ОТМЕНЯ постановеното решение №260019 от 28.02.2022 г. по
търг.дело №6/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. с основание чл.247 от
ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка В ЧАСТТА МУ, с която
З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Г. Й. Й., действаща като майка и
законен представител на Й. Г. Й., законната лихва върху присъдената
главница в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
на детето и неимуществени вреди от смъртта на неговия брат И. Г. Й., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата от Г. Й. Й., действаща като майка и законен
представител на Й. Г. Й., за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното решение №260019 от 28.02.2022 г. по търг.дело №6/2020 г. по
описа на Окръжен съд С.З., като се присъди и законната лихва върху сумата
от 15 000 лв., считано от 22.01.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260019 от 28.02.2022 г.
по търг.дело №6/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. с основание чл.247 от
ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка В ЧАСТТА МУ, с която
З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Е. А. А. законната лихва върху
сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от смъртта на внук и И. Г. Й., считано от 22.01.2019 г.
до окончателното плащане.
Осъжда З.Д. Д.Б.Ж.З. АД да заплати на адвокат П. К. на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лв. за
първата инстанция и 1 280 лв. за въззивната инстанция, или общо 3 560 лв.
Осъжда Г. Й. Й., действаща като майка и законен представител на Й.
Г. Й., да заплати на Д.Б.Ж.З. АД направените разаноски, както следва: 600 лв.
за първата инстанция и 300 лв. за въззивната инстанция, или общо 900 лв.
Осъжда Е. А. А. да заплати на Д.Б.Ж.З. АД направените разаноски,
както следва: 300 лв. за първата инстанция и 150 лв. за втората инстанция,
или 450 лв. за двете инстанции.
Осъжда Д.Б.Ж.З. АД да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 100 лв. за
първата инстанция.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на
З.Д. Д.Б.Ж.З. АД У. К. Т. и Т. К. Т., действащи чрез законния им
10
представител В. С. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11