Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на шестнадесети март 2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Александрина Янева и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 279/2023 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ срещу решение № 1665/07.12.2022 г., на Районен съд –
Варна (ВРС), постановено по АНД №20223110203765/2022 г., с което е отменен
електронен фиш, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение
на чл.10 ал.1 от Закона за пътищата на С.Д.Г. е наложена глоба в размер на 300
лева на основание чл.179 ал.3 от Закона за движение по пътищата.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно поради
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Възразява
срещу приемане на нарушението като маловажно. Иска отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявеното от
ответника за възстановяване адвокатско възнаграждение.
Касационният ответник – С.Д.Г. чрез адв. С.С. иска оставяне
в сила на оспореното решение. Смята, че правилно въззивния съд е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като пътната такса е била заплатена и не е
бил ощетен държавния бюджет. Намира за правилен извода на въззивния съд относно
незаконосъобразността на отмененото наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение е правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и
приложимия материален закон, поради което пледира за неговото оставяне в сила.
Съдът приема, че касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно
и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Обжалваното решение е валидно и постановено в
необходимата от закона форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е
подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, както
изискват правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт.
Съставът на Административен съд – Варна, като разгледа
делото по реда на чл. 217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и твърденията на страните, както и след извършената задължителна
проверка, вменена на съда с чл. 218 от АПК, за валидност, допустимост и
съответствие на обжалваното решение с материалния закон и като предвиди
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението си, съставът
на Районен съд – Варна е приел, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като наказаното лице е заплатило дължимата годишна винетна такса в
размер на 97 лева за лекия автомобил, който притежава, като изписването на буквата „О“ вместо цифрата „нула“
от номера на моторното превозно средство е
грешка, която не е довела до вредоносен
резултат и деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от
същия вид.
Решението на Варненския районен съд е правилно и настоящата
касационна инстанция споделя напълно правните му изводи, като препраща към тях
съгласно правната възможност дадена в чл.221 ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Мотивирано въззивния съд е съобразил,
че забраната за прилагане на чл.28 от ЗАНН спрямо нарушенията по Закона за
движение по пътищата е въведена с редакцията на чл.189з от същия закон, която е влязла в сила на 23
декември 2021г. и не е била действаща
към датата на извършване на нарушението на 30.05.2020г.
По силата на чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му. Настъпилата по-късно
законодателна промяна представлява по-неблагоприятен за наказаното лице закон,
чието приложение се изключва в
съответствие с нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
При постановяването на решението си въззивният съд не
е допуснал поддържаните с касационната жалба пороци, съставляващи основания за
отмяна, а други такива не бяха констатирани и след извършената задължителна
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, което обуславя извод за правилност и
справедливост на проверяваното решение, което от своя страна, налага оставянето
му в сила.
При този
изход на делото, ответницата има право
да ѝ бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, което предвид възражението на касатора за прекомерност на
претендирания размер, следва да бъде намалено до минималния такъв по чл.7 ал.2
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.65д ал.2 от ЗАНН и съобразно размера на наложеното
административно наказание, представляващо материален интерес.
По изложените съображения, на
основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1665/07.12.2022 г., на
Районен съд – гр.Варна, постановено по АНД №20223110203765/2022 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на С.Д.Г. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.