Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 3957/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 368179/22.03.2018
г., постановено по гр. д. № 80464/2015 г. на СРС, II ГО, 119 състав, са частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Г.К.
и С.К.С. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат разделно
по ½ част на ищеца сумата от 234,61 лв., представляваща доставена
неплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****,
представляващ апартамент № 71 с аб. № 010380, за периода м.01.2013 г. - м.04.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 47,31
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2013
г. – 09.09.2015 г., за които суми по гр. д. № 55746/2015 г. на СРС, II ГО, 119
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.10.2015 г. С
решението претенциите на ищеца, за разликата до пълния предявен размер
съответно от 318,15 лв. за главницата и от 65,91 лв. за обезщетението за забава,
са отхвърлени като неоснователни, като съдът е разпределил и разноските в
заповедното и исковото производство. Решението е постановено при участие на „Б.“
ООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, в установителната част, ответникът С.С. е подал въззивна
жалба срещу него от 23.04.2018 г., в която са изложени твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Счита, че по делото липсвали
писмени доказателства, които да обосноват извода на съда за наличие на
облигационно правоотношение между страните. Съдът необосновано приел, че
представеният по делото протокол от ОС от 30.05.2002 г. имал сила спрямо
ответника. Въз основа на протокола бил сключен договор с дружество за дялово
разпределение за монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни
вентили и извършване на дялово разпределение, които договор обаче бил прекратен
още през 2003 г. Твърди, че не е извършван ежемесечен реален отчет на
индивидуалните разпределители и водомери за топла вода. Експертизата по делото
била изготвена единствено въз основа на представените от ищеца документи, а
съдът не бил посочил защо възприема метода, по които е изчислена потребената
енергия. Делото е разгледано в открито заседание без да е извършено надлежно
призоваване на ответницата Д.К.. Претендира отмяна на обжалваното решение,
както и присъждане на разноски.
От страна на
ищеца и на третото лице-помагач не са подадени отговори на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 26.03.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните във
въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи предявените
установителни искове, районният съд е приел, че ответниците като бивши съпрузи
и съсобственици при равни квоти на процесния имот с аб. № 010380 имат качеството потребители на
топлинна енергия, поради което между страните по спора е било налице
облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Съдът се е позовал
на заключението на изготвената и приета по делото СТЕ, в което било посочен
методът на изчисляване на доставянето на енергията, както и начинът, по който
са били извършвани отчисления на технологични загуби, като било констатирано,
че ответниците са потребили единствено отдадена от сградната инсталация
топлинна енергия. В същото време ответниците не направили възражение относно
извършеното дялово разпределение в срок. Съгласно експертизата стойността на
доставената енергия възлизала на 234,61 лв., до която сума главният иск е бил
уважен. За останалата част, включваща суми за минал период, искът е бил
отхвърлен. Поради неплащане на месечните си задължения на падежа, определен в
ОУ на ищеца, ответниците дължали и обезщетение за забава върху главницата.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Относно наличието и валидността на
облигационната връзка между страните следва да бъде съобразено, че събраните по
делото допустими и относими доказателства, наред с изготвените и приети по
делото заключения на СТЕ и ССчЕ, са достатъчни да обосноват извод за дължимост
на претендираните с иска суми. В случая количеството на доставената в цялата
сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, като разпределението на
топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата
на дяловото разпределение в съответствие с начина, регламентиран в действащата
през периода нормативна уредба. В заключението изрично е посочено, че в
процесното жилище е начислявана единствено енергия за отопление от сградната
инсталация, като общият топломер се е отчитал по електронен път чрез снемане на
показанията му в началото на всеки месец. На основание чл. 197, ал. 1 ГПК съдът
следва да посочи материалите, по които вещото лице да изготви заключението си,
но това не означава забрана за използване и на други материали, ако те са
посочени в заключението. Ако ответниците са считали, че приетите по делото
заключения не се основават на годни по смисъла на чл. 197, ал. 1 ГПК материали,
са имали възможността да искат допълване или да ангажират разширена експертиза,
което не са сторили. От друга страна, независимо въз основа на какви източници
е изготвено, заключението не обвързва съда, а се цени заедно с всички други
доказателства по делото, съгласно чл. 202 ГПК.
По отношение на участието на Д.К. в
първоинстанционното производство следва да се отбележи, че тя е била надлежно
призована чрез залепване на уведомление на посочения във възражението ѝ в заповедното производство адрес, който съвпада с адреса на
другия ответник. Тя не е изпълнила задължението си по чл. 40, ал. 1 ГПК при
отсъствие да посочи съдебен адресат в Република България, на който да бъдат
връчвани съобщенията и които е могъл да подаде от нейно име въззивна жалба или
да се присъедини към въззивната жалба С.К. съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК. По тази
причина не може да се приеме, че участието ѝ в делото е било ограничено. Освен това дори при наличие на допуснато
от съда съществено процесуално нарушение чрез нередовното призоваване на
страна, същото е основание за обжалване само в полза на страната, чиито права
са били нарушени.
При този изход на спора на
въззиваемата страна разноски не се дължат, по аргумент от разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, доколкото
процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба,
не е представлявал дружеството в откритото съдебно заседание във въззивната
инстанция, а единствено е подал молба делото да се гледа в негово отсъствие.
Предвид цената на исковете,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368179/22.03.2018
г., постановено по гр. д. № 80464/2015 г. на СРС, II ГО, 119 състав,
в частта с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.К.С.
установителни искове. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано
от страните.
Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, ЕИК ******* като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.