ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 20.09.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в закрито заседание на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като
разгледа докладваното от съдия Петракиев в.ч.гр.д. № 626 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274 вр. с чл.248 и чл.402 ал.2 от ГПК.
С Определение №1658 от 08.05.2018г.,
постановено по гр.дело №3028/2016г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставена без
уважение молбата на съделителят
М.Н., действащ чрез своята майка и законен представител В.Б., с
искане съдът да измени постановеното по делото решение № 408/26.03.2018г. в
частта за разноските на осн. чл.248 ГПК относно присъденото адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното
определение е подадена частна въззивна жалба от М.Н., действащ чрез своята майка и законен
представител В.Б.. В нея се правят оплаквания, че определението е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано.
Не са развити доводи, но се поддържа искането насрещната страна в
производството да бъде осъдено да заплати изцяло адвокатския хонорар.
По тази жалба не е постъпил
писмен отговор от въззиваемия П. Нейденов и не е взето становище по нея.
С Определение №2554 от 05.07.2018г.,
постановено по гр.дело №3028/2016г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставена без
разглеждане молбата на съделителят М.Н., действащ чрез своята майка и законен
представител В.Б., с искане съдът да измени постановеното по делото
решение № 408/26.03.2018г. в частта за разноските на осн. чл.248 ГПК относно присъдената държавна такса.
Срещу така постановеното
определение е подадена частна въззивна жалба от М.Н., действащ чрез своята майка и законен
представител В.Б.. В нея се правят оплаквания, че определението е
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че е подадена молба за
освобождаване от държавна такса, че не притежават парични средства да я
заплатят, че съделителят М.Н. е ученик, а майка му е безработна. Моли
определението да се отмени и да се измени решението, като се освободи от
заплащане на държавна такса.
По тази жалба също не е
постъпил писмен отговор от въззиваемия П. Нейденов и не е взето становище по
нея.
С определение №2793/25.07.2018г. постановено
по гр.дело №3028/2016г. по описа на РС – гр. Плевен, е отменено на осн. чл.402
от ГПК обезпечение, допуснато с определение, постановено по гр.д.№481/2016 г.
На Плевенски окръжен съд, на предявен
иск за делба на парични суми, чрез запор върху банкови сметки на П.П.Н. в „ПИБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
Срещу
така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от М.Н., действащ чрез своята
майка и законен представител В.Б.. В нея се правят оплаквания,
че определението е незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че обезпечението
следва да остане, тъй като се води следствено дело пред Районна прокуратура
гр.Плевен. Моли се отмяна на определението.
В
писмения си отговор по жалбата П.Н. изразява становище за нейната
неоснователност. Твърди, че няма никакво следствено дело срещу него, а запорът
на банковите сметки не е обект на настоящето дело. Моли определението да бъде
потвърдено.
Окръжният съд, като съобрази
доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
По жалба вх.№12969/18.05.2018г. срещу определение
№2554 от 05.07.2018г., постановено по гр.дело
№3028/2016г. по описа на РС – гр. Плевен.
Жалбата е подадена в
законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител
на молителя, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решението по делото съделителят
М.Н. е осъден да заплати съобразно дела си д.т. в размер на 3807.68лв.
Решението е съобщено на
представлявашата го майка В.Б. на 04.04.2018г., видно от отбелязването на л.289
и л.291 от делото.
Молбата за изменение на решението
в тази му част е подадена на 05.06.2018г., т.е. около два месеца след
уведомяването му. Тъй като решението подлежи на обжалване срокът по чл.248
следва да се счете, че е двуседмичен – равен на този за подаване на въззивна
жалба и е изтекъл на 23.04.2018г., съобразно действащата към този момент
разпоредба на чл.61 ал.2 от ГПК /отменена с ЗИДГПК ДВ бр.65/2018г. в сила от
01.09.2018г./
При това положение молбата за
изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК е подадена след
изтичането на преклузивния срок, предвиден в закона и е процесуално
недопустима, поради това следва да се остави и без разглеждане. Развитите доводи
в нея за освобождаване от държавна такса не могат да бъдат разгледани по
същество, тъй като решението в тази си част вече е влязло в законна сила и не
може да бъде изменяно.
По жалба вх.№20332/01.08.2018г.
срещу определение №2793 от 25.07.2018г. постановено
по гр.дело №3028/2016г. по описа на РС – гр. Плевен.
Жалбата е подадена в
законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния
представител на молителя, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определение №722 07.07.2016г.,
постановено по в.ч.гр.д.№481/2016г. Плевенски окръжен съд е отменил отказа на
Плелевнки районен съд и допуснал обезпечение на иск с правно основание чл.30
ал.1 вр. с чл.29 ал.1 от ЗН за възстановявана на запазена част на М.Н. от
наследството на К.Н., чрез запор върху банкови сметки на П.П.Н.
в „ПИБ“ АД до размера на сумата
7958.93лв. В него съдът е приел, че са налице данни, че П.Н. е прехвърлил суми
то сметка на В.Н. в своя, но тези суми са принадлежали на наследодателката К.Н..
В настоящето делбено производство
с влязло в сила определение №3713/27.09.2016г. по гр.д.№3028/2016г. Плевенски
районен съд е прекратил производството в частта за делба на парични суми,
намиращи се в „ПИБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
В
последствие с решението в първа фаза на делбата са допуснати само недвижими
имоти, които са разпределени с решение № 408/26.03.2018г. между двамата
съделители при равни права. Искът по чл.30 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 от ЗН е уважен, в размер на
½ , а не в претендирания от 2/3 и производството е приключило с
последното влязло в сила решение.
При това положение Окръжният съд
споделя изводите на първата инстанция, че вече не съществува причината, поради която е било
допуснато
обезпечението и няма как да се затрудни осъществяването на правата по
решението, с неговата отмяна. Наличието на висящо наказателно производство срещу
П.Н. във връзка именно с делбеното дело не е установено със съответно писмено
доказателство и не може да се приеме неговото съществуване. Дори и да е налице
такова няма пречка Прокуратурата да поиска за неговите нужди отделно
обезпечаване, но в настоящето производство няма основание да се продължава
налагане на обезпечението.
Ето защо и това определение на
Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪЖДАВА Определение №1658 от 08.05.2018г.,
постановено по гр.дело №3028/2016г. по описа на РС – гр. Плевен, с което е оставена
без уважение молбата на съделителят М.Н., действащ чрез своята майка и законен
представител В.Б., с искане съдът да измени постановеното по делото
решение № 408/26.03.2018г. в частта за разноските на осн. чл.248 ГПК относно присъденото адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪЖДАВА Определение
№2554 от 05.07.2018г., постановено по гр.дело №3028/2016г. по описа на РС – гр.
Плевен, с което е оставена без разглеждане молбата на съделителят М.Н., действащ чрез
своята майка и законен представител В.Б., с искане съдът да измени
постановеното по делото решение № 408/26.03.2018г. в частта за разноските на осн. чл.248 ГПК относно присъдената
държавна такса.
ПОТВЪЖДАВА определение
№2793/25.07.2018г. постановено по гр.дело №3028/2016г. по описа на РС
– гр. Плевен, с което е отменено на осн. чл.402 от ГПК обезпечение,
допуснато с определение, постановено по гр.д.№481/2016 г. На Плевенски
окръжен съд, на предявен иск за делба на
парични суми, чрез запор върху банкови сметки на П.П.Н. в „ПИБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението, при условията на чл. 274, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: